Маркабрю
На латински рецитирам…

На латински рецитирам

туй, което днес разбирам —

не е вечен този свят,

както учи ни псалтира,

щом предава брата брат,

и баща от син умира.

 

Свърнала по крива диря,

младостта сега умира,

а пък Дарът, неин брат,

вдън земята се завира.

Дон Констанс, измамник млад,

радост-младост не намира.

 

Хляб и вино все отбира,

с лош съсед да има мира,

който слави се богат,

ала някой ден разбира,

че измамник му е сват,

както се и подозира.

 

Мливо мелничар прибира,

сръчният се вред провира,

а селякът бъбри, брат:

зрял плод се в градина сбира,

майка син не си избира,

крантата не ражда ат.

 

Две жребици днес намирам,

красота — дъхът ти спира,

с гриви, преливни на цвят,

ала вече подозирам,

че осли са. Не цъфтят,

радост-младост не извира.

 

Хей, мъже полусатири,

кой на меко се подпира,

чепът му остава млад;

някой син ще ви натири,

отегчен от този свят,

глупостта ви щом прозира.

 

За какво ли ви придирям,

дума не оставя дири,

няма връщане назад.

Маркабрю съм, смяна диря —

сменям радост във креват

срещу расо и псалтира.

 

Сменям радост във креват

срещу расо и псалтира.