Снори Стурлусон
Сага за Улав Тригвасон

Жената на Тригве Улавсон се казвала Астрид. Тя била дъщеря на Айрик Бюдаскале, който живеел в Обрестад и бил много влиятелен човек. След гибелта на Тригве тя заминала тайно с всичко, което можела да вземе със себе си. Нейният духовен баща Туролв Люсешег я последвал и никога повече не я напуснал. Доверените й хора обикаляли страната и шпионирали, за да разберат всичко за неприятеля, където и да се намирал той.

Астрид пътувала бременна с детето на крал Тригве. Веднъж наредила да спрат до едно езеро. Скрили се в една землянка. Там Астрид родила син, когото напръскали с вода и нарекли Улав на неговия дядо.

Астрид се крила на това място до края на лятото. А когато нощите станали по-тъмни, дните — по-кратки, а времето — по-студено, тя отново тръгнала на път, следвана от Туролв и още няколко мъже. Пътували през селищата само нощем, за да не срещат никой по пътищата. Една привечер стигнали до Обрестад и отишли при бащата на Астрид Айрик. Придвижвали се предпазливо. Астрид изпратила няколко души в имението, за да предупредят Айрик за пристигането й. Той веднага заповядал да ги поканят в една малка гостна, в която да бъде наредена маса с най-избрани ястия. След като постояли няколко дни, хората от свитата на Астрид си заминали, а тя останала със сина си, две слугини, Туролв Люсешег и сина му Тургилс, който по онова време бил на шест години. Те прекарали цялата зима при Айрик.

2. След като убили Тригве Улавсон, Харалд Грофел и брат му Гюдрьод се запътили към именията на убития. По това време обаче Астрид не била вече там и те не успели да намерят нито следа от нея. До ушите им стигнал слух, че тя очаква дете от Тригве. Наесен Харалд и Гюдрьод тръгнали на север, както вече писахме. Те пристигнали при майка си Гюнил и й разказали какво се е случило. Тя ги разпитала за подробностите. През същата есен между синовете й и Хокон се разразила битка, която продължила и през зимата. За нея вече разказахме. Поради тази битка преследването на Астрид и сина й не започнало през същата зима.

3. През пролетта Гюнил изпратила съгледвачи в Опландия и Викен, за да открият Астрид. Когато пратениците се върнали, те разказали на Гюнил, че Астрид била останала известно време при баща си Айрик и там отгледала сина си, чийто баща бил Тригве. Чувайки това, Гюнил изпратила тридесет въоръжени конници, водени от един смел мъж на име Хокон, който бил неин приятел, да отидат при Айрик в Обрестад и да й доведат сина на крал Тригве.

Конниците тръгнали, но когато наближили Обрестад, приятелите на Астрид ги забелязали и предупредили крал Айрик. Той казал на Астрид да замине още същата нощ. Дал й хора и я изпратил в Свитюд при Хокон Старши — негов приятел и много влиятелен човек. Групата потеглила много преди края на нощта. На следващия ден привечер стигнали до Скаюн^[1] и забелязали голяма крепост. Приближили се до нея и помолили да ги приютят за пренощуване. Не казали кои са; били бедно облечени. Домакинът Бьорн Айтерквайсе бил богат и много проклет. Той ги изгонил и те продължили пътя си, докато стигнали до друга крепост, недалече от първата. Тя се казвала Витскар, а владетелят на крепостта — Тущайн. Той ги подслонил за през нощта и те спали в удобни легла.

4. Хокон и хората на Гюнил стигнали до Обрестад рано сутринта и попитали за Астрид и сина й. Айрик казал, че тя не е при него. Конниците на Хокон започнали да претърсват имението и прекарали целия ден в него. Накрая успели да разберат в каква посока е тръгнала Астрид. Те препуснали натам и късно вечерта стигнали до Бьорн Айтерквайсе в Скаюн. Нахлули в дома му и Хокон попитал Бьорн дали има да му каже нещо за Астрид. Бьорн отговорил, че били идвали някакви хора при него и молили за подслон и допълнил: „Но аз ги изгоних и те сигурно са пренощували някъде наблизо.“

Един от ратаите на Тущайн, връщайки се от работа вечерта, минал през имението на Бьорн, защото му било на път. Видял някакви непознати хора и разбрал за какво са дошли. Когато се прибрал, разказал за това на Тущайн и още не била изминала и една трета от нощта, когато Тущайн събудил гостите си и им казал да си вървят. Той се държал грубо и студено, но когато ги извел от крепостта, им обяснил, че пратениците на Гюнил са отишли при Бьорн, за да ги търсят. Тогава Астрид и хората й го помолили за помощ, а той им дал водач и храна. Водачът ги отвел право в гората и те вървели, докато стигнали до едно езеро, в което имало островче, покрито с тръстика. Успели да прегазят до него и се скрили сред тръстиката.

Рано на следващата сутрин Хокон тръгнал да обикаля селището и да разпитва за Астрид. Когато стигнал при Тущайн и го попитал дали тя е там, Тущайн му отговорил, че няколко души били дошли при него, но още при изгрев-слънце тръгнали към гората. Тогава Хокон поискал от Тущайн един водач, защото не познавал нито пътищата, нито тайните кътчета по тези места. Тущайн сам го придружил и когато стигнали до гората, му посочил посоката, обратна на тази, в която тръгнала Астрид. Обикаляли и търсили през целия ден, но не намерили никой. Накрая си заминали и разказали на Гюнил какво се е случило. А Астрид и хората й продължили пътя си, докато пристигнали в Свитюд при Хокон Старши. Астрид и синът й дълго време живели при него спокойно.

5. Кралицата майка Гюнил научила, че Астрид и синът й Улав били в Свитюд и пак изпратила Хокон с голяма свита при шведския крал Айрик. Хокон му дал богати дарове от името на Гюнил и обещание за нейното приятелство. Кралят посрещнал любезно пратениците, като приятели. Хокон предал молбата на Гюнил да му бъде позволено да отведе със себе си в Норвегия Улав Тригвасон. „Гюнил иска да се заеме с неговото възпитание и обучение“, казал Хокон. Кралят му дал още хора и Хокон се отправил към дома на Хокон Старши. Пратеникът на Гюнил любезно поискал Улав Тригвасон да замине с него за Норвегия. Хокон Старши казал, че майката на Улав била решила синът й да остане при нея и на никаква цена нямало да се съгласи момчето да замине. Пратениците се върнали при крал Айрик и му разказали какво се е случило.

После те се приготвили за връщането си в родината. Но все пак помолили краля още веднъж да им помогне да отведат момчето против волята на Хокон Старши. Кралят отново им дал една дружина и те отишли при Хокон Старши. За втори път настояли момчето да ги последва, а когато Хокон отказал, те го нападнали с остри думи и го заплашили, че ще си получи заслуженото. Били много ядосани. В това време изскочил Бюще, един от робите на Хокон. Бил готов да се бие с тях заради господаря си, но пратениците си тръгнали, преди да ги набият. Те се върнали в Норвегия и разказали на Гюнил всичко; казали й, че са видели с очите си Улав Тригвасон.

6. Сигюрд бил брат на Астрид и син на Айрик Бюдаскале. Той бил извън страната дълго време; живял в Гардарике при крал Валдемар^[2]. Астрид настояла да замине при брат си. Хокон Старши й дал свита и всичко необходимо за из път и тя тръгнала заедно с няколко търговци. Тогава се навършвали две години, откакто Астрид била пристигнала при Хокон, а Улав бил на три години. По пътя на изток те били нападнати от естонски викинги, които се нахвърлили върху стоката и хората. Някои от пътниците били убити, други — взети за роби. Улав бил отделен от майка си. Естонецът Клеркон взел него, Туролв и Тургилс. Клеркон сметнал, че Туролв бил прекалено стар за роб и нямало да се справи с работата; затова го убил. Момчетата обаче отвел със себе си и ги продал на някой си Клерк за един хубав мех. От Клерк трети човек купил Улав за един хубав плащ. Този човек се казвал Реас, жена му се казвала Рекон, а синът им — Реконе. Улав прекарал дълго време при тях и се чувствувал много добре в дома им. Земевладелецът се привързал към него. Улав живял шест години в Естландия.

7. Сигюрд Айриксон пристигнал в Естландия по поръка на крал Валдемар от Холмгорд, за да събере данъците му. Сигюрд дошъл така, както идват знатните личности, с многобройна свита и голям товар. На пазара той забелязал едно много красиво момче. Предположил, че е чужденец и го попитал как се казва. Момчето отговорило, че се казва Улав и че негов баща бил Тригве Улавсон, а негова майка — Астрид, дъщерята на Айрик Бюдаскале. Тогава Сигюрд разпознал в момчето сина на своята сестра. Попитал го как е попаднало на това място. Улав му разказал своята история. Сигюрд помолил момчето да го отведе при земевладелеца Реас и когато отишъл при него, откупил от селянина двете момчета — Улав и Тургилс, които отвел със себе си в Холмгард. Той запазил в тайна произхода на Улав, но се грижил много добре за него.

8. Един ден Улав се разхождал из пазара, където гъмжало от хора. Той попаднал на Клеркон, който бил убил духовния му баща Туролв Люсешег. Улав носел в ръката си малка секира. Той замахнал и я забил дълбоко в главата на Клеркон. После хукнал към дома си и разказал всичко на Сигюрд. Последният начаса дръпнал Улав навътре в къщата, завел го при кралицата и й разказал какво е направило момчето. Кралицата се казвала Алогия. Сигюрд я помолил да помогне на Улав, а тя погледнала малкия и отговорила, че сърцето не й дава да убие едно толкова красиво момче. След това заповядала на хората си да се въоръжат.

В Холмгард толкова много тачели спокойствието и мира, че убивали всеки, който дръзвал да посегне на друг човек без съд; така че според закона и обичая свидетелите на убийството побързали да потърсят момчето. Някой казал, че се криело в имението на кралицата и че там имало въоръжена войска. Това стигнало до ушите на краля и той веднага пристигнал със свитата си при кралицата. Не искал да се стига до бой. Първо кралят заповядал на хората да се успокоят. После устроил съд над виновния и на този съд кралицата обяснила всичко. Момчето било оставено живо и останало в дома на кралицата, а тя го обикнала и много се привързала към него.

В Гардарике имало закон, според който хората, дошли в страната отвън, нямали право да остават дълго време, без да имат разрешение от краля за това.

Сигюрд казал на кралицата кой е Улав, от какъв род произлиза и защо е в страната. Казал й също, че момчето не може да се върне в родината си заради размириците там. Сигюрд помолил кралицата да поговори с краля по този въпрос. Тя изпълнила молбата му и помолила краля да помогне на кралския син Улав, към който хората се били отнесли така жестоко. Тя се молила толкова горещо, че накрая кралят склонил да изпълни молбата й. Той повикал Улав при себе си и се отнесъл към него по начин, подобаващ на един кралски син.

Улав бил деветгодишен, когато пристигнал в Гардарике и останал още девет години при крал Валдемар. Улав бил най-красивият, най-едрият и най-силният младеж, който можело да се срещне по тези места. Бил най-добър от всички и в спортните игри. И досега се разказват легенди за това.

9. След като избягал от Норвегия и от синовете на Гюнил, ярл Хокон Сигюрдсон останал при датския крал Харалд Гормсон до края на зимата. Хокон имал да обмисля толкова много неща през тази зима, че не можел да спи, когато си лягал вечер, а ядял и пиел, колкото да поддържа силите си. Той изпратил свои хора при приятелите си в Тронхайм и им заръчал да убият крал Арлинг, ако успеят да се приближат до него. Съобщил, че щял да се върне във владението си през лятото. През зимата трьонделагците убили Арлинг. За това вече разказахме.

Сърдечна дружба свързвала Хокон и Гюл-Харалд. Харалд винаги се съветвал с Хокон; той споделил с него и това, че иска да остане в родината си и да не предприема повече военни походи. Попитал Хокон дали според него крал Харалд би разделил кралството си с него, ако Гюл-Харалд поиска това от него. „Мисля, че датският крал няма да ти откаже нещо, на което имаш наследствено право. Няма да разбереш отговора на този въпрос, ако не поговориш с него. Мисля, че няма да получиш кралството си, ако не настояваш за това.“

Малко след този разговор Гюл-Харалд разговарял с крал Харалд в присъствието на много сановници, които били приятели и на двамата. Гюл-Харалд настоял крал Харалд да му отстъпи половината от кралството, за да може Гюл-Харалд също да има род и родина в Дания. Крал Харалд се ядосал на тези претенции и казал, че никой не е искал от неговия баща, крал Горм, да бъде половин крал на Дания, нито пък от бащата на Горм, Хорда-Кнют, е било искано такова нещо, нито от Сигюрд, нито от Рагнар Лудброк. Той толкова се вбесил, че било по-добре да не се разговаря с него повече по този въпрос.

