Метаданни
Данни
- Серия
- Земният кръг (17)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Magnus Erlingssons saga, 1230 (Обществено достояние)
- Превод от норвежки
- Румяна Сиромахова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Снуре Стюрлюсон. Саги за кралете на Севера 2
Норвежка. Първо издание
Военно издателство, София, 2003
Редактор: Мария Дерменджиева
Технически редактор: Димитър Матеев
Коректор: Валентина Меродийска
ISBN: 954-509-247-5
Snorres kongesagaer
© Gyldendal Norsk Forlag A/S 1979
© Румяна Колева Сиромахова — превод от норвежки език, 2003
© Халфдан Егедиюс, Кристиан Крог, Герхард Мюнте, Айлиф Петерсен, Ерик Вереншьолд, Вилелм Ветлесен — художници на илюстрациите
Формат 70×100/16
Печатни коли 25,50
Печат „Военно издателство“ ЕООД
История
- — Добавяне
Щом разбрал плановете на Хокон и останалите, Арлинг изпратил вест до всички хьовдинги, които бил сигурен, че са предани на крал Инге, до дружинниците и приближените му, които оцелели от битката, както и до хората от охраната на Грегориюс. Поканил ги на среща. Поговорили и бързо решили да оставят дружината си събрана, след което се обвързали с клетви помежду си. След това обсъдили кого да изберат за крал. Тогава думата взел Арлинг Скаке и попитал дали хьовдингите и останалите феодали биха приели за крал сина на Симон Скалп, който бил внук на Харалд Гиле по майчина линия. Предложил също Йон Халшелсон за предводител на войската. Йон обаче отказал. Обърнали се към Николас Шалдворсон, сестриния син на крал Магнюс Берфьот. Той отговорил, че е по-добре да изберат за крал човек от кралски произход, а дружината да предвожда някой, който разбира от военно дело. Така те разбрали, че сами няма да могат да решат нищо.
Попитали Арне, сродника на крал Инге, дали ще се съгласи някой от неговите синове да бъде провъзгласен за крал. Той отвърнал, че синът на Кристин, който бил и внук на крал Сигюрд, по произход бил най-подходящ за крал на Норвегия. „Мога също да предложа подходящ човек, който да му помага в управлението на страната, да се грижи за краля и за кралството. Имам предвид неговия баща Арлинг. Той е умен, сериозен човек, с голям опит в битките и умел в управлението на една страна. И не би му пречил да прави решителни стъпки, ако останалите хьовдинги го подкрепят в това.“ Мнозина подкрепили това предложение. А Арлинг заявил: „Чувам, че много хора отказват да се заемат с това трудно дело. Не знам дали, ако това предложение се изпълни, този, който се заеме с предвождането на дружината, ще бъде почитан или както мнозина, които са започвали такива големи планове, ще загуби имуществото и дори живота си. Който и да се заеме с тази работа, ще се нуждае от силна опора, за да може по-късно да устои на съпротивата и враждебността на онези, които сега го подкрепят.“
Всички, които присъствали, се заклели във вярност на онзи, който ще поеме да предвожда войската. Арлинг продължил: „За мен е равно на смърт да служа на Хокон. И макар че нашите уговорки тук са твърде опасни, ще рискувам да приема предложението ви и да се заема с предвождането на войската, щом желаете това. Условието е всички да го смятате за правилно и да се закълнете в това.“ Хората се съгласили и на тази среща приели, че за крал ще бъде провъзгласен Магнюс Арлингсон.
Скоро след срещата свикали тинг в града, на който Магнюс бил провъзгласен за крал на цялата страна. Той бил петгодишен. Всички, които служели преди това на крал Инге и присъствали на тинга, се подчинили на малкия крал, като всеки от тях запазил своята титла и съответстващите й привилегии.
2. Арлинг Скаке се приготвил за заминаване. Той тръгнал с няколко кораба, придружен от Магнюс и всички приближени. С него тръгнали и сродникът на крал Инге — Арне, Ингерид — майката на Инге с двамата си сина, синът на Сигюрд Сторк — Йон Кютиса, хората от охраната на Грегориюс и собствената му охрана. Разполагали с десет кораба. Отплавали към Дания при крал Валдемар[1] и брата на крал Инге — Бюритс Хайнрексон[2]. Крал Валдемар бил най-близкият роднина на крал Магнюс, защото майката на Валдемар Ингелборг и майката на Кристин, Малмфрид, били сестри и дъщери на крал Харалд[3] от Гардарике, който пък бил син на Валдемар Ярислайвсон.
Крал Валдемар ги посрещнал сърдечно. След това двамата с Арлинг често се срещали и се съветвали за разни неща. Разговорите им довели до споразумението Валдемар да помогне с военна сила на крал Магнюс да превземе Норвегия и след това да запази кралството си. А срещу това Валдемар щял да получи от земите на Норвегия тази част от Викен, простираща се на север от Риярбит, която принадлежала на дедите му Харалд Гормсон и Свайн Тюгешег. Споразумението между Арлинг и Валдемар било скрепено с клетви от страна на двамата. После Арлинг и свитата му се приготвили да отпътуват и скоро тръгнали от Венделскаге.
3. През пролетта, веднага след Великден[4], крал Хокон тръгнал за Тронхайм. Той си бил присвоил всичките кораби на крал Инге. В Леговището Хокон свикал тинг и на него го провъзгласили за крал. Той дал титлата ярл на Сигюрд от Рьор и после повел хората си към Викен. Кралят отишъл в Тьонсберг, а ярл Сигюрд с част от войската изпратил в Кунгхеле, за да пази страната, ако Арлинг пристигне от тази посока. В това време Арлинг и спътниците му пристигнали в Агдер и веднага продължили на север към Берген. По пътя убили Арне Бригдарскале — един от окръжните управители на Хокон. След това се насочили на изток, за да пресрещнат крал Хокон.
Ярл Сигюрд се намирал край Елв и още не бил разбрал за пристигането на Арлинг, който разположил корабите си край Росанес и останал там няколко нощи. Крал Хокон бил в града и се подготвял. Арлинг тръгнал към града. Хората му натоварили един товарен кораб със слама и съчки и го запалили. Вятърът духал към сушата и отвел кораба нататък. На борда му Арлинг оставил две въжета, краищата на които завързал за две малки шхуни, които плавали след него, докато корабът стигнал съвсем близо до града. Когато пламъците застрашили околните къщи, моряците от шхуните опънали въжетата, за да спрат кораба и да не позволят градът да се запали. Димът толкова плътно покрил всичко наоколо, че хората на Хокон, строени на пристана, не виждали какво става в морето. Точно тогава Арлинг повел цялата си флотилия нататък. За това благоприятствал и вятърът, който продължавал да духа откъм морето. Воините на Арлинг стреляли по бойните редици на Хокон.
Когато гражданите видели, че огънят приближава до къщите им, а мнозина от стрелците на Арлинг са ранени, те обсъдили положението и изпратили свещеник Руал Лангтале при Арлинг със задачата да измоли пощада за хората и за града. Самите граждани напуснали бойния строй на Хокон, когато Руал им казал, че Арлинг обещава да ги пощади. След като дружината на гражданите си тръгнала, бойните редици на Хокон оредели. Някои от воините му насърчавали другите да останат по местата си, но Онюнд Симонсон, който предвождал войската, казал: „Няма да се бия, за да може ярл Сигюрд, който дори не е тук, да получи повече власт!“ Заедно с цялата войска той минал на страната на Арлинг и свалил всичките си войници на брега. Много воини от войската на Хокон загинали. В тези часове били съчинени следните стихове:
Онюнд каза, че няма да се бие,
преди ярл Сигюрд да пристигне.
Бързо смелите мъже
към Магнюс се присъединиха,
а соколите на Хокон
побързаха да се изплъзнат.
Турбьорн Скакескалд пък разказва:
Господарю на бойците, аз научих,
че в Тьонсберг ти не си сполучил.
Побързал си да оцветиш
на вълците зъбите във червено.
Дъждът от лъскави стрели
изплашил населението градско.
Опънатите лъкове и огънят
изплашили бойците.
Крал Хокон тръгнал по суша към Тронхайм. Когато ярл Сигюрд разбрал за случилото се, отплавал с всичките кораби, които могъл да събере, на север, за да го посрещне.
