Снори Стурлусон
Сага за Харалд Хардроде

Синът на Сигюрд Сир Харалд, който бил брат на Улав по майчина линия, участвал в битката край Стиклестад, където загинал Улав Светия. Харалд бил ранен там и се оттеглил заедно с други воини. Тюдолв разказва:

Край Хаюг стихията на боя

чух как настъпва срещу краля.

Но на българите подпалвачът^[1]

на брат си даде рамо.

С мъртвия Улав

владетелят раздели се без охота,

когато петнайсетгодишен

отстъпи и се скри.

Рагнвал Брюсасон извел Харалд от бойното поле и отишъл с него при един селянин в гората, далече от другите къщи. Харалд останал там, докато оздравее. Когато се закрепил на краката си, синът на селянина го завел на изток в Шьолен. Където било възможно, следвали горските пътеки, а не главните пътища. Момчето не знаело кого води. Когато прекосявали една безлюдна гора, Харалд съчинил:

От лес на лес отстъпвам

засрамен и се питам

какво ли име ще спечеля

в света широк?

Той вървял на изток през Йемтландия и Хелсингландия към Свитюд. Там срещнал Рагнвал Брюсасон и още мнозина от хората на крал Улав, които успели да се спасят от битката в Стиклестад.

2. През пролетта те се сдобили с кораб и през лятото отплавали на изток към Гардарике при крал Ярислайв, където останали до края на зимата. Бюлварк разказва:

Вожде, мечът ти се изтъни,

преди боя да напуснеш.

Сурова плът

на враните поднесе;

душеше наоколо вълкът.

Но на другата година ти отиде

на изток в Гардарике.

Не познавам по-голям враг

на мира от тебе.

Крал Ярислайв приел сърдечно Харалд и спътника му. Харалд станал вожд на охраната. След него се нареждал Айлив, синът на ярл Рагнвал. Тюдолв разказва:

Там, където Айлив беше,

двойката водачи

във войската един до друг стоеше.

Нашествениците от изток

упорито ги притиснаха

и лазерите^[2] гинеха тъй лесно.

Харалд останал няколко години в Гардарике и често обикалял страните от Източния път. Докато един ден тръгнал за Гърция с голяма дружина. Заминал за Миклагард^[3], Бюлварк разказва:

Бързо доведе хладният вятър

черните военни кораби в страната.

Те плаваха горди с прекрасни платна

и в метал обковани.

Владетелят велик на Миклагард

отблясък на метал съзря

и множество прекрасни кораби

акостираха в града.

3. По него време града управлявала Зое Велика, а заедно с нея Михаил Каталактес^[4]. Харалд пристигнал в Миклагард, отишъл при царицата и постъпил на служба в тамошната войска. През есента още отплавал с гръцките галери в морето около островите. Харалд бил заобиколен от воините си. Войската предвождал Гирге^[5], който бил роднина на императрицата. Много скоро сред постъпването му в гръцката войска към дружината на Харалд се присъединили и наемните войници от Севера. Когато влизали в бой, те се биели винаги в една дружина. Харалд станал предводител на всички скандинавски наемници във войската. Гирге и войската му обикаляли островите и плячкосвали.

4. Веднъж, след като бродили из страната и се канели да пренощуват в една гора, първа до мястото за пренощуване на войската стигнала дружината на наемниците. Те си избрали най-добрите и най-високите места и разпънали заслоните си.

Земята по тези места била влажна и когато валяло, било трудно да се ходи по ниските места. В това време пристигнал предводителят на войската Гирге и когато видял къде наемниците опънали заслоните си, им казал да се преместят на друго място, защото искал да разположи там собствените си хора. Харалд казал: „Когато пристигнете първи на мястото за пренощуване, тогава вие ще си избирате място, а ние ще отидем на друго подходящо място. Сега вие постъпете така. Опънете заслоните си, където ви харесва, но не и на нашето място. Мислех, че наемниците имат право да решават сами за себе си в страната на гръцкия император и да имат задължението единствено да служат нему и на императрицата.“ Това положение раздразнило хората и от двете страни дотам, че се хванали за оръжията. Тогава по-умните ги разтървали и им казали, че би било по-добре да се помирят и да се споразумеят помежду си да не влизат повече в разпри за такива неща.

Накрая свикали съвет, който ръководили най-добрите и най-умните във войската.

На съвета решили да хвърлят жребий в едно наметало и по този начин да се реши кой — гърците или наемниците — първи ще заемат място в пристанище или на сушата за пренощуване. Всяка от страните трябвало да се съгласи с резултата от жребия. И така, белязали дъсчиците за жребия. Тогава Харалд казал на Гирге: „Искам да видя знака на твоя жребий, та да не слагам същия на моя.“ И погледнал. После белязал и своята дъсчица и я хвърлил в наметалото. Гирге направил същото.

Човекът, който трябвало да отсъди, взел едната дъсчица и я задържал в шепата си. Вдигнал ръката си нагоре и казал: „Тези ще гребат и яздят първи и първи ще си избират място в заливите или на сушата.“ Харалд бързо сграбчил ръката му, взел дъсчицата и я хвърлил в морето. После казал: „Това беше нашият жребий!“ „Защо не го показа на всички тогава?“ — попитал Гирге. „Погледни дъсчицата, която остана в наметалото! Ясно ще разпознаеш знака си.“ Всички се надвесили, погледнали и наистина разпознали знака на Гирге. Така било решено наемниците да имат правото първи да избират местата си. За много неща двете части на войската не можели да се споразумеят, но така или иначе Харалд успял да постигне своето.

5. През лятото всички тръгнали да плячкосват. Цялата войска се събрала и Харалд наредил на наемниците също да стоят настрана от сраженията или поне на такова място на бойното поле, където ще бъдат в безопасност. Той казал, че не иска да загуби екипажа си. А когато оставал сам с воините, далече от Гирге, така устремно се хвърлял в битката, че или трябвало да загине, или да победи. Стигнало се дотам, че когато Харалд предвождал войската, тя винаги побеждавала, а когато Гирге я предвождал — губела. Военачалниците на дружините забелязали това и казали, че ще бъде по-добре Харалд да стане предводител на цялата войска. Те започнали да се оплакват от досегашния си водач Гирге и казвали, че нищо не става от него и от хората му. Гирге казал, че наемниците просто не искат да му помагат и ги помолил да си заминат и да го оставят да продължи с останалите войници.

Тогава Харалд се отделил от войската и отвел със себе си наемниците и латините, а Гирге продължил пътя си с гръцката войска. Тогава станало ясно кой от двамата на какво е способен. Харалд спечелил победи и голяма плячка, а гърците се върнали в Миклагард като момченца, които нищо не са успели да си намерят. Войската се събрала около Харалд и го провъзгласила за водач. Тогава той я повел към Африка, която наемниците от север наричали Серкландия. По онова време дружината на Харалд нараснала бързо. Той превзел осемдесет града, в Серкландия. Някои от тях се предали доброволно, а други превзел с атака. След това Харалд заминал за Сикильой^[6]. Тюдолв разказва:

Младият владетел щедър

на поход тръгна окрилен.

Осемдесет града той превзе

в Серкландия по своя път,

преди младият боец

(онзи, който серкландците изплаши)

начело на войската битка да развихри

по широките морави на Сикильой.

А Илюге Бриндюласкалд разказва:

С оръжие спечели, Харалд, ти

южната земя за Михаил Велики.

Ние знаем, че синът на Бюдле^[7]

при себе си покани своите роднини.

Тук се разказва как по онова време Михаил бил император на гърците. Харалд прекарал в Африка много години и спечелил много вещи, злато и други скъпоценности. А всичко, с което се сдобил и в момента не му трябвало, изпратил с доверени хора на север в Холмгард при крал Ярислайв да го пази и наглежда. Както можело да се очаква, били събрани несметни богатства, защото Харалд плячкосал най-богатата на злато част от света, след като направил толкова велико дело като да превземе осемдесет града, за което вече споменахме.

6. Когато стигнал до Сикильой и го плячкосал, Харалд спрял с войската си до един голям и многолюден град. Обкръжил го, защото градът имал здрави дебели крепостни стени и Харалд не смятал за разумно да го атакува. Вътре в града имало достатъчно храна и други необходими неща, за да може населението да издържи дълга отбрана. По едно време Харалд разбрал, че птичарите му уловили няколко дребни птици, които виели гнезда в града, а през деня прелитали до гората. Той наредил да вържат на гърба на птиците парченца смола, намазани с восък и сяра. После ги запалил. Веднага щом ги пуснали на свобода, птиците литнали към града при малките си в гнездата, които се намирали върху покривите на къщите. Покривите били покрити с тръстика или слама. Тогава огънят, пренесен от птиците, обхванал къщите. Въпреки че всяка птица носела по малко огън, скоро се развихрил голям пожар, защото птиците били много на брой. Къщите пламвали една след друга, докато целият град светнал в огнени отблясъци. Тогава цялото население избягало извън крепостните стени и помолило Харалд за милост. Това били същите хора, които преди неведнъж хвалели и величаели гръцката войска и предводителите й. Харалд помилвал всички, които молели за пощада, и превзел града.

7. Харалд превзел още един град. Той също бил многолюден и с яки крепостни стени. Нямало изгледи да бъде превзет с атака. Пространството около него било широко, но трудно проходимо. Тогава Харалд заповядал на войниците си да изкопаят тунел, като започнат от едно място до ручей, който се намирал в една падина. Тя не можела да се види от града. Изкопаната пръст хвърляли в ручея и течението я отнасяло. Копали дни и нощи подред. С всеки изминал ден се приближавали до града. Гражданите стояли на амбразурите в крепостните стени и двете страни стреляли една срещу друга с лъкове. Когато Харалд разбрал, че тунелът бил прокопан толкова надалече, че минавал под градската стена, наредил на войската си да се въоръжи до зъби. На разсъмване войниците му влезли в тунела и когато стигнали в края му, изровили пръстта над главите си. Стигнали до камъни, скрепени с хоросан. Озовали се под пода на една трапезария. Пробили настилката и изскочили насред помещението. Било пълно с хора, които пиели и ядели спокойно. Нещастието се стоварило върху тях неочаквано. Наемниците на Харалд изскочили с извадени мечове и веднага избили мнозина. Имало и такива, които успели да избягат. Наемниците се спуснали след тях. Някой отключил градската порта и по-голямата част от войската на Харалд нахлула в града. Тогава гражданите се разбягали. Мнозина помолили за пощада и всички, които доброволно се предали, били пощадени. Така Харалд превзел града и спечелил голяма плячка.

8. Третият град, до който стигнал, бил най-големият и най-силният от всички. Бил и най-богатият. Около града имало големи ровове. Наемниците разбрали, че няма да могат да го превземат с хитрините, с които завладели предишните градове. Разположили се наблизо и дълго останали там, като все не намирали изход. Когато гражданите разбрали, че те не предприемат нищо, станали дръзки. Наредили защитниците си по градските стени, отворили портата и дори подканили враговете си да влязат в града. Но те не били достатъчно смели — казвали гражданите, и се биели не по-добре от петли.

Харалд казал на хората си да се правят, че не забелязват предизвикателствата на гражданите. „Няма да спечелим нищо, ако се втурнем сега в града — казал той. — Те сигурно ще се нахвърлят върху нас и ако влезем с една дружина, нищо няма да им коства да затворят портата и да разделят войската ни на две малки части, защото имат постови на всички градски порти. Трябва да ги изиграем и да им покажем, че не се страхуваме от тях. Воините ни ще се приближат на безопасно разстояние до градските стени, като се пазят от нараняване от метателните им оръжия. Нашите войници няма да носят оръжие и ще се държат така, като че играят някакви физически игри. Трябва да накараме гражданите да си мислят, че не им обръщаме внимание.“ Хората на Харалд се държали по този начин няколко дни.

9. Споменават се имената на няколко исландски войника сред хората на Харалд. Единият бил Халдур, синът на Снуре Гуде. Именно той донесъл сказанията за тези събития в страната ни. Другият бил Юлв, синът на Оспак, който пък бил син на Освив Ясновидеца. И двамата исландци били необичайно силни и сръчни в използването на оръжие. И двамата били близки приятели на Харалд и взели участие в споменатата игра. След като се държали по този начин няколко дена, гражданите пожелали да покажат, че ще рискуват да направят нещо повече. Те започнали да се разхождат невъоръжени по крепостната стена. Вратите останали отворени. Наемниците забелязали това и един ден тихомълком сложили мечовете си под наметалата, а под шапките нахлупили шлемове. Движели се по този начин известно време из лагера, докато се убедят, че гражданите не подозират нищо. Тогава бързо извадили мечовете и щурмували градските порти.

Когато гражданите ги видели, се изправили срещу тях напълно въоръжени. Боят се повел пред градските врати. Наемниците нямали щитове, а държали шапките си в лявата ръка. Някои били ранени, други убити. Положението им било тежко. Харалд и останалите в лагера се стекли на помощ на другарите си. В това време гражданите се качили на крепостните стени и започнали да стрелят с оръжие и да хвърлят камъни оттам. Сражението се ожесточило. Тези, които се биели пред портите, изнемогвали и им се струвало, че помощта се бави прекалено много. Когато Харалд стигнал до тях, загинал знаменосецът му. Кралят казал: „Халдур, вдигни знамето!“ Халдур здраво стиснал дръжката на знамето и казал, без да мисли: „Кой ще носи знамето ти, когато ти го следваш така вяло от известно време!“ Тези думи били изречени по-скоро на ум, защото Харалд се биел смело като никой друг около него. И така, наемниците проникнали в града, където боят се разраствал. Накрая Харалд спечелил победа и превзел града. Халдур бил тежко ранен в лицето и тази рана го загрозила завинаги.

10. Четвъртият град, до който стигнал Харалд с войската си, бил още по-голям. Той имал толкова здрави крепостни съоръжения, че било невъзможно да бъде превзет със сила. Те спрели до него и го обкръжили, така че било невъзможно някой да се приближи. Минало известно време и Харалд се разболял. Трябвало да легне на легло. Той наредил да опънат шатрата му малко встрани от останалите, защото му трябвало спокойствие и не искал да чува шума от войската. Воините му често го посещавали на групи, за да се съветват с него. Гражданите разбрали, че се е случило нещо в лагера на наемниците. Те изпратили шпиони да разберат какво става. Скоро те се върнали и разказали, че вождът на наемниците е болен и затова те не предприемат атака срещу града. Минало още време. Силите на Харалд го напускали все повече и хората му обикаляли разстроени и тъжни. Гражданите разбрали и това. Накрая болестта на Харалд напреднала до такава степен, че сред войската се пуснал слух, че е починал. Наемниците отишли да говорят с гражданите. Казали, че техният вожд е мъртъв и помолили свещениците да им позволят да го погребат в града.

Между свещениците имало много, които били управлявали манастири или други свети места в града. Всеки от тях искал да вземе трупа на своя територия, защото знаел, че с това ще последват богати дарения. И така, облекли свещениците подходящо облекло и излезли пред градските стени с кивоти и свети мощи. Направили една пищна процесия. Наемниците също направили тържествено погребално шествие. Ковчегът бил украсен по подобаващ начин. Обвили го в скъпи материи и го покрили с много знамена. Така погребалната процесия тръгнала към града. Когато минавали през портата, поставили ковчега на земята точно на отвора на вратата. Наемниците свирили сигнал за атака и извадили мечовете си. Цялата наемническа войска се втурнала към града с бойни викове. Монасите и другите духовни лица, които останали пред градските стени и които преди това се надпреварвали да стигнат до трупа на Харалд, сега се надпреварвали двойно повече да избягат от наемниците, които убивали всеки, до който стигали, независимо дали бил духовно лице или светско. Така северняците плъзнали из целия град. Избивали хората, ограбвали църквите и отнесли безброй предмети със себе си.

11. Харалд прекарал много години в този поход до Серкландия и Сикильой. После се върнал в Миклагард с войската си и поостанал там, преди да се отправи с воините си към Юшалахайм. Той и хората му върнали златото, което получили като заплата от императора.

Сега ще разкажем как Харалд се бил в осемнадесет големи битки на този поход. Тюдолв разказва:

Всички знаят,

че Харалд водил

осемнадесет жестоки битки;

кралят често нарушавал е мира.

Знаменити кралю,

преди да дойдеш в таз страна,

в червено оцвети ноктите на орлите.

Вълкът винаги храна намира

там, където ти си минал.

12. Харалд заминал с воините са за Юшалаландия и крепостта Юшала. Където и да стъпел кракът му в тази земя, Харалд превземал градове и замъци. Скалдът Сигват, който лично от устата на краля чул разказа за тези събития, рецитирал:

Смелият крал-мечоносец

далече от гърците замина,

за да превземе и Юшал.

Народът обеща му послушание.

Без съпротива и пожарища

страната се предаде във властта

на силния военачалник.

Тук се разказва как страната паднала неопожарена и неоплячкосана във властта на Харалд. После той стигнал до река Йордан и се потопил във водите й, както правели другите пилигрими. Харалд поднесъл големи дарове на Божи гроб, на Светия кръст и на други свети места в Юшалаландия. Той донесъл мир по дългия път към река Йордан. Убивал разбойниците и всички, които причинявали размирици. Стюв разказва:

Кралят на Егдер обикаля с думи гневни

по бреговете на Йордан.

Прекъсна той предателство, насилие.

В предателство на брат

виновни бяха те и

трябваше жестоко да платят.

При Христос намираме завинаги покой!

И заминал Харалд обратно за Миклагард.

13. Когато се върнал от Юшалаландия в Миклагард, затъгувал за северната си родина и имотите си, но научил, че Магнюс Улавсон, синът на неговия брат, станал крал на Норвегия и Дания. Тогава Харалд прекъснал службата си при гръцкия император. Императрица Зое разбрала това и много се разгневила. Тя се оплакала от Харалд и го обвинила, че когато бил военачалник на гръцката армия, измамил императора с подялбата на плячката. По него време имало една млада красива жена на име Мария, която била братова дъщеря на императрица Зое. Харалд предложил брак на Мария, но императрицата отказала да даде ръката на девойката. Наемниците, които служили по това време в Миклагард, разказвали в родината си, че се носел слух, че самата императрица искала Харалд за мъж и истинската причина за оплакването й от него било желанието му да си замине за Норвегия. Пред народа императрицата твърдяла друго. Император на Гърция тогава бил Константин Мономах^[8], който управлявал заедно с императрица Зое. Заради нейните оплаквания хвърлили Харалд в тъмница.

14. Веднъж, когато лежал в килията си, пред Харалд се явил Улав Светия и казал, че ще му помогне. По-късно в преддверието на това място бил построен параклис на Улав Светия. Затворът имал висока кула с тераса отгоре и отвор, обърнат към града. Там затворили Харалд, а с него Халдур и Юлв. На следващата нощ една забулена жена влязла в затвора. Придружавали я две прислужници. Трите се изкачили по стълбата. После хвърлили едно въже в кулата при Харалд и извели затворниците навън. Улав Светия бил помогнал на тази жена веднъж и й се явил със заръката да освободи брат му от затвора. Когато избягал, Харалд веднага отишъл при наемниците, които го посрещнали с радост. После всички се въоръжили и отишли в спалнята на императора. Хванали го и му изболи очите. В епоса, който съчинява, Турарин Шегясон пише:

Злато спечели дръзкият крал,

а великият император на Гърция беше

за цял живот осакатен;

трябваше сляп да живее.

