Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Земният кръг (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Magnus den godes saga, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снуре Стюрлюсон. Саги за кралете на Севера 2

Норвежка. Първо издание

Военно издателство, София, 2003

Редактор: Мария Дерменджиева

Технически редактор: Димитър Матеев

Коректор: Валентина Меродийска

ISBN: 954-509-247-5

 

Snorres kongesagaer

© Gyldendal Norsk Forlag A/S 1979

 

© Румяна Колева Сиромахова — превод от норвежки език, 2003

© Халфдан Егедиюс, Кристиан Крог, Герхард Мюнте, Айлиф Петерсен, Ерик Вереншьолд, Вилелм Ветлесен — художници на илюстрациите

 

Формат 70×100/16

Печатни коли 25,50

Печат „Военно издателство“ ЕООД

История

  1. — Добавяне

След Коледа Магнюс Улавсон потеглил от Холмгард надолу към Алдайгюборг. Когато на пролет ледовете започнали да се топят, той наредил да приготвят корабите му. За това говори Арнур Ярласкалд в „Магнюсдропа“:

Мисля началото да сложа

на сага за сражения и воини,

защото познавам ги добре.

Хора, замълчете!

Не беше изпълнил единайсет години

на златото врагът,

когато като смел боец

войска от Гардар той поведе.

През пролетта Магнюс тръгнал към Свитюд. А Арнур разказва:

Младият безстрашен воин

за война мъжете свика.

Скоро дружината се озова

въоръжена в битката.

След щевените корабът на краля

пореше соленото море;

от изток чак до Сигтюна

силен вятър поведе владетеля напред.

Тук ще разкажа, че когато Магнюс тръгнал от Гардарике, отплавал първо към Свитюд и после към Сигтюна. По това време крал на Свитюд бил Емюнд Улавсон; там била и кралица Астрид, която била омъжена за крал Улав Светия. Тя посрещнала много сърдечно доведения си син Магнюс и веднага свикала тинг на мястото, известно днес под името Ханграр. На този съвет Астрид казала: „При нас е дошъл синът на крал Улав Светия, който се казва Магнюс. Той иска да замине за Норвегия и да си възвърне бащиното кралство. Аз съм длъжна да му помогна, защото, както знаете всички вие — и норвежци, и шведи, той е мой доведен син. Ще направя всичко, което е по моите сили, за да помогна неговото управление да бъде силно. Няма да пестя нито хора, нито пари за това. А на всички, които последват Магнюс в този поход, ще се отплатя с искреното си приятелство. Искам да замина с него и ще го направя. И всички ще се уверят, че няма да жаля нищо, с което мога да му помогна.“ Така говорила тя дълго, а когато свършила, мнозина взели думата. Повечето казали, че шведите не са спечелили голяма слава от похода, в който са последвали неговия баща Улав. „Не можем да очакваме нищо по-добро и от този крал — твърдели те, — затова хората не са много склонни да тръгнат на този поход.“ Астрид отговорила: „Тези, които се смятат за мъже, не се плашат от подобни неща, а ако някои от вас са загубили роднини във войската на Улав Светия или самите сте били ранени, то сега ще бъде въпрос на храброст да заминете в Норвегия и да отмъстите!“ Астрид успяла да убеди много хора да последват Магнюс в Норвегия. Скалдът Сигват разказва за това:

Сега богато ще възнаградя

заради всички скъпи дарове

с обещаната балада

на Улав дъщерята, която

якият крал взе за жена.

На тинга в Ханграр се събра

мощната шведска войска,

когато Астрид

за сина на Улав заговори.

На шведите тя рече,

че по-голям успех

на Магнюс не би пожелала

дори и да му беше майка истинска.

Всесилния Христос тя призова

за туй, което там си пожела:

земята на рода на Харалд

Магнюс да завоюва и напълно да си върне.

Невръстен Магнюс ще е задължен

на Астрид за мощната подкрепа.

Влияние, простиращо се надалече,

получи той чрез нея.

Умната жена своя доведен син

подкрепи, тъй както никой друг не би могъл.

С искрени думи искам да я възхваля,

нея, прекрасната жена.

А в „Магнюсфлок“ скалдът Тюдолв разказва:

Ти изкара, хьовдинге, своя снек

и горд отплава във морето.

Кораба със трийсет банки

вятърът заклати.

Мачтата най-здрава, кралю,

бурята над теб преви.

Но смелите войници

чак в Сигтюна платното свиха.

2. Магнюс Улавсон тръгнал от Сигтюна с голяма дружина шведи. Вървели пеша през Свитюд към Хелсингландия. Арнур Ярласкалд разказва:

Като бог на войната оттогава

щита червен разнасяш из страната.

Немалка военна мощ получи ти,

народът на страната ти се подчини.

Известен си с това,

че често вълците си хранил.

От изток на достойния съвет

дойдоха дружини все отбрани

със щитове тъй бели

и копия със злато обковани.

След това Магнюс Улавсон се отправил на запад през Йемтландия към Шьолен в Тронхайм и целият народ се вдигнал да го посрещне. Веднага щом разбрали, че Магнюс, синът на крал Улав, е пристигнал в страната, хората на Свайн се разбягали на всички страни. Така Магнюс не срещнал никаква съпротива. По това време крал Свайн бил в южните райони на страната. Арнур Ярласкалд разказва:

Бързо вся, боецо смели,

ужас в трьондерските села.

За враговете ти ще кажа, че сърцата им в гърлата спряха.

Враговете ти, владетелю, разбраха,

че детето в теб пораснало е.

Живота си, за да спасят,

избягаха във ужас всички.

3. Магнюс Улавсон заминал с войската си за Леговището[1], където бил посрещнат с радост от населението. Той наредил да се срещнат в Йоретинг. Когато селяните се събрали, Магнюс бил провъзгласен за крал на цялата страна така, както станало с баща му крал Улав. След това крал Магнюс имал вече лична дружина и направил много селяни феодали. Назначил управители на именията си и областни управители навсякъде из страната. Още през есента свикал войска от целия Тронхайм. Лесно събрал хората. После с всички тях се отправил по суша към южната част на Норвегия.

4. Крал Свайн Алфивюсон се намирал в Сюнхордаландия, когато му съобщили за приближаването на някаква войска. Той веднага обявил военно положение и свикал войска от четирите краища на Хордаландия. Той поканил на съвет земевладелците и поискал от тях да изкарат хората и корабите си и да защитават страната под неговото предводителство. На съвета дошли всички, които се намирали в близкото му обкръжение. Свайн открил съвета, разговарял с бондите и направо заявил, че има намерение да тръгне срещу крал Магнюс, сина на крал Улав, и да се бие с него, ако бондите го подкрепят. Крал Свайн говорил кратко, а селяните не били въодушевени от думите му. След него датските хьовдинги, които били на негова страна, държали дълги и хубави речи и селяните отговорили на думите им. Мнозина казали, че ще последват крал Свайн и ще се бият на негова страна, но други отказали; някои замълчали, а трети обявили, че ще се присъединят към крал Магнюс, веднага щом им се удаде възможност. Тогава думата взел крал Свайн: „Струва ми се, че са дошли много малко от онези бонди, на които пратихме покана за съвета. А тези, които са тук, открито ни казват, че ще последват крал Магнюс. Мисля, че тези хора ще ни помогнат точно толкова, колкото и онези, които не желаят да участват в битката. Същото се отнася и за воините, които мълчат. А от останалите, които твърдят, че ще ни последват, най-малко всеки втори няма да ни е от полза, ако влезем в бой с крал Магнюс. Моят съвет е да не разчитаме на тези бонди. Нека отидем там, където цялото население ни е вярно и ще ни подкрепи. Там ще съберем достатъчно военна сила, за да превземем цялата страна.“

Веднага, след като кралят обявил решението си, всички последвали съвета му и обърнали посоката на корабите си. Вдигнали платната и отплавали на изток към Дания. Хорда-Кнют посрещнал брат си и му предложил кралство в Дания, което Свайн веднага приел.