10. Гюл-Харалд съвсем се обезкуражил. Кралството му не се разширило, а на всичкото отгоре изпаднал в немилост пред краля. Той се оплакал на приятеля си Хокон и го попитал за съвет как може да получи половината датско кралство, като казал, че има намерение да го спечели със сила и оръжие. Хокон отговорил, че не трябва да казва никому за това: „Става въпрос за живота ти. Помисли си доколко си готов да осъществиш своя план. За големите постъпки трябват смели и дръзки хора, които при нужда не си пестят нито доброто, нито лошото. Не може човек да започва големи дела и да ги изоставя на средата засрамен.“ Гюл-Харалд отвърнал: „Мисля да поставя моето искане така, че да не си пазя ръцете неоцапани с кръвта на краля, ако той ми откаже кралството, което ми се полага по право.“ С това разговорът приключил.

После крал Харалд разговарял с Хокон. Той разказал на ярла как Гюл-Харалд поискал кралство от земите на краля и какъв бил отговорът на крал Харалд, който заявил, че на никаква цена не би намалил кралството си. „И ако Гюл-Харалд продължи да настоява, няма да се поколебая да заповядам да го убият, защото аз не разчитам вече на неговата вярност.“ Ярлът отговорил: „Мисля, че сега, след като Харалд стигна толкова далеч в искането си, той няма да спре дотук. Лесно ще събере хора, ако тръгне да воюва, защото хората обичаха баща му. А Вие ще сбъркате, ако убиете родственика си, защото тогава ще кажат, че той е невинен. Но не искам да Ви съветвам да бъдете по-лош крал от Вашия баща Горм. Той разшири кралството си и никога не загуби и частица от него.“ Тогава кралят попитал: „Какво ме съветваш тогава, Хокон? Нито да разпокъсвам кралството си, нито да се избавя от този, който ми създава проблеми!“ „След няколко дни ще се срещнем отново — казал ярл Хокон, — първо ще помисля по този тъй сложен въпрос и тогава ще Ви дам отговор.“ След това кралят и хората му си отишли.

11. Ярл Хокон се замислил. Трябвало да намери някакво решение, затова и заповядал на прислугата си да пуска в дома му само определени хора.

Няколко дни по-късно кралят дошъл при ярла и те отново разговаряли. Кралят го попитал дали е измислил нещо по въпроса. „Ден и нощ не затворих очи откакто говорихме — казал ярлът, — и стигнах до мисълта, че ще бъде най-добре Вие сам да притежавате и управлявате кралството, което принадлежеше на Вашия баща и което Вие наследихте от него, но трябва да дадете на роднината си Харалд друго кралство, което ще му донесе почитта на хората.“ „Що за кралство ще бъде това, което ще дам на Харалд — попитал кралят, — а ще запазя същевременно Дания цяла?“ Ярлът отговорил: „Норвегия! Кралете, които в момента я управляват, се отнасят лошо с народа. Хората им желаят злото и това е справедливо.“ Кралят казал: „Норвегия е голяма страна с жилав народ, който оказа твърда съпротива на чуждата войска, когато Хокон защитаваше страната — тогава ние загубихме много хора и не спечелихме нито една победа. Харалд Айриксон е мой приемен син. Аз съм го държал в скута си.“ Тогава ярлът отвърнал: „Отдавна зная, че помагате на синовете на Гюнил, но те от своя страна винаги са Ви се отблагодарявали със зло. Ние ще спечелим Норвегия много по-лесно, ако изпратим цялата датска войска да се бие за нея. Изпратете вест на Вашия роднина Харалд! Предложете му кралство и земя, колкото онези, които са имали братята му в Дания! Поканете го на разговор. Така Гюл-Харалд много бързо ще отнеме Норвегия от крал Харалд Грофел.“ Кралят отвърнал, че народът ще негодува, ако измами приемния си син. „Датчаните ще кажат, че ако трябва да се избира, по-добре е да убиеш един норвежки викинг, отколкото братовия си син!“ След дълги разговори накрая постигнали единомислие.

12. Гюл-Харалд отново дошъл при Хокон за разговор. Ярлът му казал, че е подготвил нещата в негова полза и че норвежкото кралство ще му бъде едва ли не поднесено на тепсия. „Тогава ще продължим по-нататък — казал той, — аз ще ти бъди силна опора в Норвегия. Първо получи кралството! Крал Харалд е твърде стар вече и има само един син, който не го обича особено много.“ Ярлът дълго говорил на Харалд по този начин и Гюл-Харалд останал много доволен от развитието на нещата. След това тримата заедно — кралят, ярлът и Гюл-Харалд, често говорили на тази тема.

И така кралят на Дания изпратил вестоносци при крал Харалд Грофел в Норвегия. Приели ги любезно. Когато се изправили пред норвежкия крал, му разказали, че ярл Хокон е в Дания и лежи смъртно болен, почти безжизнен. Обяснил му също, че крал Харалд Гормсон кани своя приемен син Харалд Грофел в Дания, като в негова чест иска да устрои големи пиршества, каквито са се правили по-рано за братята му. Поканили го от името на крал Харалд да се срещнат в Иландия.

Харалд Грофел споделил новините с Гюнил и приятелите си. Изказали се много и различни мнения — някои мислели, че е опасно кралят да пътува, но повечето хора искали той да замине, защото гладът в Норвегия по това време бил толкова голям, че дори и кралете не успявали да набавят достатъчно храна за хората си. Затова и фиордът, където акостирали кралете, бил наречен по онова време Хардангер^[3]. Реколтата в Дания не била лоша и норвежците смятали, че ще има храна за тях, ако крал Харалд Грофел получи владение там. Преди пратениците на датския крал да заминат за родината си, Харалд Грофел обещал да отиде в Дания през лятото, да се срещне с датския крал и да приеме предложението му.

13. През лятото крал Харалд Грофел тръгнал за Дания с три дълги кораба. Единият от тях бил предвождан от херс Аринбьорн от Фюрдане. Крал Харалд тръгнал от Викен през Лимфюрд в посока Хале. Говорело се, че датският крал скоро щял да пристигне там. Когато Гюл-Харалд разбрал, че Харалд Грофел е отплавал, веднага се насочил в неговата посока с девет кораба. Преди това той бил подготвил флотилията за грабежи. Ярл Хокон също имал флотилия, която подготвил за плячкосване на други кораби и земи. Той притежавал дванадесет кораба и всички до един били големи.

Щом Гюл-Харалд заминал, ярл Хокон казал на краля на Дания: „Въпросът е дали да не прекъснем похода и да не му дадем заслуженото. Сега Гюл-Харалд ще убие Харалд Грофел и ще завоюва Норвегия. Мислиш ли, че ще Ви бъде верен, ако дадете такава власт в ръцете му? През зимата той ми каза, че би Ви убил, ако му се удаде такъв случай. Сега аз мога да завоювам Норвегия за Вас и да убия Гюл-Харалд, ако ми обещаете да се договорим след това. Аз ще стана Ваш ярл, заклевам се в това. Ще завоювам Норвегия с Ваша помощ, а след това ще я държа под Ваше владичество и ще събирам данъците за Вас. Тогава, кралю, Вие ще станете по-велик от Вашия баща, защото ще властвате над две държави.“ Кралят и ярлът се споразумели и Хокон заминал с войската си да пресрещне Гюл Харалд.

14. Гюл-Харалд стигнал до Хале във Лимфюрд. Той веднага предизвикал Харалд Грофел на бой; понеже кралят имал по-малко хора, слязъл веднага на сушата; там наредил хората си в боен ред и се приготвил за сражението. Преди боя той говорил на хората си, вдъхнал им кураж и желание за победа. След това заповядал да изтеглят мечовете си, втурнал се в първите бойни редици и започнал да нанася удари на всички страни. В „Грофелдропа“ Глюм Гайрасон разказва:

Твърд като метала,

на мечовете господарят

с думи силни пред хората застана,

преди да оцвети широката поляна

с кръвта на Харалд.

Господарят на страната

каза на войската

мечовете да извадят,

враговете в ада да изпратят.

На краля думите са прави,

смяташе войската.

В тази битка загинал Харалд Грофел. А Глюм Гайрасон разказва:

Кралят легна навеки

на широкия бряг на Аимфюрд;

той, който, влюбен в конете,

издигна крепост от щитове

пред морските коне.

Смелият владетел загина

край Хале, на пясъчния бряг.

Измамният приятел на кралете

бе причина за това убийство.

Повечето хора на Харалд загинали заедно с него. Там паднал и херс Аринбьорн. Всичко това се случило петнадесет години след гибелта на Хокон Възпитаника на Адалстайн и тринадесет години след смъртта на ярла на Ладе Сигюрд. Свещеник Аре Тургилсон казва, че ярл Хокон, наследявайки баща си, прекарал в Тронхайм тринадесет години и бил там до смъртта на Харалд Грофел. Той казва също, че през последните шест години от властването на Харалд Грофел, Хокон и синовете на Гюнил воювали непрестанно помежду си и ту той, ту те напускали страната.

15. Ярл Хокон и Гюл-Харалд се срещнали малко след гибелта на Харалд Грофел и ярл Хокон влязъл в бой с Гюл-Харалд. Ярл Хокон победил, а Харалд бил взет в плен, след което Хокон го окачил на бесилката. Когато ярлът се завърнал при датския крал, му разказал за убийството на неговия роднина Гюл-Харалд.

След това крал Харалд свикал войска от цялата страна. Той имал шестстотин кораба. С него тръгнали ярл Хокон, синът на крал Гюдрьод Харалд Гренске и много други сановници, които били избягали от именията си, преследвани от синовете на Гюнил. Датският крал пристигнал във Викен и всички тамошни хора му се подчинили. Когато пристигнал в Тьонсберг, към войската му се присъединили много хора, а той предоставил цялата войска, която довел от Дания, на ярл Хокон; дал му Рогаландия, Хордаландия, Согн, Фирдафилке, Сюнмьоре, Нурмьоре и Румсдал. Тези седем области ярл Хокон получил, за да ги управлява при същите условия, при които крал Харалд Хорфагре ги бил дал за управление на синовете си. Разликата била само в това, че ярл Хокон получавал всички данъци от кралските владения в тези области и в Тронхайм, както и още толкова от кралските доходи, колкото му било необходимо, за да поддържа войската, ако в страната нахлуе вражеска войска. На Харалд Гренске крал Харалд дал Вингюлмарк, Вестфолк и Агдер. Дал му и титлата крал, като му позволил да притежава кралството, принадлежащо на рода на Харалд Гренске от стари времена и което Харалд Хорфагре бил дал на синовете си. По това време Харалд Гренске навършвал осемнадесет години и бил вече добър воин. След тези събития Крал Харалд тръгнал към родината си с цялата си войска.

16. Ярл Хокон заминал с флотата си на север. Когато Гюнил и синовете й разбрали за това, събрали войска, но тя била малобройна. Тогава, както правели обикновено, отплавали на запад с всички, които поискали да ги следват. Първо отишли на Оркньой, където имало много ярли; това били синовете на Турфин Хаюсаклюв, Лудве, Арнвид, Лют и Скюле.

А ярл Хокон превзел цялата страна и презимувал в Тронхайм. Айнар Сколаглам говори за това във „Велекла“:

Той, който лента от коприна

на челото носи,

седем области превзе.

Това бе радост за страната!

През лятото Хокон отплавал на юг и навсякъде, откъдето минавал, хората му се подчинявали. На всички той казвал да запазят храмовете си и обичая да правят жертвоприношения и хората се вслушвали в думите му. И за това се разказва във „Велекла“:

Умният господар на войската заповяда

опустошената страна,

с храмове осеяна

и притежавана преди от Тур,

за гробница на боговете да се смята.

А самият Тур, щит нарамил,

го поведе по морето

срещу вълка водач на воините-ютни,

вълка, когото боговете пазят.

Мъдрите аси за жертвоприношение пристигат.

Смелият воин така увеличава

своята собствена слава.

Ето, в земята пак зърно покарва!

Великият крал заповед дава

щитоносците да подирят

каменните гробове на боговете.

От Викен далече на север

сега лежи ярлът погребан.

Кралството на Хокон,

с оръжие спечелено,

нашироко се простира.

През първата зима от управлението на Хокон в страната селдата изплувала по плитчините на цялото крайбрежие, а през есента, накъдето и да погледнел, човек виждал избуяли жита. През пролетта хората имали зърно за посев; повечето селяни успели да засеят нивите си и скоро разбрали, че реколтата ще бъде богата.

17. Крал Рагнфрьод и Гюдрьод останали единствените живи синове на Гюнил и Айрик. В „Грофелдропа“ Глюм Гайрасон разказва:

Надеждата си за богатство

след смъртта на господаря

аз забравих.