И Тюдолв продължава:

Вождът воин нареди

да извадят двете очи

на гордия гръцки крал.

Бе време на война.

Егдерският владетел

беляза краля смел

с ужасен белег.

Не провървя на краля!

15. През същата нощ Харалд и войниците му отишли в спалнята на Мария и я извели насила. После взели две от галерите на северните наемници и загребали към Шовидарсюнд^[9]. Когато стигнали до мястото, където минавали метални вериги над протока, Харалд казал на войниците да се хванат здраво за греблата. Онези, които не гребели, трябвало да минат в задната част на корабите и здраво да стиснат в ръце торбите си. Галерите внимателно преминали през веригите. Веднага щом застанали стабилно във водата, пътуването продължило. Когато минавали в предната част на галерата на Харалд, тежестта рязко минала напред, галерата се плъзнала бързо над веригата, но другата се закачила и рязко се наклонила. Много хора се издавили, но тези, които успели да изплуват на повърхността, били спасени.

По този начин Харалд се измъкнал от Миклагард и навлязъл в Черно море. Преди да продължи плаването си в морето, той свалил на брега девицата и й дал свита, която да я придружи до Миклагард. Помолил я да попита своята родственица императрица Зое дали властта й е толкова голяма, че да попречи на Харалд да отведе девицата Мария. След тези думи Харалд отплавал на север към Елипалтар^[10] и прекосил земите на днешна Русия. По време на тези си странствания Харалд съчинил стихове — шестнайсет на брой, които имали един и същи рефрен. Единият стих изглежда така:

Край остров Сикил плъзгаше се снекът,

горд плаваше корабът венгерски,

на борда имаше мъже, тъй смели,

че с право бяхме горди.

И сигурно е, че страхливец

не би дръзнал за такъв поход.

Но девата във Гардарике,

все пак ще ми откаже.^[11]

С тези думи Харалд имал предвид Елисив — дъщерята на крал Ярислайв от Холмгард.

16. Когато пристигнал в Холмгард, Харалд бил радушно приет от крал Ярислайв и останал да презимува там. Той си взел обратно всичкото злато и драгоценностите, които изпратил от Миклагард на съхранение при краля. Количеството им било толкова голямо, че никой в Севера до този момент не бил притежавал такива съкровища. Три пъти Харалд бил участвал в обиколката на двореца в Миклагард. Тази обиколка била нещо обичайно за тамошния владетел. Всеки път, когато умирал гръцки владетел, се разрешавало на наемниците да обиколят съкровищниците му и да си вземат каквото поискат и колкото могат да носят.

17. През същата тази зима крал Ярислайв омъжил дъщеря си за Харалд. Тя се наричала Елизабет, но норвежците я наричали Елисив. Стюв Слепия описва това така:

Обичащият битките егдерски крал

успя да се сватоса, както пожела.

Другарят на бойците

получи злато в изобилие и накрая —

дъщерята на краля.

Когато настъпила пролетта, Харалд се отправил на път. Заминал от Холмгард за Алдайгюборг. Там се сдобил с кораб и през лятото заминал на запад. Първо се отправил към Свитюд и спрял в Сигтюна. Валгард от Вол разказва:

Най-прекрасния товар

качи на кораба си, Харалд.

Злато носеше от Гардар.

Гостува там сред почести и слава.

Прекрасни кралю,

пътуваше ти горд по силното течение.

Корабите се поклащаха

и ти видя Сигтюна,

когато пръските солени

се скриха в морското вълнение.

18. През есента, пристигайки там, Харалд се срещнал със Свайн Юлвсон, който избягал от Магнюс при Хелганес. Срещата била радостна и за двамата. Шведският крал Улав бил баща на майката на Елисив, съпругата на Харалд. Майката на Свайн, Астрид, била сестра на крал Улав. Харалд и Свайн сключили договор помежду си. Всички шведи обичали Свайн, защото произхождал от най-знатния род на страната. Сега те станали приятели и поддръжници и на Харалд. Много от знатните в страната били обвързани с него чрез сватовство. Тюдолв разказва:

На изток от Гардар

пореше боровият ствол вълните.

Дръзки кралю,

шведите вече те подкрепят.

Корабът на Харалд тежко легна

с товара злато

под едно платно широко.

Щормът зарад вожда засвистя.

19. После Харалд и Свайн събрали кораби и голяма войска. Когато се приготвили, отплавали към Дания. Валгард разказва:

Жаден за битки кралю,

корабът стене под теб,

далече от Свитюд

твоят алод^[12]

ти бе отреден.

Платното се издигна

и покрай Сконе ти премина.

Хвърли в ужас датските жени.

Първо спрели в Шааландия. Плячкосали и опожарили селищата надлъж и нашир. После отишли на остров Фин. Слезли на брега и също плячкосвали. Валгард разказва:

Харалд! Цялата Шааландия плячкоса ти!

Тогаз вълкът намери бързо път

до бойното поле.

Кралят унищожи врага.

От своите хора обграден,

владетелят във Фин отиде, внезапно

на шлемовете работа създаде.

С трясък щитове дробеше на трески.

На юг от Рошилде селата

в буен пламък изгоряха.

Мнозина от местните мъже

загубиха живота си и свободата.

Тогава с мъка в своето сърце,

безмълвно хората избягаха в гората.

Дружините трябваше да се скрият

и смъртта срещнаха мнозина.

Тези, които оцеляха,

живота си със бягство задържаха.

Тогава жени красиви

бяха взети в плен и оковани;

по пътя към кораба вериги

разраняваха прекрасното женско тяло.

20. През есента след битката при Хелганес крал Магнюс Улавсон заминал за Норвегия. До него достигнали слухове, че сродникът му Харалд Сигюрдсон пристигнал в Свитюд и сключил договор със Свайн Юлвсон. Разбрал и това, че двамата извели голяма войска, с която се канели да превземат първо Дания, а после и Норвегия. Крал Магнюс свикал войската на Норвегия. Тогава научил, че Харалд и Свайн са стигнали до Дания, където плячкосвали и опожарявали селищата, а населението им се подчинявало. Говорело си, че Харалд Улавсон бил рядко едър и силен, и толкова умен, че можел да постигне всичко, което пожелаел. Той винаги печелел битките. Освен това бил толкова богат, че нямало друг като него. Тюдолв казва:

Хората повече не вярват,

че мирът ще бъде вечен.

Те с право се страхуват,

когато флотите са във морето.

С охота Магнюс в битка влиза.

Отправя се с войската си на север.

На юг подготвя Харалд

военни кораби за боя.

21. Воините, с които обикновено се съветвал крал Магнюс, му казали, че според тях би направил лошо впечатление, ако се бие с роднината си Харалд на живот и смърт. Мнозина му предложили да заминат в посланическа мисия и да се опитат да сключат мирен договор между двамата. Накрая успели да убедят Магнюс за това. Той изпратил няколко души с една бързоходна шхуна. Те се понесли колкото може по-бързо към Дания. Там се свързали с други хора, които били предани на Магнюс. Те се заели с мисията да убедят Харалд да подпише мирния договор. Работата била свършена по възможно най-тихия начин. Когато Харалд разбрал, че крал Магнюс, неговият роднина, му предлага мирен договор, според който Харалд ще получи половината от Норвегия и ще управлява страната заедно с Магнюс, че ще дели наполовина кралските приходи, той се съгласил. Съобщение за това веднага било изпратено на Магнюс.

22. Много скоро след това Харалд и Свайн една вечер разговаряли на чаша. Свайн попитал кой от скъпите предмети, които притежава, Харалд цени най-много. Харалд отговорил, че това е знамето „Ландьойдан“. Свайн попитал какво прави това знаме толкова ценно. Харалд отговорил, че според разказите на хората, този, който го притежава, винаги печели победа в битките. Свайн казал: „Когато се биеш три пъти срещу своя роднина Магнюс и победиш, едва тогава ще повярвам, че знамето има наистина такава цена.“

Харалд избухнал: „Зная, че крал Магнюс ми е роднина и няма защо да ми го напомняш. И ако не тръгваме сега на бой един срещу друг, то не е защото нямаме друг, по-достоен начин за срещи.“ Свайн почервенял и казал: „Аз зная, че хората говорят, Харалд, че ти спазваш само тази част от уговорката, която е най-изгодна за тебе.“ Харалд бързо отвърнал: „Би трябвало да знаеш също и това, че според крал Магнюс ти пък изобщо не спазваш уговорките си с него!“ Така Харалд и Свайн се разделили.

Вечерта, когато Харалд отишъл да спи на кораба си, казал на прислужника си: „Няма да легна на мястото си тази нощ, защото подозирам, че има заговор срещу мене. Тази вечер забелязах, че Свайн беше доста ядосан, защото му казах право в очите някои неща. Остани да пазиш, ако се случи нещо през нощта.“ После Харалд отишъл да спи на друго място, а в завивките си оставил един дънер. През нощта до кораба му се приближила лодка с гребла. Един мъж се прехвърлил от нея на кораба, стигнал бързо до обичайното за спане място на Харалд и замахнал със секира. Острието се забило в дървото, а мъжът бързо скочил в лодката. Било тъмно като в рог. Греблата бързо отдалечили лодката от кораба, а секирата, останала забита в дънера, била сигурно доказателство за намеренията на нападателя. Харалд събудил хората си и им разказал за измяната. „Сега нямаме достатъчно хора, за да се бием срещу Свайн заради тази измяна. Най-добре е да заминем оттук, докато все още имаме такава възможност. Нека вдигнем котва и да отплаваме с помощта на греблата.“ Така и направили. Загребали още през същата нощ на север. Плавали ден и нощ, докато стигнали при крал Магнюс и войската му. Харалд отишъл при него. Срещата била радостна и за двамата. Тюдолв разказва:

Прочути вожде,

вълната се разбива в кила,

когато от изток към Дания

скъпите военни кораби поведе.

Предложи ти

синът на Улав

наполовина да дели със теб

и кралството, и целия народ.

Двама роднини срещнаха се с радост.

Те си поговорили насаме и всичко минало тихо и спокойно.

23. Крал Магнюс акостирал и издигнал шатра на брега. Той поканил Харалд на своята маса. Той приел гостоприемството му и дошъл с шестдесет мъже. Това било едно чудесно пиршество. Когато денят започнал да преваля, крал Магнюс повикал хората си. Влезли воини, които носели някакви вързопи. Това били дрехи и оръжия. Кралят се приближил до този, който стоял най-отвън в редицата от хора на Харалд, и му поднесъл хубав меч. На следващия до него дал щит, на другия — дрехи, после подарил оръжие, злато… Колкото по-известни били воините на Харалд, толкова по-големи дарове получавали. Накрая Магнюс стигнал до своя роднина Харалд. В ръката си държал две клечки. „Коя от двете избираш?“ — попитал Магнюс. Харалд отговорил: „Тази откъм мене.“

Тогава крал Магнюс казал: „С тази клечка ти давам половината от норвежкото кралство заедно с данъка, налозите и всички принадлежащи му имения с уговорката, че ти ще бъдеш крал на Норвегия наравно с мен, което ще признае целият народ. Но когато сме заедно, аз ще бъда първи по признание и почести. Ако бъдем трима владетели на едно място, аз ще седя в средата. Ще имам право на кралското място в морето и на пристана. Ти също ще подкрепяш моята власт в замяна на това, че съм те направил толкова знатен човек в Норвегия. Мислех, че никой няма да получи това високо място, докато аз седя начело на страната.“ Харалд се изправил и поблагодарил за високото признание и чест. После двамата седнали на масата и се веселили. През нощта Харалд и хората му се върнали на кораба си.

24. На следващата сутрин крал Магнюс свикал войската на тинг. След като го открил, огласил дарението, което направил на своя роднина Харалд. На този тинг Туре от Стайг обявил за крал Харалд, който по-късно през същия ден поканил Магнюс на своята маса. Другият крал се отзовал на поканата и завел със себе си свита от шейсет души. Двамата крале седнали един до друг и пиршеството започнало. Храната била обилна, а пиенето повече от достатъчно. Веселили се на драго сърце. Когато денят превалил, крал Харалд наредил да внесат в шатрата торбите. В някои имало дрехи и оръжия. В други — скъпоценности. Поделил всичко между хората на крал Магнюс, които присъствали на пира. После се обърнал към краля: „Вчера Вие ни дадохте едно голямо кралство, което сам сте завоювали от Вашите и нашите неприятели. Сключихте договор с нас. Това беше похвално, защото Вие сте се били за това кралство и сте рискували живота си за него. Що се отнася до нас, ние не сме чужденци и също сме рискували живота си неведнъж, за да съберем накуп златото, което ще видите и което искам да разделя между Вас и мен. Приятелите ни също са достатъчно и за двамата. Нашите характери са различни и Вие сте много по-щедър от мен. Затова искам да си разделим всичко по равно и всеки от нас да може да прави каквото поиска със своята част.“

Харалд наредил да постелят една скъпа кожа и върху нея да изсипят златото от торбите. След това взел мерки и теглилки и го разделил по равно. Всички, които наблюдавали, се чудели как е възможно да се събере толкова много злато на едно място в Севера. Всъщност това били съкровищата на гръцкия император. Говорят, че с купчината червено злато можело да се напълни цяла къща. Кралете били весели и оживени. Крал Харалд взел една чаша и казал: „Къде е златото, което ти ще наредиш до тази купчина, родственико Магнюс?“ Крал Магнюс отговорил: „Толкова много войни се водиха и толкова големи войски участваха в тях, че за издръжката им отиде почти всичкото злато и сребро, което имах. Остана ми само този пръстен.“ Той свалил пръстена от пръста си и го подал на Харалд.

Харалд го разгледал и поклатил глава: „Малко злато е това за един крал, който има две кралства, а и не е сигурно дали този пръстен е твой.“ Тогава крал Магнюс се намръщил: „Ако не притежавах по право този пръстен, не зная въобще какво съм имал по право, защото този пръстен ми беше даден от моя баща Улав Светия, когато го видях за последен път.“ Харалд му отговорил с усмивка: „Истина е това, което казваш, кралю Магнюс. Наистина твоят баща ти е дал пръстена. Той го е получил от моя баща за дребна услуга. Но истина е и това, че не беше добро времето за кралете на малките кралства в Норвегия, когато баща ти беше най-могъщият от тях.“

На това пиршество крал Харалд дал на Стайгар-Туре една чаша от карелска бреза със сребърен обков и сребърна дръжка със златно покритие. Тя била пълна с лъскави сребърни монети. После добавил две златни гривни, тежащи заедно една марка. Подарил му също наметалото си от пурпур и бяла кожа и му обещал почести и вярното си приятелство. По-късно Тургилс Снурасон^[13] казал, че е виждал един олтар, покрит с това наметало, а Гюдрид, дъщерята на Гюторм Стайгар-Туресон, казала, че е виждала наметалото върху раменете на баща си. Булварк разказва:

За подарък си получил, както чух,

тучната земя;

и си помолил после краля Магнюс

за своето злато.

Договорът между роднини

в мир е бил сключен;

но Свайн след това ще трябва

страшна битка да очаква.

25. След сключването на договора крал Магнюс и крал Харалд управлявали заедно страната през зимата. Всеки от тях имал своя лична дружина. През цялата зима обикаляли Опландия по пиршества. Понякога пътували заедно, друг път поотделно. Стигнали далече на север, чак до Тронхайм и Нидарос. След като бил пристигнал в Норвегия, крал Магнюс продължавал да се грижи за останките на крал Улав. На всеки дванайсет месеца подрязвал ноктите му и подстригвал косата и брадата му. Той непрекъснато носел у себе си ключа от кивота. По това време се явили много знамения, доказващи светостта на крал Улав. Скоро двамата крале — Харалд и Магнюс, се разделили. Много хора им завиждали и направили всичко възможно да влошат отношенията между тях.

26. Свайн Юлвсон още спял, когато Харалд заминал. Свайн успял да научи в каква посока е тръгнал и когато узнал, че се е споразумял с Магнюс и двамата са обединили войските си, повел своята войска на изток към Сконе. През зимата останал там, докато разбрал, че Магнюс и Харалд са тръгнали към Норвегия. Тогава Свайн отишъл в Дания и събрал всичките си приходи от земите.

27. Когато започнало да се запролетява, крал Магнюс и крал Харалд събрали войска от цяла Норвегия. Един ден корабите на двамата крале спрели в един и същи залив. На следващия ден Харалд се приготвил по-бързо и отплавал. Вечерта, пристигайки първи в друг залив, където смятали да пренощуват, той заел кралското място с кораба си. После разпънал шатрата си на сушата. Крал Магнюс отплавал много по-късно от него и когато пристигнал с войската си в другия залив, Харалд и хората му били разпънали вече шатрите си. Тогава Магнюс забелязал, че Харалд е заел кралското място на пристана и смята да остане там. Моряците на крал Магнюс свалили платното, а господарят им казал: „Изкарайте греблата и се наредете покрай перилата. Въоръжете се. Ако моряците на Харалд откажат да се подчинят, ще се бием.“

Щом крал Харалд видял, че Магнюс е готов да се бие срещу него, се обърнал към хората си: „Вдигнете котвите и изкарайте корабите от кралския пристан. Роднината Магнюс е сърдит.“ Хората му изпълнили заповедта. Крал Магнюс разположил корабите си на освободеното място. Когато маневрите приключили, Харалд се качил с няколко души на кораба на Магнюс, който го приел любезно. Крал Харалд му казал: „Мислех, че се намираме между приятели, но за миг се подвоумих дали Вие се смятате за такива. Говори се и е вярно, че децата често променят настроението си. Не искам да приема постъпката Ви като друго освен като детинщина.“ Крал Магнюс отговорил: „Моето поведение отива на произхода ми. То не е детско. Аз добре си спомням какво съм дал и какво съм отказал. Ако тази случка, която е против волята ми, е дребна, то скоро ще последва и друга. Аз ще спазя мирния договор между нас, но искам и Вие по същия начин да съблюдавате уговорките ни.“ Тогава крал Харалд отговорил: „Древен обичай е по-умният да отстъпва.“ И се върнал на кораба си.

При подобни конфликти между двамата ставало ясно, че те трудно запазват самообладание. Хората на Магнюс смятали, че той има право, а тези, които били по-разумни, мислели, че Харалд в известна степен бил измамен. Воините на Харалд твърдели, че единствената уговорка, която била правена между тях е, когато пристигнат по едно и също време в залив, крал Магнюс да има право на кралското място. Харалд не бил длъжен да разполага извън пристана корабите си, след като е пристигнал преди Магнюс. А в този случай той бил пристигнал първи. Тези, които искали да влошат отношенията между двамата, заявили, че крал Магнюс нарушава договора и че ще бъде срамно от негова страна, ако направи нещо против Харалд. Чули-недочули, разбрали-недоразбрали, хората толкова много говорили за тази разправия, че накрая кралете станали неприятели. Всеки от тях имал свое лично мнение по въпроса, макар че тук пише съвсем малко за това.