5. През есента крал Магнюс стигнал до границата на страната и навсякъде бил провъзгласен за крал. Народът се радвал, че Магнюс станал крал. През същата есен на 13 ноември в Англия умрял крал Кнют Велики. Погребали го в Уинчестър. Той бил крал на Дания в продължение на двайсет и седем години, едновременно на Дания и Англия — в продължение на още двайсет и четири години[2] и на Норвегия — още седем. След смъртта му неговият син Харалд бил провъзгласен за крал на Англия. През същата зима в Дания умрял Свайн Алфивюсон. Тюдолв разказва за крал Магнюс:

По суша, боецо, ти пристигна

от Свитюд у дома.

От изток до Норвегия

последва те една войска.

Свайн се измъкна след това.

Обрана бе от него таз страна.

Синът на Алфива, казват,

побързал да избяга.

Бярне Гюлброскалд съчинил за Калв Арнесон:

Ти обеща на краля млад

едно наследство,

което бе негово по право.

Свайн получи Дания.

Истината казвам.

Калв,

ти последва Магнюс Смелия от Гардар;

затуй че свой владетел ще ни управлява,

отдаваме на тебе чест.

През тази зима крал Магнюс управлявал Норвегия, а Хорда-Кнют — Дания.

6. През пролетта, която сменила зимата, и двамата крале свикали войските си и се пуснал слух, че имали намерение да се срещнат в сражение при река Гота. Когато войските тръгнали една срещу друга, феодалите от двете страни изпратили вести до роднини и приятели с молба да се опитат да помирят двамата владетели. Докато били млади и неопитни, управлението на кралствата било възложено на знатни хора, близки на кралете. Те разменили пратеници помежду си и накрая уговорили среща за сключване на договор между Магнюс и Хорда-Кнют. На тази среща двамата крале се помирили и се заклели в братство. Уговорката била мирът между тях да продължи, докато и двамата са живи. Ако единият от тях умре, без да му се е родил син, се казвало в договора, то другият наследява страната и народа му. Дванайсет мъже — най-личните от двете кралства — се заклели във вярност и в спазване на условията на договора между двамата крале, докато има някой жив от тях. След това кралете се разделили в мир и спазвали сключения договор до края на живота си.

7. Кралица Астрид, която била жена на крал Улав Светия, дошла в Норвегия с доведения си син Магнюс и живяла при него в чест и слава, както и се полагало в кралската свита дошла и родната майка на Магнюс — Алвхил. Кралят я приел сърдечно и й отредил достойно място сред приближените си. Но с нея станало така, както се случва с мнозина хора от простолюдието, добили власт. Тя започнала да негодува, че кралица Астрид се радва на повече почести и предимства от нея. Алвхил държала да седи на най-близкото до трона място, но то не било за нея. Астрид се отнасяла към Алвхил като към прислужница, каквато всъщност тя била по времето, когато крал Улав управлявал Норвегия и Астрид била кралица. На никаква цена Астрид не искала да седи до Алвхил и било невъзможно двете да остават едновременно в едно и също помещение.

Скалдът Сигват заминал за Рим по времето, когато се водила битката при Стиклестад и когато се връщал на север, по пътя научил за гибелта на крал Улав. Това била голяма загуба за него. Тогава той съчинил тези стихове:

Стоях на планината[3] в ранна утрин

и спомних си как не един щит

край крепостта се счупи

и ризници се пръскаха на вси страни.

Спомних си за онзи, който

властваше над кралството доволен.

Баща ми, Турд Разумния,

на този крал служи.

Един ден Сигват минавал край някакъв град и чул един мъж да се вайка, че загубил съпругата си. Той раздирал гърдите си, късал дрехите си и нареждал, че иска да умре. Тогава Сигват произнесъл:

Един човек смъртта си пожела,

загубил ласката на своята жена.

На любовта цената е висока значи,

щом той за мъртвата съпруга плаче!

Но по-горчиви сълзи рони

знатният, от страх побягнал.

Скръбта, която ние,

хората на краля, носим,

е по-голяма от тази за жената.

8. Сигват се прибрал в Норвегия, той имал имение и деца в Тронхайм. Плавал на север с търговски кораб, но когато спрели в Хиларсюнд, видели да кръжат много врани. Сигват изрецитирал:

Враните към залива летят —

помнят къде лежат.

Там, где корабът отнесе

за зло норвежкия наследник.

Всеки ден край Хилар кряскат

високо хищните орли,

които Улав тъй напразно

много пъти с храна снабди.

Когато Сигват стигнал до Леговището, крал Свайн бил вече там; той поканил Сигват, защото преди това скалдът служел на Кнют Велики, бащата на крал Свайн. Сигват отговорил, че иска да се прибере у дома в имението си. Веднъж, когато Сигват излязъл навън, видял кралските войници да играят на някаква игра. Сигват съчинил:

От играта на кралските войници

бързам аз да се извърна.

Скръбта разкъсва ми гърдите

и бродя тук аз блед, безкръвен.

И спомням си онези дни,

когато моят господар

с нас на война игра

по именията в областта.

След това Сигват стигнал до своето имение. Там изслушал много тежки думи от хората, които го обвинявали, че е избягал от крал Улав. Сигват отговорил:

Нека Белият Христос да ме осъди

във ада да горя,

ако съм имал тази мисъл

от Улав да се разделя.

Невинен съм,

за Рим заминах,

попитайте свидетели,

душата си от грях аз да отърва.

Истината не прикривам.

Сигват се чувствал спокоен у дома си. Един ден излязъл и казал:

Когато с кнарите пътувах из страната,

докато Улав беше още жив,

усмихваха, ми се високи планини

и стръмни скатове.

Откак сърцето ми потъна в скръб обаче

и тъгувам по дружбата на краля,

разбрах, че не са тъй приятни

горските склонове в страната.

С настъпването на зимата Сигват заминал за Йемтландия и Хелсингландия. Накрая отишъл в Свитюд и останал дълго в обкръжението на Астрид, където се радвал на почит и уважение.

Известно време поживял и при нейния брат, крал Анюнд, от когото получил десет марки разтопено сребро. За това по-късно щяло да се разказва в „Кнютсдропа“. Сигват често питал търговците, с които се срещал, за Магнюс Улавсон. И съчинил:

Искам непременно да науча нещо

за събитията, случили се в Гардар.

Законите на сина кралски

няма да пристъпя.

Малко научавам,

и то все лъжи

като лъжата,

че той тук ще се яви.

И все пак между нас прелита обич

със невидими искри.

9. И когато крал Магнюс Улавсон дошъл от Гардарике в Свитюд, Сигват бил все още при кралица Астрид. Всички много се зарадвали на срещата. Сигват казал:

Без страх в дома си се завръщаш,

кралю, във твойто кралство.

Земята и народът те прегръщат,

а аз подкрепям твойта власт.

Непременно за Гардар ще замина,

защото те обичам, господарю.

Ти мой възпитаник си.

Твоята втора майка те очаква.

След това Сигват и кралица Астрид придружили Магнюс до Норвегия. Сигват разказва:

За хората, които ги интересува,

ще кажа мнението свое:

Магнюс, радвам се, че Бог

запази живота твой.

