Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Тупик, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
kpuc85 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, броеве 29,30/1978 г.

За автор погрешно е указан Владимир Комаров.

История

  1. — Добавяне

Меан седеше в кабинета си и анализираше текущата астрономическа справка, когато в помещението се втурна Креот. Меан бавно вдигна поглед от книжата.

— Извънредно съобщение! — развълнувано съобщи Креот, като с мъка си поемаше дъх.

Меан неохотно протегна ръка, пое бланката със съобщението и го зачете. Очите му се плъзгаха по няколкото реда, напечатани с едър шрифт, но лицето му остана безизразно. После по него се изписа крайно възмущение.

— Пак ли?

Креот безпомощно разпери ръце.

— Нали наредих да не ми предавате подобни съобщения? — Тонът на Меан изразяваше крайно недоволство.

— Но аз помислих…

— Не ме интересува какво мислите вие…

— Но ако съпоставите това — Креот кимна към бланката, която лежеше пред Меан — с многобройните съобщения за неидентифицирани летящи обекти…

Меан загледа с интерес Креот.

— Вие сериозно ли вярвате в тая глупост?

— Но след като стана толкова очевидно… В края на краищата онези не са луди!

— Кажете, Креот — Меан язвително се усмихна, — и в съществуването на вещици ли вярвате?

— Вещици ли? — заекна Креот. — Какво общо имат тук вещиците?

— Ами хората, които са видели вещици, са далеч повече от онези, които са видели вашите тайнствени летящи обекти.

— Но — свенливо възрази Креот, — днешното съобщение… Нали това са данни от планетните радиолокатори.

— Хм! — саркастично възкликна Меан. — Нима не ви е известно, драги Креот, че съществуват хиляда и една причини, поради които локаторите могат да дадат неверни показания?

— Но аз не твърдя нищо подобно. Просто, според мене, това съобщение заслужава специална проверка… Макар и само — добави той — за да констатираме хиляда и втората причина за радиолокационните грешки.

Меан добродушно се усмихна с израза на човек, съзнаващ напълно неоспоримото си превъзходство.

— Добре. — Той взе от масата бланката със съобщението и бавно го прочете на глас: — „Днес в нула часа и петдесет и шест минути по планетно време е зарегистрирано прелетяване на неидентифицирано космическо тяло. Тялото се движеше от северозапад към югоизток със скорост примерно шест-седем километра в секунда по параболична траектория. Минималното разстояние до повърхността на планетата бе около хиляда километра.“

— Така… — Меан хвърли бланката върху писалището си. — В това съобщение няма нищо, което заслужава научна проверка. Съгласен ли сте с мене?

— Виждате ли — внимателно започна Креот, — Лазр извърши няколко предварителни изчисления… И се получи… С една дума, не е изключено неизвестното тяло да е изстреляно от Третата планета.

— Какво? — удиви се Меан. — Значи и Лазр също…

— Не бих се заловил да твърдя — Креот говореше бавно, с явното желание да не злепостави отсъствуващия Лазр. — Просто според неговите изчисления тази възможност не е изключена. И това е всичко. Както се казва: без оценка за достоверност.

— А други възможности съществуват ли?

Креот сви рамене.

— Астероид.

Меан се замисли. Вероятно преценяваше дали си струва да предприеме нещо за всеки случай. В този миг в стаята влезе Лазр.

— Допълнително съобщение — равнодушно съобщи той. — По-внимателният анализ показа, че в един участък от пътя неизвестният обект измени посоката си на движение.

— Как? Какво? — сепна се Меан. — Какво е станало?

— Искам да кажа, че неизвестният обект извърши маневра — все така невъзмутимо обясни Лазр.

Меан бавно се привдигна и застрашително се надвеси над огромното си писалище.

— Може ли да се вярва на тия сведения?

Лазр сви рамене:

— С такава степен на вероятност, каквато и на другите подобни сведения.

— Аз питам — рязко повтори Меан, — достатъчно достоверно ли е вашето съобщение? Ако е достоверно, ще трябва още днес да предприема съответните мерки!

— На въпроса ви мога да отговоря само като математик. Ако искате, ще изчисля точно вероятността…

— По дяволите вероятността! — загърмя Меан. — Трябва да действуваме, и то незабавно! Креот, извикайте тук всички ръководители на секции още тази минута!