28. Крал Магнюс и крал Харалд отплавали с войските си към Дания. Когато Свайн научил това, отстъпил към Сконе. Двамата крале останали почти цялото лято в Дания и покорили цялата страна. През есента отишли в Иландия. Една нощ, когато Магнюс лежал в леглото си, сънувал баща си — светия крал Улав, който му казал: „Какво искаш, сине мой, да тръгнеш с мен или да станеш най-великият от всички крале и да живееш дълго, но в замяна на това да направиш грях, който никога няма да можеш да изкупиш?“ Сторило се на Магнюс, че се чува да отговаря: „Ти избери вместо мен.“ Крал Улав казал: „Тогава ще заминеш с мен.“

Крал Магнюс разказал съня на приближените си. Скоро след това се разболял и останал на легло в Сюдаторп. Когато състоянието му се влошило и разбрал, че умира, той изпратил брат си Туре при Свайн Юлвсон с молба Свайн да помогне на Туре. Следвала и вестта, че крал Магнюс завещава след смъртта си Дания на Свайн. Той смятал, че ще е справедливо Харалд да управлява Норвегия, а Свайн — Дания. Малко след това Магнюс починал и смъртта му хвърлила в скръб целия народ. Од Кикинаскалд разказва:

Много сълзи проля народът,

когато Щедрия понесоха към гроба.

Тежък бе товарът за онези,

на които злато бе дарил.

Гардове, в тежкия спомен,

не задържайте сълзите.

С мъка на сърцето оттогава,

седяха често хората на краля.

29. След тези събития крал Харалд свикал тинг на войската и съобщил на воините какво смята да прави. Той поискал да замине с войската за тинга на Виборг, за да се провъзгласи за крал на Дания и да подчини страната. Казал, че е наследник на крал Магнюс, неговия роднина. По същия начин искал да притежава и цяла Норвегия. Той поискал помощ от войската си, твърдейки, че така норвежците завинаги ще станат господари на датчаните Айнар Тамбаршелве отговорил, че е длъжен по-скоро да последва крал Магнюс в гроба и да го отведе при баща му крал Улав, отколкото да се бие за чужда страна и да иска кралството и имотите на друг крал. Накрая заключил, че е по-добре да последва крал Магнюс в смъртта, отколкото да тръгне след друг жив крал.

Айнар наредил да отнесат тялото и да се погрижат за него, както се полага. Всички трьондерци и нормани се приготвили да си тръгнат за родината с тялото на крал Магнюс. Войската била разпусната. Харалд разбрал, че е по-добре да се върне в Норвегия и първо да превземе цялата страна, а след това да мисли за по-голяма власт извън нейните граници. И така крал Харалд заминал за Норвегия и веднага, щом пристигнал, свикал тинг на народа, на който се провъзгласил за крал на цяла Норвегия. После пропътувал пътя до Викен, като навсякъде свиквал тинг, за да бъде провъзгласен за крал на страната във всяка от областите на Норвегия.

30. Айнар Тамбаршелве отплавал с тялото на крал Магнюс и цялата трьондерска войска го последвала. Насочили се към Нидарос и го погребали в църквата „Св. Клеменс“. Там лежал и кивотът на крал Улав. Крал Магнюс бил среден на ръст, с правилни черти на лицето, светлокос и с бяла кожа. Бил добър оратор, съобразителен, смел, сръчен, голям воин и необикновено умело си служел с оръжията. Той бил най-обичаният от всички крале и го хвалели както приятелите, така и враговете му.

31. През същата есен Свайн Юлвсон бил в Сконе и смятал да замине за Швеция и да се откаже от титлата „крал“, която бил получил в Дания. Но точно когато възсядал коня си, при него пристигнал един човек от свитата му с новината, че крал Магнюс Улавсон е мъртъв и че норвежката войска напуснала Дания. Свайн бързо отговорил: „Господ ми е свидетел, че никога повече няма да напусна Дания, докато съм жив!“ Метнал се на коня и препуснал към Сконе. Мнозина се присъединили към него. Същата зима той поставил Дания под своя власт. През есента при него пристигнал и братът на крал Магнюс, Туре, с посланието, за което вече писахме. Свайн сърдечно посрещнал Туре и го поканил да остане при него. Туре останал дълго там, радвайки се на почести и слава.

32. Крал Харалд Сигюрдсон оглавил кралство Норвегия след смъртта на крал Магнюс Улавсон. След като минала първата зима от властването му и дошла пролетта, той свикал войската от цялата страна, събрал половината си кораби, качил екипажи на тях и отплавал към Иландия. През лятото плячкосвал и опожарявал нашир и надлъж и корабите му легнали на рейд в Гуднарфюрд. Тогава Харалд съчинил следното:

Нека пуснем котви тук,

в Гуднарфюрд,

докато облечената в лен жена

нарежда песен за своя мъж.

После помолил скалда Тюдолв да довърши стиховете и той продължил:

Ще подскажа,

че следващото лято

на юг ще пуснем котви.

Често ще се случва

куки в дълбините да потапяме.

Булварк разказва в „Харалдсдропа“, че една година след смъртта на Магнюс той заминал с войската си за Дания:

На другата година от цялата страна

събра ти пищната войска.

Прекрасни кораби военни

пореха в бурята вълните.

Плискаше вода студена

по палубата и по стените им.

Плаваха по тъмните вълни

и пълни с воини акостираха на бряг.

Не можаха датските бойци да ги спрат.

Тогава изгорили имението на Туршел Гьойса, който бил голям хьовдинг. Освен това вързали и отвели дъщерите му, защото през изтеклата година те били предсказали, че Харалд няма да замине с войската си за Дания. Девойките изрязали котви от сирене, казвайки, че са достатъчни, за да задържат норвежките кораби на собствения им бряг. Тогава се разпространили и следните стихове:

Годениците красиви на датските моряци

изрязаха от сиренето котви.

Самият крал ги насърчи в това,

което сториха.

Сега ще ви разкажем как един от постовите на датчаните, като видял корабите на крал Харалд, казал на дъщерите на Туршел Гьойса: „Вие, щерки на Гьойса, твърдяхте, че крал Харалд няма да дойде в Дания.“ Едната от дъщерите, Дота, отговорила: „Това беше вчера.“ После ги вързали и ги отвели. Туршел откупил дъщерите си срещу голяма сума пари. Гране разказва:

Самият той със суров характер,

никога не ще остави

сухи женските очи,

когато пленените откара

през гъстата гора, през Хорнскуг,

Северният елен вървя

след враговете до брега.

Бащата на Дота от своите пари

голям откуп трябваше да заплати.

През цялото лято крал Харалд плячкосвал в Дания и нямали брой вещите, които си присвоил. Но не останал там, а през есента се върнал в Норвегия, където презимувал.

33. През зимата след смъртта на крал Магнюс Добрия крал Харалд се оженил за Тура, дъщерята на Турберг Арнесон. От този брак се родили двама сина. По-големият се казвал Магнюс, а другият — Улав. Крал Харалд имал две дъщери от кралица Елисив: Мария и Ингеяр. През пролетта след военния поход, за който ви разказахме, крал Харалд събрал войска и я повел към Дания, за да плячкосва. И това той правил лято след лято. Скалдът Сигват разказва:

Чух да се говори,

че опустошили Фалстер.

Враната успя да се нахрани,

а народът бе изплашен.

34. Крал Свайн поел управлението на Дания след смъртта на крал Магнюс. През зимата той си седял мирно и тихо, но през лятото извеждал войската. Той заплашвал норвежците, че ще поведе войниците си към Норвегия и ще направи не по-малко от онова, което норвежкият крал бил направил в Дания през зимата. Крал Свайн поканил крал Харалд на среща през лятото край река Елв. Условието било или да се бият до край, или да сключат мирен договор. Двамата прекарали зимата в усилена подготовка на корабите си и през лятото повели войските си. В това време от Исландия пристигнал Турлайк Прекрасния и започнал да пише ода за крал Свайн Юлвсон. Когато разбрал, че крал Харалд е тръгнал към Елв за среща с крал Свайн, изрецитирал:

Пищната трьондерска войска

с надежда следва в морето своя крал,

безразсъдно смел под дъжд от, копия.

Сам Господ ще отсъди

кой кралството и живота

на другия ще вземе.

Но Свайн не иска да приеме

несигурно примирие.

Той съчинил и тези редове:

Харалд често

в походи военни странства.

И ето

дългите кораби на север

към битка пак отплават.

От юг крал Свайн, смелият боец,

през морето тръгва

с дракари позлатени

в цветове прекрасни украсени.

Крал Харалд пристигнал до уговореното място. Там научил, че крал Свайн е разположил корабите си край Шааландия. Крал Харалд разделил своята войска. По-голямата част от бондите изпратил обратно в родината, а със себе си повел кралската дружина, феодалите, приятелите си и тази част от бондите, които живеели най-близо до границата с Дания. Плавали на юг през Иландия, Венделскаге и Тюда. Не се разделяли с оръжието. Скалдът Стюв разказва:

Хората в Тюда изплашени,

избягаха от среща със краля.

Свикнало е да побеждава голямото сърце.

После се насочили към Хайдаби. Превзели и опожарили търговското средище, а хората на Харалд съчинили тези редове:

От единия до другия край

Хайдаби опожарихме.

Едно велико дело сътворихме.

Сигурно всички ще го потвърдят.

Но може би на Свайн ще навредя.

През нощта,

преди осем часа,

видях огънят в града

високи пламъци да бълва.

За същото разказва и Турлайк в одата си, когато разбрал, че нищо няма да излезе от битката край Елв.

На Харалд воините смели

не знаят и се питат,

защо, отивайки на битка,

към Хайдаби те тръгват,

когато Харалд, идвайки от изток

безсмислено към селището кралско

корабите нареди да плават.

По-добре да не бе го сторил!

35. Харалд отплавал на север с шейсет кораба. Повечето от тях били големи и тежко натоварени с плячката, която били заграбили през лятото. Когато стигнали на север от Тюда, крал Свайн излязъл с голяма войска откъм брега. Той предложил на Харалд да се бият на сушата. Крал Харалд нямал и наполовина толкова хора, колкото Свайн, и затова предложил да се бият на корабите. Турлайк Прекрасния разказва:

Свайн, който в звезден час роден бе,

повика на брега храбрите да се бият.

Но Харалд, който чакането ненавижда,

реши на корабите да продължава боят,

ако припряният крал не поиска

кралството да му отстъпи.

После Харалд отплавал на север от Венделскаге. Излязъл насрещен вятър и трябвало да спрат край Лаасьо. Там се приготвили да пренощуват. Над морето се спуснала тъмна мъгла. На сутринта при изгрев-слънце на хоризонта видели сякаш да горят огньове. Веднага съобщили на крал Харалд. Той погледнал натам и отговорил: „Хвърлете въжетата и започвайте да гребете. Дошла е датската войска. Там мъглата е съвсем лека и това, което виждате, е слънцето, отразено от драконовите глави на корабите им.“ Било така, както той казвал. Свайн дошъл с непобедима войска. И ето че от двете страни започнали да гребат, колкото сила имали. Датските кораби се придвижвали по-леко, а корабите на норвежците били и подгизнали, и тежко натоварени. Разстоянието между двете войски рязко намалявало. Харалд разбрал, че така няма да успее. Неговият дракар се движел след останалите му кораби. Той наредил да хвърлят зад борда част от стоките, като най-отгоре оставят да плават дрехи и скъпи предмети. Морето било спокойно и стоките отплавали по течението. Когато датчаните видели, че техните вещи плават в морето, се втурнали към тях. Те предпочели просто да си ги приберат, вместо да ги плячкосат от борда на норвежките кораби. Така нещата се успокоили. А крал Свайн настигнал датчаните с кораба си, порицал ги и им казал, че е срамно такава голяма войска като тяхната да не настигне и превземе корабите на норвежците, чиято войска била значително по-малобройна. След тези думи датчаните загребали енергично, а когато крал Харалд забелязал, че датските кораби са усилили ход, наредил на хората си да хвърлят още от товара в морето. Казал им да хвърлят зад борда малца, пшеницата и сланината, да изпразнят съдовете с питиета. Така успели да увеличат малко разстоянието. После Харалд наредил да изхвърлят маста, да изпразнят докрай бъчвите и да хвърлят зад борда пленниците. Когато всичко това се понесло по водата, крал Свайн заповядал да се извадят хората от морето. Речено-сторено. Докато датчаните се занимавали с това, двете флоти се раздалечили една от друга. Датчаните насочили корабите си обратно към родината, а норвежците продължили по пътя си. Турлайк Прекрасния разказва:

Бързият Свайн в морето замина

след отстъпващата норвежка дружина.

Това научих. И също,

че другият крал се измъкнал.

Избягал, свободен отплувал,

но много кораби изгубил.

Крал Свайн плавал по обратния път и насочил корабите си към Лаасьо. Там се натъкнал на седем норвежки кораба, на които имало само наборници и бонди. Когато Свайн се нахвърлил върху тях, те го помолили за пощада и му предложили откуп. Турлайк Прекрасния разказва:

Хората на Харалд,

за да получат мир,

предложиха куп пари на краля.

Бяха бойците по-малобройни,

но смело войната спряха.

Бондите умни

конфликта кървав продължиха,

за да се стигне до победата на думи.

Не искаха смърт те!

36. Крал Харалд бил властен мъж и силен управител в границите на страната си. Той бил необикновено умен и никога не е имало по-мъдър и съобразителен хьовдинг от него в Севера. Харалд бил велик воин и много сръчен, когато си служел с оръжието. Както писахме по-горе, той бил по-добър от който и да е друг воин. Така или иначе, за много от неговите легендарни подвизи не сме споменали нито дума. До известна степен причината за това е, че нямаме сведения за тях и после, че не искаме да излагаме на книга разкази, които не са доказано достоверни. Въпреки че сме чули да се разказват много неща, предпочитаме да ги оставим настрана, докато ни потрябва да извадим нещичко на бял свят. Голяма част от сагата за крал Харалд се съдържа в стиховете, които са написани от исландците за него или за синовете му, защото той бил добър приятел на Исландия и на нейния народ. Веднъж, когато в Исландия настанал голям глад, крал Харалд изпратил четири кораба, натоварени с брашно, да отплават затам, като наредил един корабен паунд да не струва по-скъпо от сто лакътя домашно сукно. Кралят разрешил и на всички бедни исландци, които пожелали сами да си осигурят превоз през морето, да заминат за Норвегия и после отново да се завърнат в страната си. Така гладът в Исландия намалял. Крал Харалд подарил една камбана на църквата, за която крал Улав бил изпратил дървени трупи и която била издигната край Алтинга. Такива спомени за Харалд пазят хората в страната. Помнят и големите дарове, които поднасял на онези, които го посещавали.

Халдур Снурасон и Юлв Оспаксон, за които вече разказахме, дошли в Норвегия в свитата на крал Харалд. Двамата мъже били съвсем различни. Халдур бил едър мъж, силен и много красив. Крал Харалд го определял като един от онези мъже, които никога не се променят — независимо дали е в смъртна опасност или преживява голяма радост, или нещо неочаквано му се случи на поход. Той не спял нито повече, нито по-малко, не пиел и не се хранел по различен от обичайния начин. Халдур бил сдържан, пестял думите си, но винаги казвал каквото мисли. В боя бил мълниеносен и непреклонен. Последното не харесвало на краля, защото имал достатъчно горди и непреклонни хора около себе си. Халдур се задържал кратко край крал Харалд. Скоро заминал за Исландия в именията си в Ярдархолт, където живял до дълбока старост.

37. Юлв Оспаксон останал при крал Харалд и двамата станали добри приятели. Юлв бил по-умен от всички други. Думите му били красноречиви. Имал мъжествена осанка, бил храбър, честен и предан. Крал Харалд го направил свой коняр и му разрешил да се ожени за Юрюн Турбергсдотер, сестра на съпругата на крал Харалд Тура. Юлв и Юрюн имали много деца: Юан Старке^[14] в Росвол и Бригида — майка на Саюда-Юлв, който бил баща на Петер Бирдесвайн, който пък бил баща на Юлв Фли и неговите братя и сестри. Синът на Юан Старке се казвал Арленд Хималде и бил баща на архиепископ Йойстайн и неговите братя и сестри. Крал Харалд дал на Юлв правото да притежава феод и дванайсет марки годишна заплата, както и около половин област в Тронхайм. За тези неща разказва Стайн Хардисон в „Юлвсфлок“.

38. Крал Магнюс Улавсон наредил да се издигне църква в Леговището на мястото, където било престояло тялото на крал Улав първата нощ. До нея наредил да разположат и кралската резиденция. Когато Магнюс умрял, църквата не била още довършена. И така крал Харалд се заловил да довърши започнатото. Започнал да строи каменна зала в кралската резиденция, но не успял да я довърши, защото починал. Наредил да вдигнат основите на църквата „Света Мария“ край реката на мястото, където останките на крал Улав Светия почивали през първата зима след смъртта му. Тази църква представлявала голяма сграда, която толкова здраво измазали с вар, че било страшно трудно да бъде разрушена, когато архиепископ Йойстайн по-късно наредил да я сринат^[15]. Докато вървял строежът на църквата „Света Мария“, останките на крал Улав били пренесени в църквата „Свети Улав“^[16]. А до реката, край църквата „Света Мария“, крал Харалд наредил да бъде построена кралска резиденция. Тя се намира на това място и досега. Наредил също да построят зала, обърната към църквата „Свети Грегориюс“.

39. Ивар Квите бил известен феодал. Той живеел в Опландия и бил син на ярл Хокон Могъщия. Ивар бил много красив мъж. Синът му се казвал Хокон. За него разказват, че се отличавал от всички мъже в Норвегия по онова време по достойнство, властност и сръчност. Още в младежките си години пътувал във военни походи и си спечелил голяма слава. Хокон станал човек с голямо име.

40. Айнар Тамбаршелве бил най-влиятелният феодал в Тронхайм. Отношенията му с крал Харалд не били особено добри, но Айнар продължавал да получава приходите си, както и по времето на Магнюс. Той бил необикновено богат човек. Бил женен за Берлют, дъщерята на ярл Хокон, както вече писахме. Техният син Айндриде бил вече възмъжал. Той се оженил за Сигрид, дъщерята на Шетил Калв и Гюнил, която била дъщеря на сестрата на крал Харалд. Айндриде приличал по красота на роднините си по майчина линия — ярл Хокон и синовете му, а от баща си наследил силата, умението да управлява, сръчността — всичко, което издигнало Айнар над другите. Айндриде бил много обичлив човек.

41. По същото време в Опландия имало един ярл на име Орм^[17]. Негова майка била Рагнил, дъщерята на ярл Хокон Могъщия. Орм бил известен човек. Пак по същото време в Яарен и по-точно на изток в Сула живеел Аслак Арлингсон, който бил женен за Сигрид, дъщерята на ярл Свайн Хоконсон. Другата дъщеря на ярл Свайн — Гюнил, била омъжена за датския крал Свайн Юлвсон. Ето такива хора оставил на Норвегия след себе си ярл Хокон, както и още много известни личности. Неговите наследници били по-красиви от останалите хора, повечето били смели, а всички до един били известни.

42. Крал Харалд се стремял да управлява и постигнал това, щом стъпил здраво на сушата. Веднага на народа му станало ясно, че няма смисъл да негодува срещу него или да му противоречи в каквото и да е негово желание. Скалдът Тюдолв разказва:

Верните бойци от войската

се вслушват в думите на краля.

Да седнат или станат,

всичко изпълняват,

стига само кралят да го пожелае.

Пред онзи, който враните гощава,

всички на колене падат.

Не е препоръчително за никой

краля да не възхвалява.