Смъртта на Харалд

възможност никаква не ми остави

да имам благосъстояние.

Но знам, че двамата му братя

клетви дадоха и обещания.

Дружинниците се надяват

на тях за свой успех и щастие.

През пролетта, след като прекарал зимата на Оркньой, Рагнфрьод тръгнал на път. Той отплавал с многобройна войска и големи кораби към Норвегия. Пристигайки там, научил, че ярл Хокон бил в Тронхайм. Тогава Рагнфрьод се насочил към Стад и плячкосал Сюнмьоре. Някои от тамошните хора доброволно минали на негова страна, както често се случва, когато вражеска войска нахлуе в една страна — тези, които биват нападани, търсят помощта там, където има най-голяма вероятност да я получат.

Ярл Хокон разбрал, че има размирици в Мьоре; веднага приготвил кораби, събрал войска и колкото може по-бързо отплавал от фиорда. Ярлът водел многобройна войска, която се срещнала с войската на Рагнфрьод от северната страна на Сюнмьоре. Ярл Хокон веднага влязъл в бой. Имал по-голяма войска, но по-малко кораби. Битката била жестока и по-тежка за Хокон, защото се водела в морето, както било обичайно.

В залива излязла буря и всички кораби се приближили към сушата. Ярлът заповядал да се придържат към брега, защото за него било по-добре войската му да слезе на твърда земя. Когато корабите опрели дъното, ярлът и войската му слезли от тях и ги изтеглили толкова навътре към брега, че врагът да не може да ги върне лесно обратно в морето. След това ярлът повел хората си към хълма и предизвикал Рагнфрьод също да слезе на брега при него. Рагнфрьод обаче останал на мястото си и двете войски продължили да хвърлят копия и стрели една срещу друга. Рагнфрьод все пак не слязъл на брега и те се разделили.

Рагнфрьод отплавал на юг с войската си, защото се страхувал да не би сухопътните дружини на местното население да минат на страната на ярл Хокон. А ярл Хокон не продължил да го предизвиква, защото виждал, че корабите на Рагнфрьод били много по-големи от неговите.

През есента Хокон заминал за Тронхайм и прекарал там цялата зима. По това време крал Рагнфрьод притежавал цялата земя на юг от Стад: Фирдафилке, Согнафилке, Хордаландия и Рогаландия. Той имал много хора и когато дошла пролетта, свикал голяма войска. След това тръгнал да обикаля областите си и събрал още хора, сдобил се с кораби и всичко друго, от което имал нужда.

18. Когато настъпила пролетта, ярл Хокон свикал войска от северната част на страната. Дошли много хора от Хологаландия и Намдал, а по пътя от Бьоле до Стад към него се присъединили още люде от всичките седем селища в този район. Последвали го седем ярла с толкова много войници, че краят им не се виждал. За това се разказва във „Велекла“:

И още нещо стана:

смелият страж на Мьоре

за битка тръгна в поход

към Согн с войската.

От четири страни дойдоха хора,

последваха го в строя.

Въртеше меча той

един за всички в този бой.

А към срещата се плъзгаха

като по леки водни ски

седмина ярли с властелина;

след тях враните бързаха —

гладна дружина.

Цяла Норвегия с радост откликна,

героите когато се сплотиха

и мечът за война се вдигна.

И край носа в морето водата потопи

труповете на мнозина.

С войската си ярл Хокон отплавал към Стад. Там разбрал, че крал Рагнфрьод е тръгнал към Согн със своята войска, затова Хокон също се насочил натам. Двамата се срещнали край Стад. Корабите на ярла акостирали на брега и хората се скрили от погледа на крал Рагнфрьод под елховите клони. Притаили се, готови за бой. За това се разказва във „Велекла“:

В следващата битка

врагът на вендерландците устрои

масова човешка сеч.

Самият ярл се би жестоко.

Мечовете цвилеха като коне.

Господарят кораба насочи

към бойното поле.

На сушата спря той

своя морски кон.

И там се разразила страхотна битка. Ярл Хокон имал доста по-многобройна войска и победил. Това се случило в Дингенес, там, където се срещат Согн и Хордаландия. Крал Рагнфрьод избягал с корабите си, но триста негови войници намерили смъртта си на бойното поле. За това се разказва във „Велекла“:

Битката беше жестока.

Злокобните грифони

отнесоха триста мъже

в своите нокти.

В смъртта ги отведе тежкият бой.

Печелил много битки,

едва успя да се измъкне кралят

над главите на своите моряци.

Народът само спечели от това!

След това сражение крал Рагнфрьод избягал от Норвегия, а ярл Хокон въдворил мир в страната. Огромната войска, която го следвала, разпуснал, а самият той останал, докато минат есента и зимата.

19. Ярл Хокон се оженил за дъщерята на Скаге Скуфтесон, Тура. Скаге бил знатен човек, а Тура — необикновено красива жена. Синовете на Хокон и Тура се казвали Свайн и Хеминг, а дъщеря им — Берлют; по-късно тя се омъжила за Айнар Тамбаршелве. Ярл Хокон много обичал жените и оставил след себе си много деца. Една от дъщерите си, Рагнил, той омъжил за Скуфте Скагесон — брата на Тура. Ярлът толкова много обичал Тура, че държал на нейните роднини повече, отколкото на всеки друг. Зет си Скуфте той поставил най-високо от всички и му дал големи права в Мьоре. На всеки военен поход Скуфте бил длъжен да насочва кораба си така, че той да бъде най-близо до кораба на ярла. Никой нямал право дори да се опита да разположи своя кораб между техните.

20. През едно лято ярл Хокон заминал на военен поход. Един от корабите му бил воден от Турлайв Спаке. С този кораб пътувал и Айрик, който тогава бил на единадесет години. Когато спирали вечер, Айрик искал да спи възможно най-близо до кораба на ярла. Но когато стигнали до Мьоре, Скуфте дошъл с един дълъг кораб и голям екипаж. Приближавайки се с помощта на греблата към флотилията, Скуфте извикал на Турлайв да отдръпне кораба си от този на ярла и да направи място за кораба на Скуфте. Айрик веднага му отвърнал да си потърси друго място. Ярл Хокон чул, че синът му се мисли за достатъчно властен, за да нарежда на Скуфте какво да прави, и веднага заповядал на Турлайв да се отдалечат, защото иначе лошо им се пишело; щели да си получат боя. Когато Турлайв чул, веднага извикал на хората си да освободят корабните въжета. Те изпълнили нареждането, а Скуфте се разположил на мястото, което обикновено заемал — най-близкото до ярла. Когато се срещал с ярла, Скуфте винаги му разказвал новините, а и ярлът разказвал на Скуфте онова, което узнавал преди него. Наричали го Скуфте Съгледвача. През зимата Айрик останал при духовния си баща Турлайв, а рано напролет му дали дружина. Турлайв му представил също шхуна и кораб от тридесет сеса^[4] с пълно оборудване, екипаж, платна и продукти. Айрик отплавал към Мьоре. Там Скуфте Съгледвача обикалял именията си със своя кораб и голям екипаж. Айрик се насочил към него и го предизвикал на бой, в който Скуфте намерил смъртта си. Айрик помилвал всички, които останали живи. Скалдът Еюлв Дода разказва за това в „Бандадропа“:

Късно вечерта отплава

младият водач на кораб

със също тъй младия си екипаж

срещу херса в гъстата мъгла.

Той меч блестящ изви

срещу дъгата на щита,

зарадва вълци, врани,

с трупа на Скуфте ги нахрани.

Жесток и смел, той

херса погуби в тоз бой.

Един окъпан в злато господар

загуби си живота,

преди сам да е разбрал.

Той, смелият, не бе избягвал нивга

от никой, който в шлема му се бе прицелил,

докато не стихна

в обятията на смъртта.

След това Айрик отплавал на юг и пристигнал в Дания. Отишъл при крал Харалд Гормсон и останал там до края на зимата. Напролет датският крал изпратил Айрик в Норвегия и му дал титлата ярл. Айрик добил правото да управлява Вингюлмарк и Ромерике при същите условия, които важали за подчинените на Харалд Гормсон крале преди Айрик. Скалдът Еюлв Дода разказва за това:

Дете едва на няколко години,

насочи водачът на народа

на юг в морето тесния дракар,

преди вождове алчни за злато

земя да му дадат и да го молят

шлем да сложи

и да приеме съпругата на Один^[5].

Айрик станал велик водач.

21. По време на събитията, за които разказахме, Улав Тригвасон бил в Гардарике. Крал Валдемар се грижел много добре за него, а и кралицата много го обичала. Кралят го поставил начело на войската и го изпратил да защитава страната. Така Улав добил опит в сраженията, а войската попаднала в добри ръце. Улав имал на разположение дружина и плащал на войниците с онова, което получавал от краля. Той умеел да се грижи за хората си и те го ценели заради това. Но станало така, както става обикновено, когато един чужденец получи власт или му се окаже толкова голяма чест, че изпъква пред местните хора — мнозина започнали да му завиждат за това, че кралят и кралицата го обичат толкова силно. Хората намеквали на краля да се пази и да не дава толкова голяма власт на Улав. Казвали: „Такъв човек може да бъде опасен, ако се обърне срещу Вас или Вашето кралство с цялата власт, която сте му дали. Той е смел и обичан от кралското семейство. А и не знаем за какво си шепне постоянно с кралицата!“ Сред хората на властта било обичайно половината от кралската дружина да принадлежи на кралицата и тя да издържа дружинниците от своите пари. За тази цел кралицата получавала от кралските приходи толкова, колкото й трябвало. Така било и в двора на крал Валдемар. Кралицата имала дружина не по-малка от тази на краля и двамата се надпреварвали кой да вземе при себе си по-смелите войници; и двамата искали най-добрите хора за себе си. Но кралят дал ухо на хорските приказки; станал по-сдържан и предпазлив с Улав. Когато Улав забелязал това, той го споделил с кралицата и казал, че искал да си замине на север, където в миналото неговият род имал кралство. Улав смятал, че мястото му е там.

Кралицата му пожелала лек път и му казала, че сигурно много хора ще тръгнат с него, където и да отиде, защото бил смел мъж. И така Улав се качил на кораба си и отплавал към Източния път. По пътя минал през Борнхолм, слязъл на сушата и плячкосал каквото могъл. Местното население излязло насреща му с оръжие, но Улав победил в боя и взел богата плячка.

22. Докато Улав бил в Борнхолм, времето рязко се влошило и в морето излязла буря; той не можел да остане повече там и отплавал към Вендландия^[6], където морето било спокойно. Кралят на Вендландия се казвал Бурислав^[7], дъщерите му се казвали Гайра, Гюнил и Астрид. Страната, в която Улав слязъл на брега, се управлявала от Гайра. Диксин бил мъжът, който имал най-тежката дума пред кралицата и й помагал в управлението. Когато разбрал, че в страната пристигнали някакви непознати, които изглежда били знатни хора, Диксин отишъл при тях със заръка от кралица Гайра да ги попита дали ще презимуват в страната, защото лятото било още далече, а времето било лошо и имало силни бури по тези места. Когато Диксин се приближил, веднага разбрал, че между тези хора заповедите издава един отличаващ се със знатната си външност човек. Диксин казал, че кралицата ги кани в дома си и им предлага своето приятелство. Улав приел поканата и отишли при кралицата. Кралят и Гайра много се харесали. Улав предложил на кралицата брак и веднага започнали приготовления за сватбата. Улав се оженил за кралица Гайра още същата зима. Така той поел управлението на страната заедно с нея. Скалдът Халфред Вандраада споменава за това в сказанието, което съчинил за крал Улав:

Вождът при Холмен

обагри меча си в кръв;

на изток в Гардар — също.

Не отричайте, бонди!

23. Ярл Хокон властвал в Норвегия и не изпращал никакви данъци на датския крал, защото получил правото да ги използва сам за защитата на Норвегия от синовете на Гюнил.

24. По онова време кайзер на Саксландия бил Ото^[8]. Той пратил вест на датския крал Харалд, че кралят трябва да се покръсти и да приеме правата вяра, както и цялото население на страната му. Ако Харалд не пожелаел да направи това, казал кайзерът, той щял да тръгне срещу Дания с войската си. Кралят събрал своята войска, за да защити страната, и наредил да бъдат приготвени военните му кораби. След това изпратил вест на ярл Хокон в Норвегия и го повикал да дойде напролет с толкова войници, колкото можел да доведе със себе си.

През пролетта ярл Хокон свикал воини от цялото кралство и събрал огромна войска, с която отплавал за Дания. Кралят го посрещнал с големи почести. Там пристигнали и други вождове, които искали да помогнат на крал Харалд. Той събрал огромна войска.