Когато поканените се събраха, Меан, без да губи и минута за предисловия, запозна присъствуващите със съдържанието на двете съобщения и като издържа многозначителната пауза, продължи с нетърпящ възражение тон:

— Приемаме в качеството на работна хипотеза, че обектът, за който става дума, е изпратен от обитателите на Третата планета! Ако той е изпратен да фотографира, от такова разстояние едва ли ще успее да забележи нещо: нашите градове се намират под земята, съоръженията по повърхността са малобройни и сравнително малки по размери. Но трябва да се очаква, че по-нататък техните апарати ще се приближат и дори ще направят опит да кацнат. Ние не бива да позволяваме да ни забележат. Кой знае защо вършат това! Може би ще пожелаят да ни заробят или да ни унищожат.

В кабинета се възцари тишина. Меан огледа присъствуващите.

— С една дума — заключи той, — трябва незабавно да се вземат мерки. Първо: веднага да се замаскират всички надземни съоръжения под малки кратери. Второ: трябва да придадем естествен вид на нашия изкуствен спътник — да му придадем малко неправилна форма и да покрием повърхността му с макети на малки кратери… Да, да… това е най целесъобразното решение… Има ли въпроси?

— Какво ще стане със зоните на растителност? От по-близко разстояние те лесно се забелязват.

— Веднага да ги засипят с дребнозърнести материали — отвърна Меан без секунда замисляне. — И с достатъчно дебел пласт.

— Имам предложение — заяви Лазр.

— Слушам ви.

— Когато се приближи поредният разузнавачески апарат, да устроим прашна буря. В качеството й на завеса от планетарен мащаб.

— Приемам — съгласи се Меан след кратко размишление. — Има ли други?

— А какво ще стане, ако обектът кацне? — заинтересува се някой.

— Незабавно да се унищожи! Сега сте свободни… Защо се усмихвате, Креот?

Креот изчака, докато всички напуснаха кабинета.

— Помислих си колко бързо може да се измени една ситуация.

— Напразно иронизирате, Креот — мрачно рече Меан. — Напразно… Аз отлично разбирам какво намекнете. За вашите неидентифицирани летящи обекти, нали?

— Може би.

Меан кимна с глава.

— Ето тук вие се заблуждавате — произнесе той с известен оттенък на тържество, — дълбоко се заблуждавате. Въпросът е там, че действителността няма никакво отношение към неидентифицираните обекти. Абсолютно никакво!

— Но… — опита се да възрази Креот.

— Бъдете най-сетне обективен! — закрещя Меан. — Поне веднъж в живота. Нима не виждате, че непознатите обекти са мит! А действителността, колкото и да е поразителна, тя си е действителност и няма нищо общо с митовете!

Креот мълчаливо отпусна глава.

— Така е, приятелю — продължи Меан, като се успокои и премина в нравоучителен тон. — В науката винаги е така. Тя черпи материал за своето развитие само от фактите. Митовете са си митове и ще си останат митове…

— Да-а… — промълви Креот. — Действителността е най-удивителното нещо.

— Разбира се — удовлетворено се съгласи Меан. — Нека разумът и съобразителността винаги ни помагат! А сега се заемете с работата си. И, умолявам ви, забравете веднъж завинаги тия идиотски неидентифицирани обекти.

* * *

Всички мерки за дезинформиране на обитателите на Третата планета бяха осъществени бързо и организирано. И когато поредният космически разузнавач се приближи към планетата, приготвените специални съоръжения генерираха толкова мощна прашна буря, че гигантските облаци пясък и прах, издигнати в атмосферата, изцяло закриха повърхността на планетата.

Меан доволно потриваше ръце.

Бурята продължаваше през цялото време, за което радиолокаторите показваха, че бордовата апаратура на космическия разузнавач работи.

Следващият апарат-разузнавач внимателно се спусна на повърхността на планетата с меко кацане. Само че специалната група беше готова. Едва апаратът успя да издигне антената си, и веднага бе унищожен.

Когато и тази операция завърши успешно, Меан отново събра помощниците си.

— Какво ще правим по-нататък? — запита той. — Какви са прогнозите?

— Те едва ли ще спрат дотук — предположи Креот.

— И забележете — добави Лазр, — че всеки път разузнавателната им дейност се усложнява.

— Какво искате да кажете с това? — осведоми се Меан.

— Че онези там не са глупци.