4. В Тьонсберг Арлинг превзел корабите на Хокон. Между тях бил и корабът на крал Инге, наречен „Бьокесюд“. След това Арлинг покорил и целия Викен за Магнюс. Превзел и земите на север, докъдето успял да стигне кракът му. През зимата отседнал в Берген. Тогава Арлинг наредил да бъде убит Ингебьорн Сипил — един от феодалите на крал Хокон. Самият Хокон презимувал в Тронхайм, а на пролет събрал войска и се приготвил да отплава[5] срещу Арлинг. С него потеглили ярл Сигюрд, Йон Свайнсон, Айндриде Младши, Онюнд Симонсон, Филипус Петерсон, Филипус Гирдсон, Рагнвал Кюнта, Сигюрд Копа, Сигюрд Хюпа, Фрирек Кьона, Ашел от Фоландия, Турбьорн, синът на Гюнар, и Страд-Бярне.
5. Арлинг се намирал в Берген с голяма войска. Той забранил отплаването на каквито и да е търговски кораби на север към Леговището, защото не искал Хокон да получи новини от тях. Обяснението на забраната гласяло, че е по-добре жителите на Берген да получат скъпите стоки, натоварени на тези кораби, дори и търговците да са принудени да ги продават по-евтино, отколкото да ги закарат право в ръцете на враговете, които да се възползват от тях. И така в Берген се събрали много кораби, защото непрекъснато пристигали нови и нови, а нито един не отплавал.
Арлинг заповядал да изкарат на брега неговите най-леки кораби и да се разпространи слухът, че той изчаква там врага си, за да му окаже отпор с помощта на приятели и роднини. Един ден Арлинг дал нареждане да свирят сигнал за сбор на всички предводители на корабите. Когато се събрали, той им разрешил да отплават, закъдето пожелаят. Екипажите, които от дълго време стояли готови да отпътуват — някои по търговия, други по различни дела, изчакали попътен вятър и веднага отплавали, защото се страхували. Колкото по-бърз бил корабът, толкова по-бързо гребели гребците му и корабите се надпреварвали помежду си.
Когато цялата тази разнородна флотилия стигнала до Мьоре, тя била посрещната от корабите на крал Хокон. Той се бил приготвил, като събрал голяма войска, в която участвали феодали и войници от редовната войска. Известно време кралят не получавал никакви новини от Берген, а когато корабите пристигнали, отвсякъде се чула една и съща новина: Арлинг Скаке бил разположил корабите си в Берген и ги очаквал. Предали му и това, че войската на Арлинг била голяма. Хокон отплавал за Веьой и изпратил ярл Сигюрд и Онюнд Симонсон в Румсдал, за да съберат още хора и кораби. Други изпратил в Нурмьоре и Сюнмьоре. Няколко дни след това Хокон отплавал на юг, очаквайки, че още хора устремно ще го последват. Арлинг Скаке разрешил на корабите да отплават в неделя. Във вторник, след края на сутрешната литургия, кралският рог засвирил и Арлинг събрал гражданите и войниците си и спуснал на вода корабите, които преди това изкарал на брега. Свикал тинг с воините си и им изложил своя план, назовал предводителите на отделните кораби и наредил да бъде прочетени имената на онези, които щели да пътуват на кралския кораб. Накрая Арлинг помолил всеки да заеме мястото си на кораба и предупредил, че онези, които останат в града, след като той тръгне с кораба „Бьокесюд“, ще бъдат убити или осакатени. Братът на крал Инге Орм заминал още през нощта. Повечето кораби били вече спуснати на вода.
6. В сряда преди литургията Арлинг тръгнал от града с флотилията си от двайсет и един кораба. Излязъл бръснещ попътен вятър. На кралския кораб, управляван от Арлинг, пътували крал Магнюс, неговият син и много феодали. Екипажът бил съставен от най-добрите воини. Когато минавали край Фюрдане, Арлинг изпратил една шхуна в имението на Йон Халшелсон и поискал да доведат Николас, сина на Симон Скалп и на Мария, която била дъщеря на Харалд Гиле. Хората му го довели и той се качил на кралския кораб. В петък сутринта навлезли в залива Стайн. В това време крал Хокон се намирал в залива……[6] с четиринайсет кораба. Хората му били на сушата и се занимавали с физически игри, а феодалите се били разположили на един хълм.
Те забелязали, че се приближава някакъв кораб с весла. На борда съзрели двама души, които гребели толкова усърдно, че почти лягали по лице и по гръб на дъното в усилието си. Стигайки до брега, моряците не закотвили лодката, а захвърлили веслата и хукнали нагоре. Щом видели това, знатните хора предположили, че тези момчета имат да им кажат нещо важно и тръгнали да ги пресрещнат. Когато се срещнали, Онюнд Симонсон попитал: „Можете ли да ни разкажете нещо ново за Арлинг Скаке, като идвате с такава скорост?“ Отговорил този, който пръв успял да си вземе въздух: „Арлинг се приближава към вас от юг с двайсет или повече кораба и много от тях са страшно големи. Скоро ще видите платната им.“ Тогава Айндриде Младши казал: „Наистина са близо до носа.“ Те побързали да отидат там, където играели останалите, и в този миг чули зова на рога. Всички се втурнали към корабите. По това време на деня обикновено храната вече била готова. Мъжете скачали на корабите, които били най-близо, без да се интересуват дали са техните. Ето защо корабите не се напълнили с еднакъв брой хора. Моряците се хванали за веслата. Някои вдигали мачтите и насочвали носове на север към Веьой, защото очаквали големи подкрепления от тамошните жители.
7. Скоро наистина видели платната на корабите на Арлинг, а неговите моряци също ги забелязали. Корабът на Айндриде Младши носел името „Драглаюн“. Бил голям и дълъг военен кораб. Екипажът му бил прекалено малоброен, защото войниците, които трябвало да пътуват на него, в бързината при сигнала за сбор на войската скочили на други кораби. „Драглаюн“ плавал последен във флотилията на Хокон. Когато Айндриде стигнал до Секьой, корабът „Бьокесюнд“ с водач Арлинг Скаке тръгнал след него и скоро почти се долепил до щевена му. Хокон бил съвсем близо до Веьой, когато чул роговете. Най-близките кораби до „Драглаюн“ веднага сменили посоката си и отплавали към него, за да помогнат на Айндриде. Започнал бой, в който подобрите трябвало да спечелят. Много от платната се килнали и паднали напред върху палубите. Не успели да сгънат никое от тях, а ги оставили да падат насам-натам.
Малко след началото на сражението бойният ред на кораба на Хокон бил нарушен. Някои от воините му загинали, други скочили през борда. Хокон се наметнал със сиво наметало и скочил на друг кораб. Но скоро разбрал, че е попаднал сред неприятели. Когато се огледал, не видял нито един от своите хора и нито един от корабите си наблизо. Тогава се прехвърлил на „Бьокесюнд“ и отишъл право при воините на предния щевен. Помолил ги за пощада и те го оставили жив. В тази битка загинали много воини, но повечето принадлежали към войската при Хокон. На „Бьокесюнд“ загинал Николас, синът на Симон Скалп, а за смъртта му били обвинени воините от личната дружина на Арлинг.
По едно време настъпило затишие. Корабите се отдалечили един от друг. Тогава казали на Арлинг, че крал Хокон е на неговия кораб и стрелците са го взели под свое покровителство. Арлинг изпратил човек при тях да им нареди да не допускат Хокон да избяга. Арлинг казал, че няма нищо против това, че са пощадили живота му, щом знатните му приближени са решили така, а и самият Хокон е поискал милост. Всички стрелци потвърдили, че Арлинг говори като добър владетел и му били благодарни за това. Арлинг заповядат да надуят роговете и помолил хората си да наредят корабите си срещу онези от флотилията на Хокон, които все още не били превзети. Казал, че никога няма да имат по-добра възможност да си отмъстят за крал Инге. Тогава Всички надали боен вик и се устремили напред.
В тази атака[7] крал Хокон бил смъртоносно ранен. Когато хората му научили, че той е загинал, хвърлили щитовете си и започнали да размахват оръжие и с двете си ръце. Гребците стремглаво гребели към противника. Престанали да се пазят. Това невнимание им струвало много, защото хората на Арлинг по-лесно намирали незащитени места по телата им за удар. Голяма част от войската на крал Хокон била избита. Причина за това било численото превъзходство на войската на Арлинг, както и че воините на Хокон не използвали умело щитовете си за защита. В редиците на Хокон загинали Сигюрд Копа, Сигюрд Хюпа и Рагнвал Кюнта. Няколко кораба оцелели и се измъкнали между фиордите. Така екипажите им си спасили живота. Тялото на Хокон отнесли в Румсдал, за да го погребат. Неговият брат крал Сваре наредил да го отнесат на север в Леговището и да го положат в каменната стена на църквата „Исус Христос“.
