Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

През май, щом дните пак се удължат,

дочувам с радост птича песен вече.

Когато тръгвам си от този кът,

припомням любовта си отдалече

и толкова съм тъжен и унил,

че никой цъфнал цвят не ми е мил,

навън вихрушка зимна сякаш вее.

 

Не мога да разчитам вече сам

освен на любовта си отдалече,

че по-добра, по-благородна, знам,

едва ли съществува нейде вече,

а е такава моята любов,

че в сарацинските земи готов

съм като пленник да лежа за нея.

 

Ще тръгна с радост, ала и смутен,

щом зърна любовта си отдалече,

но този миг ще дойде ли за мен,

че нейната земя оттук далеч е

и трябва много път да се върви,

а аз не съм пророк, уви,

та Бог да стори, както си умее.

 

Ще бъда с радостта удостоен,

щом ме дари с любов тя отдалече

и ако милостиво пусне мен

до себе си, макар да съм далечен.

Ще разбере тя в разговор изискан —

далечната любов е всъщност близка,

а аз насладата ще изживея.

 

В Спасителя ни вярвам, Господ Бог

ще ме дари с любов, но отдалече,

а за един залог така висок

две тежки болки мъкна вече,

та искам да съм странник излинял;

и моя посох, скъдния ми дял

случайно с взора си тя да огрее.

 

Бог, който всичко живо сътвори,

създаде любовта ми отдалече

и с тази сила той ме надари

да я съгледам още отдалече

и без измама в нечий земен кът,

но стая и градина всеки път

ми се привиждат в замък чудодеен.

 

Но има право който пак твърди,

че за любов копнея отдалече,

щом друга радост — днес или преди,

сърцето ми завинаги отрече.

Копнея, а от нея съм лишен,

тъй моят кръстник ме ориса мен —

да любя, без да съм любим за нея.

 

Копнея, а съм от любов лишен.

Орисникът проклет да е от мен —

че стори да не съм любим за нея.

Край