25. Улав Тригвасон презимувал във Вендландия, за което вече разказахме. През тази зима той обиколил някои от селищата, които принадлежали на кралица Гайра и населението на които престанало да й се подчинява и да плаща данъци. Улав плячкосал селищата и убил много от жителите им. Той покорил тези земи и се върнал при съпругата си. Рано напролет Улав приготвил корабите си и отплавал в морето. Той минал край Сконе и извършил набег там. Местните хора се събрали и влезли в бой с него. Улав ги победил и взел богата плячка. Скалдът Халфред Вандраада разказва:

Тълпи йемтландци и вендландци

кралят посече в боя.

Скоро му стана навик

да се изправя срещу всичко свято.

Дръзко размаха водачът на херсите

смъртоносния меч срещу готите

и изпрати бурята към Сконе.

26. Кайзер Ото тръгнал с голяма войска. Той събрал хора от Саксландия, Франкландия^[9] и от Фрисландия. С него бил и крал Бурислав от Вендландия също с голяма войска; придружавал го сродникът му Улав Тригвасон.

Кайзерът имал една голяма войска от конници и друга, още по-голяма, от пехотинци. Той събрал много войници и от Холстайн. Датският крал Харалд възложил на ярл Хокон с норвежката си войска да защитава Дания. За това се говори във „Велекла“:

Корабите бързаха към Дания

за битката.

От север към юг плавно

се носеха крантите.

Такива неща стават.

Със шлем — да му пази главата,

господарят на войската,

когато срещна датските крале,

потърси дрота на Дьовре.

Опита се кралят да подмами,

да предизвика на сумрачните горски поляни

онзи, който от север пристигна.

Владетелят помоли

облечения в броня воин

да пази Вирке

от мнозинството щитоносци.

Кайзер Ото пристигнал в Даневирке с войската си^[10]. Ярл Хокон отбранявал крепостните стени с войниците си. Даневирке е изградена така: два фиорда се врязват навътре в сушата — по един от двете й страни; между тези фиорди датчаните построили голяма крепостна стена от камък, кал и дървени стволове, изкопали широк и дълбок ров пред нея и издигнали кули край портите на крепостта. Голяма битка се разразила на това място. За нея се говори във „Велекла“:

Колкото и смело да се би

копиеносецът със тях,

не успя и напред не проби

през тяхната силна войска,

когато кралят на франките,

дошли от юг и следвани

от фрисландци и вендландци,

започна битката и пожела двубой

между водачите на двата флота.

Ярл Хокон поставил бойни дружини при всички порти на крепостта, а тези дружини включвали повечето войници от войската. Той им наредил да обхождат крепостната стена и да се включват в битката там, където врагът ставал най-опасен. Много от хората на кайзера загинали и той не успял да превземе крепостта. Тогава се оттеглил и не повторил повече атаката си. За това се разказва във „Велекла“:

От меча лумна огън

там, където новаците на Один

събраха щитовете си в един.

Другарят на орлите

срещу насочените остриета тръгна.

Морският герой обърна

саксите във бягство.

Владетелят и вярната войска

защитиха Вирке от врага.

След тази битка ярл Хокон се върнал на корабите си и решил да поеме обратния път към Норвегия. Не случил обаче с попътен вятър и трябвало да остане в Лимфюрд.

27. Кайзер Ото се отправил с войската си към Слиен^[11]. Той разположил корабите си във фиорда край Иландия. Когато датският крал Харалд научил, веднага излязъл срещу него с войската си. Разразила се жестока битка, в която победил кайзерът. Датският крал избягал към Лимфюрд и спрял на остров Морс. Кайзерът и кралят започнали да си разменят пратеници и послания. Накрая се уговорили да сключат мир и насрочили среща помежду си. Срещнали се на остров Морс. Там, един свят епископ на име Попо посочил на Харалд правата вяра като докоснал с ръката си нажежено желязо и после показал на Харалд, че на ръката му няма и следа от изгаряне. Така крал Харалд и цялата датска войска били покръстени.

Преди да се случи това, крал Харалд изпратил вест от остров Морс на ярл Хокон да пристигне с войската си на помощ на датчаните.

Ярлът пристигнал на острова, когато кралят бил вече покръстен. Кралят го повикал при себе си и настоял ярлът също да се покръсти. Така Хокон и всички, които го следвали, били покръстени. Крал Харалд дал на ярл Хокон свещеници и учени хора и му казал да покръсти целия народ на Норвегия. После двамата се разделили и ярл Хокон отплавал в открито море, където спрял да дрейфува, за да изчака попътния вятър. Когато преценил, че времето е подходящо за път, той изпратил всички учени мъже обратно на брега, а самият той отплавал. Вятърът духал в посока запад-югозапад; ярлът плавал през Йоресюнд, спирал, слизал на сушата по двата бряга и плячкосвал. После се насочил на изток покрай Сконе и също плячкосвал навсякъде, където спирал по крайбрежието. Когато стигнал в Готашаара, акостирал на брега и направил голямо жертвоприношение. При него долетели две врани, които силно грачели. Ярлът приел това като знак от Один, че е приел жертвоприношението му и го приканва да влезе в бой. Тогава ярлът слязъл на брега с войската си и изгорил всички кораби. Срещу него излязъл ярл Отар, който управлявал Готландия. Между тях се разразила голяма битка, в която ярл Хокон победил, а ярл Отар загинал заедно с голяма част от войската си. Ярл Хокон прегазил източната и западната част на Готландия с войската си и стигнал до Норвегия. От там поел на север и стигнал до Тронхайм. За това се разказва във „Велекла“:

Тоз, който бойците покосени

принесе в жертвоприношение на боговете,

така часа на битката разбра —

той беше мил на гордите валкюри.

Да грачат врани той видя

и на мига към битка призова.

Знаците на Аают той разбра

и с помощта тяхна успя

живота на повечето готи да отнеме.

Там, където никога преди това

войска не бе вилняла,

пристигна ярлът,

меча развъртя

и пламък от щита му лумна.

Толкова далече от морето

никой щитоносците не бе отвеждал,

от кораба на суша кралят ги свали,

поведе ги по готската земя.

От трупове могили той издигна;

на асите потомъкът победител стана,

а загиналите — Один грабна!

Кой би се усъмнил в намесата на боговете,

когато ярлът дръзко убиваше кралете?

Могъщи сили, аз бих казал,

кралството на Хокон управляват!

28. Кайзер Ото се върнал в своите владения в Саксландия. Той и датският крал се разделили като приятели. Говори се, че кайзер Ото станал кръстник на сина на крал Харалд — Свайн и му дал името си, така че кралският син се казвал Ото Свайн. Крал Харалд се придържал съвестно към християнството до края на живота си. Крал Бурислав заминал за Вендландия заедно със сродника си Улав. За тази битка Халфред Вандраада разказва в „Улавсдропа“:

На юг от Хедеби пращеше

бронята на господаря

сред биещите се във Дания,

като че кожата на мечка се дереше.

29. Улав Тригвасон останал във Вендландия три години. Жена му Гайра се разболяла и умряла. Улав много тъгувал по нея и не искал да остане повече във Вендландия. Той си набавил кораб и заминал на война във Фрисландия, а после се отправил към Саксландия и Фландерн. Скалдът Халфред Вандраада разказва:

Кралят, син на Тригве,

изпрати саксите на онзи свят;

труповете станаха храна

на вълци кръвожадни.

Любимият на всички вожд

често вълците поеше,

така че свикнал бе вълкът-магьосник

с кръвта кафява на хората от Фрисландия.

Смелият военачалник

трупове на валкюрите поднесе

и враните остави той да се гощават

с останките от хората —

защитници на Фландерн.

30. След това Улав Тригвасон отплавал към Англия и плячкосал много селища в страната. После направил набег в Нордимбраландия и Шотландия, където също плячкосвал. Оттам отишъл на Сюдерьой, където водил няколко битки. След това се спуснал на юг към Ман и влязъл в сражение с местните вождове. Той плячкосвал из Ирландия, Бретландия и Кюмраландия^[12]. После се насочил към Валандия. След като вилнял и по тези места, той тръгнал на изток с намерение да стигне отново до Англия. По пътя си се натъкнал на няколко острова, които се казват Силинги^[13]. Намират се навътре в морето, западно от Англия. Халфред Вандраада разказва:

На англичаните тогава тежко стана

на краля да се противопоставят;

с дъжд от стрели обсипан, младокът

успя да си спаси живота;

със своя меч шотландци умъртви

и с тях той вълците нахрани;

владетелят, за битка жаден,

на война си поигра

с меча той край Ман.

Дръзкият стрелец с лък нареди

да се избиват без пощада

ирландците и воините островитяни.

В гонитбата на слава

копия свистяха.

Без милост кралят покоен

селяните по британските земи;

изби на Кюмраландия народа,

глада на враните задоволи.

Между напускането на Вендландия и пристигането на Силингите Улав Тригвасон водил войни в продължение на четири години.

31. Когато спрял на островите Силинги, Улав Тригвасон научил, че там живее гадател, който предсказва това, което предстои да се случи, и мнозина смятали, че предсказанията му се сбъдват. Улав полюбопитствал да провери гадателските способности на този човек. Кралят избрал най-едрия и най-красивия от хората си, облякъл го в царски дрехи и го изпратил при гадателя, като му казал да се представи за крал Улав. Хората в страната знаели, че Улав е най-красивият, най-едрият и най-величественият от всички. Когато пратеникът заминал, Улав повече не казвал истинското си име, а се представял за Оле от Гардарике.

Когато кралският човек стигнал при гадателя и му казал, че е кралят, получил следния отговор: „Ти не си крал, но аз ще те посъветвам да останеш верен на краля си.“ Гадателят не казал нищо повече. Пратеникът се върнал при краля и му разказал какво се е случило. Това още повече раздразнило любопитството на Улав и той пожелал да се срещне с ясновидеца. Когато чул отговора, който дал на пратеника този човек, кралят вече нямал съмнения, че гадателят наистина умее да вижда в бъдещето.

И така Улав отишъл при гадателя и разговарял с него. Поискал да му предскаже къде да отиде, за да си намери кралство и друго щастие. Самотникът изрекъл едно предсказание: „Ти ще станеш велик крал и ще извършиш велики дела; ще обърнеш много хора към правата вяра, като ги покръстиш, и с това ще помогнеш и на себе си, и на другите. И тъй като няма да повярваш в това предсказание, запомни това, което сега ще ти кажа: когато пристигнеш при кораба си, ще те посрещне заговор и част от дружината ти ще се опълчи срещу теб. Ще се биеш с тях и ще загубиш много от най-верните си хора; самият ти ще бъдеш тежко ранен и ще те пренесат на борда върху щитове. Въпреки дълбоките рани ти ще оздравееш в течение на седем дни и скоро след това ще се покръстиш.“

И наистина, стигнал Улав до кораба си и там го пресрещнали въоръжени хора, които искали да убият него и хората му. Станало така, както предсказал гадателят — Улав бил тежко ранен и го пренесли на борда на кораба върху щит; възстановил се след седем дни. Тогава Улав окончателно се убедил, че човекът му е казал истината и че той наистина е голям гадател независимо откъде идва дарбата му. Улав отишъл да се срещне още веднъж с него. Двамата дълго разговаряли. Улав го разпитвал откъде идва способността му да вижда нещата, които щели да се случат. Гадателят му обяснил, че самият християнски бог му позволява да узнае това, което трябва. Той разказал за много от чудесата на Бога. След този разговор Улав решил да се покръсти. На същото това място той и хората му били покръстени. Кралят останал достатъчно дълго там, за да изучи правата вяра, а след това отвел със себе си свещеници и учени мъже.

32. През есента Улав отплавал от Силингите към Англия. Той спрял в един залив. Отишъл там с мир, защото Англия била християнска държава, а той също бил вече християнин. По това време из страната свиквали тинга и всички се отправили към мястото на сбора. Когато тингът се събрал, на него дошла една кралица, която се казвала Гида; тя била сестра на краля на Дъблин Улав Кворан^[14]. Била омъжена за могъщ английски ярл, който умрял и тя наследила кралството от него. В нейните земи живеел един човек, Алвине, който бил голям воин и често предизвиквал хората на двубой. Алвине предложил на Гида брак, но тя му отговорила, че иска сама да избере между хората в кралството си този, който ще вземе за мъж. И ето че тингът бил събран, за да може Гида да си избере съпруг. Пристигнал и Алвине, облечен в най-хубавите си дрехи. Дошли и други мъже, също добре облечени. И Улав бил там — във всекидневното си облекло, наметнат с прост мъхест плащ, той застанал със свитата си малко настрана от другите.