43. Айнар Тамбаршелве бил този, когото бондите от Тронхайм най-често избирали за свой представител на съветите. Той се изказвал от тяхно име, когато по време на тинг кралете правели допитване. Айнар добре познавал законите и не му липсвала дързост да покаже това в присъствието на кралете. Всички бонди го подкрепяли. Кралят се дразнел и затова се стигало до непрекъснати словесни битки между двамата. Айнар твърдял, че бондите няма да търпят беззакония от страна на краля, който наистина нарушавал законите на страната. Няколко съвета протекли по този начин. Айнар се обкръжил със сигурна и многобройна охрана у дома си и с още повече хора, когато слизал в града, а кралят бил наблизо. Веднъж Айнар отишъл в града с осем-девет военни кораба и около петстотин души. В това време кралят се намирал в имението си и стоял на закрития чардак. Той видял хората на Айнар да слизат от корабите. Говори се, че тогава Харалд казал:

Там виждам аз

самия Айнар Тамбаршелве,

който морето неведнъж кръстосал е,

да стъпва на брега, обграден със много хора.

Той тъй властолюбив е, чака само

да седне на мястото на краля.

Често моите бойци изпращах аз след ярла.

Той, който много пъти меча си окървавява,

от таз страна ще ни натири,

ако не целуне в устата тънката секира.

Айнар останал в града само няколко дни.

44. Един ден в същия град бил свикан тинг, на който присъствал и кралят. Заловили крадец и го завели на тинга. Преди това този човек бил служил при Айнар и бил доста близък с него. Съобщили на Айнар за залавянето на мъжа и ярлът поискал да разбере дали кралят ще го помилва. Айнар наредил на хората си да се въоръжат и отишъл с тях на тинга. Айнар отвел със сила заловения. След това приятелите на краля и Айнар се опитали да ги помирят и им уговорили среща, на която двамата трябвало да се явят сами.

В кралската резиденция край река Нид имало специална стая за разговори. Кралят влязъл в нея с няколко души, а останалите от свитата му останали на двора. Той заповядал да дръпнат преградата пред огнището, така че да остане съвсем малък отвор. Когато Айнар пристигнал в резиденцията със своите хора, наредил на сина си Айндриде: „Остани отвън с хората си да ме пазиш.“ Айндриде останал в преддверието. Айнар влязъл в стаята и казал: „Тъмно е в кралската стая за разговори.“ В Същия миг върху него се нахвърлили няколко души. Едни го удряли, други го мушкали с мечове. Когато Айндриде чул шума, извадил меча си и се втурнал в стаята. Убили и него веднага като баща му. След това кралските войници изтичали към столовата и се строили в коридора, но бондите стояли с отпуснати ръце, защото вече нямали предводител. Те започнали да се насърчават един друг и да си казват, че е срамно да не отмъстят за своя хьовдинг, но така и нищо не направили. Кралят излязъл при хората си, наредил ги в боен ред и вдигнал знамето си, но бондите не предприели нищо. Тогава кралят се качил на корабите си и отплавал по реката към фиорда.

Жената на Айнар, Берлют, разбрала за смъртта му. По това време тя била извън града в жилището, което двамата с Айнар обитавали. Берлют веднага отишла в кралската резиденция при селската войска. Тя настроила хората за бой, но в този момент се появили корабите на краля по реката. Тогава Берлют казала: „Сега имаме нужда от Хокон Иварсон, моя роднина. Убийците на Айнар нямаше да гребат спокойно по реката, ако Хокон стоеше на брега.“ Тя наредила да се подготвят телата на Айнар и Айндриде. Погребали ги в църквата „Свети Улав“ до гроба на крал Магнюс Улавсон. След смъртта на Айнар хората толкова много намразили крал Харалд заради това престъпление, че единствената причина феодалите и бондите да не тръгнат да се бият срещу него била, че нямало кой да понесе знамето на селската войска.

45. По това време Фин Арнесон живеел в Аюстрот и бил феодал на крал Харалд. Фин бил женен за Берлют, дъщерята на крал Халвдан, който пък бил син на Сигюрд Сир. Халвдан бил брат на крал Улав Светия и на крал Харалд. Берлют била братова дъщеря на Фин Арнесон, а той и останалите му братя били близки приятели на краля. Фин Арнесон пътувал няколко години в грабителски викингски походи и точно когато ставали гореспоменатите събития, Фин, Гюторм Гюнилсон и Хокон Иварсон били на война.

Крал Харалд отплавал от Тронхаймсфюрд към Аюстрот, където го посрещнали сърдечно. Там разговарял с Фин и обсъдили случилите се събития — убийството на Айнар и Айндриде и недоволството на трьондерците срещу краля. Фин рязко отвърнал: „Ти разваляш всичко. Първо правиш нещо не както трябва, а после не знаеш какво да правиш.“ Кралят казал със смях: „Сроднико, сега ще те изпратя в града да ме помириш с бондите. А ако това не стане, искам да заминеш за Опландия и да накараш Хокон Иварсон да не тръгва срещу мен.“ Фин попитал: „Какво ще ми обещаеш, ако замина на това рисковано пътуване, защото и трьондерците, и опландците са ти толкова върли врагове, че никой твой пратеник не може да отиде там, ако не разчита на собствените си връзки.“ Кралят отвърнал: „Замини, сроднико, на това посланическо пътуване, защото ако някой въобще може да ни помири, това си ти. Моли за каквото искаш. Ще го имаш.“

Фин казал: „Дръж на думата си и ще помоля за това, което желая. Моля те за мир и да разрешиш на моя брат Калв да остане в страната, да запази ранга си, властта си и имотите, които имаше, преди да замине от Норвегия.“ Кралят се съгласил с всички условия на Фин. Извикали свидетели и сключили сделката помежду си. Фин попитал: „Какво да предложа на Хокон, за да се помири с тебе? От всички твои роднини той има най-много причини да е срещу тебе.“ Кралят отвърнал: „Първо ще чуеш какво иска Хокон, за да се съгласи на мир. После ще му предадеш моето предложение по възможно най-подходящия начин. Накрая няма да му отказваш нищо с изключение на кралството.“ И крал Харалд заминал за Мьоре и събрал войници.

46. Фин Арнесон влязъл в града с около осемдесет души охрана. Свикал тинг на бондите. Фин говорил на тинга дълго и красноречиво, като помолил гражданите и земевладелците да правят всичко друго, но не и да враждуват и воюват с краля или да го изгонят от страната. Фин им припомнил колко са страдали след онова, което са направили срещу светия крал Улав. Фин казал също, че кралят щял да отговаря за тези убийства така, както отсъдят най-знатните и най-умните мъже. Чрез речта си Фин постигнал обещанието на хората да не предприемат нищо, докато се завърнат пратениците, които Берлют пратила при Хокон Иварсон в Опландия. И Фин заминал със свитата си за Оркдал. Насочил се към планината Довре и се спуснал от източната й страна. Фин отишъл първо при зет си ярл Орм, който бил женен за дъщеря му Сигрид. Разказал му за своята мисия.

47. Двамата уговорили среща с Хокон Иварсон. Когато застанали един срещу друг, Фин обяснил за какво е дошъл. От думите на Хокон станало ясно, че той се чувствал длъжен да отмъсти за Айндриде, защото му бил роднина. Той добавил, че е получил вест от Тронхайм. Щял да има достатъчно военни подкрепления, за да тръгне срещу краля. Тогава Фин казал на Хокон колко по-добре би било за него да получи областите, които иска от краля, отколкото да рискува да влезе в сражение с този крал, на който преди е бил длъжен да служи. Фин му обяснил, че едва ли ще победи: „Само ще нарушиш мира и спокойствието в страната. А ако победиш краля, народът ще те нарече негов изменник.“ Ярлът се съгласил с думите му. След като помислил малко, той казал какво е решил: „Ще се помиря с крал Харалд, ако ми даде за съпруга родственицата си Рагнил, която е дъщеря на крал Магнюс Улавсон, и прибави такава зестра, която тя поиска и която подхожда на произхода й.“ Фин обещал, че ще изпълни това условие, защото е упълномощен от краля за това. Така двамата с Хокон се споразумели. Фин заминал обратно за Тронхайм. Войната била предотвратена, а недоволството сред народа прекратено, защото съюзът за съпротива срещу краля между роднините на Айндриде и Хокон бил разбит.

48. Когато дошло времето Хокон да поиска да изпълнят желанието му, той заминал при крал Харалд. Двамата разговаряли и кралят казал, че от своя страна ще държи да бъде изпълнено всичко, за което Фин и Хокон са се споразумели: „Ти сам трябва да разговаряш с Рагнил, Хокон — казал кралят. — Трябва да я попиташ дали иска да встъпи в този брак. Но не препоръчвам нито на тебе, нито на който и да е друг да вземе Рагнил, ако тя не желае това.“ И така Хокон отишъл при Рагнил и й направил предложение. Тя отговорила: „Съжалявам, че моят баща Магнюс е мъртъв и го няма на този свят, а аз трябва да се омъжа за бонд. Ти си красив мъж и най-добър от всички във физическите игри, но ако крал Магнюс беше жив, в никакъв случай нямаше да ме омъжи за човек с по-ниска титла от крал. Всъщност изобщо няма защо да се омъжвам за човек без титла.“ Тогава Хокон отишъл при крал Харалд, разказал му за разговора си с Рагнил и му напомнил за своята уговорка с Фин. Самият Фин присъствал на срещата с краля, както и много от хората, които били свидетели на разговора между него и Хокон. Всички тях Хокон посочил за свидетели на споразумението, че кралят ще даде на Рагнил зестрата, която тя поиска. „Ето че тя не иска да се омъжи за човек без титла, така че Вие трябва да ми дадете титлата ярл. Аз имам подходящ за това произход, както и много други достойнства, ако слушаме какво говорят хората.“ Кралят отговорил: „Моят брат крал Улав и неговият син крал Магнюс, когато управляваха страната, оставяха само по един ярл в нея. Откакто съм крал, аз също постъпвам така и не искам да отнемам от ярл Орм титлата, която съм му дал.“

Хокон разбрал, че няма да получи това, което иска. Отговорът на краля съвсем не му харесал. Фин също се ядосал. Двамата споделили, че кралят не спазва дадената дума и се разделили. Хокон веднага заминал от страната с военен кораб и голям екипаж. Стигнал до Дания и без да се бави, отишъл при своя сродник крал Свайн. Той го посрещнал с радост и му дал правото да получава големи приходи от някои земи в страната си. Хокон оглавил отбраната на Дания срещу викингите, които често плячкосвали страната. Той обикалял бреговете с военните си кораби лете и зиме.

49. Осмюнд бил сестрин син на крал Свайн и негов приемен син. Той бил храбър мъж и кралят много държал на него. Но когато пораснал, Осмюнд станал необуздан воин и убиец. Крал Свайн бил много разочарован от него и го изпратил надалеч, като му дал един хубав феод, за да издържа себе си и свитата си. Веднага щом получил феода, Осмюнд събрал много мъже около себе си. Понеже приходите, които му отсъдил кралят, не му стигали да покрие разходите си, той си присвоил голяма част от кралските приходи. Свайн разбрал това и го повикал. Когато се срещнали, кралят заявил на Осмюнд, че остава в кралската дружина и го лишава от собствена свита. Станало така, както казал крал Свайн. Известно време Осмюнд останал около него, но това не му харесало особено и една нощ избягал. Той и хората му направили още по-големи злини отпреди.

Веднъж, когато кралят яздел из страната и приближил до мястото, където живеел Осмюнд, изпратил войници да го заловят и да го доведат при него. След това наредил да го оковат във вериги, като смятал, че това ще го усмири. Но щом си изтърпял наказанието и свалили веригите му, Осмюнд избягал, събрал войници и военни кораби и започнал да плячкосва в страната и извън нея. Той вършел насилия, избивал хора, грабел надлъж и нашир. Народът се оплакал на краля, а Свайн отговорил: „Защо казвате това на мен? Защо не отидете при Хокон Иварсон? Негово задължение е да защитава страната, да пази мира и да държи викингите далеч от тук. Бяха ми казали, че Хокон е смел мъж, но изглежда, че той не ходи там, където е опасно за него.“ Тези думи били предадени на Хокон доста поукрасени.

Тогава Хокон повел воините си да търсят Осмюнд. Срещнал го в морето и веднага влязъл в бой с него. Сражението било жестоко. Хокон се качил на кораба на Осмюнд и избил екипажа му. Двамата останали един срещу друг с мечове в ръце. Били се смело и Осмюнд загинал. Хокон отсякъл главата му. После се върнал при крал Свайн и влязъл при него точно когато сядал на масата. Хокон се приближил и оставил главата на Осмюнд пред краля. Попитал го дали познава този човек. Кралят нищо не отговорил, но лицето му станало кървавочервено. Хокон се обърнал и излязъл от стаята. Скоро след тази случка кралят изпратил хора при Хокон и му наредил да напусне службата си. „Не искам да му причиня зло — казал кралят, — но не мога да се грижа за всички роднини.“

50. И така Хокон напуснал Дания и заминал за Норвегия в именията си. Неговият роднина ярл Орм бил вече мъртъв. Близките и приятелите на Хокон се зарадвали на завръщането му и много знатни хора се заели да действат за помирението между него и крал Харалд. Накрая нещата се оправили: Хокон получил Рагнил за жена и крал Харалд му дал титлата ярл и властта, която притежавал Орм. А Хокон от своя страна се заклел във вярност на крал Харалд.

51. Откакто си бил заминал от Норвегия, Калв Арнесон непрекъснато пътувал в грабителски походи на запад. Зиме често оставал на Оркньой при своя сродник ярл Турфин. Калв получил вест от брат си Фин Арнесон, който му разказал за уговорката между него и крал Харалд, както и че Калв ще получи право да пребивава в Норвегия, ще може да си възвърне имотите, доходите от тях и положението, което е имал при крал Магнюс. Щом разбрал всичко това, Калв се приготвил за заминаване. Той отплавал към Норвегия и отишъл първо при брат си Фин, който бил успял да получи опрощение от краля за Калв, и уговорил среща между двамата. Крал Харалд и Калв се помирили и Калв уверил краля, че ще му служи при същите условия, при които е служил и на крал Магнюс, и че ще смята за свой дълг да върши всичко, което крал Харалд пожелае и което е от полза за кралството. Така Калв си върнал всички имоти и доходите от тях.

52. През лятото, което последвало, крал Харалд повел войската си към Дания и цяло лято плячкосвал из земите й. Когато стигнал до Финьой, срещу него тръгнала голяма войска. Харалд наредил на хората си да слязат от корабите и да се приготвят да вървят пеша. Разделил войската на дружини. Наредил на Калв да предвожда едната от тях и му казал да слезе първи с хората си на брега. Посочил им посоката, в която да се движат. После казал, че ще тръгне веднага след тях и ще им помогне, ако се наложи. Калв и дружината му слезли на брега, но веднага върху тях се нахвърлили войници. Калв приел боя, който обаче не продължил дълго. Когато видял многократно превъзхождащата го войска, Калв отстъпил. Датчаните се втурнали да преследват дружината му и избили много от норвежците. Загинал и Калв Арнесон. Едва тогава крал Харалд слязъл на брега с воините си. Не изминали много път и се натъкнали на труповете на убитите си другари. Скоро намерили и тялото на Калв. Кралят продължил навътре в сушата. Плячкосали много места и избили мнозина. Арнур разказва:

Кралят с кръв оцвети

острия меч на Фин.

Редиците бойни на Фин оредяха.

Къщите на хората горяха.

53. След тези събития Фин Арнесон намразил краля заради гибелта на брат си Калв. Той твърдял, че кралят е виновен за смъртта му, като е измамил Фин да накара брат си да дойде в страната, да се довери на Харалд и да замине на изток по негово нареждане. Когато тези приказки се разчули, мнозина сметнали, че е било много наивно от страна на Фин да смята, че Харалд ще приеме Калв. Те си спомнили, че кралят е отмъщавал за много по-незначителни неща от тези, които Калв бил направил срещу него. Кралят оставил хората да си говорят каквото си искат. Нито потвърждавал, нито отричал каквото и да било. Но за всички било ясно, че крал Харалд е доволен от случилото се. Той съчинил тази строфа:

Смърт замислих

и донесох на тридесет мъже.

Убийствата аз помня.

Те предизвикаха ме за убийство.

За измяна

човек печели народната омраза във замяна.

Казват, че лукът израства бързо

и от мъничко вода!

Фин Арнесон толкова тежко преживял всичко това, че заминал от страната и отишъл в Дания при крал Свайн, който го приел сърдечно. Двамата дълго разговаряли насаме и накрая Фин станал приближен на краля. Свайн му дал ярлство и управлението на Халандия, както и задължението да защитава страната срещу норвежците.

54. Един от синовете на Шетил Калв и Гюнил от Рингнес се казвал Гюторм. Той бил сестрин син на крал Улав и крал Харалд. Гюторм бил сръчен младеж и рано възмъжал. Той често посещавал крал Харалд, който много го обичал. Кралят често се вслушвал в съветите на момчето, защото било много умно. Хората също обичали Гюторм. Той доста пътувал в грабителски походи и плячкосвал страните на запад от Норвегия. Водел много хора със себе си. Притежавал т.нар. „свободна земя“^[18] и имал жилище в Дъблин, в Ирландия, където зимувал. Гюторм поддържал близки приятелски отношения с крал Маргад^[19].

55. През лятото след описаните по-горе събития Маргад и Гюторм заминали заедно да плячкосват в Бретландия. Заграбили безброй неща оттам и оставили корабите си на рейд в Онгюлсьойсюнд, за да си разделят плячката. Когато извадили цялото сребро и кралят го видял, той поискал всичко за себе си, като забравил за приятелството си с Гюторм. Това, че той и хората му щели да загубят своята част от плячката, съвсем не се харесало на Гюторм. Кралят му поставил условие: „Или ще се съгласиш с мене, или ще се бием и всичко ще вземе онзи, който победи. Но ще слезеш от корабите си и ще ми ги оставиш.“ Гюторм сметнал, че тези условия са неприемливи. Той не смятал да даде доброволно нито корабите, нито плячката си. За него било голямо предизвикателство да се бие с краля и многобройната му войска, защото разликата във военната им сила била сериозна: кралят имал шестнайсет дълги кораба, а Гюторм — само пет. И така Гюторм помолил да му дадат три денонощия отсрочка, за да се посъветва със своите хора. Той очаквал в това време кралят да поомекне и да измисли нещо по-добро. Но Маргад не му дал отсрочка. Всичко това ставало вечерта преди деня^[20], в който бил убит крал Улав Светия. Гюторм решил или да умре като мъж, или да победи, но не и да понася срама и упреците на хората, ако загуби толкова голяма плячка. Той се помолил на Бог и на своя роднина Улав Светия да му помогнат, за което обещал на светеца една десета част от цялата плячка, която би си върнал, ако победи. След това отишъл при войниците си и ги повел срещу голямата войска на Маргад. Скоро сражението започнало. С помощта на Бог и Улав Светия Гюторм победил, а крал Маргад загинал заедно с по-голямата част от войската си.

След тази блестяща победа Гюторм се върнал в родината си щастлив с цялата плячка. Той отделил една десета от среброто, така както бил обещал в молитвата си към Улав Светия. Натрупала се огромна купчина пари. От нея Гюторм наредил да се направи разпятие високо седем лакътя. Гюторм го дарил на църквата „Свети Улав“ и то останало там, за да напомня за победата на Гюторм и за чудото, направено от Улав Светия.