8. Сигюрд и Айндриде Младши, Онюнд Симонсон, Фрирек Кьона и много други хьовдинги задържали дружината събрана, наредили корабите да останат в Румсдал и заминали за Опландия. Арлинг Скаке и крал Магнюс отвели флотилията си в Леговището. Те покорили всички земи, където стъпил кракът им. След това Арлинг събрал тинга на Йоре. На него провъзгласили Магнюс за крал на цялата страна. Арлинг останал за кратко време там, защото не бил сигурен в добронамереността на трьондерците към него и сина му. И така, Магнюс вече бил обявен за крал на Норвегия.
Крал Хокон бил красив, добре сложен, висок и слаб. Тъй като бил много широкоплещест, хората го нарекли Хокон Хардебрай[8]. Заради младостта му други мъже управлявали редом с него страната. Хокон бил весел, общителен и с удоволствие участвал в игрите. Той показвал твърд характер и народът го обичал.
9. Маркюс от Скуг бил опландец и роднина на ярл Сигюрд. Маркюс възпитавал един от синовете на ярл Сигюрд, който бил съименник на баща си. Точно този син опландците провъзгласили за крал по съвета на ярл Сигюрд и останалите хьовдинги на Хокон. Те отново събрали многочислена войска. Дружината понякога се разделяла на две части: кралят и Маркюс по-рядко участвали в битките, докато ярл Сигюрд и останалите хьовдинги по-често се излагали на опасност заедно с воините си. Те прекарвали по-голямата част от времето в Опландия, но прихождали и във Викен.
Арлинг Скаке подкрепял сина си Магнюс. Той поел предводителството на цялата флотилия и отбраната на страната. През есента останал за малко в Берген, след което заминал за Викен. Спрял в Тьонсберг с намерението да презимува там и да поиска от местното население данъците и всички други доходи, полагащи се на краля. Арлинг имал голяма и пищна войска. А тъй като ярл Сигюрд имал малко земя и голяма свита, която трябвало да издържа, скоро парите започнали да не му стигат. Ето защо от местата, където нямало владетел, неговите хора започнали да си набавят продукти по неразрешен начин — къде с просия, къде направо с кражба.
10. По това време норвежкото кралство било в своя разцвет. Селяните били богати и властни. Хората отвикнали от размириците и набезите. Затова, когато започнали кражбите, това веднага се разчуло. Викенците не били приятелски настроени към Магнюс и Арлинг най-вече поради обичта си към крал Инге Харалдсон, комуто воините били служили предано. Арлинг сложил постове в града и дванайсет мъже всяка нощ го охранявали. Арлинг редовно свиквал тинг със земевладелците и често обсъждали престъпленията, които извършвали хората на ярл Сигюрд. Когато Арлинг казал на хората, че ще е добре да направят така, че тази дружина да не си намери място, се раздали викове на одобрение.
Арне дълго говорил за това и дори използвал груби думи. Предложил на всички, които присъствали на тинга — граждани, земевладелци и воини, с помощта на оръжието и закона да осъдят ярл Сигюрд и дружината му на вечен ад — и живи, и мъртви. Всички били толкова възбудени, че не можели да разсъждават разумно. Съгласили се с думите на Арне и взели решение да изпълнят пъкленото дело, така както повелява законът. Свещеник Руал Лангтале, който бил много красноречив оратор, също говорил на тинга. Той само потвърдил онова, което било обсъдено преди това. По Коледа Арлинг дал пиршество в Тьонсберг и кралят платил на войската след кинделмесата[9].
11. Ярл Сигюрд обикалял Викен с най-добрите си воини и голяма част от местното население минало на негова страна по принуда. Други му платили пари. Той обикалял и спирал на различни места. В дружината му имало войници, които в битката били молили Арлинг за милост. На тях и на останалите, които също го били молили за това, той отвърнал, че само онези, които не са се провинили в големи дела срещу него, ще получат правото на спокоен живот в страната. Така воините на Сигюрд разбрали, че те няма да имат такова право. Затова останали заедно в дружината. Мнозина от тях знаели, че Арлинг може да ги осъди веднага и има причини за това. Филипус Гирдсон се помирил с Арлинг, получил имотите си обратно и се завърнал в тях. Скоро след това той бил убит от хората на ярл Сигюрд. Двете страни си навредили много, като убивали взаимно хората си, но случаите, в които не са участвали хьовдинги и по-знатни хора, не са описвани.
12. В началото на постите съобщили на Арлинг, че ярл Сигюрд има намерение да тръгне срещу него. Говорело се ту че той е пристигнал, ту че е отложил заминаването си. Арлинг изпратил съгледвачи, за да научат откъде ще дойде, и всяка вечер започнал да събира воините от града, за да нощуват заедно. Разделил войската на отделни части.
Скоро му съобщили, че ярл Сигюрд бил за кратко време с дружината си в Ре. Арлинг тръгнал с всички мъже от града, които можели да се бият и да носят оръжие. Търговците — дванайсет човека — останали в града да го отбраняват.[10] Арлинг събрал хората си следобед във вторника от втората седмица на дългите пости. Всеки човек си носел храна за два дни. През нощта бързо напуснали града. Яздели по двама на кон с един щит. Когато направили преглед на войската, се видяло, че тя наброява около хиляда и петстотин души. От съгледвачите разбрали, че ярл Сигюрд бил в Ре в имението Рамнес и разполагал с петстотин човека. Арлинг събрал воините и им казал какво е научил. Всички оживено заговорили, че трябва да побързат да обградят къщата му и да се бият с него. Арлинг Взел думата: „Ясно е, че скоро ще се срещнем с ярл Сигюрд. Сред неговите хора са и тези, които направиха нещо, което не трябва да забравяме — те убиха крал Инге и още много наши приятели, чиито имена нямам време да изброявам. И направиха това с помощта на дявола, черна магия и подлост. А в нашия закон се казва, че никой няма право да се провинява така, че да бъде наречен убиец и подлец, убивайки други през нощта. Но тези хора послушаха съветите на вещиците, които с черна магия се опитаха да привлекат на тяхна страна късмета и се биха през нощта, а не под лъчите на слънцето. Така спечелиха победа и взеха главата на такъв хьовдинг, като онзи, който положиха под земята. Ние знаем и често сме говорили колко срамни са обичаите им, например боят през нощта. Затова ще следваме примера на владетели, които познаваме, и нека подражаваме на тях, като се бием в светъл ден и в боен ред, вместо да се хвърляме безразборно върху спящи хора през нощта. Имаме достатъчно войници, за да се изправим срещу тази дружина. Ще чакаме денят и светлината. Ще останем строени, за да сме готови, в случай че те ни нападнат.“ След тези думи войниците се отпуснали и седнали на земята. Някои начупили клони и си направили заслони, други седнали на щитовете си и така зачакали появата на слънцето. Времето било студено, валял дъжд, примесен със сняг, имало виелица.
13. Ярл Сигюрд разбрал за войската на Арлинг, когато тя била съвсем близо до него. Хората му станали и се въоръжили. Не знаели точно колко голяма е войската отвън. Някои искали да избягат, а други да изчакат. Ярл Сигюрд бил умен и красноречив, но хората не го смятали за особено смел. На него му се искало да избяга, но воините му се възмутили от това предложение.