Гида се приближавала към всеки, който й се струвал подходящ за съпруг, и го разглеждала. Когато стигнала до Улав, тя го погледнала право в очите и го попитала що за човек е. Улав се представил като Оле: „Аз съм чужденец“ казал той. Гида отвърнала: „Аз бих избрала теб, ако и ти ме искаш.“ „Няма да ти откажа“, отвърнал той. После попитал за името й, от какъв род е и откъде е. „Аз съм кралска дъщеря от Ирландия, казала тя, и бях омъжена за ярла, който управляваше това кралство. Сега, след неговата смърт, аз управлявам страната. Имаше мъже, които ми предлагаха брак, но нямаше такива, за които аз исках да се омъжа. Казвам се Гида.“ Тя била млада и красива. Двамата с Улав разговаряли за брака и се споразумели. Така Улав се сгодил за Гида.

Това съвсем не харесало на Алвине. В Англия имало обичай, когато двама души искат едно и също нещо, да се бият за него помежду си и Алвине поканил Улав Тригвасон на двубой заради Гида. Те уговорили времето и мястото на двубоя и се споразумели всеки да води по дванадесет човека. Когато пристигнали на мястото на срещата, Улав казал на своите хора да правят като него. Той носел голяма секира. Когато Алвине замахнал да го разсече с меча си, Улав избил меча от ръката му и при следващия замах така ударил Алвине, че той паднал на земята. Улав веднага го вързал. Същото се случило и с хората на Алвине. Всички били съборени на земята и завързани; закарали ги в къщата, в която живеел Улав. Там кралят казал на Алвине да напусне страната и никога повече да не се завръща. Улав взел цялото имущество на Алвине, оженил се за Гида и останал в Англия. Няколко пъти след това Улав ходил в Ирландия. Веднъж, когато пребивавал там, отплавал на военен поход. Когато трябвало да слязат на брега, за да се бият, няколко от хората му влезли навътре в сушата и докарали голямо стадо говеда. След тях дотичал един селянин и помолил Улав да му върне кравите. Улав отговорил, че може да си ги вземе, ако ги разпознае, но без да лъже. Селянинът водел със себе си едно голямо овчарско куче. Той го изпратил в стадото, където имало стотици крави. Кучето обиколило всички и изкарало точно толкова, колкото селянинът бил казал, че има. Всички те били белязани по един и същи начин и всички видели, че кучето ги разпознало правилно. Хората разбрали колко умно куче било то и тогава Улав попитал селянина дали ще му го даде. „Да, разбира се“, отвърнал селянинът. Улав му дал в замяна една златна монета и му обещал своето приятелство. Кучето се казвало Виге и наистина било изключително умно животно. То дълги години придружавало Улав.

33. Датският крал Харалд Гормсон разбрал, че ярл Хокон пренебрегнал Христовата вяра и плячкосвал из неговото кралство. Тогава кралят свикал войска и се насочил към Норвегия. Когато стигнал до кралството, управлявано от ярл Хокон, плячкосал и опустошил цялата страна. Той се отправил с войската си към група острови, наречени Солюнд. Само пет имения в Лаардал в Согн били пощадени от огъня, а хората избягали в планините и горите с всичко, което можели да носят.

След това датският крал се запътил към Исландия, за да отмъсти за срама, който понесъл заради обичая всеки исландец да измисля сатиричен стих за него. В Исландия бил въведен дори закон, който задължавал всеки исландец да прави това. Причината била една случка, в която един исландски кораб заседнал край датския бряг и датската войска не само го направила на трески, но и отнесла целия му товар. Вината за това носел един от приближените на краля — Биргер. Исландците съчинявали сатирични строфи и за двамата. Ето едно от тези стихотворения:

Омекна като восък умът

на най-злия вендландски враг,

когато Харалд като горд жребец

от юг пристигна.

Като кобила нерешителен

безпомощно Биргер пристъпи напред.

Всички видяха това.

Боговете се отвърнаха от него.

Крал Харалд намерил един магьосник и го изпратил в Исландия, за да види какво може да се направи по този въпрос. Магьосникът тръгнал с един китоловен кораб. Когато зърнал брега на хоризонта, той се отправил на северозапад покрай сушата. Магьосникът забелязал, че всички планини и каменни могили били населени от големи и малки духове. Когато стигнал до Вопнафюрд, той насочил кораба към брега, за да слезе на сушата; тогава откъм долината към него се спуснал голям дракон, а след него прииждали множество червеи, жаби и змии, които съскали срещу кораба. Магьосникът избягал обратно в морето и отишъл в Еяфюрд, но срещу него се изправила толкова голяма птица, че крилата й опирали в планините от двете й страни. Имало още много такива птици наоколо — големи и малки. Магьосникът избягал и отплавал на запад; искал да заобиколи. Приближил се към Брайдафюрд и заплавал към брега; тогава срещу него откъм сушата връхлетял огромен бик; нагазил във водата и започнал страшно да фучи; след него приближавали множество свръхестествени същества. Магьосникът пак избягал и отплавал далече навътре в морето, а после се насочил към Рейкянес, защото искал да излезе на брега при Викарскайд. Но там срещу него се извисил огромен великан с метален жезъл в ръка; главата му стърчала над планината. След него идвали много други титани. Магьосникът бил принуден да отплава и пътувал, без да спира; по местата, покрай които минавал, нямало друго освен пясъци и обгорели останки. А морето между кралствата било толкова голямо, че по него можело да се плува само с дълъг кораб. По същото време във Вопнафюрд живеел Брод-Хелге, в Еяфюрд — Еюлв Валгерсон, в Брайдафюрд — Турд Геле, а в Улвюс — Турод.

Накрая датският кораб се отправил назад към родината си, а ярл Хокон заповядал тази земя да бъде заселена и местното население там никога повече да не плаща данъци на датския крал.

34. Синът на крал Харалд, Свайн — същия, когото хората нарекли Тюгешег^[15], поискал от баща си кралство. Обаче, както и преди, крал Харалд не искал да разделя Даневелде и на никой не давал от своето кралство. Когато цялата флотилия се събрала и Пална-Токе от юмборгските викинги дошъл на помощ на Свайн, кралският син отплавал към Шааландия и влязъл във Исефюрд. Там стоял на рейд крал Харалд с корабите си; той се готвел да замине на война. Свайн веднага влязъл в сражение с него. Били се жестоко; към крал Харалд се присъединили още хора; Свайн не могъл да се справи с превъзхождащата го сила и избягал. Крал Харалд бил ранен и скоро след това починал от раните си. Така Свайн станал крал на Дания.

По време на тези събития Сигвалде бил ярл на Юмсборг във Вендландия. Той бил син на крал Стрют-Харалд, който преди това властвал над Сконе. Хемингс и Туршел Хьоге били братя на Сигвалде. Бюе Дигре и брат му Сигюрд от Бурнхолм били едни от хьовдингите на юмборгските викинги. Във Вендландия бил и Вагн, синът на Оке. Там бил и Тургюна, син на Сигюрд и сестрата на Бюе.

Веднъж ярл Сигвалде пленил Свайн и го отвел със себе си в Юмсбург във Вендландия, където го принудил да сключи мир с Бурислав, кралят на вендландците; Сигвалде диктувал условията на мирното споразумение. Ярлът бил женен за дъщерята на крал Бурислав — Астрид. Ако Свайн не се съгласи на споразумение с Бурислав, казал ярлът, той щял да го предаде на вендландците. Крал Свайн знаел, че те щели да го измъчват до смърт и затова приел условията на Сигвалде. Ярлът отсъдил Свайн да се ожени за другата дъщеря на крал Бурислав — Гюнил, а Бурислав да вземе за жена дъщерята на Харалд и сестра на Свайн — Ире, като всеки от тях запазвал кралството си и двамата трябвало да поддържат мира помежду си. След това крал Свайн заминал за Дания с Гюнил. Синовете им се казвали Харалд и Кнют Велики. По това време датчаните непрестанно заплашвали ярл Хокон и Норвегия, че ще тръгнат срещу него.

35. Крал Свайн устроил голямо пиршество, на което поканил всички хьовдинги в кралството си; искал да вдигне тост в памет на своя баща Стрют-Харалд, който бил загинал наскоро в Сконе. А Сигюрд и бащата на Бюе Дигре — Бесете загинали в Бурнхолм. Кралят поканил юмборгските викинги, ярл Сигвалде, Бюе и техните братя на пиршеството, за да вдигнат тостове за бащите си. Тези от Вендландия пристигнали с четиридесет кораба, а тези от Сконе — с двадесет. Много хора дошли на празненството.

През първия ден от пира, преди да седне в трона на баща си, Свайн вдигнал тост в негова памет и обещал, преди да изминат три години, да отиде в Англия и да убие крал Адалрод^[16] или да го прогони от страната. Този тост трябвало да вдигнат всички присъстващи заедно с него. За хьовдингите на юмборгските викинги били отредени най-големите рогове и най-силното питие. След това всички пили за Христос и отново на юмборгските викинги донесли най-големите рогове с най-силното питие. Вдигнал се трети тост; след него Сигвалде вдигнал тост в памет на своя баща и обещал, преди да изминат три години, да отиде в Норвегия и или да убие ярл Хокон, или да го прогони от страната. След това брат му Туршел Хьоге обещал да последва Сигвалде в Норвегия и да не напуска която и да е битка, докато Сигвалде се бие в нея. И Бюе Дигре обещал да замине за Норвегия с тях двамата и да не се отказва от битка с ярл Хокон. После повечето юмборгски викинги се зарекли да се бият на тяхна страна. След тях Вагн Окесон обещал да ги придружи в Норвегия и да не се връща, преди да убие Туршел Лайра и да легне с дъщеря му Ингебьорг. Мнозина от другите хьовдинги започнали да обещават различни неща. Всички вдигали тостове през този ден, но когато на другата сутрин юмборгските викинги изтрезнели, се усетили, че не са си държали езиците зад зъбите; те се събрали, за да обсъдят какво да правят, и решили да се приготвят колкото може по-бързо; те веднага се заели с корабите и екипажите си. Това тутакси се разчуло из околните страни.

36. Ярл Айрик Хоконсон също разбрал какво става. По това време той бил в Ромерике; веднага събрал хора и тръгнал към Опландия, а оттам се насочил към Тронхайм при баща си ярл Хокон. Турд Колбайнсон споменава за това в „Айриксдропа“:

От юг се понесе

истина, възпята в песен,

за войски големи

и битки с оръжия метални.

За селяните беше много страшно!

Измъкнаха от техните бърлоги

датските дълги кораби — скайди^[17],

пуснаха ги във водата.

За това чу да се говори

господарят.

37. Ярл Хокон и ярл Айрик събрали войска от целия Трьонделаг, изпратили вест в Нурмьоре, Сюнмьоре, Румсдал, Нимдал и Хологаландия, за да свикат войската и да намерят кораби. За това се разказва в „Айриксдропа“:

Щитоносецът в огъня изпрати

снекери и скайди,

и още много кнари^[18].

Смелият крал с войска

и закалени остриета

унищожи страната клета —

наследствената си земя.

Много щитове се сведоха тогава

из цялата страна.

Ярл Хокон отплавал на юг към Мьоре, за да събере хора и оттам; крал Айрик също заминал на юг.

38. Юмборгските викинги се насочили към Лимфюрд и оттам излезли в открито море с шестдесет кораба. Приближили се към брега при Агдер и се плъзнали край бреговата линия на север към Рогаландия; веднага щом стигнали до кралството на ярл Хокон, започнали да плячкосват и опустошават земите. Така, воювайки, те постепенно се придвижили още по на север.

Един човек на име Гайрмюнд тръгнал с шхуна и няколко моряка към Мьоре. Стигнал там и намерил ярл Хокон. Приближил се към него и му разказал, че в страната има вражеска войска, която пристигнала откъм Дания. Ярлът го попитал дали е сигурен в това, което казва. Тогава Гайрмюнд вдигнал едната си ръка — китката й била отсечена. „Това е доказателството, че в страната има вражеска войска“, казал той. Кралят го разпитал за подробностите. Гайрмюнд му казал, че това били юмборгски викинги, че избили много хора и плячкосали много селища. „Във всеки случай действат и плават бързо — казал той — и съм сигурен, че скоро ще бъдат тук.“

Тогава ярлът обиколил всички фиорди по суша и море; пътувал ден и нощ; изпратил съгледвачи на брега в Айд, на север във Фюрдане и там, където се намирал Айрик с войската си. За това се разказва в „Айриксдропа“:

Принуден от Сигвалде,

високи щевени постави кралят

от него да се защитава.

Вещ в битките, морските коне пришпори;

поклащаха кила си те тъдява

и затрепериха веслата.

Никой от смъртта си не избяга!

Другарят на зловещите грифони

морето към ада устремно подгони.

Веднага щом получил вестта, ярл Айрик доплавал от север с войската си.