56. В Дания имало един зъл и завистлив граф, който имал норвежка прислужница от Трьонделаг. Жената почитала Улав Светия и дълбоко вярвала в него. Графът, за който разказваме, не вярвал много-много в това, което му разказвали за светеца. Казвал, че това са празни приказки и клюки, подигравал се на всички обети и почести, които хората оказвали на почитания крал. И така дошъл великият ден, в който хората чествали смъртта на крал Улав. Това бил свят празник за всички норвежци, но невежият граф не искал и да чуе, а накарал прислужницата си да напали огнището и да пече хляб, както всеки ден. Жената знаела от опит, че той е избухлив и ще я накаже жестоко, ако не изпълни нареждането му. Тя го направила против волята си и горко ридаела, докато палела огъня. Жената се молела наум на крал Улав и казвала, че никога повече няма да повярва в него, ако той не отмъсти по някакъв начин за това светотатство.

Сега ще разберете за едно висше наказание и за едно истинско чудо, внезапно графът ослепял и с двете очи, а питките, които прислужницата била сложила във фурната, се превърнали в камъни. Някои от тези камъни хората поставили в църквата „Свети Улав“ и на други свети места. Оттогава празникът на Улав Светия винаги се чества тържествено в Дания.

57. Във Валандия живеел един сакат и уродлив човек. Той се придвижвал, лазейки на коленете си. Един ден, докато бил в гората, той задрямал. Присънил му се някакъв величествен мъж, който го попитал къде отива. Сакатият назовал някакъв град, а непознатият му казал: „Иди в Лондон в църквата «Свети Улав» и ще оздравееш.“ В този момент сакатият се събудил. Тръгнал да търси тази църква. Скоро стигнал до Лондонския мост и попитал гражданите, които срещнал, къде се намира църквата „Свети Улав“. Те му отговорили, че в града има много църкви, но не знаят коя на кого е посветена. Един мъж попитал сакатия човек накъде се е запътил. Сакатият обяснил, а мъжът му казал: „И аз съм в твоята посока. Ще вървим двамата заедно към църквата «Свети Улав».“ Така те минали по Лондонския мост и тръгнали по малка уличка, която водела до църквата. Стигнали до двора й, мъжът прекрачил прага на преддверието, а сакатият се провлачил през него. И в миг се изправил на краката си напълно излекуван. Когато се огледал наоколо, установил, че неговият спътник е изчезнал.

58. Крал Харалд наредил да построят пазарен център в Осло и често го посещавал, защото множество пътища водели дотам. Освен това наоколо имало богати селища. Кралят създал отбранителни съоръжения срещу набезите на датчаните. Мястото било и удобна отправна точка за военни походи към Дания. Крал Харалд често правел такива набези, когато успеел да събере голяма войска. През едно лято крал Харалд отново отплавал с много кораби, но с малко хора. Насочил се към Викен и когато излязъл силен попътен вятър, се отправил към Иландия. Там започнал да плячкосва и народът се събрал, за да се защитава от нашествениците.

Тогава кралят отплавал към Лимфюрд и се притаил там. Този фиорд е така разположен, че отвън входът му прилича на малко речно устие. Когато обаче човек навлезе в него, изведнъж се озовава сякаш в голямо море. Харалд плячкосвал и по двата бряга, а навсякъде, където стъпел кракът му, местното население събирало войска и се отбранявало. Харалд спрял корабите си до малък безлюден остров. Хората му потърсили вода за пиене, но не намерили извор. Тогава Харалд им казал да потърсят змия. Войниците намерили и му я занесли. Кралят наредил да нагреят змията на огън и да я притиснат леко от всички страни, без да я убиват. После промушили дълъг конец през опашката й и я оставили на земята. Скоро змията се свестила и бързо запълзяла. Конецът започнал да се размотава след нея, а войниците тръгнали по конеца. Не след дълго змията се скрила в пръстта. Кралят заповядал да копаят в земята точно на това място. Там намерили достатъчно вода за всички.

От шпионите си крал Харалд разбрал, че крал Свайн бил дошъл с голяма флота до устието на фиорда. Обаче било късно да навлезе в него, защото корабите можели да минават през протока само един по един. Крал Харалд побързал да изведе корабите си далече във вътрешността на фиорда, където той се разширявал. Мястото се наричало Люсбрай. В заливчето в югозападната част на фиорда имало тесен проток към морето. Точно натам загребали вечерта моряците на Харалд. През нощта, когато се стъмнило съвсем, те насочили корабите към протока и се приготвили за отплаване. После тръгнали на север. Тогава някой от тях изрецитирал следното:

От ръцете на датчаните

се изплъзна Харалд.

А самият крал казал, че следващия път, когато дойде в Дания, ще вземе повече хора и по-големи кораби. После отплавал за Тронхайм.

59. Крал Харалд презимувал в Нидарос. През същата зима наредил да построят кораб край Йоре. Това бил бюсе^[21], изработен по модела на „Дългия Ормен“. Копието било изпълнено възможно най-старателно. Отпред била поставена драконова глава, отзад също, а килът му бил покрит със злато. Кралят наредил всичко на кораба да бъде от най-добро качество — платната, такелажа, котвите, въжетата на котвите. Още същата зима крал Харалд изпратил вест на крал Свайн в Дания и го поканил на среща край река Елв през пролетта. Предложил му да се сражават и който успеел да победи, щял да получи и двете кралства.

60. И пак през зимата Харалд подготвил войската от цяла Норвегия за сбор. Когато пукнала пролетта, той събрал войниците си и заповядал да изкарат големия кораб по река Нид. Наредил да закрепят драконовите глави на предната и на задната му част. А скалд Тюдолв разказва:

Прекрасна дево!

Кораба ще поведа

към морето по таз река.

Виж къде е дългият прекрасен дракон.

Гривата на пищната змия

лъчи разлива над товара

и над лодките блести.

Златото по шиповете му искри.

И така крал Харалд приготвил кораба и себе си самия и тръгнал по реката. Маневрата била изпълнена майсторски. Тюдолв разказва:

В петък водачът на войската

отметна дълго покривало.

От града красивите жени

„Змията“ видяха отстрани.

През Нид насочи кралят

кораба прекрасен на югозапад.

Над моряците платната пляскат.

Кралските войници потапят

в морето бавно своите гребла.

Жените казват: прекрасно чудо е това.

Греблата здрави, насмолени,

трудни са за управление,

но корабът се плъзга леко, от тях понесен.

Такава гледка жените с радост ще възпеят.

Но много от тях в тъга ще потънат,

преди мъжете им да се завърнат

и да поставят седемдесетте гребла

в халките високо над морето.

Дракара със железни нокти

норманите с гребла придвижват сред вълните.

Там отвън бе гледката такава,

сякаш виждаш орлово крило.

Крал Харалд повел на юг цялата си войска — и хора, и кораби. Когато сменили посоката и се насочили на изток към Викен, задухал силен насрещен вятър и корабите трябвало да останат на рейд в околните заливи край островите и във фиордите. Тюдолв разказва:

Пристанища, убежища до гората

гладките корабни щевени търсят.

С военни кораби из страната

хьовдингът на войската

обръча затяга.

Сред рифове във всеки залив и

край всеки остров кораб от флотилията се таи.

Трябва да търсят укритие

зад ниските провлаци

високите бронирани корабни щевени.

В силната буря, която ги връхлетяла, големите военни кораби се нуждаели от здрави котви. Тюдолв разказва:

Кралят нареди

корабът да пори високите вълни

край Ааасьо.

Той използва корабните въжета,

докато можеха да издържат.

Котвите трепереха във тази буря.

Никога тъй голяма желязна кука

не е била забивана в онези камъни.

Страшна буря тя понесе.

Когато излязъл попътен вятър, крал Харалд повел флотилията си на изток към Елв. Пристигнали вечерта. Тюдолв разказва:

Устремен към река Гаюта,

бърза Харалд да пристигне.

До границата близо през нощта

кралят на Норвегия се спря.

При Тюмла Харалд свика тинга.

Там Свайн и Харалд

на враните за радост

ще се срещнат.

Датчани ще изгинат.

61. Когато датчаните разбрали за пристигането на норвежката войска, всички, които успели, избягали. Норвежците от своя страна също разбрали, че датският крал е извел войската си и че са спрели край Фин и Смоландия^[22]. Когато крал Харалд разбрал, че крал Свайн не иска да се сражава с него, постъпил, както преди — разпуснал по-голямата част от войската си и запазил екипажите само на една и половина стотица от корабите си. С тези воини отплавал на юг към Халандия, където плячкосвал. После спрели в Ловефюрд и отново оплячкосали брега. Скоро след това срещу него се изправил крал Свайн с датската флота. Тя наброявала триста кораба. Когато норвежците видели войската, крал Харалд събрал воините си. Мнозина го посъветвали да вземе решение за отстъпление и да избяга, защото не било разумно да се сражават в този момент. Но кралят им отговорил: „По-добре да загинем всички до един, отколкото да избягаме!“ А Стайн Хардисон казва:

Хьовдингът с воля на сокол

изрече своите мисли високо:

„Няма да чакаме пощада!“ —

отсече кралят.

„Така че — извика прочутият владетел, —

вместо да се предадем,

смъртта ще изберем.“

Оръжие грабнаха всички бойци.

След това крал Харалд повел флотата си срещу врага. Разположил големия дракар в средата на бойния ред на войската си. Тюдолв разказва:

Този, който дарове приятелски раздава

и с радост вълка храни, заповяда

напред дракара да подкарат,

да поведе войската.

Този кораб имал голям и много опитен екипаж. Тюдолв казва:

Кралят, в грижа за сигурността,

помоли бойните редици да се спазват.

Воините с щитове край борда нареди.

Като защитна крепостна стена застинаха

Безстрашният водач на смелите мъже

силния дракар с щитове покри

там, извън Нисан.

Един до друг стояха те.

Конярят Юлв разположил кораба си до този на краля и наредил на моряците си да спазват курс напред. На този кораб пътувал и Стайн Хардисон. Той съчинил следните редове:

Юлв, конярят на краля,

ни вдъхваше сили,

когато дълги копия навън летяха

и военни кораби към битката гребяха.

Безстрашният приятел

на прочутия владетел ни помоли

да разположим неговия кораб

наред със кораба на краля.

С възглас радостен отвърнаха бойците.

Ярл Хокон Иварсон се разположил в най-външната част на единия фланг. Последвали го много кораби с пълно снаряжение. От най-външната страна на другия фланг застанали трьондерските хьовдинги с войниците си — една също толкова голяма и пищна войска.

62. И крал Свайн наредил флотата си. Своя кораб разположил срещу кораба на крал Харалд в средата на своя боен ред. Най-близо били корабът на ярл Фин и най-смелите и най-добре въоръжени датски бойци. Датчаните вързали корабите си един за друг. Флотата била много голяма и доста от корабите останали да плават свободно. Всеки един от тях се постарал да се разположи срещу някой от вражеските кораби, но редът бил неустойчив. Въпреки че разликата в числеността им била голяма, и двете войски били многочислени. Крал Свайн имал сред военачалниците си шест ярла. Стайн Хардисон разказва:

Вождът на херсите въоръжен

се хвърли във опасността.

С една и половина стотици дълги кораби

датчаните зачака той.

Кралят на Лайре дойде решен

за наближаващия бой.

Триста кораба го следваха в морето в боен строй.

63. Крал Харалд наредил да свирят сигнал за сбор на войската и веднага щом се приготвили, загребали към центъра на предстоящата битка. Стайн Хардисон разказва:

Съпротива оказа кралят

и за мир не помоли.

Към битката в Халандия гребяха.

От отворените рани кръвта в морето закопа.

Сражението започнало. Тежък и жесток бил боят. И двамата крале окуражавали хората си. Стайн Хардисон разказва:

И двамата крале велики

не посягаха към щитовете.

Те караха бойците да секат и режат.

Редиците им бяха плътни — войска срещу войска.

Във въздуха стрели и камъни летяха

и мечовете къпеха се в кръв.

За мъжете, поели към смъртта,

това бе краят.

Битката започнала, когато денят превалял, и продължила през цялата нощ. Крал Харалд стрелял дълго време с лък. Тюдолв разказва:

През нощта опъна тетивата

опландският владетел.

Добрият крал стрели изпрати

към щитовете бели.

Окървавените им върхове

смъртоносно бондите раниха.

Когато стрели със щитове се срещаха,

копия метателни ги следваха.

Ярл Хокон и дружината му не завързали корабите си един за друг. Те гребели срещу датските кораби свободно. Хокон разчиствал всеки кораб, до който стигал, от екипажа му, като се прикачвал към борда с абордажни куки и войниците му се прехвърляли на него. Когато датчаните го виждали да приближава, отдръпвали корабите си от пътя му, но той ги преследвал, когато отстъпвали. Всеки момент се очаквало датската войска да се обърне в бягство. Тогава към кораба на ярла се приближила шхуна. От нея някой викнал към Хокон, че част от войската на крал Харалд се била предала, а мнозина били загинали. Ярлът загребал към кралската дружина и толкова стремглаво се впуснал в боя, че датчаните трябвало да отстъпят. През цялата нощ ярлът се бил неуморно и винаги се озовавал там, където било най-тежко. Никой не можел да се пребори с него. Хокон се придвижвал от най-външната страна на бойното поле. Към края на нощта по-голямата част от датчаните се спуснали да бягат, защото крал Харалд с хората си се качил на кораба на крал Свайн и избил екипажа му. Само неколцина успели да скочат през борда, за да се спасят. Арнур Ярласкалд разказва:

Безстрашният Свайн

не избяга без причина от снека.

На шлема му попадна метално острие.

Така май се случи.

Скороходецът на бързоръкия владетел

щеше да заплава пуст,

още преди кралят да реши

мъртвите си воини да изостави.

Знамето на крал Свайн било свалено, а корабът му обезлюден. Част от воините на Свайн избягали, а другите загинали. Моряците на; корабите, които били завързани един за друг, скачали през борда в морето. Някои успели да се доберат до други кораби, които плавали свободно. Всички останали живи воини на крал Свайн загребали колкото може по-бързо, за да се отдалечат. Сечта била жестока. Там, където се били лично двамата крале един срещу друг, а корабите били вързани един за друг, останали повече от седемдесет датски кораба. Тюдолв разказва:

Уважаваният крал на Согн

заплава бързо изведнъж.

От прекрасните дълги кораби на Свайн

седемдесет останаха без екипаж.

Крал Харалд наредил на хората си да гребат след датчаните и да ги преследват. Това не било лесно, защото корабите им се движели толкова плътно един до друг, че било невъзможно някой да пробие веригата. Ярл Фин не искал да бяга и бил пленен. Той имал слабо зрение. Тюдолв разказва:

Свайн победа не спечели.

Шестима датски ярла в тази битка

се биха здраво на негова страна.

Фин Арнесон, смелият боец,

оказа се пленен,

защото не се изплаши

и не спаси живота си със бягство.

64. Ярл Хокон плавал след корабите на краля, които преследвали датчаните. Ярлският кораб не можел да мине през плътната редица от кораби пред него, за да излезе напред. Тогава, гребейки, към него се приближила лодка, на която имало мъж с широкопола шапка. Той извикал към ярлския кораб: „Къде е ярлът?“ Хокон стоял на предната част и се опитвал да спре кръвта на един от ранените си воини. Той погледнал към човека с шапката и попитал как се казва. „Вандроде^[23] е тук. Поговори с мен, ярле!“ Ярлът се навел през перилата към непознатия. Тогава онзи казал: „Ще взема живота ти само ако ти ми го дадеш!“ Ярлът се изправил бързо и извикал двама от близките си приятели: „Слезте долу в лодката и заведете Вандроде до сушата. После го отведете при моя приятел Карл. Покажете му моя опознавателен знак и му кажете да даде на човека собственото си седло и синът му да го придружи.“ Хората слезли в лодката и се хванали за веслата. Вандроде ги насочвал.

Това се случило в сумрака преди изгрев-слънце. По това време все още много кораби гребели към брега, а други към открито море — имало и големи, и малки кораби. Когато приближавал норвежки кораб до лодката на непознатия, хората на ярла им махали и те ги оставяли да плават, накъдето искат. Вандроде насочвал гребците покрай брега и не спрели, докато не минали покрай голямата група кораби. После акостирали, слезли на сушата и се изкачили до имението на Карл. По това време започнало да се развиделява. Гостите влезли в столовата. Карл точно се бил облякъл, когато хората на ярла му разказали за какво са дошли. Карл им предложил първо да се нахранят и наредил на прислугата си да нареди масата за тях и да им дадат вода да се измият. Тогава в столовата влязла жената на Карл и казала: „Тук не може да се спи от викове и крясъци.“ Карл се обърнал към нея: „Не знаеш ли, че кралете се биха през нощта?“ Тя попитала: „Кой победи?“ Карл отвърнал: „Норвежците победиха.“ „Значи нашият крал е избягал“ — казала тя. Карл й рекъл: „Не се знае дали е избягал, или е загинал.“ Тя продължила: „Имахме за крал един нещастник! Той е несръчен и е страхливец.“ Едва тогава в разговора се намесил Вандроде: „Кралят съвсем не е страхливец. Просто не успя този път да спечели победа!“

И така Вандроде изчакал да се измие последен. Когато взел кърпата, се избърсал със средната й част. Но жената на Карл дръпнала кърпата от ръцете му и казала: „Лошо си възпитан, само един простак мокри цялата кърпа с едно бърсане.“ Вандроде отговорил: „Така ще мога да се избърша в това време наредили масата за хранене.“ Вандроде седнал в средата. Нахранили се и излезли. Конят бил оседлан. Синът на Карл щял да го последва, възседнал друг кон. Препуснали двамата към гората, а хората на ярла отплавали обратно към кораба си.

65. Крал Харалд не продължил много дълго преследването, а се върнал при празните датски кораби. Войниците му проверили труповете на загиналите. На кораба на крал Свайн имало много мъртви, но никъде не видели тялото на Свайн, въпреки че били убедени, че той е убит. Крал Харалд наредил да се погрижат за телата на неговите войници и да превържат ранените. После заповядал да отнесат на брега труповете на хората на Свайн и съобщил на бондите да дойдат и да ги погребат. Кралят наредил да се извърши размяна на пленниците. Скоро научил, че крал Свайн е пристигнал в Шааландия и е обединил около себе си избягалите от битката военни части, така че се е сдобил отново с голяма войска.

66. Ярл Фин Арнесон бил пленен в битката, както вече писахме. Завели го при крал Харалд. Кралят бил в добро настроение и му казал: „Тук ли трябваше да се срещнем ние с тебе, Фин? Последният път се видяхме в Норвегия. Датската кралска дружина не те е пазела добре и за норвежците не е било много трудно да те отведат със себе си, както не виждаш добре, и освен това да ти запазят и живота.“ Ярлът отвърнал: „Много лесни неща се наложи да направят норвежците. Но няма да понесат лесно това, което ти им готвиш.“ Крал Харалд казал: „Ще искаш ли пощада от мен, макар и да не заслужаваш?“ Ярлът просъскал: „Не и от теб, куче такова!“ Кралят продължил да го пита: „А ще поискаш ли пощада от своя роднина Магнюс?“ Магнюс, кралският син, предвождал един от корабите.