Когато започнало да се развиделява, двете страни започнали да строяват редиците си. Ярл Сигюрд придвижил дружината си на един хълм над моста, който останал между тях и имението. Там имало малък поток. Арлинг наредил хората си на другия му бряг. Зад предните бойни редици от пехота се наредили конници, които били въоръжени до зъби, а сред тях бил и кралят. Хората на ярла разбрали, че Арлинг има голямо числено превъзходство, и започнали да говорят, че е по-разумно да се изтеглят в гората. Ярлът отвърнал: „Казвате, че аз нямам воля, но сега ще видите. И нека всеки се постарае да не бяга от бойното поле, преди аз да съм отстъпил, и да не се плаши, преди аз да се изплаша. Тук мястото ни е добро за отбрана. Нека те минат по моста насам. Когато знамето им се качи на моста, ще връхлетим върху тях от хълма и никой да не се дели от останалите!“ Ярл Сигюрд носел кафява роба и червено наметало. Обувките му били от кожа от животински крак. Държал щит и меч, наречен „Бастард“. Ярлът казал: „Господ ми е свидетел, че предпочитам да убия Арлинг Скаке с един удар на «Бастард», отколкото да получа много злато.“
14. Войската на Арлинг тръгнала да минава по моста, но той им казал да се върнат и да минат през потока. „Този поток е малък — казал той, — няма да е трудно да се намери брод, защото по бреговете има знаци за дълбочината му.“ Така и направили. Войниците на ярла се наредили по протежение на брега от своята страна право срещу тях. Но когато брегът свършил и трябвало да се премине през потока, Арлинг наредил на хората си да пеят „Патер ностер“[11] и да се молят да победи онзи, на чиято страна е правото. Всички високо запели псалма на Кириал и започнали да удрят по щитовете си. При този хлопот триста души от войската на ярла избягали. Арлинг и хората му пресекли потока и воините на ярла надали боен вик; те не се огънали пред редиците на Арлинг и битката се повела в предната част на брега. Първо хвърляли копия, а скоро след това кръстосали мечове. Отзад се веело знамето на ярла. Арлинг и воините му се изкачили на хълма. След кратко сражение войниците на ярла избягали към гората, която не след дълго останала зад тях. Някой разказал за това на ярл Сигюрд и го помолили да бяга, а той отвърнал: „Напред, докато издържим!“ После смело се втурнал, като удрял с меча на всички страни. В тази битка загинали ярл Сигюрд, Йон Свайнсон и още около четирийсет войници. Арлинг изгубил малко от хората си и неговата войска продължила да преследва бегълците в гората. По някое време спрели, направили преглед на хората си и се върнали обратно. Арлинг стигнал до едно място, където няколко роби на краля късали дрехите на ярл Сигюрд. Той не бил още мъртъв, но бил в безсъзнание. Мечът му, пъхнат в ножницата, лежал до него. Арлинг го вдигнал и с него разгонил робите. След това се върнал с войската си и спрял в Тьонсберг[12]. Ярлът починал, а седем дни след неговата смърт хората на Арлинг заловили Айндриде Младши и го убили.
15. Маркюс от Скуг и Сигюрд, неговият приемен син, заминали за Викен. Когато настъпила пролетта, те намерили няколко кораба. Арлинг разбрал това и тръгнал към тях. Срещнали се в Кунгхеле. Маркюс и Сигюрд избягали в Хисинг, където към тях се присъединили местните стрелци. Арлинг и воините му гребели към брега, а стрелците на Маркюс стреляли по тях оттам. Тогава Арлинг казал на войниците си: „Хайде да превземем корабите им и да не слизаме на сушата да се бием с местните жители. Опасно е да се излиза срещу стрелците от Хисинг. Те са жестоки и подли бойци. Няма да търпят дълго дружината на Сигюрд, защото Хисинг е малка страна.“ И те си присвоили корабите на неприятеля и ги откарали в Кунгхеле. Маркюс и хората му отишли в Марките с намерение да атакуват. Двете страни се познавали добре. Арлинг имал многочислена войска, но събрал още хора от селищата и едва тогава двете войски се втурнали една срещу друга.
16. Синът на Арленд Хималде, Йойстайн, бил избран за архиепископ след смъртта на архиепископ Йон.[13] Йойстайн бил ръкоположен в годината, в която загинал крал Инге. Йойстайн седнал на архиепископския трон и бил посрещнат с одобрение от целия народ. Той бил способен човек и произхождал от знатен род. Трьондерците го приели, защото повечето от знатните им хора били обвързани с него чрез роднинство или сватовство. Всички били негови приятели. Архиепископът често свиквал съвети със земевладелците. На тях говорил за това, че архиепископството има нужда от средства, подобаващи на ранга му, който вече бил по-голям. Той изисквал от селяните да плащат по-високи налози в сребърни сечени монети — йоре. По-рано архиепископът получавал откуп.[14] Разликата между старите и новите суми била, че сребърните сечени йоре били двойно по-скъпи от другите. Архиепископът прокарал това с помощта на приятели и роднини, като бил и твърде настоятелен. Въвел такъв закон в целия Трьонделаг и във всички области, спадащи към неговото архиепископство.
17. Когато Сигюрд и Маркюс загубили корабите си в река Гота и не успели да заловят Арлинг, се върнали в Опландия и поели по сушата към Тронхайм. Там ги посрещнали сърдечно. Сигюрд провъзгласили за крал на свикания веднага тинг на Йоре. Синовете на мнозина уважавани люде се присъединили към дружината му. Сигюрд намерил кораби и бързо се приготвил. Той и войската му отплавали към Мьоре с настъпването на лятото. Откъдето и да минели, прибирали приходите, които били предназначени за краля. Отбраната на Берген по суша била поверена на Николас Сигюрдсон, Нокве Полсон и на още много известни предводители като Туролв Дрил, Турбьорн и други. Маркюс и хората му отплавали на юг и узнали, че войската на Арлинг, която се намирала в Берген, била многобройна. Тогава отплавали извън рифовете на юг от града. Казват, че още през същото лято воините на Маркюс случили на попътен вятър и отплавали.
18. Веднага щом Арлинг Скаке разбрал, че Маркюс и Сигюрд са отплавали на север, тръгнал към Викен. Там събрал още хора и войската му нараснала още повече. Увеличил се и броят на корабите му. Плавайки към Викен, Арлинг невинаги имал попътен вятър и често дрейфувал тук и там по заливите, докато лятото минало. Когато Маркюс и Сигюрд стигнали до Листа, разбрали, че Арлинг разполага с още по-голяма войска във Викен, затова продължили на север. Стигайки до Хордаландия, те имали намерение да влязат в Берген. Когато приближили до града, срещу тях загребали Николас и воините му с много повече войници и с по-големи кораби. Маркюс и Сигюрд нямали друг изход освен да плават на юг. Някои се насочили към открито море, други — на юг към протоците, а трети — към фиордите. Магнюс с още няколко души плавали към остров на име Скорпа. Николас превзел корабите им. Пощадил Йон Халшелсон и неколцина други, но повечето воини наредил да избият. Няколко дни след това Айндриде Хайдафиля настигнал Маркюс и Сигюрд и ги отвел в Берген. Отсекли главата на Сигюрд при Гравдал, а Маркюс обесили заедно с друг воин при нос Кварв. Това се случило по време на микелмесата[15]. След смъртта им дружината се разпаднала.
19. Фрирек Кьона, Бярне Иле, Онюнд Симонсон и Йорнулв Скорпа отплавали с няколко кораба в открито море и оттам на юг. Където стъпел кракът им на сушата, те ограбвали и убивали привържениците на Арлинг, който, като чул, че Сигюрд и Маркюс са убити, разрешил на феодалите и на редовната войска да се върнат по домовете си. Самият той отплавал с дружината си към Фолден, защото чул, че хората на Маркюс били там. Първо спрял в Кунгхеле и останал там до края на есента. Първата седмица от зимата[16] Арлинг отишъл на Хисинг с голяма войска и свикал тинга на местните хора. В него участвали и стрелците на Хисинг. Арлинг ги порицал, че били съучастници на Маркюс срещу Арлинг.
Осюр се казвал най-властният от селяните, който винаги говорел от тяхно име на съветите. Съветът продължил дълго, но накрая хората дали съгласието си Арлинг да отсъди.
Той уговорил с тях среща в града една седмица по-късно. Назовал петнайсет мъже, които трябвало да присъстват на срещата. Арлинг отсъдил да платят глоба от триста глави едър рогат добитък. Селяните си тръгнали недоволни. Не след дълго реката се заледила и корабите на Арлинг били сковани от ледовете. Тогава селяните задържали плащането на глобата и известно време останали събрани в дружина. Арлинг се приготвил да даде пиршество, но стрелците от Хисинг си направили свой пир и останали заедно на Коледа. През нощта на петия ден от Коледа Арлинг отишъл на острова, войниците му обградили къщата на Осюр и я подпалили. Осюр изгорял жив. Арлинг избил сто мъже и опожарил три имения. После се върнал в Кунгхеле, а селяните дошли, без повече да се бавят, при него и платили глобите.
