Г. Демирчоглян, В. Янкулин
Последният образ

— И така, възможно е да се възстанови последният образ в ретината на окото в момента, непосредствено предшествуващ смъртта на човека — завърши доклада си професор Долски. Все още младежкото му лице беше зачервено, очите му светеха от вътрешна одухотвореност, тъмните коси непослушно падаха върху челото му. Мнозина се спогледаха, без да скриват учудването си: чутото приличаше повече на фантастичен разказ, отколкото на привичните за тази зала научни съобщения.

— Членовете на Научния съвет имат думата за въпроси — с глух глас се обърна към залата председателят на заседанието.

Мълчание.

— Може би ще чуем съобщението на комисията, която работи в лабораторията на Долски? — чу се накрая нечий глас.

— Да, да, разбира се — облекчено въздъхна председателят и като предостави думата на професор Мергоев, не можа да се въздържи от юношеската си привичка, когато се вълнува, да гризе ноктите си.

Мергоев се изправи тържествено и уверено закрачи към катедрата, държейки в ръце дебелата папка с отчета. Като обгърна с поглед присъствуващите и неизвестно защо погледна нагоре, като че ли оттам търсеше поддръжка, той започна да чете заключителния акт, който беше съставен от комисията. От време на време хвърляше поглед към първия ред, където седяха членовете на комисията. Един от тях, доцент Баландин, не скриваше победоносния израз на лицето си. Мнозина знаеха, че в последно време той захвърли своята работа и започна да се занимава с делото на Донски. Баландин заемаше най-отрицателна позиция по отношение на работите на Долски и в създалата се ситуация неговите услуги се оказаха много подходящи. При това и цялата комисия беше подбрана предимно от научни противници на Долски. Впрочем това не беше и много трудно: в града имаше достатъчно хора, които се възмущаваха от човешката и научна позиция на Долски. Рязък и неуравновесен по характер, професор Долски не зачиташе признатите авторитети, дръзко нарушаваше вкоренилите се понятия за субордонация и дисциплина. Неговите изказвания се отличаваха с висока ерудиция, обаче той не пропускаше случай да изгледа саркастично колегите си, когато подчертаваше грешките им. Това доведе до желанието в института „да си оправят сметките“ с Долски. В тази връзка се възлагаше голяма надежда на авторитетната комисия, която от няколко месеца работеше в неговата лаборатория.

— Възможността да се прояви предсмъртният образ в окото по физикохимичен път, а още повече нейното практическо използуване е отхвърлено от науката — четеше Мергоев. — Що се отнася до проявяването на предсмъртното изображение с помощта на извеждане на биотоковете от клетките на ретината, за което настоява професор Долски, то принципиалната и методическата невъзможност за получаването на някакъв резултат е очевидна по следните причини. Първо, електроретинограмата е ответна реакция на ретината на светлинен дразнител. За да се получи тя, е необходимо да се освети ретината, а всяко осветяване мигновено изтрива всички предшествуващи образи. Второ, дори и да се направи невъзможното — да се запази старият образ след появата на нов светлинен импулс и да се зарегистрира електроретинограма, нейното разшифроване и приемането й за основа, върху която да се построи новият образ, е невъзможно, тъй като тя е само една от проявите на функцията на ретината и носи само нищожна част от обширната зрителна информация, която зрителният анализатор отправя в централната нервна система. Трето, ако се пренебрегне гореказаното, тогава как е възможно да се зафиксира потенциал „със задна дата“, т.е., грубо казано, възможно ли е потенциалът, възникнал вчера, да се хване днес, като имаме работа с окото на животно или човек? Четвърто, да допуснем, че и това е възможно. И тогава поставената задача е неизпълнима, защото, за да стане възможно построяването в най-малка степен на пълноценно изображение, е необходимо да се осигури определена разрешителна способност на системата, а това значи да се доведат в контакт с ретината огромен брой електроди. Възможно ли е те да се разпределят, даже при ювелирна прецизност, на много ограничената площ на ретината?

— Разбира се, не! — чу се глас от първия ред. Залата зашумя.