Тогава ярлът отвърнал ядосан: „Що за пощада може да ми даде това кутре?“ Кралят се засмял. Той започнал да се забавлява, предизвиквайки Фин: „Ще искаш ли пощада от Тура, родственицата ти?“ Ярлът попитал: „Тя тук ли е сега?“ „Тук е“ — отвърнал кралят. Тогава Фин започнал да я хули с грозни думи, които хората запомнили, защото били показателни за гнева на ярла, който не мерел думите си. „Не е чудно, че хапеш толкова много, щом кобилата ти е с теб“ — казал той.

Крал Харалд помилвал ярл Фин и го задържал край себе си. Фин не се чувствал добре там и съвсем не станал по-любезен. Един ден крал Харалд му казал: „Фин, виждам, че не искаш да се сприятелиш нито с мен, нито с роднините си. Ще ти разреша да заминеш при твоя крал Свайн.“ Ярлът отговорил: „Приемам и колкото по-далеч замина, толкова повече ще ти благодаря.“ И кралят оставил ярла в Дания. Населението на Халандия приело Фин сърдечно. След това крал Харалд отплавал с войската си към Норвегия. Стигнал до Осло и разпуснал войниците да заминат по домовете си.

67. Сега ще разкажем за това как през същата зима крал Свайн останал в Дания и управлявал кралството си, както и преди. Още тогава той изпратил да доведат от Халандия Карл и жена му при него. Когато пристигнали, кралят повикал Карл и го попитал дали са се виждали досега. Карл отговорил: „Виждал съм те, кралю. Веднага те познах, когато те видях. Благодаря на Бог, че помощта, която ти оказах, ти е била от полза.“ Кралят му казал: „За всички дни, които ще живея занапред, ще благодаря на теб. И искам да те възнаградя, като ти дам едно имение в Шааландия. Ти сам ще си го избереш. Ако ми позволиш, ще те направя знатен човек.“

Карл сърдечно благодарил на краля за думите му и казал, че би искал да помоли за още нещо: „Позволи ми, кралю, да задържа жена си.“ Кралят отвърнал: „Не, защото искам да ти дам друга жена — много по-добра и по-умна. А досегашната ти жена може да запази старото ви имение, от което ще се прехранва.“ И така кралят подарил на Карл голямо и красиво имение и подготвил много добър брак за него. Оттогава Карл станал знатен и влиятелен човек. Това се разчуло нашир и надлъж, чак до Норвегия.

68. След битката при Нисан крал Харалд презимувал в Осло. През следващата есен, когато флотилията се върнала от юг, хората разказвали непрекъснато за нея. Всеки, който участвал в сраженията, искал да сподели какво е преживял. Веднъж в малка трапезария седели неколцина мъже, които пиели и оживено разговаряли. Те обсъждали битката при Нисан и спорели кой е спечелил по-голяма слава в нея. Всички били съгласни, че никой не можел да се мери с ярл Хокон: „Той беше най-изкусен с оръжието в боя. Беше и най-смелият. А имаше и най-голям късмет. Това, което той направи, помогна най-много за победата ни.“ Крал Харалд бил наблизо и разговарял със свои другари. Като чул разговора, той се приближил до вратата на трапезарията и казал: „Тук май всеки би искал да се казва Хокон!“ И си отишъл.

69. През същата есен ярл Хокон заминал за Опландия и презимувал в своето кралство. Опландците много го обичали. Един ден седял с неколцина мъже и пиел. Разговорът се насочил пак към битката при Нисан. Някои хвалели Хокон, споменали се имената и на други достойни воини. Към средата на разговора някакъв човек казал: „При Нисан много хора може да са се били по-добре от ярл Хокон, но доколкото разбирам, никой не имал неговия успех.“ Останалите обявили за най-голям негов успех, че успял да накара толкова много датчани да отстъпят. Тогава същият човек продължил: „Той е направил нещо още по-велико, подарявайки живота на крал Свайн!“ Тогава някой се обадил: „Хей, ти там, откъде знаеш това със сигурност?“ А непознатият обяснил: „Зная го, защото ми го разказа човекът, който е свалил краля на брега.“ Както често се случва, и там имало много „уши“ на краля.

Този разговор стигнал до Харалд и той още през нощта препуснал с 200 конници. Яздили, без да спират, през цялата нощ и през целия следващ ден. Скоро срещнали няколко мъже, които препускали към Осло с малц и брашно. В свитата на краля имало мъж на име Гамал. Той се приближил до един от бондите, когото познавал. Двамата поговорили насаме и Гамал казал: „Ще ти платя, за да препуснеш колкото може по-бързо по най-преките пътеки, които знаеш, до ярл Хокон. Кажи му, че кралят иска да го убие, защото е узнал, че той е помогнал на Свайн да слезе на брега при Нисан.“ Разбрали се.

Бондът препуснал и отишъл при ярла, който още седял и пиел. Не били си легнали. Когато разбрал за какво е дошъл човекът, ярлът веднага скочил и вдигнал всичките си хора. Наредил да занесат вещите му в гората. Когато кралят дошъл, ярлът и всичките му воини били напуснали имението. Харалд пренощувал там, а ярл Хокон избягал в Швеция при крал Стайншел^[24]. Останал при него. Като не го намерил, крал Харалд се върнал в града. През лятото заминал за Тронхайм и останал там до есента. На есен отново отишъл във Викен.

70. През лятото, когато ярл Хокон разбрал, че Харалд е заминал на север, веднага се върнал в Опландия. Останал там чак докато крал Харалд слязъл на юг. Крал Стайншел бил дал известна власт на ярла в Швеция. Когато наближил краят на зимата, Хокон заминал за Рингерике с голяма войска от готи и Вермландци, която получил от Стайншел. Взел си доходите от земите в Опландия, на които имал право, и заминал на изток в Готландия. Останал там до края на пролетта. Крал Харалд презимувал в Осло и изпратил пратеници в Опландия да съберат данъците, налозите и глобите за краля. Опландците обаче отговорили, че ще ги плащат на ярл Хокон, докато е жив. Така кралят не получил нищо през тази зима.

71. По същото време между Норвегия и Дания тръгнали посланици. И двата народа искали мир и разбирателство между кралете. Имало надежда да се стигне до мирно споразумение. Била уговорена среща край река Елв за сключване на мирния договор между крал Харалд и крал Свайн. Когато пролетта настъпила, двамата крале събрали по една голяма войска и много кораби за това пътуване. Ето какво разказва един скалд в своята ода:

Кралят, за да защити страната,

нареди да се издигне

от корабите крепостна стена

на север чак до Йоресюнд.

В морето той отплава.

Военен кораб със златен щевен

напред се носи по водата,

към Холандия отвежда той войската.

Бордове вибрират влажни.

Харалд, клетвите си спазваш.

Ти често с кораби обграждаше страната.

И Свайн през протока отплава

към срещата със краля.

Този, който враните нахрани

и запречи всеки път на юг,

със себе си поведе той войска датчани

сред морски пръски.

Тук ще разкажем как и двамата крале се отзовали на уговорената среща край границата между Норвегия и Дания. За това се говори в следните стихове:

Знатни владетелю от юг,

към срещата отплава ти,

тъй както всички датчани пожелаха,

и не поради причина маловажна.

Ето Свайн на север плава

до границата на страната,

за да се срещне с Харалд.

Пътуваха те изтощени покрай брега широк.

Когато кралете се срещнали, хората им започнали да настояват да сключат примирие. Мнозина започнали да се оплакват от щетите, които им били нанесени от набезите, плячкосванията и убийствата. Това продължило доста дълго, както се разказва тук:

Когато се срещнаха бойците,

бондите се оплакаха високо — да се чуе

колко силно се гневят един на друг.

Мъжете, които за всичко хленчат,

не бързат, както знаем,

когато път за разбирателство се търси.

За кралете срещата се разшири.

Гневът кралски би бил опасен,

ако мир надяваме се да постигнем.

Онези, които знаят само да се жалват,

всичко трябва на везните да качат.

На кралете нещата трябва да се кажат,

тъй както народът пожела.

Ако се разделят без помирение,

то жаждата за власт причина ще е за това.

После се намесили най-умните мъже в двете свити и се стигнало до помирение между кралете с условие, че Харалд получава Норвегия, а Свайн — Дания до границата, която разделяла двете кралства от стари времена. Никой не трябвало да плаща на другия данъци. Там, където двете страни си нанесли взаимно щети от плячкосванията, всеки сам щял да ги възстановява. Плячката, която бил взел всеки от тях, щял да си я задържи. Мирът трябвало да се спазва, докато и двамата крале са живи. Договорът бил скрепен с клетви. Кралете си разменили и заложници, за което се разказва в следните редове:

Чух, че Свайн и Харалд

с радост заложници си разменили.

Добро дело бе това.

Дано клетвите да спазят

и да държат на договора помежду си,

никой не трябва да го нарушава!

Мирът бе сключен пред свидетели!

След всичко това крал Харалд повел войската си към Норвегия, а крал Свайн се завърнал в Дания.

72. През лятото крал Харалд отишъл във Викен, но изпратил в Опландия хора да съберат данъците, които му се полагали. Бондите не искали да платят и казали, че ще чакат ярл Хокон да дойде, за да ги платят на него. А по същото време ярл Хокон бил в Готландия с голяма войска. Към края на лятото крал Харалд заминал за Кунгхеле. Той взел всички леки кораби, които могъл, и отплавал по река Гота. Наредил да изтеглят корабите по водопадите нагоре и ги пуснал на вода във Венерн, езерото, където знаел, че се намира ярл Хокон. Когато ярлът разбрал, че кралят е пристигнал, се изтеглил до южния бряг. Той водел голяма войска от готи. Крал Харалд закотвил корабите си и слязъл на сушата. На борда оставил част от воините да пазят. Кралят и още неколцина от хората му възседнали коне, а другите вървели пеша. Трябвало да минат през някаква гора с много блата, после през гъсти храсти, а накрая — през една рядка горичка. Когато навлезли в нея, кралските войници видели хората на ярла. От тях ги деляло блато. И двете войски започнали да се нареждат в боен ред. Кралят наредил на войниците си да заемат хълма. „Нека да видим дали те няма да нападнат първи. Хокон не е от търпеливите“ — казал той. Имало слана и прехвърчал лек снежец. Харалд и хората му се заслонили под щитовете си, но готите били леко облечени и треперели от студ. Ярлът ги помолил да почакат кралят да нападне първи. Всички били строени на еднакво високи места. Ярл Хокон носел знамето на Магнюс Улавсон.

Знаменосецът на готите се казвал Турвид. Той седял на кон, чиито юзди били завързани за пръчка, забита насред блатото. Знаменосецът заговорил на войниците: „Господ вижда, че ние имаме голяма войска и войниците ни са смели. Нека крал Стайншел да чуе, че сме помогнали на почитания ярл. Сигурен съм, че ако норвежките ни нападнат, ние ще им устоим. Но ако новобранците мърморят и избягат, по-добре да се оттеглят към ручея, отколкото насам. Ако момчетата продължат да недоволстват, което със сигурност зная, че правят, бягайте не по-далече от онзи хълм.“ И в същия миг норвежката войска изскочила с боен вик и започнала да бие с мечове по щитовете си. Тогава готите също започнали да надават бойни викове. Конят на знаменосеца се подплашил и толкова силно се дръпнал, че пръчката, на която били завързани юздите му, изхвръкнала във въздуха и минала покрай главата на знаменосеца. Той извикал: „Не можа да ме улучиш с тази стрела, норвежецо!“ И препуснал в галоп.

Преди битката крал Харалд говорил на войниците така: „Ще вдигаме голям шум и вой, но няма да излизаме иззад хълма, преди да са се приближили достатъчно до нас.“ Така и направили. Веднага щом се понесъл бойният вик, ярл Хокон понесъл напред знамето си. Кралските войници излезли иззад хълма и се спуснали върху редиците на ярла. Още в първите минути загинали мнозина от войниците на Хокон. Други избягали. Норвежците не ги преследвали дълго, защото започнало да се свечерява. Пленили знамето на ярл Хокон, отнесли много оръжия и дрехи, както и всичко друго, което успели да си присвоят от войската му. Когато слизал по хълма, кралят издигнал пред себе си двете знамена — своето и плененото от ярл Хокон. Воините на краля говорели помежду си, че ярлът най-вероятно е загинал. Докато яздели през гората, те се движели в редица по един. По едно време към тях се приближил изневиделица някакъв мъж на кон, светкавично промушил онзи, който носел плененото от ярл Хокон знаме, грабнал знамето и бързо се отдалечил в галоп към другия край на гората. Когато съобщили това на крал Харалд, той казал: „Ярлът е жив. Дайте ми бронята.“ През нощта кралят препуснал към корабите си. Мнозина си казали, че ярлът ще си отмъсти. Тюдолв разказва:

Бойците на Стайншел, които

жадния за битки ярл подкрепяха,

отидоха при Хел.

Нахвърлиха се върху великия и силен крал.

Тогава Хокон

надеждите си трябваше да изостави.

Бързо се оттегли той назад.

Така разказват тези,

които случката да украсят желаят.

Останалата част от нощта крал Харалд прекарал на кораба си. На сутринта, когато слънцето изгряло, дебел лед бил покрил водата наоколо. Можело да се ходи по него. Кралят казал на хората си да натрошат леда на парчета и да ги хвърлят във водата. Неколцина слезли на леда и започнали да го разбиват. Магнюс, синът на крал Харалд, предвождал кораба, който бил разположен в най-долната част на устието на реката съвсем близо до езерото. Когато там бил натрошен почти целият лед, един от моряците скочил върху другия още недокоснат лед и започнал сам да го разчупва като обезумял. Някакъв воин го погледнал и казал: „Както обикновено, сигурно никой няма да му помогне. Какво прави Хал Кодронсбане^[25]? Вижте го как троши леда само!“

На кораба на Магнюс пътувал човек на име Турмод Айндридасон. Когато чул да се споменава името Кодронсбане, той скочил на леда върху Хал и го ударил смъртоносно с брадвата си. Кодрон бил син на Гюдмюнд Еюлвсон и Валярд. Сестрата на Гюдмюнд била майка на Юрюн, която пък била майка на Турмод. Самият той бил на една годинка, когато Кодрон бил убит, и никога не бил виждал Хал до този момент.

И така ледът бил натрошен и изхвърлен в езерото. Харалд извел кораба си в открити води, вдигнал платна и отплавал на запад. Кралският кораб останал в най-вътрешната част на прокарания през ледовете път и излязъл последен. Хал бил в свитата на краля и Харалд много държал на него. Ето защо след убийството му кралят бил много разгневен. Минало дълго време, докато кралският кораб стигне до залива. Магнюс пуснал убиеца да избяга в гората и предложил откуп на краля за него. Кралят едва не тръгнал да се бие срещу Магнюс и хората му, но приятелите им застанали между тях и ги помирили.

73. През същата зима крал Харалд заминал за Ромерике с голяма войска. Той обвинил бондите, че отказват да му платят данъците и че са помогнали на враговете му да тръгнат да се бият срещу него. Кралят заповядал да заловят виновните бонди. Някои от тях осакатил, други убил, а на мнозина отнел имотите. Който успял, избягал, а кралят заповядал надлъж и нашир да изгорят селищата и да ги опустошат. Тюдолв разказва:

Той, който планини превзе,

тежка присъда издаде

на хората от Ромерике.

Мисля, че редиците на Харалд

напреднали са в боя.

С огън кралят отмъсти.

Той бе този, който заповяда.

Пожарища пламтящи

водеха към мир бондите нещастни.

След това крал Харалд отишъл в Хедмарк и подпалил всичко. Нанесъл не по-малки щети, отколкото в Ромерике. Оттам заминал за Хаделандия и Рингерике. Навсякъде палел и опустошавал. Тюдолв разказва:

Хората се молеха живота им да пощадят.

Пожарът определи присъда непосилна

за жителите на Рингерике,

преди да стихнат пламъците буйни.

Бондите се принудили да оставят всичко в ръцете на краля.

74. От смъртта на крал Магнюс били изминали петнайсет години до битката при Нисан, а още две години — до мирния договор между крал Харалд и крал Свайн. Тюдолв разказва за това:

Накрая хьовдингът на Хордаландия

тежката битка завърши.

На третата година

мир постигна.

На брега мечовете в сеч се вихрят.

Битката след мирния договор между краля и опландците продължила три години и половина. Тюдолв разказва:

Не е лесно да намеря думи,

достойни да възвеличаят краля,

който опландците обучава

как нивите си да опустошават.

Умният хьовдинг бе печелил

толкоз чест и слава

през тези три години и половина,

че винаги ще се помни това.

75. Едвард Адалродсон станал крал на Англия след брат си Хорда-Кнют. Хората го нарекли Едвард Добрия^[26] и той наистина бил такъв. Майка на крал Едвард била кралица Ема, дъщерята на Рикард, ярлът на Рюда.

Неин брат бил ярл Роберт, баща на Вилялм Бастард, който по онова време бил херцог на Рюда в Нормандия. Крал Едвард бил женен за кралица Гида, дъщеря на ярл Гюдине Юлвнадсон. Нейни братя били ярл Тусте — най-големият, ярл Морюкоре, ярл Валтюв, ярл Свайн и най-младият от всички — ярл Харалд. Последният от братята израснал в дружината на крал Едвард и бил негов възпитаник. Кралят много го обичал и го смятал за собствен син, защото нямал свои деца.

76. През едно лято Харалд Гюдинесон се приготвил да замине за Бретландия. Отплавал с няколко кораба. Когато излезли в открито море, задухал насрещен вятър и те акостирали на запад от Нормандия, където имало опасно течение. Моряците влезли в Рюда и отишли при ярл Вилялм. Той с радост посрещнал Харалд и спътниците му. Харалд служил като йест почти цялата есен, докато продължавали бурите и било опасно да се излиза в открито море.

Когато наближила зимата, ярлът и Харалд решили, че Харалд трябва да остане да презимува при тях. Той седял от едната страна на ярла, а от другата седяла съпругата на ярла. Тя била необикновено красива жена. Тримата всяка вечер разговаряли приятно, пиели и се забавлявали. Обикновено ярлът си лягал рано, а Харалд оставал до късно вечерта и разговарял с неговата съпруга. Това продължило почти през цялата зима.

Веднъж, докато разговаряли, тя казала: „Ярлът ме попита за какво си говорим толкова много и е сърдит.“ Харалд отговорил: „Веднага трябва да му кажем за какво сме разговаряли.“ На следващия ден Харалд помолил ярла за разговор и двамата влезли в стаята за разговори. Присъствали и съпругата на ярла, и съветниците му. Харалд започнал първи: „Трябва да ти кажа, ярле, че неслучайно дойдох тук. Има нещо повече от това, което вече ти казах. Мисля да те помоля да ми дадеш за жена дъщеря си. За това разговарях често с майка й и тя ми обеща да те придума за това.“ Веднага щом Хапала свършил да говори, всички присъстващи настояли пред ярла да изпълни молбата на момчето. Накрая дъщерята на Вилялм била сгодена за Харалд, но тъй като била още малка, те се уговорили да почакат няколко години до сватбата.

77. С идването на пролетта Харалд приготвил кораба си и отплавал. Двамата с ярла се разделили като големи приятели. Харалд отишъл при крал Едвард в Англия, но така и не се върнал във Валандия за сватбата. Крал Едвард управлявал Англия в продължение на двайсет и три години и починал в Лондон на 5 януари^[27]. Погребали го в църквата „Свети Пол“ и англичаните го канонизирали за светец. Когато крал Едвард остарял, Тусте бил провъзгласен за военачалник на кралската войска и водач на охраната на страната. Той стоял над останалите ярли. Брат му Харалд бил човекът от кралската дружина, който стоял най-близо до краля по служба и имал поглед върху кралската съкровищница.