20. През пролетта[17] Арлинг Скаке побързал да освободи корабите си от леда и отплавал. Разбрал, че хора, които били служили при Маркюс, започнали да плячкосват из Викен. Арлинг изпратил съгледвачи след тях и тръгнал да ги търси. Онюнд Симонсон и Йорнулв Скорпа се измъкнали, но Фрирек Кьона и Бярк Иле били пленени. Много от хората им били избити. Арлинг заповядал да завържат Фрирек за една котва и да го хвърлят през борда. Хората в Трьонделаг намразили Арлинв заради тази негова постъпка, защото Фрирек произхождал от един от най-знатните трьондерски родове. Арне заповядал да обесят Бярне. Преди това Бярне го проклел с най-страшните клетви, които знаел. Турбьорн Скакескалд разказва:
Арлинг нещастие донесе
на крадците на юг от фиорда.
Злини много Кьона понесе,
когато затам отплава.
Между плешките на Фрирек
закрепиха котва.
Увисна Бярне Иле
на дървото там високо
и се разклати.
Онюнд и Йорнулв заедно с оцелелите си воини избягали в Дания, където останали. От време на време обаче прескачали до Готландия или Викен.
21. Арлинг Скаке заминал за Тьонсберг и останал там до късна есен. Когато настъпило лятото, той тръгнал за Берген. По това време градът бил многолюден. Легатът Стефанус от Рим бил там, както и архиепископ Йойстайн и други епископи от вътрешността на страната. В Берген били и епископ Бранд, когото ръкоположили за архиепископ на Исландия, също и Йон Лоптсон, Внукът на крал Магнюс Берфьот — крал Магнюс и останалите му роднини, които вече били признали Йон за член на рода си.
Архиепископ Йойстайн и Арлинг Скаке често разговаряли насаме. Веднъж, по време на един такъв разговор, Арлинг попитал: „Вярно ли е, господарю, това, което говорят хората, че сте повишили налозите, които получавате от селяните на север?“ Архиепископът отвърнал: „Истина е и е видно от всички, че селяните сами са увеличили налозите, които ми плащат. Те направиха това по своя воля. С това увеличиха славата на Бог и приходите в нашето епископство.“ Арлинг продължил: „Това според закона на крал Улав Светия ли е, или сте въвели ред, по-строг от този, определен в закона?“ Архиепископът отвърнал: „Крал Улав Светия е създал законите според мнението на селяните и в тях не пише, че е забранено да се увеличават правата Божии.“ Арлинг казал: „Ако искате да увеличите Вашите права, значи ще искате да се увеличат не по-малко и правата на краля.“ Архиепископът отвърнал: „Ти си направил известно името на сина си и си увеличил своята собствена власт достатъчно. Аз съм взел по-нисък данък от трьондерците, което съответства на закона. Но това е по-малко закононарушение от онова, което правим с провъзгласяването за крал на човек, който не е кралски син. За това обаче няма закон, нито правило в тази страна.“
Арлинг казал: „Когато Магнюс бе провъзгласен за крал на Норвежкото кралство, това стана със съгласието и подкрепата на Вас и останалите епископи в страната ни.“ Архиепископът отвърнал: „Тогава ти, Арлинг, обеща, че ако ние те подкрепим и синът ти Магнюс бъде провъзгласен за крал, ще поддържаш Божиите закони навсякъде и с всички сили.“ „Да, и държа на обещанието си — потвърдил Арлинг — да спазвам Божиите закони и закона на страната с помощта на цялата власт, която имаме аз и кралят в тази страна. Но зная нещо по-добро от това да следим кой от нас нарушава уговорката ни, а то е да спазваме всичките си споразумения. Подкрепете Магнюс и властта му, както бяхте обещали, и аз ще подкрепя Вашата власт във всички дела, които са от полза и за доброто на страната.“
След това разговорът продължил в приятелски тон. Арлинг казал: „Ако Магнюс не бъде провъзгласен за крал така, както повелява старият обичай, то Вие със силата на властта си можете да сложите короната на главата му и да го благословите. Въпреки че аз не съм крал и не произлизам от кралски род, то зная закона по-добре от повечето крале. Майката на Магнюс е родена от законен брак между крал и кралица. Следователно Магнюс е син на жена от кралски произход, която е встъпила в законен брак с баща му. Ако Вие го коронясате, никой няма да има право да отнеме титлата му. Вилялм Бастард не беше кралски син, но беше коронясан за крал на Англия. Неговият род наследи след него кралството и всички, които сядаха на престола след него, бяха коронясвани. Свайн Юлвсон от Дания също не беше кралски син, но беше коронясан, след него и синовете му един след друг, а след тях и наследниците им. След като тук в страната сега има архиепископски сан, това е голяма чест и привилегия за Норвегия. Нека прибавим една коронация, така както правят англичаните и датчаните.“
В следващите дни архиепископът и Арлинг често разговаряли за това мирно и спокойно. Един ден архиепископът поставил въпроса пред легата и лесно го придумал да го подкрепи. После свикал съвет с епископите и останалите църковни служители и изложил същността на въпроса пред тях. Всички отговорили по един и същи начин — че желаят това, което архиепископът смята за редно, да се направи и веднага щом предусетили неговото желание, подкрепили коронацията.
22. Арлинг Скаке приготвил голямо тържество в кралската резиденция. Голямата зала била покрита със скъпи материи и ръчно изработени стенни килими. Това му струвало много пари. Той дал пиршество за цялата кралска дружина и всички приближени на краля. Поканил много гости и сред тях много хьовдинги. Там Магнюс бил коронясан от архиепископ Йойстайн. На коронацията присъствали петима епископи, легатът от Рим и много свещеници. Арлинг Скаке и дванайсет феодали се заклели пред закона заедно с краля. В деня след коронацията архиепископът, легатът и епископите гостували на Арлинг. Имало пищно тържество. Магнюс бил на осем години, а от три години бил провъзгласен за крал на Норвегия.
23. До ушите на датския крал Валдемар достигнала новината, че Магнюс станал единствен крал на Норвегия и че всички други дружини в страната били разпуснати. Тогава Валдемар изпратил пратеници с писмо до крал Магнюс и Арлинг, в което им напомнил, че има уговорка с Арлинг, за която писахме по-горе. Според нея, ако Магнюс стане крал на Норвегия, крал Валдемар трябва да получи Викен. Пратениците пристигнали при Арлинг и му предали писмото. Когато разбрал какви претенции предявява Валдемар, Арлинг извикал съветниците си и им разказал за споразумението си с него. Всички те заявили, че не бива да отстъпват нито частица от Норвегия, защото народът помнел, че животът му никога не е бил толкова тежък, колкото по времето, когато ги управлявали датчаните. Пратениците помолили Арлинг да им съобщи решението си. Той ги поканил да заминат с него за Викен през есента, за да се посъветва с тамошните хора.
24. През есента Арлинг Скаке заминал за Викен и спрял в Тьонсберг. Изпратил хора в Борг да съберат тинга на четирите области на Борг. След това самият той с хората си отишъл там. Тингът бил открит и Арлинг взел думата. Той разказал на присъстващите за уговорката, която направил с датския крал, когато Арлинг и Магнюс за първи път повели войската. „Искам — казал той — да спазя обещанието, което съм дал, но ще направя това, ако вие ме подкрепите и желаете да служите на датския крал, вместо да сте поданици на онзи, който е коронясан и благословен да бъде ваш крал тук в страната.“
Селяните отговорили на думите на Арлинг така: „На никаква цена не желаем да се подчиняваме на датския крал, докато и последният жител на Викен умре.“ Всички станали с ропот и възгласи към Арлинг да спази обещанието, което бил дал на народа да го защитава. „Ако пазиш страната на своя син — викали те, — тогава ние ще те следваме!“ Така завършил тингът. Пратениците на датския крал се върнали в родината си и разказали на Валдемар какво се е случило. Датчаните останали недоволни от Арлинг и норвежкия народ и казали, че не очакват от тях нищо друго освен злини. Понесъл се дори слух, че през следващата пролет датският крал има намерение да нахлуе в Норвегия, за да плячкосва. През есента Арлинг заминал за Берген, където останал да презимува и платил заплатите на хората си.
25. През същата тази зима в Норвегия по суша пристигнали няколко датчани и казали, че отиват да се помолят на крал Улав Светия. Когато стигнали до Тронхайм, те се свързали с много знатни хора и им казали каква е мисията им. Датският крал ги бил изпратил да потърсят приятели сред тях и да ги попитат дали ще приемат краля, ако той пристигне в страната. Казали им, че той им обещава власт и пари. Устното послание било придружено от писмо с печата на датския крал. Пратениците помолили норвежците да отговорят с писмо, подпечатано с техния печат. Те направили това и писали, че повечето от тях приемат предложението на датския крал. Към края на големите пости[18] пратениците си заминали.