— Изхождайки от всичко изложено — бавно завършваше Мергоев, като отново погледна нагоре и се видя малко от бялото на очите му, — комисията смята, че дадената тема е принципно неизпълнима, тя е антинаучна, по-скоро е рекламна и се явява пример за празно губене на време и средства.

След това в подкрепа на заключението на комисията се изказаха още няколко от членовете на Научния съвет, които отбелязаха, че изводите на заключителния акт са много убедителни. Други, въпреки че в душата си не бяха съгласни, при създалото се положение предпочетоха да мълчат.

— Ще възразите ли нещо по повод заключението на авторитетната комисия? — обърна се председателят към Долски. Долски стана. Беше пребледнял и устните му нервно потрепваха.

— Единственото, което мога да кажа, е, че актът на комисията е неграмотен в научно-техническо отношение. Той по същество отрича и телевизията, при която става също такова възпроизвеждане на картината по електрическите сигнали. Освен това по всяка вероятност на комисията е неизвестна една публикувана в чужбина работа, която доказва, че фотопотенциалите се запазват в ретината на отдавна умряло животно. В моите пресмятания няма никаква грешка. Надявам се, че след пет месеца ще мога да демонстрирам електронен прибор, който възстановява зрителните образи на ретината.

Тук председателят стана и като прекъсна Долски, се обърна към аудиторията:

— Професор Долски не само че не иска да се вслуша в гласа на авторитетните специалисти, но и ни оскърбява. Неговата работа е безплодна и неизпълнима от принципни съображения. Сега прекратяваме нашето заседание и ще представим на ръководството предложение за прекратяване на финансирането в нашия институт на изследвания от подобен вид. Обявявам заседанието за закрито.

Присъствуващите започнаха да се разотиват. До Долски се приближи висок човек със задимени очила.

— Полковник Прохоров. Управлението на криминалната милиция е готово да финансира вашата работа. Не бихте ли могли да ме въведете в изследванията?

След няколко минути Долски и Прохоров вече се отправяха към лабораторията.

— Преди всичко — започна Долски, като покани Прохоров в удобното кресло — ще ви разкажа малко за историята на тази идея. Още през миналия век в Германия Кюне получи така наречените „оптограми“ — изображение например на прозоречни рамки, запечатани в ретината на жаби и зайчета малко преди смъртта. След отлепване и специална химическа обработка на ретината, отделена от техните очи, той намирал върху нея изображения на онези предмети, които е наблюдавало животното, но за това се изисквала по-продължителна експозиция, срокът за възможното възпроизвеждане на изображението е бил много малък, а и самото изображение не е било достатъчно ясно. Оттогава тези опити са били забравени. А междувременно проблемът понастоящем е напълно решим. Но, както аз мисля, вече от други позиции.

Долски се приближи към големия телевизор в ъгъла на стаята и го включи. Имаше дневно предаване на мултипликационни филми.

— Ето тук, както вие, разбира се, знаете, образът върху екрана на кинескопа всеки момент се създава от хиляди светещи точки с различна яркост. Тази сложна мозайка съответствува точно на онази мозайка от по-светли и тъмни точки, която възниква в същия момент върху приемащия екран, с други думи, на фотокатода на предаващата тръба. А сега, моля, да минем в съседната стая.

Там Прохоров видя много осцилографи, всевъзможни прибори, батерии, всичко преплетено с нишките на проводници.

— Ретината на окото е извънредно сложна система от милиони светочувствителни клетки — пръчици и колбички, а също така съдържа и други елементи, които извършват сложни действия. Под действието на светлината в ретината възникват електрични токове. Учените са ги записали и нарекли електроретинограма.

Прохоров вече усилено димеше с лулата си и гледаше проницателно Долски. Той беше добре запознат със съвременната електроника, интересуваше се от биофизика, бионика, беше в курса на развитието на тези области. С разбиране той кимна с глава:

— Вие искате да кажете, че между електроретинограмата, която възниква във всяка светочувствителна клетка на окото, и сигнала от елемента на предаващата тръба няма принципна разлика, нали?

