Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от окситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- — Добавяне
Лесно пътя прелетява
моят пратеник крилат
и с послание топва
бързо връща се назад.
Засиял
от радост цял,
птицо, слушам ти словата,
ала жал,
пък и печал
преизпълват ми душата.
„Болката ме заслепява,
той изчезна без възврат,
а без радост ей такава
и животът става ад.
Кратък дял
ни бе събрал
и ме огорчи това, та
би видял
по-хубав хал,
че не плащам за злината.
Аз го любя до забрава,
идва в моя сън крилат
и водач ми мигом става,
с радост и игри богат.
Идеал
по-чист, по-зрял
не познават времената,
щом примрял
изтръпне цял
в моята прегръдка свята.
Все така го обожавам,
а не бе ми той познат,
чест и почит заслужава,
друг не искам в този свят.
Моят хал
се е видял
и не си меня душата
в дъжд и кал,
студ повилнял,
в зима или жежко лято.
Любовта наподобява
златото на този свят —
още по-изящна става,
щом с добро я окрилят.
Чист и бял,
досущ кристал —
дружбата краси сърцата.
С обич цял
е възсиял
оня, що скръбта отмята.
Птичко, в своята дъбрава
бързай ти по утрен хлад
и му разкажи направо
за любовната ми жад.“
Проумял,
певецът зрял
бързо прелетя гората.
Затрептял,
зацвърчал,
разведри ми той душата.