Вождът, комуто синът прилича,

очакваше той да наследи

величието на своите предци.

Радост е да си възпитал такъв крал.

Когато Магнюс станал крал на Норвегия, скалдът Сигват бил един от най-близките му хора. И когато кралица Астрид и кралицата-майка Алвхил веднъж си разменили остри думи, Сигват казал:

Алвхил, остави

спокойно Астрид най-отпред да води,

защото самата ти се извиси

по Божията воля.

10. Крал Магнюс поръчал да сковат един кивот, да го украсят със злато, сребро и скъпоценни камъни. Направили скрина и по размери, и по форма като ковчег, само че отдолу имал поставка, а отгоре — капак с корниз. Имал панти отзад и две заключалки с ключета отпред. Крал Магнюс поставил в кивота Светите мощи на крал Улав. За това разказва скалдът Сигват:

За вожда бог с добро сърце

кивот с позлата бе направен.

Светостта на краля аз възпявам.

В лоното Божие е поставен.

От пречистения кралски гроб

със святост надарен

се връща не един незрящ човек,

възвърнал свойто зрение.

В Норвегия се въвел закон да се чества празникът на свети Улав и този ден бил смятан за един от най-святите празници в страната. Скалдът Сигват споменава за това:

В моя дом литургия

за Улав, бащата на Магнюс,

с радост ще отслужим,

защото Бог го е дарил със свята сила.

За краля, за когото всички жалят,

естествено е празника да устроя.

Той ръцете ми е пълнил с червено злато.

11. Туре Хюнд бързо напуснал страната след смъртта на крал Улав. Тръгнал към Юшал и казват, че не се е върнал оттам. Синът на Туре Хюнд, Сигюрд, бил баща на Ранвайг, която пък била омъжена за сина на Арне Арнесон Юан. Децата им се казвали Видкюн, който живеел на Бяркьой, Сигюрд Хюнд, Арлинг и Яртруд.

12. Хорек от Тьота живял в имението си чак докато Магнюс Улавсон дошъл в страната и станал крал. Тогава Хорек заминал за Тронхайм при него. По това време в кралското обкръжение бил Осмюнд Граншелсон. Когато Хорек акостирал в Нидарос и слязъл от кораба си, на чардака стояли и го наблюдавали Осмюнд и кралят. Познали Хорек и Осмюнд казал: „Сега ще се разплатя с Хорек за това, че уби моя баща.“ Държал малка остра секира в ръката си. Кралят я погледнал и казал: „Вземи моята!“ Тя имала по-заострен връх и по-широко острие. „Не можеш да си представиш, Осмюнд — добавил кралят, — колко здрави кости има това момче!“

Осмюнд взел брадвата и се спуснал надолу до оградата на имението. Срещу него се изкачвали откъм брега Хорек и приближените му. Осмюнд замахнал с брадвата към главата на Хорек и острието се забило в черепа му. Хорек умрял начаса, а Осмюнд се върнал при краля. Острието на секирата му било изтъпено. Кралят го попитал: „И за какво става тази фина брадва сега? Струва ми се изхабена.“ После Магнюс дал на Осмюнд ленно владение в Хологаландия и оттогава се разказват много легенди за битки, които се водили между Осмюнд и синовете на Хорек.

13. Калв Арнесон бил най-близо до властта в началото на управлението на крал Магнюс. Но се намерили хора, които подшушнали на краля, че Калв е бил при Стиклестад. Ето защо Калв не можел вече така лесно да влияе на краля. Това станало съвсем ясно един ден, когато около краля гъмжало от хора, които обсъждали различни въпроси. При Магнюс дошъл човек, когото вече споменахме — Тургайр от Вардал. Той имал въпрос за разрешаване. Докато Тургайр говорел на краля, Магнюс не го слушал, а разговарял с приближените си. Тогава Тургайр повишил глас и казал така, че да го чуят всички:

Пренебрегна ме ти,

кралю Магнюс,

а в свитата бях на баща ти.

Там удар с меч ми бе нанесен,

когато се нахвърлиха

на мъртвия вожд бог.

Но явно ти обичаш подлеците,

които владетеля предадоха

и дявола зарадваха.

Мъжете се раздвижили и зашумели, а някой от тях показал на Тургайр изхода, но кралят го върнал и разрешил въпроса му, удовлетворявайки искането на Тургайр. Магнюс му обещал и приятелството си.

14. Не след дълго крал Магнюс заминал да събере приходите си от Хаюг във Вардал. Когато сядал да се храни, от едната му страна се разполагал Калв Арнесон, а от другата — Айнар Тамбаршелве. Нещата стигнали дотам, че кралят отговарял съвсем кратко на Калв, а оказвал по-голямо внимание на Айнар. И така веднъж Магнюс казал на Айнар: „Днес ние с теб ще препуснем до Стиклестад. Искам да видя следите от онова, което се е случило там.“ Айнар отговорил: „Аз нищо няма да мога да ти разкажа. Нека твоят приемен баща Калв те придружи, защото той може да ти разкаже как са се развили нещата.“ Когато разчистили масата, кралят се приготвил да тръгне и се обърнал към Калв: „Ще дойдеш с мен в Стиклестад!“ Калв отвърнал, че не е длъжен. Тогава кралят се изправил и гневно наредил: „Ще тръгнеш, Калв!“ След това излязъл. Калв бързо се приготвил и заповядал на прислужника си: „Ще препуснеш до Еге и ще кажеш на момчетата от охраната да пренесат цялата покъщнина на кораба ми, преди слънцето да залезе.“

Кралят препуснал към Стиклестад и Калв го придружил. Когато стигнали, те слезли от конете и се приближили пешком до мястото, където била водена битката. Кралят попитал Калв: „Къде точно загина кралят?“ Кралят му посочил мястото и отговорил: „Там падна мъртъв.“ Кралят попитал: „Ти къде беше в този момент, Калв?“ Калв отвърнал: „На това място, на което съм сега.“ Кралят почервенял извикал: „Тогава твоята брадва е можела да го достигне!“ Калв отвърнал: „Не беше моя секирата, която го достигна.“ След това отишъл при коня си, яхнал го и се отдалечил, следван от хората си. Кралят поел по пътя към Хаюг.

Вечерта Калв пристигнал в Еге. Корабът му го чакал с вдигнати платна. Всичко било натоварено на борда и охраната му станала екипаж. Още през същата нощ отплавали от фиорда. Плавали ден и нощ, докато имали попътен вятър. Калв отплавал на запад и оплячкосал Шотландия, Исландия и Сюдерьой. За това разказва Бярне Гюлброскалд в „Калвсфлок“:

Говорят,

че братовият син на Харалд

на брата на Турберг със право

приятелство е обещал.

Това накарало останалите

да подскочат.

Клюките и завистта

родиха болезнения разрив

между теб и наследника на Улав,

без да има смисъл, според мен.

15. Крал Магнюс превзел Вигя, която принадлежала на Рют, и Квистад, който бил собственост на Тургайр. Също така Еге и всичко, което Калв изоставил. Той си присвоил и много други големи имения, които принадлежали на загинали в Стиклестад бонди. Магнюс наредил да бъдат наказани мнозина, които се били срещу крал Улав. Някои изгонил от страната, на други взел голяма част от собствеността, а на трети унищожил именията. Тогава селяните започнали да си шушукат: „Какво си мисли този крал, като нарушава законите, дадени ни от крал Хокон Добрия? Не помни ли, че правото винаги е на наша страна? Той тръгва по пътя на баща си или по пътя на онези, които сме убивали, когато са ни омръзвали тиранията и беззаконията им.“

Недоволството плъзнало из страната. В Согн хората се събрали и решили да се бият срещу Магнюс, ако се появи при тях. По това време той бил в Хордаландия с голяма войска и приемал всеки, който имал желание да замине с него за Согн. Когато приятелите на краля научили това, дванайсет души от тях се събрали на съвет и решили да изберат чрез жребий един, който да отиде при Магнюс и да му разкаже за растящото недоволство у хората. Жребият се паднал на скалда Сигват.

