Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Тъй както слон във утринта,

щом падне сред леса зелен,

лежи безпомощен, смутен,

докато с вик го вдигнат пак.

И аз съм с обичая в крак.

Голяма ми е горестта

и на Пюи[1] правдивостта,

на влюбените ордена тогаз —

не ме ли вдигнат — свършен съм и аз,

макар че искат те да я смилят,

а няма милост в дивната и гръд.

 

Сред верните на любовта

за мен не е кът отреден;

зарязвам песен и рефрен

и ставам нищо, пръв бедняк,

заключен в непрогледен мрак

и радост ще ми е скръбта,

ще търся в мъката захлас

и като мечка ще съм в този час —

мечкарят мечката налага с прът,

а тя цъфти, едрее й вратът.

 

Амор е брат на милостта

и вярвам аз, че опростен

ще съм заради своя плен

при него. И като Дедал[2] — глупак,

взел себе си за някой маг

и полетял над пропастта.

Но Бог сломи му гордостта.

А мойта гордост е любовна страст,

за милост е достойна, не за бяс.

Надвива често разума духът,

ала не струва нищо други път.

 

Упреквам се за глупостта,

че много бъбря всеки ден.

Да бих се зърнал възкресен,

тъй както Фениксът по мрак

от пепелта възкръснал пак

и аз бих скочил сред жарта,

така тежи ми подлостта,

че ще възкръсна с плач на глас

сред царството на радост, младост, власт,

където милостта, уви, е кът,

та всички благини да се сберат.

 

Посланик ми е песента,

където няма вход за мен —

така съм смазан и смутен,

да вдигна взор не смея чак,

че няма прошка за чудак.

От нея бягам две лета

и ей ме стенещ в пепелта,

като елен сега се чувствам аз,

щом чуе рог, смъртта зове го с власт,

така и аз пред вас прекланям гръд,

но в нея благи чувства не кълнят.

 

Сеньор си имам, на добро върхът,

щом видя то, и ведър е денят.

 

И вас да пази Господ всеки път —

цял благо е на спомена сънят.

Бележки

[1]

„… и на Пюи правдивостта,

на влюбените ордена тогаз…“

Пюи (Пюи дю Дом) е един от духовните центрове на Оверн през епохата, седалище на епископство. Намира се в Централния масив и попада в северните покрайнини на Прованс. Не е изключено в Пюи да е бил учреден някакъв орден на влюбените.

[2] „И като Дедал…“

Р. де Бербезийо претълкува античната легенда за Дедал в християнски дух — като дързост да надникне в непозволеното, заради което бил наказан от Господ.

Край