Арлинг останал в Берген през зимата и когато настъпила пролетта, до него стигнали слухове, донесени от няколко души, които били пристигнали с товарен кораб от Тронхайм. Според тях трьондерците проявявали явна враждебност към Арлинг и открито заявявали на съветите си, че ако кракът му стъпи в Тронхайм, никога няма да излезе оттам жив. Арлинг сметнал това за празни приказки и разпространил вестта, че има намерение да отиде в Тронхайм. Приготвил един снек с двайсет двойки гребци и един с петнайсет, както и един кораб с провизии. Тръгнали при бръснещ южен вятър. Един вторник Арлинг събрал предводителите на корабите. Екипажите нямали голямо желание да напускат града, нито да плават срещу вятъра. Арлинг разположил корабите си на рейд край Бископсхамн и казал: „Оплаквате се, че трябва да гребете срещу вятъра. Вдигнете мачтите, опънете платната и насочете корабите на север!“ Нареждането му било изпълнено и те тръгнали. Плавали целия ден и цялата нощ. В сряда наближили Агденес. Там срещнали голяма флотилия от товарни кораби, салове и малки шхуни, на които пътували хора, които отивали в града за празника[19]. Едни плавали преди тях, други след тях и така гражданите не забелязали приближаването на снека.
26. Арлинг Скаке пристигнал в Агденес, когато отслужвали литургията в църквата „Исус Христос“. Хората му слезли на брега и научили, че феодалът Алв Руде, син на Отар Биртинг, седи и пие с приближените си. Арлинг и дружината му отишли при тях и убили Алв и повечето от другарите му. Загинали и няколко странични човека. Повечето от гражданите били на църква. Това се случило в нощта точно преди Възнесение.
Още на другата сутрин Арлинг събрал тинга на Йоре. На него той обвинил трьондерците в измяна към краля, родината и него самия. Той назовал Борд Стандале, Пол Андреасон и Расе-Борд, който по онова време притежавал цял район от града. Арлинг назовал още много други имена. Всички отговорили на думите му и не се признали за виновни. Тогава се изправил капеланът на Арлинг и извадил на показ връзка с писма с печати. Попитал присъстващите дали познават печатите си и писмата, които лично са писали на датския крал през пролетта. След това прочел тези писма пред всички.
Арлинг довел и онези датчани, които заминали от Тронхайм през зимата с писмата до датския крал. Те ги били предали на Арлинг по принуда. Наложило им се да повторят думите на всеки един от обвинените в измяна норвежци. „После ти говори, Расе-Борд — разказвали те, — и се удари в гърдите, откъдето бяха излезли всички думи.“ Борд отвърнал: „Безумен съм бил, господарю, да кажа това.“ Нямали друг изход освен да оставят Арлинг да ги съди. Той взел много вещи от една част от виновните, а за онези, които наредил да убият, не платил глоба. След това заминал за Берген.
27. През пролетта крал Валдемар извел войската си от Дания и я повел към Викен. Веднага щом стигнал до земята на норвежкия крал, селяните се събрали и образували голяма дружина. Валдемар се придвижвал с мир, но където минавали корабите му, откъм брега стреляли по тях независимо дали сред скалите се криел един човек или повече. Датчаните сметнали, че народът на Норвегия показва враждебност към тях. Когато пристигнали в Тьонсберг, крал Валдемар свикал тинга на Хаюгар, но никой не напуснал жилището си, за да се отзове на поканата. Тогава крал Валдемар казал: „Ясно е, че хората в тази страна са срещу нас. Има две възможности: или ще прегазим с оръжие страната и няма да оставим живи нито човек, нито добитък, или ще се върнем обратно в родината си. Аз предпочитам да заминем по Източния път към езическите страни, които са доста на брой, вместо да убиваме християни тук, въпреки че си го заслужават.“ Останалите датчани настояли да плячкосат Норвегия, но кралят държал да заминат на изток. Те оплячкосали островите, покрай които минали, плавайки към Дания.
28. Арлинг Скаке научил, че датската войска дошла във Викен, и веднага събрал своята войска и корабите си. Много хора се отзовали на повика му и Арлинг тръгнал с тях на юг. Когато пристигнал в Линдеснес, разбрал, че датската войска се свърнала в Дания, но е оплячкосала надлъж и на шир Викен. Арлинг разпуснал войската, но с корабите и феодалите си отплавал за Иландия след датската войска. Когато стигнали до мястото, наречено Дюрсо, се натъкнали на датски кораби, завръщащи се в родината. Арлинг се сражавал с тях. Не след дълго датчаните отстъпили и загубили много от хората си, а Арлинг и дружината му обрали корабите, както и търговския град[20]; натрупали голяма плячка и се върнали в Норвегия. След това Дания и Норвегия враждували още известно време.
29. Кралската дъщеря Кристин заминала през есента за Дания при крал Валдемар, който бил неин роднина. Те били деца на две сестри. Кралят я приел много сърдечно и й отделил приходи от хазната, с които тя да издържа свитата си. Кристин често разговаряла с него, а той се държал повече от мило с нея. През пролетта Кристин съобщила на Арлинг да дойде в Дания и да се помири с крал Валдемар. През лятото Арлинг бил във Викен. Той приготвил един от дългите си кораби, качил на него най-добрия си екипаж и отплавал за Иландия. Разбрал, че крал Валдемар е в Рандерс и се насочил натам. Арлинг влязъл в града, докато хората обядвали. Акостирали и закотвили кораба. После слезли на брега. Арлинг и хората му носели ризници, шапки върху шлемовете си и мечове под наметалата. Те отишли в жилището на краля. Вратите му били отворени широко, защото точно внасяли блюдата.
Арлинг и воините му влезли и се приближили с твърда стъпка до трона. Арлинг казал: „Пощади ни, кралю, и тук, и по пътя към дома.“ Валдемар го погледнал и попитал: „Ти ли си това, Арлинг?“ Онзи отвърнал: „Да, Арлинг е тук. Кажи ми бързо дали ще ни пощадиш!“ В залата имало осемдесет кралски воини, но никой от тях не носел оръжие. „Ще получиш пощада, Арлинг, щом молиш за нея. Аз не мамя онзи, който ми идва на крака.“ Тогава Арлинг се навел, целунал ръката на краля, а после се обърнал и се отдалечил заедно с дружината си. Поостанали при датския крал. Арлинг и Валдемар често разговаряли за помирение между двете страни. Накрая се разбрали Арлинг да остане като заложник при датския крал, а в замяна на това Асбьорн Снара[21], братът на архиепископ Абсалон, да замине като заложник в Норвегия.
30. Веднъж при един от разговорите си с крал Валдемар Арлинг казал: „Господарю, мисля, че най-добре ще бъде Вие да получите от Норвегия това, което Ви бях обещал в предишното ни споразумение. Но тогава кого бихте оставили да управлява тамошните Ви земи? Нима ще ги оставите в ръцете на някой датчанин?“ „Не — отвърнал крал Валдемар, — никой датски хьовдинг няма интерес да замине за Норвегия и да се бие с един жесток и недружелюбен народ, след като тук се чувства добре.“ Арлинг продължил: „Дойдох, защото не исках на никаква цена да изгубя Вашето приятелство. Тук, в Дания, пристигнаха двама норвежци — Хокон Иварсон и Фин Арлесон, които Вашият родственик крал Свайн направи свои ярли. Моята власт в Норвегия сега е не по-малка от онази, която имаха те по онова време. Крал Свайн им даде да управляват Халандия, кралството, което му принадлежеше тогава. Сега, господарю, мисля, че можете спокойно да ми поверите Викен, ако стана Ваш приближен, и аз ще управлявам това кралство от Ваше име. Моят син крал Магнюс няма да ми откаже това. Аз ще бъда задължен да изпълнявам всичко, което се изисква от онзи, който притежава титлата ярл“. Така говорил Арлинг на крал Валдемар. Накрая станал негов приближен. Той му дал титлата ярл и му поверил Викен като кралство, което да управлява от негово име и като земя, носеща му приходи. Арлинг заминал за родината си и останал в Норвегия. До края на живота си спазвал всичко, за което се били споразумели с датския крал.[22]
Арлинг имал четирима синове от наложници: Райдар и Огмюнд били от различни майки, а Фин и Сигюрд — от една и съща майка — Оса Русокосата. Те били по-малките двама от четиримата. Кралската дъщеря Кристин и Арлинг имали дъщеря на име Рагнил, която се омъжила за Йон Турбергсон от Рандаберг. Кристин заминала извън страната с човек на име Грим Рюсле. Двамата се запътили към Миклагард и останали там известно време. От Грим Кристин имала още няколко деца.