16. Сигват съчинил флок, който по-късно хората нарекли „Истинни песни“. В него той първо споменавал как хората смятат, че кралят прекалено дълго мисли върху възможността за помирение със селяните, които започнали да го притискат със заплахи, че ще въстанат срещу него. Сигват разказва:

Далече да стои от битка

с хората на Согн

съветва Сигват краля.

Но няма как,

мирът е нарушен и ще участвам

в това сражение.

Грабни оръжие, кралю,

с меч аз ще се защитавала.

Но колко време, господарю мой,

страната ни ще бъде разделена?

Оттам са и следните стихове:

Хокон загина във Фитяр

Добрия хората го назоваха.

Изгони нападателите той.

Обичаха го всички.

Дълго спазваха в страната

законите, които той създаде.

Него, когото Адалстайн възпита,

народът дълго няма да забрави.

Не се сърди на своите съветници,

които истината казват, господарю.

Хьовдинге, ти път отваряш

за чест и кралска слава.

Ако местната войска не лъже,

селяните бяха по-зле,

а ти обеща на други, не на тях,

победа в Юлвсюнд.

Кой те подстрекава,

смели господарю,

да измениш на дадените клетви

и да изпиташ тънката стомана?

Твърда трябва да е думата на краля.

Владетелят победоносец

да спазва трябва

това, което обещал е.

Не ти отива

думата дадена да нарушаваш!

Кой те подстрекава,

знатни господарю,

обори и стопанства ти да разрушаваш?

Прекалено е да вършиш

такива престъпления

в собствената си страна.

Съвет такъв

преди не беше давал никой

на краля млад.

Хората край теб са уморени от грабежи,

народът озлоби се.

Ти самият, който крадците гониш,

трябва да се пазиш

от слуховете сред тълпата.

Ръцете трябва да се режат. Трябва!

Приятел ти е онзи,

който те предупреждава.

Спазвай, кралю, съвета,

който тук ти дават

и чуй какво селякът иска.

Мисля, че напразно сме дошли,

когато виждам, че беловласият дори

оръжие насочва срещу краля.

Пази се от такова нещо!

Лошо ни очаква,

когато старейшините

глави една до друга доближават

и крият носовете си в наметалата.

Тез знаци сочат ни мълчание!

Едно говорят всички.

Имотите на хората свободни,

ти си присвояваш.

Това се носи сред знатните селяци.

Човекът, който се придържа

към справедливата присъда,

наследството на краля или неговите графства

трябва да раздава.

Иначе хората към бягство подстрекава.

След тези намеци кралят се променил към добро. И други отправяли към него подобни думи. В резултат на това се стигнало дотам, че кралят поговорил с мъдреците си и заедно решили какви да бъдат новите закони. После Магнюс наредил да запишат законите в книга, която и до днес се пази в Тронхайм. Хората я нарекли „Дивата гъска“. С това крал Магнюс си спечелил обичта на народа. Затова го нарекли Магнюс Добрия.

17. Кралят на Англия Харалд умрял пет години след баща си Кнют Велики и бил погребан до него в Уинчестър.[4] След смъртта му неговият брат Хорда-Кнют, също син на стария Кнют, станал крал на Англия и Дания. Англия управлявал в течение на две години, след което починал и също бил погребан в Уинчестър до баща си. След неговата смърт за крал на Англия бил провъзгласен Едвард Добрия. Той бил син на английския крал Адалрод и кралица Ема, дъщеря на Рикард, ярлът на Рюда. Крал Едвард бил половин брат по майчина линия на Харалд и Хорда-Кнют. Гюнил била дъщеря на стария Кнют и Ема. Тя била омъжена за император Хенрик от Саксония. Наричали го Хенрик Нежния. Гюнил прекарала в Саксония три години, след което се разболяла и умряла две години след баща си крал Кнют.

18. Когато крал Магнюс Улавсон научил, че Хорда-Кнют е починал[5], веднага изпратил няколко души в Дания с поръчението да отидат при онези воини, които се били заклели заедно с Хорда-Кнют и Магнюс, когато се сключвал мирният договор между тях. Той им напомнил за думите, които били изрекли тогава, и добавил, че лично иска да дойде в Дания с войската си още през лятото. Завършвал с това, че иска или да подчини страната, съобразявайки се с дадените клетви, или да загине заедно с воините си в битка за нея. Арнур Ярласкалд възпява това:

Голяма бе способността на краля

правилните думи да намира.

Събитията следваха тъй,

както обеща властелинът.

Той искаше да стъпи в бой —

жесток и кървав,

и или врани месата му

щяха да разкъсват,

или Дания щеше да му се подчини.

19. Крал Магнюс събрал войска и свикал знатни бонди и феодали. Приготвил военни кораби. Когато войската се събрала, се видяло колко пищна и добре въоръжена е тя. Кралят разполагал със седемдесет кораба, с които отплавал от норвежкия бряг. Тюдолв разказва:

Поведе, способен в битките кралю,

корабите си със устрем.

Войниците ти плаваха на изток

със седемдесет шхуни.

Походът пое на юг.

Платната се опъваха на щага.

Високомачтовите шхуни пореха вълните.

Под красив наклон летеше „Висюнд“.

Тук се разказва, че по онова време крал Магнюс притежавал големия „Висюнд“, кораба, построен по заповед на крал Улав Светия. Той имал повече от тридесет двойки гребци. На предния щевен била изсечена в дървото глава на бизон, а на актербака — опашката му. И двете били позлатени. За това разказва Арнур Ярласкалд:

Върху палубите

страшно се стоварваха вълните.

Блестящото злато отмиваха.

Силен вятър шхуната подгони

и понечи във дълбините да я прати.

От север щевените приближаваха,

минаваха покрай Ставангер.

Бушуваше морето.

Слънцето се отразяваше

на мачтите във върховете.

Крал Магнюс плавал от Агдер към Иландия. Арнур продължава:

Ще ви разкажа за „Висюнд“,

как, претоварен

и наклонен от вятъра, отнасяше

победоносните владетели на Согн.

Вождът щевена насочи

към просторната Иландия.

Народът там

приветства радушно своя крал.

20. Крал Магнюс бил посрещнат радостно в Дания. Той веднага свикал съвети и срещи с народа и предложил да го приемат за крал, каквато била уговорката с Хорда-Кнют. Тъй като местните хьовдинги, които стояли на върха на властта в Дания, били обвързани чрез клетва с крал Магнюс и искали да спазят дадената дума, те настояли народът да го приеме. Освен това крал Кнют Велики бил вече мъртъв, както и неговите наследници. А и на всички в страната били известни светостта и чудотворството на крал Улав.

21. Свикал крал Магнюс съвета във Виборг, където от стари времена датчаните избирали кралете си. На този съвет те приели и Магнюс Улавсон за крал на Дания. Той останал почти цялото лято там, народът се отнасял много добре с него и му се подчинявал. Магнюс назначил управители на областите и дал феоди на знатните. Когато наближила есента, той тръгнал към Норвегия. Известно време останал с корабите си в река Гота.