Разказват, че когато наближил последният час на краля, край него бил Харалд с още няколко души. В един миг Харалд се навел над краля и казал: „Призовавам всички вас за свидетели, че кралят ми завещава кралството и цялата власт над Англия.“ Скоро след това крал Едвард бил изнесен мъртъв от леглото си. Още същия ден се състояла среща на хьовдингите и бил обсъден изборът на крал. Тогава Харалд довел свидетелите си и пред тях заявил, че крал Едвард го е определил за наследник на кралската власт, преди да почине. Срещата завършила с провъзгласяването на Харалд за английски крал. Церемонията по коронясването се състояла на тринайсетия ден^[28] в църквата „Свети Пол“. Тогава всички хьовдинги и целият английски народ се поклонили пред новия крал.

Когато неговият брат, ярл Тусте, научил за това, не останал доволен. Той смятал, че има не по-малко право на кралската корона. „Аз искам хьовдингите в страната да изберат за крал най-достойния“ — казал той. И тръгнали подмятания между братята за това. Крал Харалд отсякъл, че няма да отстъпи кралството никому, защото бил вече благословен и официално коронясан. Освен това и народът го бил приел. Започнал да си получава и всички доходи, полагащи се на краля.

78. Когато Харалд забелязал, че неговият брат Тусте иска да му отнеме кралството, замислил да го премахне, защото Тусте бил умен, сръчен и близък приятел с хьовдингите в страната. Затова Харалд отнел на Тусте властта, която имал в страната и върху останалите ярли в кралството. Ярл Тусте по никакъв начин не искал да слугува на свой роднина. Той заминал с хората си за Фландерн и останал там известно време. После отишъл във Фрисландия и оттам заминал за Дания при своя роднина крал Свайн. Бащата на краля, Юлв, и майката на Тусте, Гида, били брат и сестра. Ярлът помолил крал Свайн за помощ. Кралят му предложил да остане при него и да приеме едно ярлство, който да управлява сам. Тусте казал: „Искам да се върна в Англия, в моите имоти. А ако не ми помогнете за това, аз ще Ви помоля да приемете моята помощ в Англия, ако поискате да заминете с датската войска да завоювате страната като брата на вашата майка, Кнют.“

Крал Свайн отговорил: „Аз съм много по-малък воин от Кнют и едва успявам да опазя Дания от норвежките. Старият Кнют получи кралство Дания по наследство, а Англия превзе с война и битки. И все пак беше само въпрос на време да умре там. Норвегия Кнют получи без бой. Аз трябва се съобразявам със сегашните условия, а не с онези, в които живя моят роднина Кнют.“ Ярл Тусте казал: „Много по-малко постигам с мисията си тук, отколкото очаквах, щом ти, който си толкова високопоставен човек, ме оставяш в подобна безизходица. Явно аз търся приятелство там, където е най-неподходящо. Все пак може да се намери някой владетел, който не се страхува да прави големи планове колкото Вас, кралю.“ Кралят и ярлът се разделили без особено приятелски чувства един към друг.

79. Тусте се насочил към Норвегия. Отишъл при крал Харалд във Викен. Двамата се срещнали и ярлът му казал за какво е дошъл. Разказал на краля всичко за своето пътуване, откакто бил заминал от Англия. Ярлът помолил краля да му помогне да си върне кралство Англия. А кралят отговорил, че норвежците нямат особено голямо желание да пътуват до Англия и да плячкосват местата, над които властва английският крал. „Говорят — продължил той, — че на англичаните не може да се разчита много.“ Ярлът попитал: „Вярно ли е това, което се говори в Англия, че крал Магнюс, твоят роднина, е изпратил хора при крал Едвард да му съобщят, че Магнюс притежава кралство Англия със същото право, с което притежава и Дания, и че бил наследил страната от Хорда-Кнют съгласно клетвите, които двамата си били дали един на друг?“

Кралят попитал: „Защо не я е управлявал страната тогава, щом е била негова?“ Ярлът попитал на свой ред: „Защо ти нямаш Дания, щом е принадлежала на крал Магнюс преди теб?“ Кралят отговорил: „Няма защо датчаните да се заяждат с нас, норвежците. Ние нанесохме големи щети на твоите роднини.“ Тогава Тусте казал: „Ако ти не искаш да ми кажеш, аз ще ти кажа. Магнюс покори Дания, защото тамошните хьовдинги му помогнаха, а ти не я получи, защото целият народ застана срещу тебе. Магнюс не се пребори да спечели Англия, защото народът искаше за крал Едвард. Ако ти искаш да властваш над Англия, аз мога да направя така, че повечето от тамошните хьовдинги да ти станат приятели и помощници. Само по титла стоя след моя брат Харалд. Всички знаят, че не се е раждал военачалник като теб в Севера. И за мен е чудно, че ти се бориш петнайсет години да завоюваш Дания, а не искаш да вземеш Англия, която ти се предлага на тепсия.“ Крал Харалд помислил върху думите на ярла и разбрал, че в тях има много истина. Приискало му се да притежава това кралство. Дълго и често разговарял с Тусте за това и накрая двамата се уговорили през лятото да заминат за Англия и да превземат страната.

Крал Харалд изпратил вестоносци да съобщят за сбор на войската от цяла Норвегия. Навсякъде се говорело за това и хората правели всякакви догадки накъде ще бъде насочен походът. Някои изреждали подвизите на Харалд и казвали, че няма нищо невъзможно за него. Други смятали, че не е лесно да се завоюва Англия. Населението било многочислено, а имало една военна част, наречена Тингманалид, в която влизали толкова сръчни воини, че един от тях струвал колкото двама от бойците на Харалд. Тогава конярят Юлв отговорил:

Кралският коняр

няма нужда да пътува на кораба на Харалд.

Кралство никога не съм печелил,

ако за това не съм бил принуждаван.

Един тингман сам двама наши ще събори.

Други навици добих в младостта си,

русокоса жено.

През същата пролет конярят Юлв починал. Крал Харалд се изправил над гроба му и казал: „Тук лежи най-добросъвестният и най-верният воин на своя крал.“ Пак тогава ярл Тусте отплавал към Фландерн, за да се срещне с воините, които били дошли с него от Англия до Фландерн.

80. Войската на крал Харалд се събрала в Солюнд. Преди да тръгне от Нидарос, кралят отишъл при кивота на крал Улав, отворил го, подрязал косите и ноктите на краля и заключил отново капака. Ключовете хвърлил в река Нид и оттогава кивотът на Улав Светия не е отварян. По това време се навършили трийсет и пет години от смъртта на Улав, който бил живял също трийсет и пет години на този свят. Крал Хапала повел воините си на юг, за да се срещнат с частта на Тусте. Събрала се огромна войска. Казват, че крал Харалд разполагал с около двеста кораба, между които имало кораби за продоволствие и малки шхуни.

Докато дрейфували край Солюнд, един воин на име Гирд, който пътувал на кралския кораб, сънувал сън. Видял се да стои на кралския кораб, а на острова забелязал вещица. В едната си ръка държала меч, а в другата корито за тесто. Тя огледала всичките им кораби. На всеки щевен била кацнала птичка. Навсякъде гъмжало от орли и врани. Вещицата казала:

Явно краля от изток мнозина

ще подучат на запад да замине

и да потърси ключа от кивота с тялото.

За мен от полза е това.

Там враната храна

на корабите ще намери.

Тя знае, че добре ще се нахрани.

Винаги такова нещо одобрявам.

81. Турд бил войник от кораба, пътуващ до този на краля. Една нощ той пък сънувал, че вижда флотата на крал Харалд да плава към някаква страна. Той знаел по някакъв начин, че това е Англия. Турд видял големи бойни редици, строени в тази страна. Като че ли двете войски се готвели за битка. Развявали се много знамена. Пред чуждите войници яздела огромна вещица. Тя била възседнала вълк, а той държал в устата си тяло на мъж. От муцуната му струяла кръв. Когато вълкът изял трупа, вещицата хвърлила в устата му друг. И така един след друг той изял всички. Вещицата казала:

Тролът червени щитовете оставя

да блестят, когато боят наближава.

Сърдито гледа братът ютюн

как кралят война започва.

Жена ръфа месо от загиналите воини.

Обагря с дива радост вълка

муцуната си с кръв.

82. Една нощ крал Харалд сънувал, че е в Нидарос и се среща с брат си крал Улав, който му казва:

Смелият крал

спечели много битки с чест.

Аз свята смърт във битката намерих,

защото бях си у дома.

Страхувам се, кралю, че смърт те чака

на бойното поле.

Храна на вълците ще станеш.

Тъй Господ пожела.

Хората разказвали за много други сънища и предзнаменования. Повечето от тях предвещавали зло. Преди да тръгне от Тронхайм, крал Харалд оставил сина си Магнюс да управлява Норвегия, докато го няма. Тура Турбергсдотер останала също, но кралица Елисив и дъщерите й Мария и Ингеяр заминали с Харалд. Другият син на краля, Улав, също заминал с тях извън страната.

83. Когато корабите на краля се приготвили и дочакали попътен вятър, те отплавали към Ялтландия. Част от тях пристигнали направо на Оркньой. От Ялтланд и Харалд заминал за Оркньой, където към войската му се присъединили още подкрепления. Придружили го и ярлите Пол и Арленд, които били синове на ярл Турфин. Там кралят оставил кралица Елисив и двете им дъщери Мария и Ингеяр, а той самият отплавал с войската си към Шотландия и Англия. Акостирал при Клевландия. Плячкосали и превзели страната. Не срещнали никаква съпротива. След това Харалд отишъл в Скардаборг и се сражавал с гражданите на крепостта. Той изкачил войската си на хълма и наредил да направят голяма клада, която запалили. Когато пламнала, воините грабнали запалени пръчки и пренесли огъня в града, където подпалвали къща след къща. Накрая градът се предал. Норвежците избили много граждани и взели всяка вещ, която им попаднала под ръка. Англичаните нямали друг изход, освен да се предадат на крал Харалд, само и само да запазят живота си. Така Харалд превзел всяко място, през което минал кракът му. Той се отправил към Хелорнес. Срещу него излязла дружина, която се сражавала с кралската войска. Крал Харалд победил.

84. След това крал Харалд се запътил към Хюмбер по течението на реката, където превзел околните земи. По това време ярлите Морюкоре и Валтюв били в Йорвик с голяма войска. Крал Харалд стигнал до Юса и срещу него излязла войската на ярлите. Кралят слязъл на сушата и започнал да строява бойните си редици. Единият му фланг се разположил на единия бряг на реката, а другият по-навътре в сушата до един насип. До тях имало дълбоко и широко блато, покрито с вода. Ярлите наредили войската си покрай брега на реката. Кралското знаме се веело близо до реката. Всички бойни редици били плътни, но при насипа редицата била тънка и воините били с най-малко опит. Ярлите се втурнали към насипа. Флангът на норвежците отстъпил. Англичаните ги подгонили, мислейки, че норвежците ще побегнат. Пред английските редици се развявало знамето на Морюкоре.

85. Когато крал Харалд видял, че англичаните се спускат към тях, наредил да се свири атака и насърчил войниците си да се бият с всички сили. Той вдигнал само едно знаме — „Ландьойдан“, и войската му атакувала толкова устремно, че англичаните пред тях отстъпили и хукнали да бягат. Мнозина от войниците на ярла били посечени. Някои бягали по течението на реката, но повечето минали по насипа. Там труповете на загиналите така гъсто покривали земята, че настъпващите норвежци ги прегазили. На същото място и Морюкоре се разделил с живота. Хардисон разказва:

В реката загинаха мнозина.

Воините измираха

и на дъното отиваха.

Около младия Морюкоре

много бойци изгинаха без време.

Кралят на Фялер подгони врага си

и войската побягна с Всички сили.

Могъщият Улав си знае.

Тази ода Стайн Хардисон съчинил за сина на крал Харалд, Улав. В нея разказал как крал Улав се сражавал заедно със своя баща. За това се говори и в откъса за Харалд^[29]:

Загинали войници в блатото лежаха.

Бойците на Валтюв с оръжие в ръка умряха.

Привикналите с битките норвежци

по купища от трупове вървяха.

Ярл Валтюв и онези от войниците му, които останали живи, избягали към Йорвик. И там били избити мнозина. Това сражение се водило в сряда преди месата за св. Матеюс^[30].

86. Ярл Тусте побързал да се върне от Фландерн при крал Харалд и участвал във всички сражения. Станало така, както той бил предвидил и бил предсказал на краля при последната им среща: мнозина се присъединили към тях, когато пристигнали в Англия. Това били роднини и приятели на ярл Тусте, които много помогнали на крал Харалд. След битката, за която току-що разказахме, цялото население от околните селища се предало във властта на Харалд. Някои все пак избягали. Кралят тръгнал да завземе града и разположил войската си на моста край Стамфорд. Тъй като се разчуло, че кралят е спечелил много победи срещу великите английски хьовдинги и огромната им войска, хората се страхували от Харалд и не се осмелявали да му се противопоставят. Гражданите взели решение да предложат на крал Харалд да предадат града и населението му в неговите ръце. И от двете страни тръгнали вестоносци. В неделята крал Харалд повел войската си към града. Пред крепостните стени той и гражданите се срещнали на тинг. На него народът потвърдил решението си да се подчини на крал Харалд и му дал за заложници синовете на знатните гражданите само защото познавали добре ярл Тусте.

Вечерта кралят слязъл към корабите си с победа, която постигнал сам. Той бил весел и щастлив. За сутринта определили да се свика тинг, на който кралят щял да назначи управители на града, да раздаде феоди и права. Същата вечер, след залез-слънце, в града пристигнал крал Харалд Гюдинесон с голяма войска. Той влязъл в града със съгласието и одобрението на всички граждани. Поставил постове на Всички градски порти и всички пътища към града. Направил това така, че норвежците да не разберат какво става. През нощта войската останала в града.

87. В понеделник^[31] след като изслушал сутрешната литургия, крал Харалд Сигюрдсон свикал наборниците. Той подготвил войската си, сменил постовете и обявил кой ще тръгне с него и кой ще остане. От всяка военна част двама тръгвали с краля, един оставал. Ярл Тусте се приготвил да слезе с дружината си на брега и да последва крал Харалд. Да пазят корабите останали кралският син Улав, ярлите от Оркньой Пол и Арленд и синът на Турберг Арнесон — Йойстайн Оре. Той бил най-известният от феодалите и него кралят обичал най-много. Дори му обещал за жена дъщеря си Мария.

Времето било прекрасно и слънцето напичало. Воините оставили броните си на корабите. Понесли със себе си щитове, шлемове, копия, запасали мечове на коланите си, а мнозина носели лъкове и стрели. Всички били весели и оживени. Когато наближили града, срещу тях препуснала голяма войска. Кралските воини видели кълбата пушек, излизащи изпод копитата им, и проблясващите сред тях красиви щитове и бели брони. Кралят спрял войската си и повикал ярл Тусте. Попитал го що за войска е тази. Ярлът отговорил, че му приличат на размирници, но че може да са и някои негови роднини, които идват да предложат на краля помощта си и да минат под неговата заповед. Харалд казал, че първо трябва да спрат и да разберат каква е тази войска. Така и направили. Колкото повече приближавала войската, все по-голяма ставала. Като че ли цялата околност била покрита с парчета лед, когато слънцето се отразявало в оръжията на конниците.

88. Тогава крал Харалд Сигюрдсон казал: „Трябва да намерим разумен изход. Не става дума за размирици, а явно самият крал идва насам.“ Ярлът казал: „Имаме изход и той е, че трябва колкото може по-бързо да се върнем на корабите си за подкрепления и за оръжие. Трябва да се отбраняваме с всички сили или да се върнем на корабите си и да се опитаме да се защитаваме оттам.“ Крал Харалд поклатил глава: „Друго ще направя. Ще кача трима войници на най-бързите коне и ще им наредя да яздят колкото може по-бързо. Нека съобщят на нашите войници на корабите какво става тук. Те ще дойдат да ни помогнат и тогава англичаните ще трябва да се бият с нас, преди да се предадем.“ Ярлът му казал, че ще се подчини на всяко негово решение и че няма намерение да бяга. Тогава крал Харалд наредил да вдигнат знамето „Ландьойдан“. Знаменосецът му се казвал Фрирек.

89. Кралят наредил войската си в дълги и тънки редици. Извил ги и почти допрял фланговете един до друг. Получило се нещо като широк кръг, равномерен от всички страни. Стояли, наредени щит до щит. Кралят и личната му дружина се разположили извън кръга и пред тях се развявало знамето. Това били най-отбраните бойци на Харалд. На друго място наблизо се подредил ярл Тусте със своята част и с друго знаме. Кралят наредил редиците си по този начин, защото знаел, че конниците нападат на малки дружини и бързо се отдръпват назад. Харалд казал, че неговата дружина и тази на ярла ще се включат в боя там, където е най-тежко. „Стрелците ще бъдат с нас. Те ще опират задния край на стрелите си в земята и ще се целят в гърдите на ездачите, ако те се бият с нас отблизо. Стрелците от втората редица ще се целят в гърдите на конете.“

90. Крал Харалд Гюдинесон пристигнал с голяма войска от ездачи и пехота. Крал Харалд Сигюрдсон обикалял на кон из своите бойни редици и ги подреждал. Ранили тежко коня му и той паднал. Кралят политнал напред и се строполил на земята, но бързо се изправил на крака и казал: „На път падането носи щастие.“ Тогава английският крал попитал норвежците, които се биели в редиците на войската му: „Познавате ли едрия човек със синята риза и красивия шлем, който падна с коня си ей там?“ „Това е самият крал“ — отговорили му. Английският крал казал: „Едър и властен мъж. Но късметът му май свърши.“

91. И ето че двадесет конника от Тингманалид препуснали срещу норвежката войска. И ездачите, и конете били покрити с брони. Един от ездачите попитал норвежците: „Ярл Тусте във войската ли е?“ Тусте отговорил: „Няма защо да се крия, ето ме.“ Тогава ездачът казал: „Брат ти Харалд те поздравява и ти обещава да те пощади и да ти даде Нортимбраландия. Ако се присъединиш към него, ще ти отстъпи една трета от кралството да я управляващ наред с него.“ Ярлът отговорил: „Това предложение е нещо по-различно от враждата и предателството му през зимата. Да го беше направил тогава, не един воин от онези, които лежат тук мъртви, щеше да е още жив, а положението на английското кралство щеше да е далеч по-добро. Ако аз приема предложението му, какво ще предложи той на крал Харалд Сигюрдсон?“ Ездачът отговорил: „Той каза, че ще му отстъпи нещо от Англия — седем стъпки или малко повече, защото е по-висок от другите.“

Тогава ярлът заявил: „бърни се и кажи на крал Харалд да се приготви за бой. Всичко друго може да се случи, но не и ярл Тусте да предаде крал Харалд Сигюрдсон и да отиде във вражеската войска. Ние ще направим само едно — ще умрем с чест или ще превземем Англия.“ И ездачите се върнали обратно. А крал Харалд Сигюрдсон се обърнал към ярла: „Кой беше този многословен човек?“ Тусте отвърнал: „Крал Харалд Гюдинесон.“ Крал Харалд Сигюрдсон казал: „Дълго време не бяхме наясно с това. Те бяха дошли толкова близо до нашата войска, че крал Харалд можеше и да не се върне.“ Ярлът се съгласил: „Така е, господарю. Непредпазлива постъпка от страна на един владетел. Наистина можеше да стане, както Вие казвате. Аз разбрах, че иска да ми предложи пощада и голямо кралство, но знаех също, че ще стана негов убиец, ако го бях издал. Предпочитам той да бъде моят убиец, отколкото аз — неговият.“ Тогава крал Харалд Сигюрдсон се обърнал към хората си: „Този човек бе дребен на ръст, но здраво беше стъпил в стремената си.“ Тук е мястото да кажем какво съчинил крал Харалд Сигюрдсон:

Напред да тръгнем без брони

в бойните редици

срещу яйцето на черната врана.