— Не разбирам…

— Какво има за неразбиране тук? Да кажем, че вие изпратите апарат на друга планета. Но щом той полети към нея, там веднага се разразява мощна прашна буря. Изпращате следващия апарат, сваляте го на повърхността, но едва предал два-три сигнала, той замлъква… Второ съвпадение? Е, да допуснем. Отдавате го на някаква проста случайност…

— Твърде заплетено говорите — нетърпеливо го прекъсна Меан, — по-ясно, по-ясно!

— Но вие не спирате дотук — невъзмутимо продължи Лазр. — Още повече, че самото съвпадение, за което стана дума, подбужда към по-нататъшни изследвания. И пред вас неизбежно и закономерно застава въпросът: или-или? Или случайно стечение на обстоятелствата, или съзнателни действия на разумни същества, които обитават интересуващата ви планета.

— Никога не съм поумнявал толкова бързо — ехидно забеляза Меан. — Не виждам какво отношение…

Не беше тъй лесно да смутиш Лазр.

— Най-непосредствено — отвърна той, без ни най-малко да се засегне от тона на събеседника си. — И тъй, вие продължавате вашите изследвания и изпращате друг апарат-разузнавач. Да предположим, че той, подобно на своя предшественик, прекрати работата си веднага след кацането. Ново съвпадение? Но с всеки нов опит вероятността за съвпадение и повторение на случайността, за някакво стечение на обстоятелствата, както сам разбирате, рязко се намалява… — Лазр бавно обгърна с поглед присъствуващите. — Именно върху това исках да спра вашето просветено внимание.

Всички неспокойно се спогледаха.

— Да-а… — Меан замислено потърка главата си. — С други думи, ако ние отново унищожим апарата, който кацне, сами ще се издадем. Няма що да се рече, чудесна история!

— Може би тогава ще е по-добре да не го унищожаваме този път — плахо предложи някой.

— Как така? — подскочи Меан — Тогава още по-бързо ще се издадем.

— Защо? — продължи същият глас. — Това не е задължително. Апаратът ще направи снимки на окръжаващата го местност, но няма да забележи нищо подозрително — нали ние всичко замаскирахме?

— Това ще бъде вярно, ако ставаше дума само за първото кацане — възрази Лазр. — Но неочакваната прашна буря, която възникна при приближаването на космическия разузнавач, е накарала конструкторите му да създадат по-съвършен апарат за осъществяване на кацането. Само че апаратът подозрително бързо излезе от строя. Предполагам, че това обстоятелство ще се превърне в нов импулс за неговите конструктори да го усъвършенствуват все повече…

— Излиза, че сами сме си виновни! — възкликна Меан.

— Така си е — хладнокръвно потвърди Лазр.

— А защо тогава, дявол да го вземе, вие ни посъветвахте да възприемем подобна тактика? — разсърди се Меан.

— Аз ли? — удиви се Лазр. — Никога нищо подобно не съм ви съветвал. Можете да проверите в протоколите. Вие сам издадохте всички разпореждания.

— Добре, добре, сега не е време да търсим виновните — опита се да отклони неприятната насока на разговора Меан. — Стореното е сторено. Нека потърсим изход от създалото се положение.

— Но ако още тогава ме бяхте запитали — самокритично съобщи Лазр, — и аз бих ви посъветвал същото. В него момент аз също приемах подобна тактика за оптимална.

Меан освободи всички освен Лазр.

— Измислете нещо…

Лазр безпомощно сви рамене.

— Измислете — настоя Меан. — Вие сте гениален…

Това малко подействува на Лазр.

— Е, добре, нека опитаме да поразмислим. Обитателите на Третата планета имат свое виждане за света, своя психология. Нека се опитаме да се поставим на тяхно място. Можем и да се излъжем, естествено, но друг изход няма.

— Карайте! — Меан махна безнадеждно с ръка.

— И тъй, какво бих предприел на тяхно място в дадената ситуация? — започна Лазр, като все повече се вдъхновяваше. — Вероятно бих разсъждавал така: ако на интересуващата ме планета действително съществува живот, той трябва да се прояви не само макроскопически, но и микроскопически…

Той замълча, но Меан с нищо не издаде нетърпението си.

— Ако поискат да скрият от мен макроскопическото равнище — разсъждаваше Лазр, — тогава трябва да се спуснем на микроскопическо равнище… С една дума, можем да очакваме, че поредният разузнавач от Космоса, наред с фотографирането и тем подобни действия, ще извърши и изследвания, чрез които да открие живот на микроскопическо равнище.