— Точно така, по принцип няма! Разликата е в многообразието и в сложността на всички връзки, които съществуват в живата ретина между различните приемници на светлината, които спомагат за най-добрия анализ на изображението — отговори Долски и продължи: — Онази част от електрическите сигнали, която остава в ретината дори след смъртта на организма, фактически е основа на паметта на окото. Така че ако сме в състояние да за регистрираме локалните отговори на отделните участъци отначало на живата ретина, а след това на мъртвата, то по същия начин, както на екрана на телевизора, от тях би било възможно да се построи увеличено изображение на образа, който е бил върху ретината. Засега можем да направим това за 50 точки. В лабораторията е построен 50-канален електроретиноскоп. Ето го — погледнете!

Прохоров премести погледа си върху екрана на прибора: 50-те светещи точки напомняха трепкащи звезди в тъмносиньо нощно небе.

— Всяка точка от екрана — продължаваше Долски — по яркост съответствува на големината на електричния сигнал в онази област на ретината, която е съединена с отвеждащ електрод. А между впрочем ретината е човешка.

— Как така? — заинтересува се Прохоров.

— Получихме няколко охладени очни ябълки от клиниката в града. Принадлежаха на болни, на които са ги отделили след операция на рак в очната орбита. Оказва се, че ретината не е съвсем „здрава“. Ние я отлепваме и поставяме в специална камера. Сега тя се плакне и храни в кръвна плазма при температура около 37 градуса. Така тя горе-долу работи нормално.

Уредбата за изолираната човешка ретина заемаше десния ъгъл на стаята и се състоеше от много съдове, тръбички, стъклени кранове.

— Сега включвам осветителя и създавам върху ретината много прост образ.

Светлината в стаята угасна, бързо се спуснаха черните щори на прозорците и Прохоров успя да различи малко зелено кръстче върху повърхността на ретината.

— Гледайте на екрана — малко рязко, но същевременно възторжено извика Долски.

Прохоров беше поразен: точките, които преди това светеха равномерно разпределени, сега се преустроиха. Група от тях светна ярко и образува контура на кръста.

— И това е само първата крачка — чу се в тъмното гласът на Долски. — Ние можем да възпроизведем само много прости зрителни фигури. Пред нас стои много трудна задача. Трябва да се получи пълноценно биоелектрическо изображение върху ретината, неотделена от окото. И тогава ние действително ще видим това, което е виждало окото в последния момент преди смъртта на човека.

— Аз ще ви помогна с всичко необходимо — промълви Прохоров. — Съставете списък на цялата необходима апаратура. Ще прикрепя към лабораторията двама наши радиоинженери. Надявам се, че с наша помощ ще успеете да доведете докрай започнатото дело. Аз съм като вас малко фантаст, но сега е време много от фантазията да се превърне в действителност.

Него ден в лабораторията светеше до късна нощ. Около масата, наклонили се над чертежите, седяха Долски и Прохоров. Гледайки силуетите им в осветения прозорец, човек можеше да каже, че те спокойно си разказват нещо един на друг, само рядко спорят, като при това жестикулират. Понякога единият от тях вземаше от масата джобния калкулатор, извършваше пресмятането и показваше резултата на другия.

Още на следващия ден като че ли стегнаха сътрудниците на лабораторията. Прохоров се появяваше всекидневно в края на работния ден и оставаше в лабораторията до късна нощ. Даже и за най-ентусиазираните работата се придвижваше неочаквано бързо и Долски не скриваше възторга си от това. Стана известно и съобщението от дирекцията на института, че решението за закриването на темата временно е преустановено.

Опитите се извършваха със зайчета и много от тези добродушни същества загинаха, преди да бъде създадена окончателно методиката за възпроизвеждане на последното изображение в ретината. Полковникът особено настояваше животните да се умъртвяват по различни начини. Малко му беше отравянето с газ или с лекарствени препарати. Той предлагаше ту да се включва силен ток, ту рязко спиране на сърдечната дейност или просто застрелване на опитни животни.

— Извинявайте — казваше той на сътрудниците, чувствувайки тяхната неприязън към подобни неща, — много е разнообразен престъпният свят.

