Емио Донаджо
Кралицата на Марс

Решението бе единодушно: избраникът ще бъде той.

Когато бе поставен въпросът за избор на Кандидат, никой не изрази ни най-малко съмнение — съпругът можеше да бъде само той, Малиардо Белло.

Малиардо Белло, за близки приятели просто Малло, беше твърде огорчен от това. Той седеше в кресло, което нежно обгръщаше тялото му. Пред теменужените му очи бавно преминаваше лентата със записа на четирите хиляди любовни послания, специално подбрани от десетте хиляди пристигнали със сутрешната поща.

Много от жените, пратили ги вечерта, вече не бяха между живите. Бяха се самоубили. Имаха малко надежда да го видят, преди да са минали двадесет години. В такъв случай защо въобще трябва да се живее?

Малиардо Белло повелително махна с ръка.

В разтворените му уста от тавана потече благоуханна струя сок. Прекрасното питие утоли жаждата му. После извика робота-церемониалмайстор.

— Разказвай за мене — капризно заповяда той.

— О, ти си прекрасен — прошепна роботът. — От шестте милиарда четиристотин петдесет и четири мъже ти си единственият, който е достоен да представлява във времето и пространството човешкия род.

— Правилно — доволно потвърди Малиардо Белло.

— Ежедневно заради тебе се самоубиват две хиляди жени — продължи роботът-церемониалмайстор, — шест милиона осемстотин и петдесет хиляди убиват мъжете си само заради това, че не приличат на теб. Същото количество страда и се измъчва в очакване на среща с тебе.

— И още… — с упоение започна Малиардо Белло.

— И още ти си Кандидат — явно не намясто отговори роботът-церемониалмайстор и позорно бе изгонен.

Образецът на човешкия род потъна в мрачен размисъл. Той не можеше да се успокои. Представете си именно с него да си направят такава лоша шега. С него, най-красивия мъж на Земята. Той, пред когото се прекланят всички земни жени, трябва да се ожени.

И всичко това заради тези проклети марсианци.

„Земята е пренаселена. Трябва да заживеем и на другите планети. И само марсианците могат да ни помогнат. Ние никога не сме ги виждали. Но какво значение има това? Те говорят на един и същ език с нас, изказват едни и същи мисли като нас — значи и те сигурно са човешки същества.“

Така говореха съветниците и непременно добавяха: „Те искат съпруг за своята неравнима кралица, а това можеш да бъдеш само ти, Малиардо.“

Появяването на Камилло Кане, когото съпровождаше личен телохранител, изпълни с радост сърцето на Малиардо Белло. Огромният дог застана на задните си лапи. Той никога не се разделяше с господаря си и сега му предстоеше да замине заедно с него и марсианската кралица на сватбено пътешествие с летяща чиния. Животът на Камилло Кане съвсем не беше обсипан с рози. Жените го ненавиждаха и изпитваха към него люта омраза. Петте негови предшественици бяха подло отровени и едва след това властите се сетиха да му поставят личен телохранител, който в брониран автомобил да го съпровожда по време на разходките.

Малиардо Белло печално поглади верния си приятел. Кучето радостно залая. До тържествената церемония оставаха само няколко часа. И те преминаха невероятно бързо.

Милиони жени ридаеха пред екраните на своите видеофони. Те бяха останали сами, защото мъжете бяха в селектобаровете, за да си пийнат от радост.

Докато очакваха прякото предаване от космодрума, изпълняваше се забранената песничка „Малиардо, ти си красив, най-красив от всички, които са били, са и ще бъдат.“ Предвид небивалото събитие властите разрешиха да бъде изпълнена по изключение. Когато преди няколко години лентите с нейния запис бяха пуснати в свободна продажба, започнаха поголовни самоубийства, които от своя страна вдъхновиха предприемчивите композитори към създаване на погребални маршове.

И така, милиони жени очакваха, стискайки в ръцете си шишенца цианкалий. Те бяха твърдо решили да турят край на живота си веднага след като вратата на летящата чиния се затвори след техния идол.

Най-красивият мъж на Земята, пардон, единственият мъж стъпи върху огненочервения килим. Охраната едва задържаше огромната тълпа. Малиардо Белло, с платинов шлем, гордо стоеше по средата на килима. Малко зад него, като махаше с опашка, стоеше Камилло Кане.

Летящата чиния пристигна по разписание в 14,55 (4007 цикъла марсианско време). Зазвуча изумителна музика, всички изведнъж почувствуваха опияняващ полъх. Не може да се отрече, че тези марсианци умеят да се докарват. Вратичката се отвори и на земята се спусна фосфорисцираща стълба.

Предварително бе уговорено, че годеникът и невестата ще се срещнат сами, без съпровождащи. Решено бе да се мине без всякакви формалности. Непринудената среща на двамата влюбени къде по-добре щеше да символизира историческия контакт между жителите на Земята и марсианците, отколкото една официална церемония.

И ето че се появи тя — кралицата на Марс.

— Каква прелест — с лъчезарна усмивка възкликна тя и подскачайки като палаво момиченце, се понесе към него.

— Любов моя — прошепна тя, прегръщайки Камилло Кане.

В този ужасен миг, на този ужасен ден единствените, които запазиха самообладание и трезво мислене, бяха научните експерти. Без да се уговарят предварително, те стигнаха до извода, че Сари, кралицата на Марс, има близко родство с нашите пудели.