— Да търси микроби и бактерии? — ужаси се Меан. — Става все по-лошо. В атмосферата?

— В грунта… Вероятността да ги открие там е по-голяма.

— Какво да сторим? Трябва ни някаква идея…

— Идеята е капризно нещо и няма навика да се явява при първото повикване.

— Тогава я повикайте няколко пъти — опита се да се пошегува Меан. — Извикайте на помощ и вашата логика най-сетне.

Лазр поклати глава.

— Тук трябва озарение, парадокс…

— Хайде, понапънете се — ободри го Меан. — При тези изключителни обстоятелства…

Лазр упорито се втренчи в събеседника си.

— А какво ще направите, ако ние нищичко не измислим? — запита сухо той.

Меан прехапа устни.

— Ако не ви хрумне някоя оригинална идея, ще трябва да си останем последователни: ще унищожим следващата космическа станция, която кацне.

— Следващата? И значи, ако кацне още една станция, и нея? И докога ще продължаваме в тоя дух?

Меан раздразнено повдигна рамене.

— Не виждам друго разрешение.

— Но то трябва да съществува — замислено рече Лазр. — Нека изследваме противоположния вариант.

— Тоест?

— Да не предприемаме нищо. Нека си работят.

— Ще открият микроорганизми в грунта — и край.

— Значи не става… Какво ни остава в такъв случай? Струва ми се, само едно: да им подхвърлим отрицателни данни.

— Какво? Какво?

— Ние с вас достигнахме извода, че станцията ще вземе проби от грунта. И аз ви предлагам да подготвим по съответен начин тия проби предварително. И в определения момент да ги вкараме в грунтовземащия прибор.

— Лесно е да се каже! А как ще го извършим?

— Виж, това вече не е моя работа — заяви Лазр. — Моята работа бе да дам идеята. А как вие ще я осъществите… Разполагате с цял полк специалисти. Мисля, че по принцип операцията е изпълнима. Може да се допусне, че станцията няма незабавно да загребе грунт за анализ — известно време ще измине за подготовка на системите за работа, за ориентиране, за предаване на панорамата и други предварителни операции. Точно от това време ще се възползуваме ние.

Меан замислено потропваше по масата.

— Е, добре, идеята ви ми се нрави… Изглежда, това е единственият реален изход.

* * *

Две седмици изминаха в тичане. Меан с дни не напускаше кабинета си, решаваше едри и дребни въпроси, разпореждаше се, припираше, ругаеше, обсъждаше възникналите неочаквани проблеми. Когато работата най-сетне завърши, Меан за пръв път от дни наред започна да преглежда пощата.

Но не успя да прочете и няколко реда, когато вратата се отвори и Лазр влезе, без дори да почука.

Теоретикът беше мрачен и Меан веднага подозря нещо нередно. Той мълчаливо загледа Лазр. Но посетителят му не бързаше да заговори. Без да продума, той се настани в креслото и по навик устреми поглед в безкрайността.

Меан не понасяше събеседниците му да не го гледат в очите и не издържа:

— Какво още има?

Лазр въздъхна.

— Страхувам се, че ние с вас се излъгахме в сметките си… Хрумна ми една мисъл.

— И то гениална — язвително уточни Меан.

— Вероятно сте прав — невъзмутимо го парира Лазр.

— Говорете!

— Ако осъществим онова, което сме намислили — започна Лазр, — то те ще получат абсолютно отрицателен резултат, нали така?

— Именно на това разчитаме — потвърди Меан. — И ако не се лъжа, до това се свеждаше и вашата идея.

— Да, да, свеждаше се… Но в това се крие и грешката ми.

— Грешка ли? — завайка се Меан.

— Какво да се прави — невъзмутимо отвърна Лазр. — Не можеш винаги и всичко да съобразиш.

— Не ме изтезавайте! — заплашително процеди Меан.

— Че нали се опитвам да ви обясня. Ето, обитателите на Третата планета изпратиха към нас втора и трета станция и получиха твърде странни резултати: прашна буря и много бързо прекъсване на работата на апаратурата след кацването…

— Това вече го зная — прекъсна го Меан.