В края на седмицата Долски и Прохоров се събраха да разглеждат фотографии, получени от екрана на електроретиноскопа. Те внимателно разглеждаха изображението на лаборантката, включваща тока, собствените си изображения с пистолет в ръцете.

Внезапно в лабораторията се раздаде телефонен звън. Търсеха Прохоров. Разговорът беше кратък, но по напрежението се чувствуваше, че става дума за някое важно произшествие.

— Георги Гаврилович — каза той, като извади лулата от устата си, — нас двамата срочно ни вика генерал Дроздов.

Скоро Долски и Прохоров седяха в просторния кабинет.

— Решихме да ви обезпокоим, Георги Гаврилович, тъй като за провежданите работи в лабораторията — обърна се Дроздов към Долски — сега те могат да се окажат много полезни. Днес в 5 часа сутринта — продължи той — във вилата си е бил намерен мъртъв главният конструктор на една организация — Федоренко. В това, че събитието е станало толкова рано, няма нищо необикновено, тъй като обичайно Федоренко започваше да работи от най-ранно утро. Странното е друго: експертизата твърди, че смъртта е настъпила поради внезапно спиране на сърцето, докато покойният се отличаваше с отлично здраве, спортуваше и никога не се оплакваше от сърце. По косвени данни предполагаме, че е извършено престъпление, в което е замесена една личност. Обаче за голямо съжаление нямаме убедителни доказателства за тази версия. Съвършено ясно е, че ако смъртта е настъпила естествено, то последното, което е могъл да види този човек, са чертежите, лежащи пред него на масата. Ами ако това не е така? Сами разбирате колко е важно.

Долски бързо погледна часовника:

— Но от момента на смъртта са изминали повече от четири часа. Нашите усилия могат да се окажат напразни.

— Ние предвидихме това, тъй като до известна степен сме информирани за характера на вашите изследвания — отговори генералът, поглеждайки към Прохоров. — Областта на окото беше своевременно замразена и затъмнена.

Долски въздъхна с облекчение.

— Разрешете да тръгваме!

Вилата на Федоренко беше изолирана, щорите на прозорците бяха спуснати. Бригадата на Долски пристъпи към изследването. Долски извършваше всичко сам, но от време на време даваше кратки разпореждания. Дроздов внимателно следеше всяко движение на учените. До масата, на която лежеше покойникът, докараха масичката с осцилографа, от който излизаше еластичен световод.

— Тук е системата за сканиране на окото — обясняваше Долски на генерала същността на своя метод. — Тънък лъч пробягва цялата площ на ретината за милионни части от секундата, а след това отново повтаря своя бяг. Лъчът, който използуваме, е инфрачервен, поради което не влияе на последния образ, формирал се в ретината в момента на смъртта и запазен благодарение на ниската температура. В същото време потенциалите, възникнали във всяка точка на ретината, представляват сложен ред от електрически сигнали, които по общ електрод постъпват в системата за синхронизация на телевизора и създават отделните елементи на изображението. Както виждате, съвсем не е така, както мислеха някои от нашите противници…

— Никак не може да забрави за комисията — с усмивка поясни Прохоров на генерала.

— Да, да, чух за това — отбеляза Дроздов. — Ако такава комисия довтаса и за други изобретатели, навярно сега нямаше да имаме много достижения. Впрочем — добави той — пак щеше да има. Човешкият разум не може да се спре!

По това време вече всичко беше готово и Долски даде заповед за започване на експеримента. Всички замряха в трепетно очакване. Стаята потъна в мрак. Големият екран на телевизора се освети в мека синкава светлина.

— Включвайте сканирането — тихо изкомандува Долски.

На екрана на прибора блесна и забяга ярък син лъч, който чертаеше линия след линия. И изведнъж възникнаха очертанията на човек с шапка и присвити очи. Хората, които бяха в стаята, извикаха от удивление. Защракаха фотоапарати, които зафиксираха изображението. Дроздов и Прохоров се приближиха съвсем близо до екрана. Възникналият образ постепенно изчезна.

На следния ден генерал Дроздов докладва на заседанието на колегията за това, как е станало възможно залавянето на опасния престъпник.