31. Улав, синът на Гюдбранд Скавхогсон, и Мария, дъщерята на крал Йойстайн Магнюсон, отраснали в дома на Сигюрд Агнхат в Опландия. Докато Арлинг бил в Дания, Улав заминал с дружината на Сигюрд. Към тях се присъединили мнозина опландци. Улав бил провъзгласен за крал на тамошното кралство. Дружината обиколила цяла Опландия, като понякога навлизала във Викен и Марките. Вървели по суша и не се качвали на корабите. Когато Арлинг чул за тази дружина, тръгнал веднага с хората си към Викен. През лятото пътували по море, а през есента слезли на суша и останали в Осло, където Арлинг дал пиршество по случай Коледа. Той изпратил съгледвачи след дружината, а сам тръгнал по суша с кралския брат Орм да ги търси. Когато стигнали до река……[23], намерили там закотвени кораби. Хората на Арлинг ги превзели.
32. Свещеникът от Ридюкюл, който се намирал близо до реката, поканил ярла и хората му на пиршество и на кинделмесата[24]. Арлинг обещал да отиде, защото му се искало да чуе църковната служба. Вечерта преди литургията отишли в Ридюкюл. Свещеникът обаче имал друг план в главата си. Той съобщил на Улав и Сигюрд за пристигането на Арлинг.
Същата вечер свещеникът налял силно питие на Арлинг и хората му и те се напили. Ярлът легнал да спи. Имало приготвени за тях легла в стаята за гости. Ярлът спял неспокойно. Събудил се и попитал дали не е време за псалмите. Свещеникът му казал, че е минала едва малка част от нощта и може да продължи спокойно съня си. Ярлът казал: „Спя лошо и сънувам много.“ После се унесъл в сън. Скоро за втори път се събудил и помолил свещеника да изпее литургията. Божият служител пак му рекъл, че е рано и може да продължи съня си: „Само полунощ е“ — казал той. Ярлът се отпуснал и поспал още малко. Но за трети път скочил от леглото и този път събудил хората си. Казал им да се облекат. Те станали, взели оръжията си и всички отишли в църквата. На влизане оставили оръжията си отвън.
33. Улав получил вестта за идването на Арлинг вечерта и заедно с дружината си изминали пътя, дълъг шест разтега[25], за една нощ. Било тъмно като в рог. Когато пристигнали, Улав и войниците му влезли в столовата и надали боен вик. Вътре имало само няколко души, които не били отишли на църква, и хората на Улав ги избили. Арлинг и дружината му чули виковете и се спуснали към оръжието си. Изтичали до корабите си, но Улав и дружината му ги пресрещнали и започнали бой край една ограда. Арлинг и хората му се дръпнали от едната страна на оградата и тя им послужила за щит. Воините на Арлинг били по-малко на брой от тези на Улав и голяма част от тях загинали. Мнозина били ранени. Най-много им помогнало това, че Улав и воините му не можели да ги виждат добре в тъмното. Арлинг и момчетата се опитвали само да стигнат до корабите си. Там загинал Аре Тургайрсон, бащата на епископ Гюдмюнд[26], и много другари на Арлинг.
Самият той бил ранен отляво на гърдите, но казват, че сам се бил натъкнал на меча си, докато се опитвал да го изтегли от ножницата. И Орм бил тежко ранен. Те едва се добрали до корабите си и веднага отплавали. Говорели след това, че не провървяло на Улав и дружината му, защото Арлинг и неговите хора щели да бъдат избити до крак, ако Улав бил действал с повече разум. Оттогава хората го нарекли Улав Неразумния, а други започнали да наричат воините му „омразни слуги“. Те се върнали към вътрешността на страната, а Арлинг останал във Викен и през лятото. Улав и дружината му обикаляли Опландия и само от време на време нахлували в Марките. Не разпуснали дружината си и през следващата зима.
34. През пролетта Улав повел дружината си към Викен и събрал приходите, предназначени за Арлинг и датския крал от местното население. Улав останал там до късно лято. Ярл Арлинг научил това и тръгнал с дружината си към него. Срещнали се край Стангер. Повела се тежка битка, в която Арлинг победил. Загинали Сигюрд Агнхат и много войници на Улав. Самият Улав избягал в Дания. Презимувал в Олборг в Иландия. През пролетта обаче Улав се разболял и умрял. Погребан е в църквата „Света Мария“. Датчаните го обявили за светец.
35. Николас Кювюнг, синът на Пол Скуфтесон, бил един от феодалите на крал Магнюс. Той пленил Харалд, който твърдял, че е син на крал Сигюрд Харалдсон и кралската дъщеря Кристин и че е брат по майчина линия на крал Магнюс. Николас отвел Харалд в Берген и го предал на ярл Арлинг. Арлинг имал навика, когато доведат някой от неговите неприятели, да говори съвсем малко с него или да не казва нищо, ако има намерение да го убие. А тези, на които смятал да подари живота, хокал и порицавал сурово. И така Арлинг разменил няколко думи с Харалд и околните заподозрели какво се крие зад това. Затова помолили крал Магнюс да се застъпи за Харалд пред ярла. Кралят изпълнил молбата им. Ярлът му отвърнал: „Приятелите ти те съветват така, но няма да управляваш дълго в мир кралството си, ако продължаваш с тази отстъпчивост.“ И оставил Арлинг Харалд да замине за Нурнес, където бил убит.
36. Хората смятали Йойстайн за син на крал Йойстайн Харалдсон. По времето, за което разказваме, той бил още дете.[27] Казват, че едно лято отишъл в Швеция при ярл Биргер Броса, който бил женен за Бригида, дъщеря на крал Харалд Гиле и възпитаница на Йойстайн. И така Йойстайн ги помолил за помощ. Ярлът и Бригида обещали помощта си. Йойстайн поостанал малко при тях, а когато си тръгнал, Биргер му дал много воини и пари за издръжката им. Поднесли му и големи дарове в знак на своето приятелство.
Йойстайн заминал за Норвегия и отишъл във Викен. Веднага към неговата дружина се присъединили още хора. Провъзгласили Йойстайн за крал. През есента той заминал с дружината си на обиколка из Викен. Парите не стигали за издръжката на всичките му войници и те правили обири надлъж и шир. На много места из кралството феодалите и селяните събрали хора, за да се защитят от тях. Понеже не могли да се преборят с превъзхождащото ги по численост местно население, избягали в горите. Дълго се криели из безлюдните местности. Дрехите им се изпокъсали. Наложило се да обвият краката си с тънка брезова кора и оттогава хората ги нарекли „брезовите крака“.
Те често се спускали в селищата и се появявали на различни места. Когато нямало много хора наоколо, нападали светкавично. Водили няколко сражения и във всички спечелили победа. Но в Крокаскуг пострадали. Срещу тях излязла голяма селска войска, която им препречила пътя, и „брезовите крака“ избягали в пограничната гора. Две години те останали във Викен и не се завърнали на север.
37. Крал Магнюс бил крал на страната вече тринайсет години[28], когато „брезовите крака“ се надигнали. На третото лято те се сдобили с кораб и отплавали на север. Бързали, за да пристигнат в Тронхайм, преди хората да са разбрали, че идват. Повечето идвали от Марките[29] и от крайречните области, като мнозина от тях били от Телемарк. Всички били добре въоръжени. Техният крал Йойстайн бил хубав мъж с дребно красиво лице. Не бил едър на ръст и мнозина го наричали Йойстайн Мьойла[30].
Крал Магнюс и ярл Арлинг се намирали в Берген, когато „брезовите кори“ тръгнали за Тронхайм, и не забелязали заминаването им. Арлинг бил властен и умен мъж, велик воин в битките и добър и далновиден управител на страната. Мнозина го смятали за страшен и суров, защото изгонил от страната някои от неприятелите си. Мнозина въстанали срещу него и се обединили в дружини. Арлинг бил висок на ръст, със здраво телосложение и високи рамене. Имал продълговато лице и остри черти. Косата му била руса и посребрена. Държал главата си малко наклонена встрани. Арлинг бил спокоен и сърдечен. Обличал се някак старомодно — носел дълги връхни дрехи, дълги ръкави на робите и ризите, големи наметала и високи обувки. В такива дрехи обличал и краля, докато бил малък. Но когато Магнюс започнал да управлява сам, започнал и да се облича изискано. По нрав крал Магнюс бил безгрижен и игрив, обичал забавленията и немалко женските ласки.