39. Местните хора никога не разказали какво са правили ярлите, когато били разпитвани от викингите, които опустошавали всичко, където и да стъпел кракът им. Те стояли на рейд от външната страна на Ход и често правили набези към сушата, плячкосвали и отвеждали на корабите си всички мъже, годни да носят оръжие. Един възрастен селянин се приближил към дружината на Бюе и рекъл: „Вие не сте истински войници, щом откарвате крави и телета. Ще бъдете по-добри ловци, ако хванете мечката, която приближава до леговището си.“ — „Какво говориш? — попитали те, — имаш да ни кажеш нещо за ярл Хокон ли?“ Селянинът отговорил: „Той е доплавал до Хьорюндфюрд вчера, имал един-два кораба; е, във всеки случай не са повече от три и не знае нищо за вас.“ Тогава Бюе и дружината му хукнали към корабите си, като изоставили цялата плячка. Бюе казал: „Сега да обсъдим това, което научихме! Мисля, че победата ще бъде наша!“ Те веднага отплавали с помощта на веслата. Ярл Сигвалде извикал към тях и ги попитал какво става. Те отговорили, че ярл Хокон бил влязъл във фиорда. Тогава Сигвалде също повел флотилията си натам. Загребали на север, заобиколили остров Ход и се приближили към брега.

40. Ярл Хокон и синът му Айрик дрейфували в Халшелсвик. Цялата им войска била събрана плътно около тях. Имали сто и петдесет кораба. Скоро научили, че викингите са от външната страна на остров Ход. Тогава ярлите загребали на север, за да ги пресрещнат; двете войски се срещнали на мястото, което днес се нарича Юрюнгавог.

Войските наредили корабите си в боен ред. Знамето на ярл Сигвалде се издигало в средата на войската му. Срещу него се разположил корабът на ярл Хокон. Сигвалде имал двадесет кораба, а ярл Хокон — шестдесет. Туре Юрт от Хологаландия и Стиркор от Гимсан били двама от хьовдингите във войската на ярл Хокон. На единия фланг се разположили Бюе Дигре и брат му Сигюрд с двадесет кораба. Срещу тях застанал Айрик Хоконсон със шестдесет кораба; в неговите редици били хьовдингите Гюдбранд Квите от Опландия и Туршел Лайра от Викен. На другия фланг се наредили Вагн Окесон с двадесет кораба и срещу него Свайн Хоконсон, Шеге от Опхаюг и Рагнвал от Стад с шестдесет кораба. В „Айриксдропа“ се разказва:

Към битката далече от страната

флотилията пореше вълните,

а тънките датски скайди

отсреща си поклащаха снагите.

Ярлът съсече обсипаните в злато екипажи

и с труповете топли натоварен

към Мьоре корабът отправи.

А в „Хольоятал“ Йойвинд разказва:

Враговете на Ингве-Фрьой се стреснаха малко

от срещата в онзи утринен час,

когато смелият владетел

флотата отправи към датчаните островитяни.

Тогава, размахващ меча,

той морския си кон пришпори

срещу тяхната войска.

И ето че флотилията се приготвила за бой. Започнала страшна, жестока битка, в която загинали много хора и от двете страни, но повечето били от страната на Хокон, защото юмборгските викинги се биели устремно, дръзко, безмилостно и удряли право в щитовете. Ярл Хокон попаднал под ударите на толкова много оръжия, че бронята му се пръснала на малки късчета и той я захвърлил. За това разказва Тинд Халшелсон:

Не беше както когато

красива съпруга с меки ръце

застила леглото на ярла;

грохот от битката

се понесе —

когато риза от халки съшита

той захвърли.

Разбити бяха ездитните коне

на краля на морето.

На пясъка ризата проблесна,

на краля гневна,

от здрави брънки изтъкала —

от тях белег му остана.

41. Юмборгските викинги имали по-големи и по-високи кораби, но и двете войски се биели толкова смело, колкото било възможно. Вагн Окесон се спуснал тъй устремно към Свайн Хоконсон, че Свайн заповядал на хората си да бягат, но точно тогава Айрик разположил кораба си срещу бойния ред на Вагн. Вагн заповядал отстъпление и наредил корабите си в бойния им ред преди атаката. Айрик се върнал при другите си кораби, които се придвижвали чрез веслата. Бюе отрязал въжетата и тръгнал след отстъпващите. Тогава Айрик залепил кораба си до кораба на Бюе и започнал жесток ръкопашен бой със секири. На кораба на Айрик се биели двама-трима срещу един от кораба на Бюе. В това време се изсипала такава градушка, че всяка капка тежала колкото едно йоре^[19]. И ето че Свайн отрязал въжетата и се опитал да избяга. Вагн Окесон извикал след него да не бяга, но ярл Сигвалде не му обърнал внимание. Тогава Вагн хвърлил копие след него и то се забило в лоцмана. Ярл Сигвалде все пак избягал с кораба и гребците си, а двадесет и пет други кораба останали. Ярл Хокон разположил флотилията си от другата страна на кораба на Бюе и така разстоянието между биещите се скъсило. Вигфюс Вига Глюмсон грабнал една наковалня, която лежала на пейката на гребците — един човек току-що я бил използвал, за да затегне дръжката на меча си. Вигфюс бил много силен мъж, той грабнал наковалнята с две ръце и така ударил Аслак Холмскале по главата, че наковалнята размазала мозъка му. До този момент Аслак не бил докоснат от ничие оръжие, а самият той нанасял смъртоносни удари на всички страни, изправен на щевена на Бюе — Аслак бил негов приемен син. Между моряците на Бюе бил и Ховард Хоганде, един много силен и смел воин.

Хората на Айрик се качили на кораба на Бюе и започнали да настъпват към бака, където се биел самият Бюе. Тущайн Митланг така ударил Бюе в носа, че го счупил и зейнала огромна рана. Бюе ударил Тущайн отстрани и разделил тялото му на две. След това вдигнал два сандъка, пълни със злато, и високо извикал: „Всички воини на Бюе — зад борда!“ И скочил с двата сандъка във водата. Много от бойците му също скочили, други загинали на кораба, така че останали малко хора, които да молят за пощада. Корабът на Бюе бил разсечен от щевен до щевен, а после и останалите му кораби били разбити един по един. Тогава Айрик разположил кораба си точно срещу кораба на Вагн; битката била тежка, но накрая корабът на Вагн бил разсечен, а него взели в плен заедно с още тридесет от неговите воини. Те били закарани на брега и вързани. Тогава Туршел Лайра се приближил към тях и казал: „Ти, Вагн, обеща да ме убиеш, но както сам виждаш, аз тебе ще убия.“ Вагн и хората му седели на един отсечен ствол. Туршел държал голяма секира. Той ударил с нея този, който седял на края на дървото. Вагн и останалите били вързани така, че едно и също въже увивало глезените на всички, а ръцете им били свободни. Един от пленниците казал на другите: „Държа игла в ръката си, ако усетя нещо, когато ми отсичат главата, ще я забия в земята.“ Отсекли му главата, а иглата паднала от ръката му. В редицата седял и красив мъж с дълга коса; той повдигнал косата си, проточил напред шията си и казал: „Не цапайте косата ми с кръв!“ Един от войниците хванал косата му с две ръце и силно я опънал назад. Туршел вдигнал секирата и замахнал. Пленникът толкова силно дръпнал главата си напред, че онзи, който държал косата му, политнал и секирата отсякла и двете му ръце; те паднали на земята. Тогава се приближил Айрик и попитал: „Кой е този красив мъж?“ — „Наричат ме Сигюрд — казал той — и съм син на Бюе. Както виждаш, още не всички юмборгски викинги са мъртви.“ Айрик казал: „Ти наистина трябва да си син на Бюе. Искаш ли помилване?“ — попитал ярлът. „Зависи кой го предлага!“ — отвърнал Сигюрд. „Предлага го този, който има властта да го даде — казал ярлът, — а това е ярл Айрик.“ — „Тогава го искам“ — отвърнал Сигюрд. Отвързали го, а Туршел Лайра рекъл: „Ярле, ако искаш да помилваш всички тези мъже, трябва да знаеш, че Вагн Окесон в никакъв случай няма да си тръгне жив оттук“, и се хвърлил напред с вдигната секира. Викингът Скарде се изплъзнал от въжето и се хвърлил в краката на Туршел, който залитнал и се стоварил с целия си ръст върху него. Вагн успял да грабне секирата, вдигнал я високо и съсякъл Туршел. Ярлът го попитал: „Вагн, искаш ли помилване?“ — „Искам, ако всички останали бъдат помилвани“ — отвърнал Вагн. „Отвържете ги!“ — заповядал ярлът. Така осемнадесет мъже били убити, а дванадесет — помилвани.

42. Ярл Хокон седял с още няколко души на един отсечен ствол, когато на кораба на Бюе звъннала тетива и една стрела се забила в Гисюр от Валдрес — едър земевладелец, който седял до ярла в пищните си дрехи. Няколко души се качили на борда на кораба на Бюе и там се натъкнали на Ховард Хоганде, който стоял на колене до перилата, защото краката му били отсечени. Държал лък в ръката си. Когато се качили на кораба, Ховард попитал: „Кой падна?“ Отговорили му, че това бил Гисюр. „Тогава не съм имал късмета, на който се надявах“ — отвърнал Ховард. „Мъката беше достатъчно голяма — казали те — и ти няма да продължаваш още нещастията!“ Убили го.

После минали през бойното поле между труповете на мъртвите воини, където събрали плячката, за да я поделят; двадесет и пет от корабите на юмборгските викинги били разбити. Тинд разказва:

От онзи ден

Върху вендландците остана

от остриетата следа.

Мечът ги ухапа,

както животно хапе по крака;

на враните трапеза той постла;

двадесет и пет дълги скайди той разби;

и би се с меча —

страшилище за бродещите по моретата бойци.

След като разпуснал войската, ярл Хокон заминал за Тронхайм. Той бил много разочарован от това, че Айрик помилвал Вагн Окесон. Говорят, че в тази битка ярл Хокон пожертвал сина си Арлинг и обрекъл смъртта му на боговете, за да спечели победа; казват, че след това се изсипала градушка и нещата се преобърнали така, че юмборгските викинги започнали да губят повече хора.

Ярл Айрик тръгнал към Опландия и оттам към своето кралство на изток. Вагн Окесон го придружавал. Айрик оженил Вагн за дъщерята на Туршел Лайра — Ингебьорг и му дал хубав дълъг кораб с пълно оборудване и екипаж; двамата се разделили като близки приятели. Вагн тръгнал за родната си Дания и оттогава станал почитан човек; много знатни мъже произлизат от неговия род.

43. Както вече писахме, Харалд Гренске бил крал на Вестфолд. Той се оженил за Оста, дъщерята на Гюдбранд Кюла. През едно лято, когато Харалд бил на война по Източния път и спечелил богатства, той стигнал до Свитюд. Там властвал Улав Шведски — син на Айрик Победоносния и дъщерята на Скуглар-Тосте, Сигрид. По времето, когато Харалд пристигнал, Сигрид била вече вдовица и имала много големи имения в Свитюд. Когато чула, че Харалд Гренске, нейният приемен брат, е дошъл в страната и бил наблизо, тя го поканила на гости. Той не чакал втора покана и веднага тръгнал с голяма свита. Тя се приготвила да ги посрещне по най-добрия възможен начин. Крал Харалд и кралица Сигрид седнали в троновете и пили заедно цялата вечер, като наливали без мярка на неговите хора. Когато кралят се наканил да си ляга вечерта, леглото му било застлано със скъпи материи и красиви възглавници. Имало само няколко души в неговата стая. Когато кралят се съблякъл и легнал в леглото си, при него дошла кралицата; тя лично му наляла питие, накарала го да пие много и била много нежна и мила с него. Кралят се напил и двамата се отдали на ласки; накрая той заспал, а кралицата отишла да си легне в своето легло. Сигрид била умна и далновидна жена.

На следващата сутрин пиршеството било подновено. Както става винаги след тежко пиянство, последиците били лоши. А кралицата била все така бодра. Тя казала на краля, че еднакво много цени своите имения и кралството си в Свитюд, както и неговите имения и кралството му в Норвегия. Кралят се натъжил. Нищо вече не го интересувало, той искал да си замине и просто не бил на себе си. Кралицата обаче била все така весела и мила, изпратила го и му дала скъпи дарове.

През есента Харалд се върнал в Норвегия, където презимувал. Той ставал все по-нещастен. През лятото тръгнал към Източния път със свитата си. Отплавал към Свитюд и изпратил вест на кралица Сигрид, че иска непременно да се срещне с нея. Тя пристигнала на кон и двамата разговаряли. Кралят бързо стигнал до въпроса, който го вълнувал, и попитал Сигрид дали иска да се омъжи за него. Тя отговорила, че това сигурно е шега от негова страна, защото той бил вече женен и според нея това му било напълно достатъчно. Харалд казал, че Оста била добра и кротка жена, но не била от толкова знатен род като неговия. Сигрид отвърнала: „Може и да си от по-знатен род от нейния, но тя е по-щастлива от двама ви в този брак.“ Поговорили си още малко и кралицата си отишла.

