Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Послушайте днес песента,

прекрасна песен съвършена,

от съвършен певец родена,

чуйте, съдете ме тогава

за лудостта, изпята с пълен глас,

дали ще преживея аз,

не я приема ли накрая,

както сеньора свой васала.

О, земьо, как си ме търпяла!

 

И през деня, и през нощта

кълни безумна мисъл в мене,

косата ми е посребрена,

сърцето ми се спотаява,

за малко радост търси час

и иска песен до захлас,

ала пробуди ли се в края,

ще зърне бъркотия цяла,

любов тъй бе го завладяла.

 

Не е ли жалка участта,

щом мъдростта е принизена,

че от любовна мъка стена,

а рангът ми я забранява —

богатство има тя и власт,

напразно все я славя аз

и с всички сили се старая

да й отправя песен зряла,

а като луд съм във премала.

 

Но позата на дързостта

за мен не беше позволена,

със скръб бе радостта сменена.

Без жал Амор днес ме предава,

така си той играе с нас,

мени лика си всеки час

и злото тайно ме терзае,

верига ме е оковала,

уста, в теб е вината цяла.

 

Желал бих аз възможността

да поднеса молба смирена —

тя в песента ми е стаена,

че любовта ми устоява,

а пък над нея нямам власт

и друга не желая аз.

Чрез друг певец — „Милост!“ — ридая,

че лудост бе ме завладяла

и си заслужих сам провала.

 

Бях цял за нея доброта,

бих влязъл в огнена геена,

но обичта ненаградена

дори с целувка си остава.

Глупецът дири час по час

за песента си чуден глас

и стига често до замая,

но тя напразно се е пяла,

щом милост не е долетяла.

 

Повзра ли се в околността,

дочувам как морето стене.

Душата е успокоена

от тази, гдето радост дава

далеч от всеки хорски бяс,

далеч от мене в този час,

който унесено блуждая,

изпит и блед, останка вяла

от таз душа закоравяла.

 

Но жажда, пост — балсам в скръбта,

еднаква мъка са за мене,

а радостта, в мечта родена,

година цяла ще ме сгрява.

Нима ти чуваш своя глас,

не ти, глупецо, вярвам аз

и ще повярва ли, не зная,

във тази горестна раздяла,

Линяуре, душа прозряла.

 

Когото радостта е звала,

а бяга, луд е на провала.

Край