22. Свайн бил син на ярл Юлв, който пък бил син на Тургилс Спракалег. Майка на Свайн била Астрид — дъщеря на крал Свайн Тюгешег и сестра на Кнют Велики по бащина линия и на шведския крал Улав Айриксон по майчина линия. Тяхна майка била кралица Сигрид Велика — дъщерята на Скуглар Тусте. Свайн Юлвсон прекарал дълго време при шведските крале, които му били роднини. Останал чак докато баща му Юлв загинал, за което се разказва в сагата за стария Кнют. Той наредил да убият неговия сродник ярл Юлв в Роскилде. Ето защо Свайн не бил в Дания, когато ставали споменатите по-горе събития.

Свайн Юлвсон бил необикновено красив, едър и силен мъж, голям майстор във физическите игри, сладкодумец и притежавал остър ум. Всички, които го познавали, казвали, че има всички качества на един добър владетел. Свайн Юлвсон отишъл при Магнюс край река Гота, както вече писахме. Кралят го приел сърдечно. Мнозина му били говорили за него, защото Свайн се радвал на обичта на хората. Той говорил лично с краля. Бил остроумен и духовит. Накрая постъпил на служба при Магнюс и влязъл в свитата му. След това Магнюс и Свайн често разговаряли насаме за много неща.

23. Един ден, когато крал Магнюс седял в трона си и около него имало много хора, Свайн Юлвсон седнал на най-близкото до него място. Тогава кралят казал: „Искам сега да кажа на хьовдингите и на народа какво смятам да направя. Тук при мен пристигна един човек, който е известен — и като род, и като личност. Той се казва Свайн Юлвсон. Свайн постъпи на служба при мен и ми се закле във вярност. Както знаете, през лятото датчаните минаха под моя власт, а страната остава без владетел, когато аз замина. И тогава, както знаете, има опасност народите от Източния път или саксите да нахлуят в Дания. Аз обещах да ви оставя хьовдинг, който ще ви защитава и управлява и не виждам друг да отговаря толкова много на условията, освен Свайн Юлвсон. Той произлиза от род, подходящ за един владетел. И ще го направя мой ярл и ще му поверя властта над Дания, когато аз съм в Норвегия, така както Кнют Велики остави ярл Юлв, неговия баща, да властва над страната, докато той беше в Англия.“

Айнар Тамбаршелве казал: „Прекалено знатен ярл, прекалено знатен ярл, възпитанико!“ Кралят се разгневил и отвърнал: „Мислите, че не разбирам? Да, и на мен, както и на вас, ми се струва, че някои са прекалено знатни за ярли, а други не стават за нищо!“ И кралят се изправил, грабнал един меч и го запасал в колана на Свайн. Закачил щит на лакътя му, поставил шлем на главата му и му дал феоди в Дания, такива, каквито бащата на Свайн, ярл Юлв, е имал. После внесли кивота със Светите мощи. Свайн поставил ръцете си върху него и се заклел във вярност на крал Магнюс, след което кралят завел ярла до трона си. А Тюдолв разказва:

Там на изток, край Елв,

без принуда ръцете си постави

синът на Юлв върху кивота

и прекрасни клетви той положи.

Свайн даде свято обещание.

Уважаваният крал на Сконе,

синът на Улав,

призова към мир и споразумение,

които кратко време продължиха.

След всичко това Свайн заминал за Дания и народът го приел с радост. Той създал кралска дружина и скоро станал силен владетел. През зимата обиколил страната и се сприятелил с много от знатните хора. Народът го приел много сърдечно.

24. Крал Магнюс отплавал на север към бреговете на Норвегия с войската си и останал там до края на зимата. А когато дошла пролетта, извел голяма войска и я повел на юг към Дания. С пристигането си научил новини от Вендландия. Вендландците от Юмсборг се отцепили и отказали да му се подчиняват. В тази страна датчаните притежавали голямо кралство. Те основали Юмсборг и той станал силна крепост. Щом научил тези неприятни новини, крал Магнюс събрал голяма флотилия от Дания и през лятото заминал с нея за Вендландия. Водел голяма военна сила със себе си. Арнур Ярласкалд разказва:

Сега ще кажем тук, кралю,

че ти с военна мощ

към Вендландия приближаваш.

За щастие изтегли ти

замръзналите шхуни

от спокойните води.

Никога друг крал не е предвождал

повече шхуни към вендландската земя.

Морето бе изпълнено от кораби военни.

Господарю, мъка на вендландците ще причиниш.

Когато крал Магнюс стигнал до Вендландия, той се насочил към Юмсборг. Веднага успял да превземе крепостта. Избил много хора и подпалил града и множество селища около него. Магнюс нанесъл големи щети на Вендландия. Арнур Ярласкалд разказва:

С огън ти, кралю,

превзе вендландската крепост

и изби мнозина.

За разбойниците — наказание!

Клада тъй висока ти запали

на юг около Юмсборг.

Войниците не съумяха

да опазят домовете си в града.

С искрящи факли ти, кралю,

накара да затуптят изплашени

сърцата на градските мъже.

Много хора във Вендландия минали на страната на крал Магнюс. Но още повече били онези, които избягали. Кралят се върнал в Дания и се приготвил да презимува там. Той разпуснал войската си и освободил датчаните и онези, които го последвали от Норвегия, да си отидат по домовете.

25. През същата зима, в която Свайн Юлвсон получил власт над Дания и спечелил приятелството на много знатни мъже, както и добро име сред народа, той намислил да вземе и титлата крал. Много хьовдинги го подкрепили за това. През пролетта, след като научил, че крал Магнюс е тръгнал на военен поход с голяма войска, Свайн заминал за Сконе и оттам за Готландия. Накрая спрял в Свитюд при своя роднина крал Емюнд. Останал при него почти до края на лятото, но изпратил шпиони в Дания, за да научи подробности за похода на Магнюс, както и колко голяма е войската му. Когато разбрал, че кралят е разпуснал голяма част от войската си и че се намирал в Иландия. Свайн препуснал с многочислена войска, която получил от шведския крал. Когато стигнал в Сконе, населението го посрещнало с радост. Приели го като крал и мнозина се присъединили към воините му. Свайн се спуснал към Шааландия. Там също го приели с радост и той лесно превзел страната. След това се озовал във Фин и превзел всички острови. Народът не оказал съпротива. Свайн имал голяма войска и много кораби.

26. Крал Магнюс научил за всичко това, както и че вендландците изкарали голяма войска срещу него. Започнал да събира войници и скоро събрал голяма войска от Иландия. Дошъл и херцог Ота[6] от Саксония. Той бил женен за дъщерята на Улав Светия, Юлвхилд, която била сестра на Магнюс. Херцогът пристигнал с голяма дружина. Датските вождове подстрекавали Магнюс да тръгне срещу вендландската войска и да не позволи на езичниците да нахлуят и да опустошат страната. Решено било крал Магнюс да поведе войската си на юг към Хайдаби. Останал с корабите си в потока Скотборг, за да пренощува, и там получил вестта, че вендландската войска била толкова голяма, че никой не може да я преброи и на крал Магнюс не му остава друго освен да се оттегли. Но крал Магнюс въпреки всичко пожелал да влезе в бой с вендландците, защото воините му смятали, че има надежда за победа. Повечето от приближените му го съветвали да се откаже. Те казвали едно и също — вендландците имат толкова голяма войска, че никой не може да й излезе насреща. Единствено херцог Ота искал да се бият. Кралят наредил да се свири сигнал за сбор на цялата войска. Наредил на хората да си облекат военните дрехи и през нощта легнали да спят под открито небе. Покрили се с щитовете си, защото научили, че вендландската войска била наблизо. Кралят се притеснявал. Той смятал, че ще бъде лошо, ако му се наложи да отстъпи, защото никога не го е правил. През цялата нощ той почти не мигнал и се молил.

