Арпад Балаж
Среща

Научноизследователският кораб „Меркурий“ навлезе в системата Епсилон Еридан.

— Координати 423-688-321 — доложи щурманът.

— Да се изключи автоматичното управление. Кацане на планета номер седем — даде разпореждане капитан Лар.

Зелено-синият диск върху екрана на видеографа се увеличаваше непрекъснато, докато най-сетне изпълни целия екран. Двигателите на „Меркурий“ изреваха, корпусът му започна леко да вибрира, после всичко стихна. Претоварването, причинено от ускорението, отслабна; хората с облекчение почувствуваха, че отново могат да се движат нормално.

— Сила на притеглянето 0,9 g, температура на околната среда 80°С, атмосферата леко отровна — мърмореше Лар, диктувайки данните. — Тук не си струва да слизаме. Включете манипулатора да вземе проби.

От космичния кораб, опипвайки всичко наоколо, се протегнаха гигантски механични ръце.

* * *

Кълбообразното Същество лежеше неподвижно на скалата и разсъждаваше над сложна математична проблема. Но изведнъж то подскочи, разтревожено от оглушителния рев на спускащия се космичен кораб.

— Трябваше само да се съсредоточа и решението беше съвсем близко — нервно пулсираше Съществото, като укоризнено гледаше неканените пришълци. — Каква рядко примитивна каруца! Някъде из Централния музей съм виждал макет на подобно съоръжение. Е, щом явно няма да успея да поработя сериозно в момента, поне да разгледам оригинала.

И Съществото се отправи към „Меркурий“.

* * *

Манипулаторът поставяше един след друг живите организми в камерата за изучаване на мисловните способности. В момента на дъното на клетката се изтърси някакво пръчкообразно същество. Космофилологът в шлем с конвертор включи с привичен жест трансформаторното устройство, което четеше мислите и чувствата на изследваните организми. Постепенно клокочещо-бълбукащите звуци станаха разбираеми.

— Всичко е необикновено. Изпитвам страх. Не намирам храна. Трябва да бягам оттук, да бягам!

Лар махна с ръка и натисна копчето на дезинтегратора. По клетката проблесна синьо-виолетов лъч и организмът изчезна, разпадайки се на атоми. Вентилаторите забръмчаха и манипулаторът взе поредния екземпляр за изследване. Това беше гигантско животно. Неговата агресивна природа се прояви още в първия миг. То яростно се хвърляше към прътовете на клетката.

Отново прозвуча трансформаторът:

— Непознато място. Никога не съм попадал тук. Изпитвам злоба и глад. Само да прегриза тънките пръчки, и ще излапам всички тия слаби и явно беззащитни същества. Само ако пръчките не бяха толкова яки! Глад! Болка! Глад!

Лар узна всичко, което искаше. Очите му блестяха и той отново пусна в действие дезинтегратора.

И в този момент манипулаторът хвана Съществото. Капитанът с интерес разглеждаше пулсиращото, преливащо се във всички цветове кълбо.

— Активизирам мислите си в 98-мо мозъчно поле — прозвуча в трансформатора. — Попаднах на космичен кораб с архаична конструкция. Предназначението на камерата още не е установено. Мене ме разглеждат. Тези пришълци имат странен строеж: от телата им излизат пет израстъка. Свойствена им е само двустранната симетрия. Преминавам на по-къси вълни. Аха! Това са разнополови гръбначни бозайници. Ако се съди по строежа и скелета, това са жители на планета, която има гравитация със средна мощност и умерен климат.

Мозъкът им е разположен в горния израстък. Той представлява малко повече от една стотна част от цялата маса на тялото. Концентрацията на невроните е 10⁷ в един кубически сантиметър, следователно те имат само 10¹⁰ мозъчни клетки. Периодът на реакциите на невроните… стотна част от секундата. Е, какво пък, при такъв интелект и това, което имат, може да се смята за постижение…

— Покорно благодаря — подсвирна си капитанът и с нарастващ интерес се вгледа в Съществото.