38. Майката на Николас, който бил син на Сигюрд Ранесон, се казвала Шалдвор и била дъщеря на Бринюлв Юлвалде. Шалдвор била сестра на Халдур Бринюлвсон и сестра само по майчина линия на крал Магнюс Берфьот. Николас бил известен хьовдинг. Имал имение в Хологаландия, наречено Стайген, и имения в Нидарос под църквата „Свети Йон“, която капеланът Тургайр наследил след това. Николас често посещавал Леговището и държал страната на гражданите. Дъщерята на Николас също се казвала Шалдвор и била омъжена за Айрик Арнесон, който бил феодал.
39. Това се случило по време на месата за Дева Мария[31]. Когато хората прииждали към града за празничната литургия, Айрик се приближил до Николас и му казал: „Тъсте, няколко рибари, които се върнаха от морето, казват, че към фиорда се приближава някакъв военен кораб. Мислят, че може да са «брезовите крака». Не е ли по-добре да съберем гражданите и да ги вдигнем на оръжие?“ Николас отвърнал: „Зетко, няма да се поведа по празните приказки на рибарите. Ще изпратим съгледвачи във фиорда и после ще съберем тинг.“
Айрик си отишъл, а когато прозвучала голямата камбана за службата, Николас се запътил към църквата. Айрик отново се приближил до него и казал: „Тъсте, мисля, че е верен слухът, който стигна до нас. Тук има хора, които твърдят, че са видели платната. Смятам, че ще бъде по-разумно да препуснем извън града и да съберем повече хора.“ Николас отговорил: „Нека първо чуем литургията и тогава ще се оправим с другото.“ И влязъл в църквата. Когато литургията свършила, Айрик пак отишъл при Николас: „Тъсте, конете ми са готови и аз ще тръгна.“ Николас му отговорил: „Всичко хубаво тогава. Ние ще свикаме тинга на Йоре и ще видим с каква военна сила разполагаме тук в града.“ Айрик препуснал, а Николас се върнал в имението си и седнал на масата.
40. Точно когато поднасяли храната, влязъл един мъж и казал на Николас, че „брезовите крака“ гребат по реката. Тогава Николас извикал на хората си да се въоръжат. Когато се приготвили, Николас се качил с дружината си на чардака, но това било най-неразумното нещо, което могли да направят. Защото, ако искали да защитят имението, трябвало да извикат хора от града на помощ. Скоро „брезовите крака“ изпълнили двора на имението и от всички страни се спуснали към чардака. Двете страни си разменили няколко думи, викайки, и „брезовите крака“ предложили на Николас да му пощадят живота. Той обаче отказал и започнали да се бият. Николас и хората му се отбранявали, като стреляли с лъкове и хвърляли камъни и копия. „Брезовите крака“ разрушавали постройките в имението и стреляли в движение. Николас държал червен щит с позлатени гвоздеи и кръг от звезди по края, като този на Вилялм. „Брезовите крака“ стреляли толкова далече, че стрелите се спускали като покривало. Тогава Николас казал: „Щитът ми ме подлъга!“ В тази битка Николас загинал, а с него и по-голямата част от неговите войници. Хората много скърбили за него. „Брезовите крака“ пощадили живота на гражданите.
41. След това провъзгласили Йойстайн за крал и населението било принудено да му се подчини. Той поостанал в града и после заминал за Тронхайм, където мнозина се присъединили към него. Турфин Сварте пристигнал с цяла дружина. В началото на зимата напуснали града. Към тях се присъединили Йон Шетлинг и синовете на Гюдрюн от Салтнес, Сигюрд и Вилялм. Тръгнали от Нидарос в посока Оркдал. Там прегледали войската си. Тя наброявала около две хиляди души. Насочили се към Опландия и оттам през Тотен и Хаделандия се отправили към Рингерике.
42. Крал Магнюс заминал за Викен с част от войската си през есента. Братът на крал Инге Орм тръгнал с него. Ярл Арлинг останал в Берген с голяма военна част, за да посрещне „брезовите крака“, ако пристигнат откъм морето. Крал Магнюс и Орм спрели в Тьонсберг, където кралят дал пир за Коледа. Магнюс узнал, че „брезовите крака“ били в Ре. Тогава заедно с Орм повел войската си нататък. Снегът бил дълбок, а времето непоносимо студено. Когато пристигнали до имението[32], излезли от пътя и строили редиците си край оградата. После хубаво утъпкали снега. Войниците били към петнайсет хиляди. „Брезовите крака“ били в друго имение, но някои от тях се появявали тук-там около къщите[33].
Когато забелязали войската на крал Магнюс, „брезовите крака“ се събрали и се строили в боен ред. Предположили, че имат по-голяма войска от тази на Магнюс, и това било самата истина. Веднага тръгнали на бой. Тези, които вървели по пътеката, можели да вървят само един след друг, а другите, които се опитвали да стъпят встрани от пътя, веднага затъвали дълбоко в снега и не можели да изгазят. Така строят им се разпокъсал и някои загинали. Знамето им било свалено и първите отстъпили, а останалите побягнали. Хората на крал Магнюс се спуснали да ги преследват и убивали един след друг всеки, когото настигали. „Брезовите крака“ не могли да построят отново редиците си и да се отбраняват. Мнозина загинали, а още повече избягали.
И както често става, когато хората не са толкова смели, нито могат да си служат добре с оръжието, а когато са атакувани, се втурват в отстъпление, много трудно е да бъдат върнати обратно и строени в боен ред. Така главната военна сила на „брезовите крака“ се изтеглила и голяма част от нея била избита, защото хората на Магнюс не пощадили никого от онези, които залови. „Брезовите крака“ се пръснали на всички страни. Избягал и крал Йойстайн. Той стигнал до някаква къща и помолил стопанина да го пощади и да го скрие. Селянинът обаче го убил и после отишъл при крал Магнюс в Рамнес. Намерил краля пред камината в столовата. Около него седели много воини.
Внесли тялото на Йойстайн в столовата и Магнюс казал на всички да се приближат, да го разгледат и ако могат, да разпознаят трупа. Един мъж приклекнал до него. Това бил воин от „брезовите крака“, но никой не посегнал на него. Човекът познал своя водач и рязко се изправил. Той държал в ръката си секира. Бързо се спуснал към Магнюс и замахнал с нея, но друг воин го забелязал навреме и го отблъснал. Все пак острието попаднало между плешките на краля. Раната била дълбока. „Брезовият крак“ завъртял секирата за втори път и я стоварил върху Орм, който лежал на пейката. Острието се насочило към краката му. Но миг, преди да ги отсече, Орм го забелязал и направил кълбо назад. Така секирата се забила в пейката. В същия миг някой друг забил бойната си брадва в тялото на „брезовия крак“ и той се стоварил на пода. Едва тогава всички забелязали, че червата на мъжа се влачели след него, когато ударил за втори път със секирата си. Той бил ранен, но никой не разбрал това. Тогава всички се възхитили на издръжливостта и мъжеството на този човек.
Воините на Магнюс, които се спуснали да преследват бегълците от войската на „брезовите крака“, убили толкова от тях, колкото настигнали. Така загинали Турфин от Сноса и много други трьондерци.
43. Дружината, която хората нарекли „брезови крака“, се превърнала в голяма войска. Те били жестоки и вече си служели добре с оръжието. Едновременно с това били необуздани, диви, яростни, защото знаели, че са силни. В редиците им обаче имало само неколцина, които били способни да градят планове и да управляват, да спазват закона и да водят след себе си толкова голяма войска. А ако някой показвал, че има опит и разум, всички приемали мнението му. Чувствали се сигурни поради многочислеността и волята си.
От онези, които оцелели след битката с крал Магнюс, мнозина били ранени, загубили дрехите и оръжието си. Никой от тях нямал пари. Някои потърсили убежище в Марките, други в Телемарк. Това били онези, които били родом оттам. Някои стигнали чак до Швеция. Всички искали да избягат колкото може по-далеч, защото не се надявали на пощада от страна на Магнюс. И от страна на ярл Арлинг.
44. Крал Магнюс се върнал в Тьонсберг и славата му от победата в тази битка се понесла надлъж и шир. Всички казали, че ярл Арлинг бил опората на своя син. И след като крал Магнюс успял да победи една толкова голяма и силна войска, въпреки че имал по-малко воини от тях, той се издигнал още повече в очите на всички. Казали, че е станал по-голям военачалник, отколкото е бил Арлинг на неговите години.