27. Следващият ден бил празник — денят, на който се изпълнявала микелмесата. Кралят заспал едва на разсъмване и сънувал, че вижда баща си, светия крал Улав, който му казва: „Притесняваш се и си неспокоен, нали? Защото вендландците настъпват срещу теб с голяма войска. Не трябва да се страхуваш от една езическа войска, въпреки че е многобройна. В тази битка аз ще бъда до теб. Тръгни срещу вендландците, когато чуеш моя сигнал.“ Когато кралят се събудил, разказал съня си на околните. Слънцето изгряло. Тогава във въздуха се понесъл камбанен звън. Онези, които били ходили в Нидарос, казали, че бие „Радостната“ — камбаната, която крал Улав подарил на църквата „Св. Клеменс“ в Леговището.

28. Изправил се тогава крал Магнюс и наредил да се свири сигнал за атака. Точно тогава вендландската войска се спуснала срещу тях от юг през протока. Цялата кралска войска се втурнала към езичниците. Крал Магнюс захвърлил ризницата си от метални халки и останал по червена копринена риза. Грабнал в ръката си секирата „Хел“[7], която наследил от крал Улав. Повел воините си срещу войската и се биел ту с едната, ту с другата си ръка. Арнур Ярласкалд разказва:

Напред с брадвата широка

неуморимо се стремеше кралят,

захвърлил свойта броня.

Грохот от мечове се носеше около него.

Той с две ръце притисна здраво

дръжката на своята секира.

Господ победоносеца поведе.

„Хел“ черепи трошеше.

Тази битка не продължила дълго. Войниците на краля се биели яростно, диво и където се биели в група, вендландците падали гъсто един до друг като следи от морски вълни по пясъка. Тези, които били най-отзад, се втурнали да бягат, но застигнели ли ги, кралските воини ги колели като говеда. Кралят лично преследвал отстъпващите на изток. Те падали избити на купчини по цялата пустош. Тюдолв разказва:

Братовият син на Харалд

в първите редици на войската

тръгна сред бойците.

Гладните врани

се преситиха след него.

Вендландците в бяг хукнаха,

където видят им очите.

Където Магнюс меч въртеше,

падналите мъртви

покриха пустошта на мили.

Казват, че никога не е имало толкова много жертви в битка из Северните страни по време на християнството, колкото в редиците на вендландците на бойното поле при Лишкугсхеде.

Сред воините на крал Магнюс нямало много жертви, но имало много ранени. След края на битката кралят наредил ранените да бъдат превързани. Във войската обаче се чувствал недостиг на лекари. Тогава Магнюс отишъл при онези, които можели да бъдат използвани като такива, и докоснал дланите им. Погладил ги и по този начин избрал дванайсет мъже, които според него имали най-меките ръце. Казал им да превържат раните на воините. Никой от тези мъже не бил превързвал рани дотогава, но след този случай всички станали добри лекари. Между тях имало двама исландци. Единият бил Туршел Гайрасон от Лингар, другият — Атле, баща на Борд Сварте от Селордал. От тях водят произхода си много лекари.

След тази битка чудото, което направил крал Улав, се разчуло в много страни. От уста на уста тръгнал слухът, че никой човек не може да спечели победа срещу крал Магнюс Улавсон, защото баща му крал Улав бди винаги над него и неприятелите му не могат да го победят.

29. Крал Магнюс се върнал във войската си и тръгнал срещу Свайн, когото бил направил свой ярл, въпреки че датчаните го смятали вече за свой крал. Крал Магнюс си набавил кораби и се постарал да въоръжи войската си отново. И двамата със Свайн събрали много войници. Във войската на Свайн имало доста хьовдинги от Сконе, Халандия и Финьой. Крал Магнюс разполагал предимно с норвежци и иландци. И така, тръгнал той с войската си срещу Свайн. Срещнали се в западната част на страната край Ре[8] и водили голяма битка, която завършила с победа за крал Магнюс. Свайн трябвало да бяга. Той загубил много войници. Отстъпил към Сконе, защото за него било по-сигурно в Готландия. Крал Магнюс се върнал в Иландия, където останал да презимува, заобиколен от голяма войска и много кораби. За това разказва Арнур Ярласкалд:

После в Ре отиде кралят

и се би с устрем и радост.

Прекрасният му меч

се с кръв обагри

сред западната степ.

30. Веднага, щом разбрал, че крал Магнюс е слязъл на брега, Свайн отплавал с корабите си. Той събрал колкото може повече хора и през зимата обикалял около Шааландия, Финьой и другите по-малки острови. С наближаването на Коледа отплавал на юг към Иландия и акостирал в Лимфюрд. Там мнозина се присъединили към него. От много земевладелци получил данъци. Когато крал Магнюс разбрал какво прави Свайн, слязъл при своите кораби и повел войската си, която оставил в Дания и бил попълнил с датчани, на север. По това време Свайн бил в Орхюс. Когато му известили за войската на Магнюс, той извел своите войници извън града в морето и се приготвил за бой.

Магнюс разбрал къде се намира Свайн и че разстоянието, което ги деляло, се е скъсило. Свикал съвет на воините и заговорил пред войската си: „Разбрах, че пред нас е ярлът с войската си. Чух, че тя е голяма. Искам да ви кажа какво мисля. Аз ще тръгна срещу него и ще се бия с него, въпреки че имаме по-малко хора. Сега, както и преди, ние ще се уповаваме на Бог и на моя баща — светия крал Улав. Той ни даде победи вече в няколко битки, а често сме имали по-малко воини от враговете си. Нека се приготвим и потърсим Свайн и войската му. Веднага, щом ги забележим, ще гребем право срещу тях и, без да се бавим, ще започнем сражението. Всички мои войници трябва да бъдат готови за бой.“ Хората му облекли военните си дрехи и всеки един се приготвил, както себе си, така и мястото си на кораба. После моряците на крал Магнюс загребали право напред, докато видели флотилията на ярла. Вражеските кораби също се движили към тях.

Бойците на Свайн се въоръжили и завързали корабите си един за друг. Скоро се разразила жестока битка. Тюдолв разказва:

Кралят и ярлът

Вдигнаха щит

един срещу друг едновременно.

И за двамата бе тежка

играта на оръжия

във онзи ден.

А смелите войници

по-жестока битка не помнеха от тази.

Високо изхвърчаха искри

от бойното поле.

Те се биели на щевените и само онези, които се озовавали близо един до друг върху палубата, можели да се достигнат с мечовете си. Войниците от предната част на корабите хвърляли копия, тези от актербака стреляли с метателни копия или лъкове. Някои хвърляли камъни или въртели боздугани. Воините около мачтата стреляли с лъкове. Тюдолв описва битката така:

Като дъжд валяха

по широките щитове

копията и стрелите.

Там, където се бихме,

враните богато угостихме.

Воините хвърляха стрели и камъни.

Между оръжията в боя

ранените се свличаха

на палубата мокра.

Повече стрели от тетивата

никога стрелец не бе изстрелвал.

Този ден не се умориха

трьондерците да стрелят.

Метателните копия летяха

тъй нагъсто в боя,

че между тях едва промъкваше се взорът.

Стрели се сипеха във гъст валеж.