— Запасете се с търпение — възмути се Лазр. — И не ми спирайте мисълта… Резултатите, които споменах, дават основание на съществата, изпратили космическите апарати, да предположат, че техните разузнавачи са се сблъскали с прояви на разумен живот. При това ние не знаем какви точно данни е успял да предаде първият им апарат. Представете си, че той е изпратил изображение на нашата планета, а може би и на изкуствения ни спътник!… След това ние направихме ред маскировки… Сега се каним отново да им подхвърлим абсолютно отрицателен отговор на въпроса: съществува ли живот на нашата планета. А какво ще рече абсолютен резултат? И как ще ги настрои той?

— Колкото до мен — мрачно каламбуризира Меан, — отрицателният резултат няма да ме настрои, а ще ме разстрои.

— То е, защото не сте учен, а администратор. Абсолютно отрицателният резултат винаги предизвиква подозрения и подбужда изследователите към нови многократни проверки.

— Така, така…

— Тогава си помислих — продължи Лазр, — че пред подобна пълна и подозрителна определеност, каквато се каним да им подхвърлим, много по-добра би била известна неопределеност.

— Това ли е вашата гениална идея? — Меан не криеше разочарованието сп.

— Да, именно оня парадокс, който напразно търсехме с вас, и не можехме да го открием… Неопределеността на получения резултат неизбежно ще предизвика на Третата планета ожесточени спорове, толкова по-ожесточени и по-продължителни, колкото по-неопределени и противоречиви бъдат получените данни. Ще се появят защитници и противници. Едните ще настояват изследванията да продължат, другите ще започнат да доказват тяхната безперспективност.

Меан някак странно се усмихна.

— Да допуснем… — рече с безцветен глас той. — А после?

Лазр сви рамене.

— После? После те вероятно ще продължат изследванията си и ще изпратят още по-съвършени апарати, а може би и няколко станции наведнъж. Но ние все пак ще спечелим време.

— Позволете да запитам: а за какво ни е то? — Меан се бе овладял напълно. — Какво значат няколко месеца дори и няколко години в исторически аспект?

— Това вие знаете — мрачно отвърна Лазр. — Аз решавах чисто теоретична задача, търсех оптималното решение в създадената ситуация. И смятам, че съм намерил такова решение.

— Оптималното?

— Да оптималното… Повтарям: за създалата се ситуация по-добро решение едва ли съществува.

— Много добре! — Меан потри доволно ръце. — Отлично!

— На какво се радвате? — удиви се Лазр.

— На определеността, приятелю, на определеността.

Меан натисна бутона. На вратата се появи Креот.

— Незабавно отменете всички мероприятия по последния проект — разпореди се Меан с равен глас. — И ликвидирайте маскировката…

Лицето на Креот се удължи, но дисциплината надделя.

— Ще извърша необходимото — натърти той.

— Защо ме гледате така? — обърна се Меан към Лазр, който разстроен и неподвижен седеше на стола. — Всичко е твърде просто: ние се озовахме в задънена улица… И което е най-важното, не можем да се измъкнем от нея.

Лазр поиска да възрази нещо, но в този момент се раздаде рязък звук и екранът на дисплея угасна.

* * *

Макаров, който тъкмо поставяше чиста страница в пишещата си машина, за да продължи да печата следващите редове, замря с вдигната ръка.

Соломатин обърна лоста за захранване, тласна въртящото се кресло и се обърна с лице към Макаров. Иззад другия пулт се подаде дългото лице на Гушчин.

— Е? — заинтересува се Соломатин. — Не съжаляваш ли за изгубеното време?

— Откъде накъде? — искрено се удиви Макаров. — Това беше толкова интересен спектакъл с неизвестен предварително завършек… Знаете ли, аз дори се опитах да опиша вашата операция с действуващи лица.

— Може ли да погледна? — помоля Гушчин.

Журналистът му подаде изписаните листа с известния вече на читателите текст. Гушчин ги изчете с неимоверна бързина, като изчислително устройство на електронна машина, и ги предаде на Соломатин.

Соломатин чете дълго и внимателно, сякаш проверяваше контролното на някой студент.

— Твърде любопитно — заключи той, когато привърши. — А знаете ли, че като прочетох това литературно произведение, самият аз по-добре осъзнах получения резултат! Надявам се, че разбирате цялата налудничавост на идеята: разумни същества на Марс да фалшифицират данните?

— Все пак вероятността за подобна ситуация по принцип не е равна на нула — възрази Гушчин. — И следователно трябва да се изследва.

Край