Крал Харалд се замислил дълбоко; искало му се да отиде при кралица Сигрид и пак да поговори с нея. Много от неговите хора го посъветвали да не го прави, но той отишъл с голяма свита в имението на кралицата. Същата вечер там пристигнал и друг крал; това бил Висавалд^[20] от Гардарике; той пристигнал, за да й предложи брак. Кралете и свитите им били настанени в една голяма стара гостна. Цялото обзавеждане отговаряло на стила на гостната; вечерта не се скъпили на пиене и питието било толкова силно, че всички се напили, а главният пазач и цялата охрана отвън заспали. Кралица Сигрид наредила на хората си да ги нападнат през нощта с факли и оръжие. Къщата била подпалена и изгоряла с всички, които били вътре, а тези, които излезли навън, били избити. Сигрид казала, че това щяло да постигне всички онези крале на малки кралства, които идвали от чужди земи да й предлагат брак. След тази случка хората я нарекли Сигрид Велика.

44. В годината преди това се състояла битката с юмборгските викинги в Йорюнгавог. Ране останал при корабите, а Харалд слязъл на брега. Той командвал тази част от войската, която останала там. След гибелта на Харалд воините побързали да се върнат в Норвегия и да разкажат какво се е случило. Ране отишъл при Оста и й разказал как е минал походът и с каква цел Харалд е бил при кралица Сигрид. Щом чула, Оста веднага заминала при баща си в Опландия, а той я посрещнал много сърдечно. И двамата били обидени от брака, който бил замислен да се осъществи в Свитюд, и от това, че Харалд имал намерение да напусне жена си. Оста Гюдбрандсдотер през същото лято родила момченце. То било кръстено Улав. Ране бил този, който го поръсил с вода. Момчето отраснало при Гюдбранд и майка си Оста.

45. Ярл Хокон управлявал цялото западно крайбрежие на Норвегия. Той властвал над шестнадесет области. След като Харалд Хорфагре уредил нещата така, че да има по един ярл във всяка област, това положение се задържало дълго време. Ярл Хокон подчинил шестнадесетте ярла. За това се говори във „Велекла“:

Къде другаде по света

има един-единствен владетел на земя,

която шестнадесет ярла за него управляват?

За господаря дълго ще разказват.

И плъзва тъй една мълва

за светкавичната военна игра,

играна от могъщия владетел

по четирите края на света.

Докато властвал ярл Хокон в Норвегия, във вътрешността на страната имало богата реколта и мир за населението. Селяните обичали ярла. Към края на живота си той обаче започнал да съжалява, че не се е държал както подобава с жените. Нареждал да му водят дъщерите на влиятелни хора и ги правил свои любовници за една-две седмици, след което ги връщал по домовете им. Това му създало много неприятели между роднините на жените; селяните започнали да му се заканват, както било характерно за трьондерците, когато нещо не им харесвало.

46. Ярл Хокон чул да се говори за пристигането на някакъв човек от запад, който се казвал Оле и се предполагало, че бил крал. От слуховете, които стигнали до него, ярлът предположил, че това е човек, принадлежащ към норвежкия кралски род. Оле твърдял, че родът му произхождал от Гардарике, а ярлът бил чувал, че Тригве Улавсон имал син на име Улав, който заминал на изток в Гардарике и отраснал там в двора на крал Валдемар. Ярлът често се питал какво ли е станало с него и сега заподозрял, че човекът, който пристигал от запад, бил именно той.

Един от добрите приятели на ярл Хокон, Туре Клака, плавал дълго време във викингски походи, а понякога предприемал и търговски пътувания. Затова го познавали из много места. Ярл Хокон изпратил Туре през морето в Дъблин по търговски дела, както често правел. Чрез него щял да узнае що за човек бил този Оле и ако се окажело, че това наистина е Улав Тригвасон или друг някой от норвежкия кралски род, Хокон щял да се разправи с него.

47. И така Туре тръгнал на запад към Ирландия и Дъблин, където разпитал за Оле, който живеел там при своя родственик Улав Кворан. Туре успял лично да разговаря с Оле. Туре бил много сладкодумен и когато се задълбочили в приятен разговор, Оле започнал да разпитва за новини от Норвегия; първо попитал за опландските крале: кой от тях останал жив и какво кралство имал; после попитал за ярл Хокон — дали народът го обичал.

Туре казал: „Ярлът е толкова смел мъж, че никой не смее да каже нищо против волята му, но това е, защото няма към кого другиго да се обърнат хората. Да ти кажа откровено, аз познавам начина на мислене на много знатни хора и на народа и съм сигурен, че всички желаят кралството да се управлява от някой от рода на Харалд Хорфагре. Но засега не виждаме изход и причината е, че зло постига всеки, който тръгне срещу ярл Хокон.“ Оле и Туре много пъти разговаряли за това и накрая Улав разкрил пред Туре името и рода си и му поискал съвет. Попитал Туре, дали ако отиде в Норвегия, селяните ще го приемат за крал. Туре го насърчил от все сърце да замине, окуражил го и му казал, че е храбрец. Желанието на Улав да тръгне за Норвегия, страната, от която произлизал родът му, се засилвало все повече.

И накрая Улав тръгнал с пет кораба. Първо се насочил към Сюдерьой, където дал на ярл Сигюрд Лудвесон един дълъг кораб да остане там и да управлява Осмюндарвог на Рагнвалсьой. После се замислил за Катанес, Улав плавал с корабите си и останал на дрейф в Катанес, защото Петландсфюрд не бил проходим за кораби. Когато кралят научил къде е ярлът, изпратил пратеник да го покани на разговор. Сигюрд пристигнал и разговарял с краля. Още в началото на разговора кралят казал, че ярлът и хората му трябвало да се покръстят, а ако ярлът откажел да направи това, щял да бъде убит; кралят казал, че ще тръгне с огън и оръжие срещу островите и ще направи пустиня от страната, ако народът не се покръсти. За момента Сигюрд нямал друг избор освен да приеме покръстването. Така той и хората, които го следвали, били покръстени. Ярлът приел правата вяра, заклел се във вярност на краля и му дал един от синовете си за заложник. Той се наричал Валп или Хюнде^[21]. Улав го отвел със себе си в Норвегия. Плавайки на изток, той излязъл при Мостер, където за пръв път слязъл на норвежка земя. Там заповядал да пеят литургия, а по-късно на това място издигнали черква.

Туре Клака посъветвал краля да се постарае да запази в тайна произхода и пристигането си, но да стигне колкото може по-бързо при ярла и да го нападне неочаквано. Крал Улав послушал съвета на Туре и плавал ден и нощ, когато имал попътен вятър и на никой от брега, където слизал, не казвал кой е. Когато пристигнал на север от Агденес, той научил, че ярл Хокон бил във фиорда и че ярлът не бил обичан от селяните.

Когато обаче Туре чул това, той разбрал, че нещата не са такива, каквито очаквал да бъдат. След битката с юмборгските викинги целият норвежки народ бил обикнал ярл Хокон заради победата му и заради това, че възцарил мир и спокойствие в страната. Но положението отново се влошило толкова, че селяните намразили ярла, а в страната идвала чужда войска.

48. Ярл Хокон бил на гости в Мелхюс в Гаюлдал, а корабите му стояли на рейд край Вигя. В Бюнес живеел един знатен земевладелец — Орм Лиря. Той имал жена, Гудрюн, която била дъщеря на Бергтур от Люнде. Хората я наричали Слънцето на Люнде, защото била много красива. Ярлът изпратил няколко от своите роби при Орм, за да вземат Гудрюн. Робите обяснили на Орм причината за посещението си, а той им предложил първо да вечерят. Преди обаче робите да довършат своята вечеря, от селото дошли много хора, тайно повикани от Орм. Тогава Орм казал, че не можело да става и дума Гудрюн да тръгне с робите. Гудрюн от своя страна поискала да предадат на ярла, че няма да отиде при него, ако не изпрати поне Тура от Румол да я вземе. Тура била знатна дама и любовница на ярла. Робите казали, че ще дойдат пак и тогава селянинът и жена му щели да си получат заслуженото. После отново се опитали да накарат Орм да изпълни заръката на ярла, но накрая си тръгнали с празни ръце.

Орм наредил да свикат войска от всички краища на страната, като приканил всички да тръгнат с оръжие срещу ярл Хокон и да го убият. Изпратил покана и на Халдур от Шардингстад, който веднага му изпратил подкрепление. Наскоро ярлът бил отнел жената на човек на име Бринюлв и това предизвикало голямо недоволство сред народа; хората само чакали знак, за да съберат войска. И когато сигналът бил даден, всички се вдигнали като един и тръгнали към Мелхюс. Ярлът обаче чул за това и заминал от имението си, като се насочил към една дълбока долина, която след това била наречена Ярлсдал^[22]. Там ярлът и хората му се скрили. На следващия ден ярлът научил всичко за войската на селяните, които запречили всички пътища. Те предположили, че ярлът е тръгнал към корабите си. Синът му Арленд, един необикновено мълчалив млад мъж, по това време предвождал корабите на ярла. Когато се спуснала нощта, ярлът наредил на свитата си да замине, като се придвижва през горите, водещи към Оркдал. „Никой няма да ви направи нищо, когато аз не съм с вас. Съобщете на Арленд да отплава от фиорда и му кажете, че ще се срещнем в Мьоре. Аз ще успея да се скрия от селяните.“

После ярлът заминал с роба Карк. По река Гаюла имало лед и ярлът яздил по него; оставил си наметалото там. После двамата с роба се скрили в една пещера, която от тогава се нарича Ярлсхеле^[23]. Те заспали и когато Карк се събудил, разказал какво бил сънувал: един черен и страшен мъж дошъл пред пещерата и Карк се изплашил, че той ще влезе вътре; мъжът му казал, че Юле бил мъртъв. Чувайки това, ярлът предположил, че Арленд е убит. Карк отново заспал и по едно време изкрещял високо в съня си. Когато се събудил, разказал, че сънувал същия мъж, който пак дошъл при него и го помолил да каже на ярла, че всички протоци са вече затворени. Ярлът изтълкувал този сън като знак за това, че няма да живее още дълго.

После двамата с Карк станали и тръгнали към имението Румол. Хокон изпратил Карк при Тура, за да я помоли да излезе при него, без никой да я види. Тя направила това и с радост посрещнала ярла. Той я помолил да го скрие за няколко дни, докато селяните се разотидат. „Тук, в имението ми, те ще претърсят под дърво и камък, за да те намерят — казала тя, — защото много хора знаят, че бих ти помогнала на всяка цена. Но има едно място, където няма да те търсят — в свинарника.“ Те отишли при свинете и ярлът рекъл: „Тук ще се заровим с Карк, трябва преди всичко да си запазим живота.“ После робът изровил една голяма дупка, изнесъл пръстта, а отгоре наредил няколко трупи. Тура разказала на ярла, че Улав Тригвасон влязъл във фиорда и убил сина му Арленд. Хокон се скрил в дупката заедно с Карк, а Тура ги покрила с трупите, насипала кал и пръст отгоре и пуснала прасетата. Свинарникът се намирал край една голяма канара.

49. Улав Тригвасон влязъл във фиорда с пет дълги кораба. Срещу него излязъл синът на ярл Хокон Арленд с три кораба. Когато приближили един към друг, Арленд разбрал, че ще има сражение и се отправил с хората си към сушата. А когато Улав видял корабите с весла да се придвижват покрай фиорда, помислил, че ярл Хокон ги управлява и веднага заповядал на своите екипажи да гребат след тях колкото могат по-бързо. Корабите на Арленд стигнали до брега и опрели дъното. Войниците наскачали във водата и се опитали да излязат на сушата. Тогава корабите на Улав пристигнали с пълна скорост. Улав забелязал един човек, който плувал във водата и който бил необикновено красив. Улав хвърлил по него лоста за управление и го уцелил по главата. Това бил Арленд, синът на ярл Хокон. Лостът се забил в мозъка на плувеца. Така загинал Арленд. Улав и воините му избили много хора. Някои се спасили с бягство, други попаднали в плен и после били помилвани. От тях Улав научил много новини. Помилваните му разказали, че селяните прогонили ярл Хокон, а свитата му се пръснала по четирите краища на страната.