Шлемове светят,

броня нямам,

а снаряжението ни

на корабите долу се намира.

Бронята на краля носела името Ема. Тя била толкова дълга, че стигала до коленете му и била толкова здрава, че никакво оръжие не успявало да я пробие. Крал Харалд Сигюрдсон отсъдил: „Тези стихове не бяха добри. Ще измислим по-добри.“ И изрецитирал следното:

Под щитовете заедно стоим

и не треперим от страх

под грохота на тежкото оръжие.

Така ни заповяда

жената, която ни окуражава.

Тя, която огърлица носи,

помоли ме глава високо да повдигна

сред битката, в която мечът черепите срещна.

А Тюдолв разказва:

Няма да изменя

на младите наследници на краля,

ако в битката той загине.

Ще стане тъй, както Господ пожелае.

Едва ли слънцето на кралската съдба

по-добре от него осветява.

Съобразителните отмъстители на Харалд

са възмъжали вече ястреби.

92. И битката започнала. Англичаните препуснали срещу норвежците. Отпорът, който им бил оказан, бил здрав и било трудно за англичаните да пробият норвежките редици заради стрелбата. Яздели около тях. В началото битката била хаотична от страна на англичаните, докато норвежците спазвали бойните си редици. Англичаните атакували и веднага се отдръпвали назад, когато не постигали успех. Когато норвежците забелязали това, те предположили, че англичаните яздят срещу тях, без да имат достатъчно мощ за атаката, и тръгнали в контраатака с намерението да продължат да ги преследват, когато онези се отдръпнат. Тогава англичаните пробили норвежките редици и се спуснали от всички страни върху тях с копия и стрели. Когато крал Харалд Сигюрдсон видял това, се спуснал натам, където завесата от размахващи се оръжия била най-гъста. Битката се ожесточила още повече и мнозина загинали и от двете страни. Крал Харалд Сигюрдсон така подивял, че изскочил пред бойните си редици и започнал да нанася удари и с двете си ръце. Не носел нито шлем, нито ризница. Всички, които се биели близо до него, отстъпили. Като че ли англичаните всеки момент щели да се оттеглят. Арнур Ярласкалд разказва:

Великият във ударите крал

твърдо отстояваше защитата във боя.

Мълниеносен беше той,

безстрашен. Никога не показа страх.

На херсите войската свидетел бе,

че острието кърваво на неговия меч

смъртно нараняваше врага.

Една стрела се забила в гърлото на крал Харалд Сигюрдсон и тази рана била смъртоносна за него. Той загинал, а заедно с него и цялата му дружина. Първи паднали тези, които защитавали знамето. Боят се развихрил отново със страшна сила. Ярл Тусте застанал под кралското знаме. За втори път двете войски започнали да нареждат бойните си редици. Това прекъснало боя за малко. Тогава Тюдолв изрецитирал следните редове:

Лошо тръгнаха нещата.

Във опасност е войската.

Без нужда Харалд ни поведе на война.

Тъй е трябвало смелият ни крал

дните свои да завърши

и всички нас в опасността да хвърли.

Загина той, нашият владетел.

И преди боят да започне отново, Харалд Гюдинесон предложил на своя брат ярл Тусте и на другите останали живи норвежци да прекратят битката и да пощади живота им. Но норвежците в един глас извикали, че предпочитат да загинат до последния човек, отколкото да приемат милост от англичаните. Разнесъл се боен вик и сражението започнало с нова сила. Арнур Ярласкалд разказва:

Кралят, който от изгрев

започна да ни защитава,

в един нещастен миг смъртта намери.

Блестящите стрели

врагът не си спести.

Другарите на щедрия владетел

избраха да умрат

за своя пълководец,

вместо милостиво да бъдат пощадени.

93. В същия миг пристигнал Йойстайн Оре от корабите на норвежците с дружината си. Всички били облечени в ризници. Йойстайн грабнал знамето „Ландьойдан“. За трети път се подновил боят и този път бил най-жесток. Загинали много англичани и се предполагало, че всеки момент ще отстъпят. Това сражение хората нарекли „Ездата на Оре“. Йойстайн и хората му толкова бързо стигнали от корабите до бойното поле, че още преди да влязат в боя, били изморени. Но, впускайки се в сражението, те толкова подивели, че захвърлили щитовете. Скоро се освободили и от ризниците си. Тогава станали уязвими за ударите на англичаните. Загинали почти всички големи воини на Норвегия. Денят наближавал своя край. Както обикновено, не всички били еднакво доблестни в битката: някои избягали, а други намерили различни начини да спасят живота си. Стъмнило се, преди да приключи страшната сеч.

94. Конярят на крал Харалд Сигюрдсон, Стиркор, който бил известен човек, успял да се измъкне от бойното поле. Той намерил кон и бързо препуснал, отдалечавайки се. Вечерта излязъл вятър и станало доста студено, а Стиркор бил само по риза, с шлем на главата и меч в ръката си. Когато умората надделяла, започнал да трепери. В това време срещу него се задал човек с двуколка, който бил облечен с кожен елек. Стиркор приближил към него и го попитал: „Ще ми продадеш ли елека си, селянино?“ Селянинът отвърнал: „Не и на теб. Ти си норвежец, познавам те по говора.“ Стиркор попитал: „Какво ще направиш, като съм норвежец?“ Селянинът отговорил: „Бих те убил, но за съжаление нямам оръжие.“ Тогава Стиркор казал: „Ако ти не можеш да убиеш мен, аз ще се изкуша да убия теб, селянино.“ При тези думи той завъртял меча си и го забил толкова рязко в шията на човека, че главата му паднала отсечена. Стиркор взел кожения елек и препуснал към брега.

95. Ярлът на Рюда Вилялм Бастард научил, че неговият роднина крал Едвард е мъртъв и че при официална коронация били провъзгласили Харалд Гюдинесон за крал на Англия. Вилялм смятал, че има по-голямо право на това кралство от Харалд поради роднинството си с крал Едвард, Освен това имал и още една причина да се разплати с Харалд: той нарушил обещанието си да се ожени за дъщерята на Вилялм. И така Вилялм събрал голяма войска от Нормандия и кораби. В деня, когато тръгвал и възсядал коня си, при него дошла жена му и поискала да разговарят. Той я ритнал с петата си толкова силно в гърдите, че тя паднала назад и начаса издъхнала. Ярлът препуснал, без да се обръща, към корабите си и отплавал с войската си към Англия. Придружавал го брат му епископ Ота. Когато пристигнал на английския бряг, ярлът плячкосвал и където стъпел кракът му, се обявявал за владетел. Ярл Вилялм се отличавал с ръста и силата си, бил изкусен ездач и голям воин. Той бил извънредно груб, но много умен мъж. Хората говорели, че не е човек, на когото може да се довериш.

96. Харалд Гюдинесон разрешил на сина на Харалд Сигюрдсон, Улав, да си замине с воините, които му останали, а самият той се върнал с войската си в южната част на Англия, защото разбрал за нахлуването на ярл Вилялм Бастард. Крал Харалд бил придружаван от братята си Свайн, Гирд и Валтюв. Харалд и ярл Вилялм се срещнали край Хастингс. Между тях се разгоряла голяма битка^[32], в която намерили смъртта си крал Харалд, брат му, ярл Гирд и голяма част от воините им. Това се случило деветнайсет дни след гибелта на крал Харалд Сигюрдсон. Ярл Валтюв се спасил с бягство. Късно една вечер ярлът срещнал една от военните части на Вилялм. Когато забелязали хората на Валтюв, войниците на Вилялм избягали в някаква дъбова гора. Били стотина души. Ярл Вилялм и хората му запалили гората и изгорили войниците. Туршел Скаласон разказва във „Валтювсфлок“ следното:

Стоте дружинници на краля

вождът нареди да изгорят

със огън буен.

За бойците тази вечер бе

вечер на измама.

На воините бе съдено, зная аз,

в капана да попаднат.

И черният вълк богато се нахрани.

97. Вилялм се провъзгласил за крал на Англия. Той изпратил предложение на ярл Валтюв да се помирят и му казал, че ще го пощади. Определил му среща. Ярлът тръгнал с няколко души към мястото на срещата. Но когато стигнал до степта на север от моста Кастала, при него дошли двама управители на имения с дружините си. Те заловили ярла, оковали го във вериги, а после го обесили. Англичаните обявили мъртвия ярл за светец. Туршел разказва:

Ясно е, че Вилялм дошъл от юг

и, багрещ своето оръжие,

пристигнал през студеното море,

смелия Валтюв да измами.

Истината е, че

скоро не ще престанат

убийствата на хора в Англия.

Смел и бърз бе моят господар.

Няма да умре по-дързък крал.

Вилялм бил крал на Англия в продължение на двайсет и една години. След това неговите наследници продължили да управляват кралството.

98. Синът на крал Харалд, Улав, заминал с войската си от Англия. Плавали към Равнсьор и през есента стигнали до Оркньой. Там разбрали, че дъщерята на крал Харалд Сигюрдсон, Мария, внезапно умряла в същия миг, в който загинал баща й Харалд. Останали да презимуват там. През лятото Улав заминал за Норвегия, където народът го провъзгласил за крал заедно с брат му Магнюс. Кралица Елисив заминала с доведения си син Улав и дъщеря си Ингеяр. С тях през морето доплавал и Скюле, когото от този момент нататък хората нарекли Възпитаника на краля. Придружавал го и неговият брат Шетил Крок. И двамата били необикновено умни мъже и близки приятели на краля. Шетил Крок заминал за Хологаландия и подготвил добър брак за крал Улав. От него водят произхода си много знатни хора. Скюле, Възпитаника на краля, бил умен и силен мъж, който имал и забележително красива външност. Той станал предводител на кралската дружина на Улав и се изказвал на съветите от името на краля. Скюле участвал наред с краля в управлението на страната.

Крал Улав поискал да дари Скюле с богата област в Норвегия по негов избор заедно с всички доходи от нея, които по право принадлежали на краля. Скюле му благодарил за предложението, но казал, че предпочита да го помоли за нещо друго: „Ако е възможно, бих искал да Ви върна подаръка и бих предпочел да приема имоти, които се намират до местата, където Вие, господарю, правите обикновено Коледните тържества.“ Кралят се съгласил и му подарил земите източно от Кунгхеле, край Осло, земите около Тьонсберг, край Борг, Берген и Нидарос. Това били най-хубавите земи в тези райони. И до днес те са собственост на наследниците в рода на Скюле. Крал Улав го оженил за своята родственица Гюдрюн Невстайнсдотер. Нейна майка била Ингерид, която пък била дъщеря на Сигюрд Сир и Оста. Тя била сестра на крал Улав Светия и на крал Харалд. Синът на Скюле и Гюдрюн се казвал Осолв и бил женен за Тура, дъщерята на Скуфте Огмюндсон. Техният син пък се казвал Гюторм и бил баща на Борд, който бил баща на крал Инге^[33] и херцог Скюле^[34].

99. Една година след гибелта на крал Харалд тялото му бил откарано от Англия в Нидарос и погребано в църквата „Света Мария“, която била построена по негово нареждане. Хората говорят, че крал Харалд стоял над всички по ум и съобразителност, по бързината, с която вземал решенията си, и далновидността си. Той бил сръчен като никой друг, когато боравел с оръжието. Крал Харалд бил победоносец, както вече писахме. Тюдолв разказва:

Степите на Шааландия.

Не им липсва съпротива.

Ударът е половин победа.

Харалд това доказа.

Крал Харалд бил красив мъж. Той изглеждал прекрасно. Имал руса коса, брада и мустаци. Едната му вежда била малко повдигната. Имал едри, но идеално оформени ръце и стъпала. Харалд бил висок пет лакътя. Той бил жесток с неприятелите си и отговарял грубо, когато някой му противоречал. Тюдолв разказва:

Прекалено много поводи за наказание

виждаше Харалд в своите знамения.

Мисля, че кралските слуги

наказани ще бъдат

заради насилието, което упражниха.

Те трябва да си сърбат, каквото надробиха.

На раздорите ще сложи Харалд край,

ще наложи ред и

всекиму заслуженото ще даде.

Кралят силно обичал властта и всякакъв род победи. Той бил търпелив към приятелите си и към онези, които харесвал. Тюдолв разказва:

Власт от краля аз получих

заради моята ода

на военния кораб.

Когато някой добрина покаже,

с приятелство му се отплаща кралят.

Крал Харалд бил на петдесет години, когато го застигнала смъртта. Не притежаваме никакви данни за детството му, преди да навърши петнайсет години, когато взел участие в битката при Стиклестад със своя брат крал Улав. След това Харалд живял тридесет и пет години и през цялото време нямали край за него войните и размириците. Крал Харалд никога не избягал от бойното поле, а винаги намирал изход, когато врагът го превъзхождал по численост. Всички негови воини разказвали, че когато били в голяма опасност и трябвало да се вземе бързо решение, той винаги избирал онзи изход, който после се оказвал най-добрият възможен за всички.

100. Халдур, синът на Бринюлв Юлвалде Старши, бил умен мъж и голям воин. Когато чул, че двамата братя крал Улав Светия и Харалд били смятани за съвсем различни по характер, заявил: „Бил съм в дома на двамата братя, ние бяхме близки приятели. Аз познавам характерите им и никога не съм срещал хора, които да мислят толкова еднакво като тях. Бяха много умни и необикновено сръчно си служеха с оръжието. И двамата искаха богатство и власт. И двамата бяха горди. Те не бяха обикновени хора. Искаха да управляват и бяха строги в наказанията, които налагаха. Крал Улав принуждаваше хората да приемат християнството и православните нрави. Той наказваше жестоко онези, които не искаха да му се подчинят. Местните хьовдинги смятаха, че Улав не съди справедливо и еднакво всички и тогава вдигнаха войска срещу него. Кралят загина заради самия себе си. Това беше причината да стане и светец. Харалд правеше набези за чест, слава и власт и завладяваше всички народи, които можеше. Други крале бяха причина за смъртта му. В ежедневието двамата крале показваха еднаква решителност и загриженост за честта си. Те бяха далновидни и предприемчиви. Затова бяха известни надалече.“

101. Първата зима след гибелта на крал Харалд Норвегия била управлявана от крал Магнюс Харалдсон. Той управлявал страната още две години заедно с брат си Улав и тогава Норвегия имала двама крале. Магнюс властвал над северната й част, а Улав — над източната. Крал Магнюс имал син на име Хокон. Възпитавал го Стайгар-Туре. Хокон бил многообещаващ младеж. След гибелта на Харалд Сигюрдсон датският крал Свайн решил, че мирът между датчаните и норвежците няма да се задържи още дълго. И в двете кралства наистина свикали войските си. Синовете на Харалд извели воините и корабите си от страната, а крал Свайн тръгнал от юг с датската войска. Между двете войски тръгнали вестоносци с предложения за примирие. Норвежците заявили, че или ще се спазва сключеният вече договор, или ще се сражават. По този повод били съчинени следните стихове:

С мир и принуда

запази Улав страната.

Не смееше никой крал

да поиска кралството за себе си.

А в „Улавсдропа“ Стайн Хардисон разказва:

Смелият в битките крал

от Леговището^[35]

ще пази своите земи от Свайн.

Там, където почива светият крал.

Смел воин е той.

Крал Улав рода си ще разпръсне

по цяла Норвегия.

Претенции за страната не трябва

наследниците на Юлв да предявяват.

Когато се срещнали войските, между кралете им отново бил сключен договор и се установил мир между двата народа. Крал Магнюс се разболял и се залежал. Той умрял в Нидарос и го погребали там. Магнюс бил крал, обичан от целия народ.

Бележки

[1] Подпалвачът на българите — Харалд бил наречен така, защото през 1042 г. участвал на страната на гръцкия император Константин IX Мономах в битка срещу българите. ↑

[2] Лазери — полска народност във Вайхсел. ↑

[3] Миклагард — староскандинавското име на Византия и Константинопол. ↑

[4] Михаил IV Каталактес управлявал заедно с императрица Зоя от 1034 до 1041 г. ↑

[5] Гирге — Георги Маниак — известен византийски пълководец в периода 1033–1043 г. ↑

[6] Сикильой — Сицилия. ↑

[7] Синът на Бюдле — крал Атле от сагата „Еда“, който поканил Гюнар и Хогне, за да ги убие. ↑

[8] Константин IX Мономах — византийски император от 1042 до 1054 г. ↑

[9] Шовидарсюнд — Широкият проток, Златният рог между Константинопол и Галата. ↑

[10] Елипалтар — устието на р. Днепър. ↑

[11] „Но девата…“ — тези два реда се повтарят като рефрен след всеки стих. ↑

[12] Алод — наследствено индивидуално-семейно владение у германските племена и раннофеодалните държави в Западна Европа. ↑

[13] Тургилс Снурасон — свещеник, който е живял в Западна Исландия и е починал през 1201 г. ↑

[14] Старке — Силния. ↑

[15] Архиепископ Йойстайн — 1161–1188 г., преместил църквата „Света Мария“ в Елгесетер и я направил манастирска църква. ↑

[16] Църквата „Свети Улав“ — останките на крал Улав били преместени в нея от църквата „Свети Клеменс“. ↑

[17] Орм — Змия. ↑

[18] Свободна земя — място, където според сключен договор викингите имали право да пребивават спокойно. ↑

[19] Маргад — крал на Дъблин в периодите 1035–1038 и 1046–1052 г. ↑

[20] 28 юли 1052 г. ↑

[21] Бюсе — широк и голям военен кораб. ↑

[22] Смоландия — Малката земя, островите Шюг в Шааландия. ↑

[23] Вандроде — нарицателно за човек, изпаднал в беда. ↑

[24] Стайншел — шведски крал, властвал около 1056–1066 г. ↑

[25] Кодронсбане — „Смъртта на Кодрон“. ↑

[26] Едвард Добрия — Едуард Конфесор (Проповедника), 1042–1066 г. ↑

[27] 5 януари 1066 г. ↑

[28] 6 януари 1066 г. ↑

[29] Откъсът за Харалд — това е анонимно стихотворение за Харалд Хардроде, от което е останал само този откъс. ↑

[30] Месата за св. Матеюс се отслужила на 20 септември 1066 г. ↑

[31] Понеделник — 25 септември. ↑

[32] Голямата битка се е водила на 14 декември 1066 г. ↑

[33] Крал Инге Бордсон — син на Борд, 1204–1217 г. ↑

[34] Херцог Скюле Бордсон — син на Борд, херцог в периода 1237–1240 г. ↑

[35] „Кралят от Леговището“ — така е бил наричан крал Улав Светия. ↑