Тук става дума колко нажежена била битката. В началото крал Магнюс се придвижвал зад стената от щитове пред него, но когато видял, че нещата се влошават, изскочил напред и се смесил с предните редици на войската си. Той крещял и насърчавал войниците си и стъпил на щевена пред всички. Когато хората му видели това, придобили нови сили. Понесъл се мощен боен вик над кралската войска. Тюдолв разказва:

Воините на Магнюс

се насърчиха отривисто

да продължават битката.

Врагът за щита си се хвана здраво.

И битката станала още по-жестока. Ударите се нанасяли безмилостно. Корабът на Свайн бил разчистен от екипажа. Разрушили предния му щевен и местата на гребците от предния щевен до мачтата. Крал Магнюс се качил на кораба с дружината си. Последвали ги останалите му воини един след друг. Тогава настанала такава сеч, че воините на Свайн предпочели да отстъпят. Крал Магнюс превзел кораба на Свайн, а после и останалите му кораби. Тогава Свайн и хората му хукнали в бягство. Голяма част от бойците му загинали, а мнозина останали и помолили за милост, която получили. Тюдолв разказва:

Господарю на бойците Магнюс,

ти смело влезе в боя

и застана най-отпред на щевена.

Всички разбраха това.

Изби мнозина от хората на ярла.

Нарасна пленническата верига,

когато ти и твоята войска

корабите започнахте да превземате.

В бягство ярлът хукна.

От смелия владетел

бяха пощадени безстрашните бойци.

Той не ги осакати.

Тази битка се водила в неделята преди Коледа. Тюдолв разказва:

Битката, която

войниците поведоха стремглаво

помежду си,

започна през една неделя.

Стичаха се кат лавина

хората към боя.

Тогава мнозина

живота си изгубиха.

Трупове раздираха

всяка една вълна.

Смъртта косата развъртя

и после

останалите живи ги събираха.

Крал Магнюс превзел седем кораба на Свайн. Тюдолв разказва:

Седем дълги кораба

Магнюс превзе.

Той — синът на Улав Дигре.

С радост жените в Согн

научиха за кралската победа.

Той казва още:

изгубиха войниците на Свайн

пътя за дома.

Смели бяха те.

Тежък стана походът военен

за войската,

която тръгна срещу Магнюс.

И бурята сега вълна надига,

кости и черепи търкаля

и запокитва ги във дълбините.

Морето диво стене за бойците.

Още през същата нощ Свайн избягал в Шааландия с войниците, които успели да се измъкнат живи и пожелали да го последват. Крал Магнюс акостирал на брега и наредил през нощта войската да слезе на сушата. Рано на другата сутрин те атакували. За това разказва скалдът Тюдолв:

Вчера видях огромни канари

силни ръце да запокитват.

Къщи срутваха със тежестта си те.

Незащитени хората останаха.

Войската на сушата разпределихме

и тръгнахме в атака.

Свайн със думи само

не може страната да опази.

31. Крал Магнюс веднага насочил войската си на север към Шааландия след Свайн. Когато ги настигнали, Свайн и воините му слезли от корабите на брега. Крал Магнюс продължил да го преследва и избивал всички, които успявал да хване. Тюдолв разказва:

Шааландските девици

питаха кой е знаменосец.

Мнозина бяха потопили

мечовете си във кръв.

Жените трябваше да бягат

ужасени през гората.

Онемели тълпи от селяни

се стичаха към Рингстед.

Пот мокреше тила на краля,

но смелият владетел

донесе мир в страната.

Допреди ден копия летяха

над земята и блатата.

На ярла знамената

зад хълма чак се озоваха.

Свайн отстъпвал към Фин, а Магнюс тръгнал из Шааландия с войската си и опожарявал имотите на онези, които през есента били тръгнали със Свайн. Тюдолв разказва:

Ярлът трябваше да бяга

през зимата от кралското имение.

Немалко охранители

изпрати на война

и битка не една

спечели Магнюс със своето оръжие.

Почти бе свършено

със сестриния син на Кнют.

Ти, кралю, нареди

със огън да опустошат

къщите на трьондерците.

Остави ти именията пусти

и с огън селяните разгневи.

Приятелю и господарю,

на ярла искаше ти да отмъстиш

за страшната ненавист.

Но той избяга!

32. Веднага щом разбрал къде е Свайн, Магнюс отплавал натам с войската си. Но Свайн научил за приближаването му и избягал от Фин към Сконе. Оттам се насочил към Готландия и след това към Швеция. Крал Магнюс стигнал до Финьой и заповядал да изгорят всичко наоколо. Хората на Свайн, които били останали там, се разбягали на всички посоки. Тюдолв разказва:

Буря от морето връхлетя.

Хвръкнаха във въздуха искри.

Също по широките дъбови пътеки.

Диви пожарища трещят.

Къщите във Фин горят

с пламъците си до небето.

Покриви и брезови стъбла изгарят.

Норвежците именията изоставят.

Не забравяйте, момци,

да пазите

момите на норвежките бойци.

За трети път във битка влизате

като герои победители.

Намираме

достатъчно красавици във Фин,

където мечовете си обагрихме.

Да продължим налага се

във бойните редици

сред звънтежа на метал.

След това цялото население се предало на крал Магнюс. През остатъка от зимата имало мир в страната. Крал Магнюс назначил управители в Дания. Когато наближила пролетта, той повел войската си на север към Норвегия и останал там почти до края на лятото.

33. Когато Свайн научил това, препуснал към Сконе с голяма войска, която водел от Швеция. Жителите на Сконе го посрещнали сърдечно и му дали още военни подкрепления. Свайн отишъл в Шааландия и я превзел, а след нея Фин и другите по-малки острови. Когато крал Магнюс узнал това, събрал военни кораби и отплавал към Дания. Чул къде се намира Свайн и се насочил натам. Двете войски се срещнали една привечер на място, което се наричало Хелганес. Сражението започнало. Флотилията на крал Магнюс била по-малобройна от тази на Свайн, но корабите му били по-големи, а екипажите имали повече опит. Арнур Ярласкалд разказва:

Казват, че Хелганес се казва

мястото, където кралят,

известен с това,

че вълците редовно храни,

спечели множество победи.

Непрогледен мрак се спусна,

когато кралят

поведе воините свои.

В цялата есенна нощ

битката се вихри.

Сражението било жестоко и кръвопролитно и когато нощта напреднала, числото на жертвите нараснало много. Самият крал Магнюс цялата нощ се бил с метателни оръжия. За това говори Тюдолв:

На мястото,

което Хелганес се казва,

загина цялата войска на Свайн

от копия метателни

Мъжете, които си заслужиха това,

съсечеш отплуваха в смъртта.

Прекрасният крал на Мьоре

хвърли не едно копие.

Господарят на страната,

върха на копието си от ясен

обагри в кръв.

Накратко казано, в тази битка крал Магнюс победил, а Свайн отстъпил. Корабът му бил превзет и екипажът избит. Същата съдба постигнала и другите му кораби. Тюдолв разказва:

Не се изплаши ярлът,

който напусна дългия си кораб,

когато Магнюс тъй направи,

че Свайн поиска да избяга.

Кралят на войската

острия си меч в червено оцвети.

Мечът прогизнал бе от кръв.

Кралят страната завоюва.

По същия начин описва това и Арнур:

Прочутият крал на Сконе,

кораба отне

от брата на Бьорн[9].

И всичките му други кораби.

Успешен улов бе това.

Мнозина от войниците на Свайн загинали на бойното поле. Крал Магнюс и воините му взели голяма плячка. Тюдолв разказва:

Готски щит и броня

отнесох у дома

след тази битка.

