Маркабрю
Без да се съобразявам…

Без да се съобразявам,

тази песен ви запявам,

с нея истина вестявам,

чуйте я веднъж:

който доблест не признава,

не е свестен мъж.

 

Младостта руши и смила,

любовта е страшна сила,

разума е тя надвила,

чуй и запомни:

дял на всеки отредила,

тя не го мени.

 

Тя е сродна със искрата,

с пепел огъня намята,

но изгаря пак дървата;

чуйте, няма лек

и насам-натам се мята,

пламне ли човек.

 

Има и любов такава —

тук погледне, там задява,

тук се пули, там отплава;

чуйте, в някой час

е от въдица по-здрава,

щом се хвана аз.

 

Някога бе горделива,

днес е крехка и чуплива,

а девизът я разкрива

чуйте как:

днес да ближе по̀ я бива

като котарак.

 

Как не ще да се окаля,

щом като меда разваля,

гола крушата въргаля,

ала чуйте тук:

тя слуха ми нежно гали,

щом е с къс куйрук.

 

С дявол явно се сношава,

който се съвокуплява,

друг чеп що му е тогава,

чуйте ме добре:

мигар ще го досърбява,

щом се одере.

 

На Амор родът е груб и

хиляди без меч погуби.

Бог по-учен не възлюби,

чуйте го от мен:

мъдрият ума си губи,

щом попадне в плен.

 

Сходен е Амор с кобила,

ти я яхаш преко сила,

тя не се е уморила;

чуйте тоз рефрен:

пътя тя е превалила,

ти си уморен.

 

Мислите, че не разбирам

сляп ли е, или се взира,

думите защо полира?^[1]

Чуйте, щом съм прав:

лесно със стрела намира,

трудно прави здрав.

 

Който следва женска пазва,

злото винаги го сгазва,

Библията туй го казва,

слушайте отвред:

от беда не се опазваш,

щом си без късмет.

 

Маркабрю, син на момиче,

в час заченат непривичен,

знай как любовта изтича.

Чуйте вие там:

никоя не е обичал,

нито е обичан сам.