Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Славею в гори зелени,

мойта мила навести,

разкажи й ти за мене,

нищичко не й спести.

И видял,

и разузнал

тя за мен дали милее,

ще е жал

да си посмял

да останеш там при нея.

 

Та дали ми тя изменя

бързо ме предизвести,

че от близки съм лишен и

мъка рядко ме гнети.

Полетял

и весел спрял

право, гдето тя живее,

той разбрал

и в миг видял

нейната следа къде е.

 

Щом пред славея смутено

хубостта й се вести,

почна песен вдъхновена —

привечер я той цвърти.

Па попял

и замълчал,

после почнал пак да пее,

тъй че щял

да е успял,

ако всичко в звук излее.

 

— Истински любовник мене

за посланик ме прати,

с песни звучни и почтени

радост за да ви вести.

В този дял

съм преуспял,

ако знак се мержелее.

Днес е вял,

но става крал,

щом надежда го съгрее.

 

Щом съм с вести въжделени,

радост ще ви сполети;

няма друг мъж според мене

тъй да ви боготвори.

Отлетял

бих аз без жал,

щом ме радостта владее,

пътя цял

съм бил халал,

ако с реч не ви додея.

 

— Мъдростта е според мене,

щом Амор ти се вести,

радостите отредени

да не ги пропуснеш ти.

Че за жал

ще станеш бял,

вихърът ще те отвее.

Хубав дял

и идеал —

с теб тя да ги изживее.

Край