Това бе моят дял.

Лятос мечовете свършиха

доста трудна работа.

Хубави оръжия получих.

Похвалих се на жената.

Спечелих шлем, когато

жестокият крал избиваше датчаните.

И така Свайн избягал към Сконе заедно със своите войници, които успели да се измъкнат. Крал Магнюс и войската му ги преследвали далече навътре в сушата. Войниците и селяните им оказали слаба съпротива. Тюдолв разказва:

Синът на Улав остави

военни кралството да управляват.

Жаден за бой

Магнюс потегли

с отбран екипаж на своя кораб.

Знатният владетел

Дания плячкоса.

Оръжие наоколо звънтеше.

Препусна конят,

като вихър се понесе

откъм запад към гробниците в Сконе.

След това крал Магнюс повел войската си през селището. Тюдолв разказва:

Напред във устрем

след знамето на Магнюс

норвежците пътуват.

Плътно под знамето се движим,

щитове нарамили.

Младото момче крачи

напред с неуморна крачка,

напред към Аюнд през Сконе.

Войниците на Магнюс подпалили селището и хората избягали надалече. Тюдолв продължава разказа си:

Върху войниците на ярла

изпробвахме чудесно

желязото студено.

Победоносците на Сконе

падаха мъртви на купчини.

Аленият пламък надалеч се шири,

из селището плува.

Запалихме огньове. Мнозина

избягаха оттам.

Яркият огън плячкоса

всяка къща в Даневелде.

Владетелят с голямата дружина

изгори именията на мнозина.

Изморен от битката

аз нося щит и бродя

по степта на Дания.

Спечелихме победа и ранени

отстъпват войниците на Свайн.

Древната финска земя

остави лани кралят пуста.

Не ще се аз изплъзна,

застанал сред кралските войници.

На Свайн бойците,

които сега отстъпват,

не могат да отричат делото велико,

което Магнюс стори.

Утре ще се вдигнат

много знамена.

Свайн отново бягал на изток. Крал Магнюс насочил корабите си след него. Той се подготвял за набег. Тюдолв казва:

Когато съм до краля,

нямам какво да пия друго

освен соленото море.

Глътка от вълните всмуквам.

Ето пред нас широки брегове —

това е Сконе.

От шведите не ни е страх.

Заради краля

голямата умора ще забравим.

Свайн отишъл в Готландия и оттам заминал при шведския крал, където презимувал, радвайки се на големи почести и слаба.

34. Когато оставил далече зад себе си Сконе, крал Магнюс сменил посоката на корабите си и отплавал към Фалстер. Акостирал и плячкосал околността. Избил мнозина, които минали на страната на Свайн. Арнур разказва:

Кралят се зае да отмъсти

на датчаните за тяхната измяна.

Великият крал поведе

войската си към Фалстер

с гняв.

Младите бойци

събраха купчина от трупове

за гладните орли.

Войниците помогнаха

на другаря на птиците.

Крал Магнюс плячкосал Фин и заграбил много богатства. Арнур разказва:

И така във Фин

Великият обагри знамената в кръв

тогава, когато за своята охрана отмъсти.

За измяната народът бе длъжен да плати.

Помислете, кой двайсетгодишен крал

враните нахрани тъй богато?

Щедри бяха кралските ръце.

35. През тази зима Магнюс останал в Дания и в страната настанал мир. Магнюс участвал в много сражения на територията на Дания и винаги печелел победа. Од Кикинаскалд разказва:

Малко преди микелмесата

се поведе боят.

Вендландците изгиваха

и всички свикнаха

със звъна на метал.

А малко преди Коледа

друга бурна битка се води

на юг в Орхюс.

Тежка бе тя за бойците.

Арнур също разказва:

Сине на Улав,

ти вдъхновение ми даваш

думите да редя във песен.

На враните наля да пият кръв.

Господарю,

редят се стихове един след друг.

Велики кралю,

ти, който смело щитове разцепваш,

четири битки води в една и съща зима.

С право те наричат победител.

Три сражения водил крал Магнюс със Свайн Юлвсон. Тюдолв разказва:

Успешно стигна своя край

това сражение,

тъй както Магнюс пожела.

И даде ми тъй кралят вдъхновение

за таз победа стихове да подредя.

Меча си владетелят на трьондерци

в червено оцвети

и после в три сражения той победи.

36. И така, крал Магнюс започнал да управлява цяла Норвегия и Дания. След като превзел Дания, той изпратил пратеници в Англия при крал Едвард с писмо. То било подписано от Магнюс и съобщавало следното: „Вие сигурно вече сте чули за уговорката, която беше направена между Хорда-Кнют и мене. Според нея, когато единият от нас двамата умре, без да остави син след себе си, останалият жив го наследява — както земята му, така и народа му. Ето че бе писано, както вече сте разбрали, аз да наследя Дания от Хорда-Кнют. Когато той умря, под негово владичество бе не само Дания, но и Англия. Според законната уговорка между нас аз имам право да получа и Англия. Искам да ми предадете кралството. В противен случай ще дойда с войска, събрана от Дания и Норвегия, и нека съдбата да определи на чия страна да бъде победата тогава.“

37. Когато крал Едвард прочел писмото на крал Магнюс, отговорил следното: „Всички тук в страната знаят, че моят баща Адалрод прие това кралство по наследство както по стария, така и по новия закон. Ние сме четирима негови сина. Когато той почина, моят брат Едмюнд пое кралството, защото той беше най-големият от братята ми. Аз се съобразявах с това, докато той беше жив. След него кралството премина в ръцете на втория ми баща крал Кнют. Не беше лесно да си взема обратно страната, докато той беше жив. След Кнют крал стана моят брат Харалд, а когато и той почина, моят брат Хорда-Кнют управляваше Дания. Реши се, че най-справедливо ще е той да управлява едновременно Англия и Дания. Аз не получих кралство. Когато той почина, народът провъзгласи мен за крал на Англия.

Преди да приема титлата крал, не съм служил на никой от моите хьовдинги — нито на тези от кралски произход, нито на другите, които по произход нямаха право на тази земя. Сега аз съм на престола и притежавам цялата страна, така както я е притежавал моят баща преди мен. Няма да дам доброволно титлата си, докато съм жив. Ако крал Магнюс пристигне тук с войската си, няма да тръгна да се бия срещу него. Той може лесно да покори Англия, ако преди това ме убие. Предайте му моите думи!“

Пратениците се върнали при крал Магнюс и му разказали всичко. Кралят се замислил и после отговорил: „По-честно и достойно е да оставим кралството на крал Едвард и да пазим добре кралството, което Господ ми е позволил аз да притежавам!“

Бележки

[1] Леговището — така по онова време наричали кралската резиденция Нидарос.

[2] Двайсет и четири години — в действителност били минали 16 години, откакто Кнют станал крал на Англия през 1016 г., и 19 години, откакто той поел управлението и на Дания през 1019 г. Снуре пресмята годините, изхождайки от годината на смъртта на Свайн Тюгешег — 1008 г., което не отговаря на действителността.

[3] Планината — отнася се за Алпите или Апенините.

[4] Крал Харалд починал през 1040 г.

[5] Хорда-Кнют починал през 1042 г.

[6] Ота — в други източници се среща като Ордюлф.

[7] Хел — владетелка на царството на смъртта според скандинавската митология.

[8] Ре — името на остров Рюген. Следователно Вестландия вероятно е част от крайбрежието на днешна източна Германия.

[9] Бьорн е брат на Свайн Юлвсон и ярл в Англия. Умира през 1049 г.

Край