Оригинално заглавие
Тщетность, (Пълни авторски права)
Превод от руски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1 глас)
Сканиране
kpuc85 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Dave (2015)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 3/1973 г.


Те нищо не усетиха, когато корабът се докосна до повърхността на планетата. Тласък нямаше. Просто на един от индикаторите блесна сигнал „твърдина“. Това означаваше, че пустошта на междупланетното пространство е останала зад тях и един от етапите на дългото им пътешествие е завършен.

Бамп погледна Капитана, но той с нищо не изрази задоволството си.

Характерното съчетание на проблясващите чертички, точки и сложно сплетените вълнисти линии зад борда на кораба някак напомняха на Бамп за родната им планета.

Бамп доложи предположенията си на Капитана.

— Мисля, че тук няма да открием висши форми на живот — възрази Капитана. — Впрочем поразходете се.

Край ниския хълм, по който се движеше Бамп, растяха хилави виещи се растения. Кафеникавата еднообразна равнина се простираше надалеч по всички посоки. Само до самия край на хоризонта, размит и неясен, тя преминаваше в унили скални натрупвания.

Бамп с тъга погледна голямото бяло кълбо на кораба, застинал на края на безжизненото плато, и се помъчи да сподави чувството си на разочарование. А нали имаше! Имаше отчетливи сигнали — той сам ги бе приел, — изпратени в Космоса от разумни същества.

— Нали ти казах! Това е загубена планета — начумерено забеляза Капитана, когато Бамп се върна в кълбото. — Мъртва планета. Ние станахме жертва на твоите досадни халюцинации.

Сега техният кораб с бръснещ полет се движеше над повърхността по гигантска спирала. Но те не гледаха в екрана. Какво ново биха могли да видят тук те, които бяха посетили толкова светове?

— Мъртва планета — повтори Капитана и продължи започнатата партия.

Бамп жертвува една пионка и успя да му вземе две.

— Да направим няколко кръга — продължи Капитана — и това е достатъчно.

— Ще видим, ще видим — Бамп придвижи пионката с надежда да направи „дама“.

— Какво има тук за гледане? — Капитана взе пионката, която се канеше да направи „дама“. — Какво има тук за гледане?

На екрана се редяха хаотични скални купове, кафявото плато, разкъсаната неясна линия на хоризонта. Нито градове, нито селища! Никакви следи от разумен живот.

— Още няколко кръга и толкова! — повтори Капитана и млъкна рязко, защото Бамп направи „дама“. Капитана смяташе, че играе несравнено по-добре, но понякога се подлага на удар, а Бамп всеки път подло се възползува от това. Така и този път!

И ето, когато само няколко хода трябваше да решат изхода на партията, изведнъж зумерът тънко зави. Корабът беше забелязал следи от някаква цивилизация. Капитана с досада натисна копчето и зумерът замлъкна. Само инфрачервеното око на индикатора продължаваше яростно и безмълвно да пулсира.

Те доиграха партията.

— Можем да си отдъхнем, нали? — ядосано попита Бамп.

Капитана намръщено се съгласи.

Екранът отново заблестя и те видяха заритото в пясъка продълговато метално тяло.

— Апарат за придвижване в пространството в пределите на планетата констатира Бамп.

— Цивилизация не по-висока от втора степен — отряза Капитана. Изглеждаше като че ли изпитва някакво злобно удоволствие да констатира това. — Свят примитивен, и отгоре на това загиващ.

— Да разгледаме апарата?

Но Капитана отказа. Да изучават загинали цивилизации — това не беше тяхна работа.

— А нали тук има разумни същества? — настоя Бамп, размахвайки Инструкцията.

Отблизо странният кораб се оказа огромен обтекаем блок от тъмен метал. Като забеляза линията на счупването, която разсичаше корпуса му, Бамп внимателно се промъкна между острите краища на разкъсания метал.

Стадо изплашени рибки излетя из пукнатината и закръжи около тъмния отвор. Когато най-сетне Бамп изплува, рибите, които танцуваха наоколо, се пръснаха във всички страни.

Кълбото се помръдна, всмука Бамп във вътрешността си и като набра скорост, се понесе по-нататък.

— Нещо интересно?

Бамп поклати глава.

— Апарат с примитивна конструкция.

Капитана почувствува топъл прилив на тайно злорадство, като че ли неуспехът на тоя досадник Бамп, който завираше носа си във всяка дупка, беше разплата за изгубената партия.

— Примитивен апарат, примитивен живот — мърмореше той, докато вземаше от Бамп малък квадратен плосък предмет.

Това беше черно-бяла фотография, намерена в една от каютите. Защитена със стъкло, тя почти не беше пострадала от водата. На фотографията беше сниман млад мъж в кожена куртка, в ръка държеше куче на каишка. Двамата бяха застанали на бордюра до шосето, по което фучаха автомобили, а в дъното се виждаше автобус.

— Странно — забеляза Капитана.

— Много — съгласи се за пръв път от десет светлинни години Бамп.

— Те даже не са различавали цветовете — черно и бяло.

— А тази лента? — Бамп сочеше шосето. — Тя вероятно се е движела.

— Очевидно. И пренася поставените върху нея предмети.

— А това? — Бамп разглеждаше човека с кучето. — Явна симбиоза.

— Естествено. Те очевидно имат единен мисловен процес и единна психика. Навярно осъзнават себе си като една обща личност. Ето — Капитана посочи каишката, — те са съединени със сплитка от нервни влакна.

— Като актетиките от Мегара-XVII, нали?

Те намериха още няколко потънали съда. Попаднаха на някакви развалини. Но както и преди, тук нямаше нито едно разумно същество, от ръцете на което е било създадено всичко това.

— Мъртва планета — потвърди Капитана. — Туземците са деградирали.

— Не вярвам да са измрели — възрази Бамп. — И не са деградирали.

Но Капитана не го слушаше.

— Отлитаме — заяви той.

— Но туземците… — Бамп искаше да възрази нещо на Капитана, но не намираше какво. — А ако те обитават по-високите райони? — изтресе той, сам разбирайки, че говори глупости.

Това беше толкова нелепо, че Капитана даже се разсмя.

— Драги Бамп — елейно пронежничи той, — спомнете си „Законите на живота“ — и като погледна с полузатворени очи матовата снимка, той процитира монотонно: „Животът на планетите е възможен само в областите, защитени от убийствените слънчеви и космични излъчвания, тоест на дъното на океаните. Висшите форми на живот могат да възникнат и да се развиват само в областите с големи налягания, под големи слоеве вода.“

Бамп мълчаливо преглътна обидата: това, което каза Капитана, беше безспорно.

— Коя е сега наред?

— Алфа Центавър.

Капитана завъртя нещо на пулта и знакът „твърдина“ угасна. Отново ги окръжи празното космично пространство.

Бамп плъзна изпод бронята десетте си зеленикави пипала и започна отново да нарежда пионките.

Край