— Би трябвало да бъда внимателен към техния конвертор на мислите. Нали се намирам в непосредствена връзка с мозъка на филолога — трепна Съществото, раздразнено от собствената си разсеяност. — Трябва веднага да премина на инверсия. Поне да узная откъде са долетели.

Капитанът беше склонен да не вярва на самия себе си, а впрочем всичко се разиграваше пред очите му. Регулаторът на трансформатора на мислите сам се превключи на обратна връзка, космофилологът се втренчи като хипнотизиран в „пленника“ в клетката, а конверторът възобнови показанията си:

— Изследователският кораб „Меркурий“ от третата планета…

Лар пусна в действие дезинтегратора. Никой чужденец в Космоса не биваше да знае — без специално разрешение за това — откъде са дошли те. Макар че същността на изследванията още не е известна. Но ако дадената информация навлече смъртна опасност на Земята?

Съществото в клетката продължаваше спокойно да пулсира. Буквално, сякаш някаква невидима обвивка го защищаваше от смъртоносните лъчи.

— … Слънчевата система — продължаваше трансформаторът. — Галактоцентричните координати…

Лар хвана пистолета и няколко пъти стреля в проклетото кълбо.

— … 136°21′42″; Д — 0°02′14″…

Лицето на капитана окаменя. Той стисна зъби и стреля във филолога.

— Варвари — ужаси се Съществото. — Трябва да се извърши незабавна ретрансформация на обекта.

Лар започна да се съмнява в собствения си разсъдък. Кълбообразното същество по необясним начин изведнъж се оказа над филолога и обгърна кървящата му глава.

— … 30 637,5238 светлинни години — завърши трансформаторът.

— Незабавно старт! — извън себе си изкомандува капитанът.

Двигателите изреваха, огромен огнен стълб изригна от долните дюзи на кораба, хората отново почувствуваха как гърлото им се свива и как цялото им тяло се изпълва от непоносимата тежест на претоварването; кръвообращението като че ли спря. „Меркурий“ с максимална скорост се отдели от планетата.

Съществото освободи филолога и със своеобразни търкалящи движения, подобно на живак — без ни най-малък признак на колебание или търсене, — се насочи право към кабината на пилота и спря пред пулта за управление.

— Ние се отклоняваме от програмираната траектория — съобщи след известно време щурманът.

Лар провери приборите, нанесе възможните корекции, прибягвайки до богатия си опит на космонавт, и най-сетне беше принуден да дойде до заключението, че послушният и надежден досега „Меркурий“ вече не се подчинява на волята му.

Разбра, че е дошло времето да изпълни категоричната заповед, предвидена за подобна ситуация. Той още веднъж погледна тайнствения пришълец — това бавно пулсиращо кълбо, — лицето му се изкриви в горчива упорита усмивка и той натисна копчето на самоунищожаващото устройство.

Ослепителнояркият взрив разпиля кораба на милиони частици.

* * *

Съществото, обгърнато в защитна обвивка, се рееше в Космоса, замислено гледайки разпилените отломки на „Меркурий“.

— Рядко горд вид! Предпочетоха да умрат, но да не се покорят. Би било обидно да им позволим да загинат. Ще изпробвам инверсия на времето. Те заслужават това.

* * *

Глад! Болка! Глад! — ревеше трансформаторът и Лар пусна в действие дезинтегратора. После с уморен жест изтри челото си. — Очевидно твърде дълго работих, започнаха да ми се мъжделеят всякакви безсмислици. Сякаш изследвахме някакво кълбообразно Същество и… Да, тук нещо не е ясно. Трябва да поговоря с екипажа.

„Появиха се загадъчни психични аберации — записа малко по-късно той в бордовия дневник. — Затова до изясняване на причините за появяването им предлагам системата Епсилон Еридан да се обяви за забранена зона!“ И той даде заповед за стартиране.

* * *

— Трябва да съм действувал недостатъчно прецизно. Изглежда, у тях са останали някакви спомени, иначе не биха напуснали планетата, без да са изпълнили изследователската си програма. И тъй, на какво ме прекъснаха? Няма да успея да се съсредоточа както трябва! — раздразнено пулсираше Съществото на скалата…