И ето че селяните дошли при Улав доброволно. Срещата била радостна и за двете страни, които се обединили. Селяните приели Улав за свой крал; всички искали едно — да намерят ярл Хокон. Те тръгнали към Гаюдал, защото предположили, че кралят е отишъл в Румол в някое от тамошните имения. Тура била най-близкия му човек от долината. Селяните отишли при нея и търсили ярла навсякъде, но не го намерили. Тогава Улав изкарал прислугата навън от имението, изправил се върху голямата канара край свинарника и казал, че ще възнагради с дарове и почести този, който намери ярл Хокон. Ярлът и Карк чули тези думи. Около тях не било тъмно и ярлът попитал Карк: „Защо си толкова блед? Нали не е защото мислиш да ме предадеш?“ „Не“ — отвърнал Карк. „Ние с тебе сме родени в една и съща нощ — казал ярлът — и няма да измине много време между моята и твоята смърт.“ Когато се свечерило, крал Улав си заминал. През нощта ярлът останал буден. Карк заспал и започнал да крещи в съня си. Ярлът го събудил и го попитал какво сънува. Карк отговорил: „Бях в Ладе и кралят сложи златна огърлица на шията ми.“ Ярлът отговорил: „Това показва, че Улав Тригвасон се кани да сложи кървава огърлица на шията ти, ако те срещне. Пази се! От мен ще видиш само добро, както винаги досега. Не ме предавай!“ И двамата повече не успели да заспят, сякаш се пазели един от друг. Едва на разсъмване ярлът заспал. Не след дълго обаче започнал да крещи мъчително насън и това продължило толкова дълго, че накрая в съня си ярлът започнал да се опитва да се изправи, като викал високо и отчаяно. Карк се изплашил, грабнал един голям нож, който винаги носел в колана си, забил го в гърлото на ярла и го извадил. Ярл Хокон умрял, Карк отрязал главата му и избягал. На следващия ден отишъл в Ладе, предал главата на ярла на крал Улав и му разказал всичко, което се било случило и което вече разказахме. Когато чул историята, крал Улав заповядал да отрежат главата на Карк.

50. После крал Улав тръгнал, следван от много селяни към Нидархолм. Той носел главите на ярл Хокон и Карк със себе си. Нидархолм бил каменист остров, на който екзекутирали крадци и разбойници. Там се издигала бесилка; Улав заповядал да отнесат на нея главите на ярл Хокон и Карк. След това цялата войска се приближила, започнала да крещи и да хвърля камъни по тях; викали, че и този подлец трябва да тръгне по пътя на другите подлеци. След това изпратили хора в Гаюдал, които взели трупа на ярла, отнесли го и го изгорили. Омразата, която трьондерците изпитвали към ярл Хокон, била толкова силна, че никой не произнасял името му, без да добави „лошия ярл“. Тази добавка към името му се запазила дълги години след смъртта му. Но следва да кажем истината за ярл Хокон. Имало много неща, които показват, че той бил способен владетел, произхождащ от велик род. Притежавал познанията и способността на човек, който умее да използва властта си. Ярлът имал силна воля в битките и късмета да печели победи и да унищожава враговете си. Турлайф Раюдфелсон казва:

Хокон! Не знаем

под пътя на луната

по-велик ярл от тебе.

В бой отстояваше властта.

Девет благородника

при Один ти изпрати.

Враната кълва от трупове,

които ти й даде.

Ти стана на земи богат, господарю.

Ярл Хокон бил галеник на боговете и било чиста случайност, че съдбата отвела такъв владетел към смърт като неговата. Но причината нещата да се подредят така била, че дошло времето жреците и жертвоприношенията да отстъпят място на правата вяра.

51. Улав Тригвасон бил провъзгласен за крал на цялата страна по време на голям тинг в Тронхайм. Той трябвало да притежава страната в същите граници, в които я е притежавал и Харалд Хорфагре. Целият тинг се изправил на крака и не искал да чуе за друг крал освен Улав Тригвасон.

Улав обиколил страната и установил властта си над народа. Всички хора в Норвегия показали привързаността си към него. Хьовдингите на Опландия и Викен минали на страната на Улав и останали владетели на земите си под неговото управление. През първата зима и първото лято от своето владичество кралят обикалял страната. Крал Айрик Хоконсон, брат му Свайн и други техни роднини избягали от страната на изток при крал Улав Шведски в Швеция, който ги приел добре. Турд Колбайнсон разказва:

Изпрати заговор човешки

Хокон в гроба;

не намерил покой, безутешен,

смъртта пожела го тъй много.

Синът на Тригве бе пристигнал

в страната, която смело

завоюва, пазейки се с щита,

когато доплава откъм запад.

В сърцето си

таеше Айрик

срещу бляскавия крал

повече от туй, що на висок глас каза;

(това и чакахме от него).

Трьондерският ярл помоли

краля шведски за съвет,

изплашен от мъстта народна.

Туй никой не посмя да пренебрегне.

52. Лодин от Викен бил богат човек от знатен род. Той често пътувал по Източния път да търгува. Корабът бил негов и карал много стока за продан. Плавал към Естландия, защото лятно време там имало добър пазар. Разполагал с всякаква стока. На този пазар Лодин видял една жена, продадена като робиня; когато я разгледал по-отблизо, той я разпознал — това била Астрид, дъщерята на Айрик, която била омъжена за крал Тригве. Астрид изглеждала много променена от времето, когато Лодин я видял за последен път; сега била гладна, изтощена и облечена в дрипи.

Лодин се приближил към нея и я попитал как е. Тя отговорила: „Мъчително е това, което трябва да ти кажа. Бях продадена като робиня и ме доведоха тук отново да ме продават.“ Тя също го била познала и го помолила да я откупи, ако иска, и да я заведе в дома на роднините й. „Аз ще те откупя и ще те изпратя в Норвегия при едно условие — ако се омъжиш за мене.“ И тъй като Астрид нямала друг изход, а и знаела, че Лодин е от знатен род и е влиятелен и богат човек, тя се съгласила, за да може да се освободи от робството.

Лодин купил Астрид и я отвел със себе си в Норвегия, където се оженил за нея със съгласието на нейните роднини. Родили им се деца — Туршел Невя, Ингрид и Ингеяр.

Астрид имала и две дъщери от крал Тригве — Ингебьорг и Астрид. Айрик Бюдаскале пък имал четирима сина: Сигюрд, Карлсходе, Йойстайн и Туршел Дирдил; всички те били знатни хора и имали имения в Йостландия. Двамата братя от Викен Тургайр и Хирнинг се оженили за дъщерите на Лодин и Астрид.

53. Когато датският крал Харалд Гормсон приел християнството, разпратил вестоносци по цялата страна да съобщят на народа, че всички трябва да се покръстят и да приемат правата вяра. Самият той следял изпълнението на това нареждане и прилагал сила, ако не помагало друго. Той изпратил в Норвегия двама ярли с голяма войска, за да въведат там християнството. Те отишли във Викен, където управлявал Харалд. По-голямата част от населението там било вече покръстено. След смъртта на Харалд синът му Свайн Тюгешег отишъл на война в Саксландия, оттам във Фрисландия и накрая в Англия. Норвежкият народ, който бил приел християнството, отново се върнал към езическите обичаи, хората пак започнали да правят жертвоприношения, каквито правели в северните части на страната.

Когато Улав Тригвасон станал крал на Норвегия, той останал до късно лято във Викен. Много от родствениците му го посетили — някои от сватовете му и приятелите на баща му. Всички се отнесли с него като към скъп приятел. Кралят поканил на разговор братята на майка си, втория си баща Лодин и братята на жена си Тургайр и Хирнинг. Той изложил пред тях същността на нещата и вложил в своите думи цялото си сърце. Преди всичко те трябвало да бъдат на негова страна, за да може той с всички сили да постигне това, което желаел — покръстването на цялото кралство. Улав казал, че или ще принуди цяла Норвегия да се покръсти, или ще умре. „Ще ви направя силни и могъщи всички, защото вярвам най-вече във вас. Ние сме роднини и сме обвързани по един или друг начин.“

Всички се съгласили да го следват във всяко негово начинание, а същото трябвало да направят и други, които искали да се вслушат в техните тинги. Крал Улав изложил пред народа намерението си да наложи християнството сред всички хора в страната. Тези, които вече знаели за това и били съгласни с него, първи го подкрепили и казали, че ще се отзоват на призива. Тъй като това били най-влиятелните хора, останалите ги последвали. Така били покръстени всички жители на Викен.

След това кралят тръгнал на север и поканил и тамошните хора да приемат правата вяра, а онези, които се възпротивили, той наказал жестоко — някои убил, други осакатил, трети изгонил от страната. Накрая в цялото кралство, управлявано преди от баща му Тригве и родственика му Харалд Гренске, било наложено християнството. През същото лято и зимата, която последвала, целият Викен бил покръстен.

54. Рано през пролетта крал Улав тръгнал из Викен с много хора, потеглил към Агдер и където свиквал съвет с бондите, те приемали християнството, защото не смеели да се възпротивят на краля. Откъдето минел кралят, народът бивал покръстван. В Хордаландия живеели много знатни личности от рода на Хорда-Коре. Той имал четирима сина: Турлайв Спаке, Огмюнд — баща на Туролв Шалг, който пък бил баща на Арлинг от Сула; третият бил Турд — баща на херс Клип, който убил сина на Гюнил Сигюрд Слева; четвъртият бил Олмуд — баща на Ашел, който пък бил баща на Аслак Фитяскале. Това бил най-големият и знатен род в Хордаландия. И ето че те научили какво става по страната. Кралят дошъл от юг с голяма войска и отхвърлил старите закони на народа, като всички, които се възпротивили, били наказани строго. Роднините се събрали на тинг и обсъдили бъдещото си поведение, защото знаели, че скоро кралят ще пристигне при тях. Те решили, че трябва да отидат на тинга в Гюла и там да се срещнат с Улав Тригвасон.

55. Веднага щом пристигнал в Рогаландия, Улав свикал тинга. Когато поканата за сбор стигнала до хората, те се въоръжили и тръгнали. Щом се събрали, се посъветвали помежду си и решили от името на всички да говорят тримата, смятани за най-добрите оратори. Те не трябвало да се съгласяват с волята на краля. Селяните негодували, че не се спазва законът и че кралят е този, който ги вика на тинг, а не народът — него, както било по закон. Когато тингът бил открит, крал Улав станал и заговорил спокойно. От думите му веднага станало ясно, че той иска хората да приемат християнството. Кралят предложил това кротко, но накрая заявил, че този, който му противоречи, ще предизвика гнева му и ще понесе жестоко наказание, където и да отиде.

Кралят завършил речта си и седнал. Тогава станал най-добрият оратор, когото селяните избрали да говори от тяхно име. Като заговорил обаче, толкова силно се разкашлял, че започнал да се задушава, не могъл да изрече нито дума и трябвало да си седне на мястото. Станал вторият от ораторите: той не искал да остави краля без отговор на речта му, още повече че първият оратор нямал късмета да се изкаже. Когато обаче се наканил да заговори, започнал толкова силно да заеква, че не успял да каже нито дума, всички наоколо избухнали в смях и ораторът трябвало да си седне на мястото. Ето че и третият представител на селяните се изправил и понечил да заговори, но така започнал да фъфли и мънка, че никой не разбрал какво казва. Накрая и той трябвало да си седне.

И така нямало кой повече да се изказва срещу предложението на краля. Тъй като селяните не успели да възразят, нищо не излязло от желанието им за съпротива и се оказало накрая, че всички са съгласни с краля. Хората, присъствали на тинга, били покръстени още преди да се разделят с краля.

56. Крал Улав тръгнал с войската си към тинга в Гюла, защото тамошните селяни му известили, че искат да дадат своя отговор. Когато се събрали за тинга, кралят поискал да разговаря първо с хьовдингите. Те се събрали и той им изложил целта на пристигането си, като им предложил да приемат християнството. Тогава Олмуд Старши казал: „Ние от нашия род обсъждахме това и всички държим на едно нещо: ако ти, кралю, мислиш да ни принудиш да нарушим законите си и искаш да ни подчиниш със сила, ние ще се противопоставим колкото можем и нека съдбата да реши на чия страна да бъде победата. Но ако ти, кралю, искаш да направиш добро на хората и ни дадеш предложение за нещо, което ще бъде от полза за нас, тогава ще те последваме и ще ти служим вярно и предано.“

Кралят попитал: „Какво ще искате от мен, за да бъдете удовлетворени?“ Олмуд отговорил: „Първо, мир и, второ, да омъжиш сестра си Астрид за нашия родственик Арлинг Шалгсон. Ние смятаме, че той е най-надеждният от всички млади хора в Норвегия.“ Крал Улав казал, че така е правилно и това ще бъде един добър брак. Казал още, че Арлинг е от добро потекло и изглежда добър младеж, но добавил също, че и самата Астрид трябва да даде своя отговор. Кралят разговарял със сестра си. „Нямам полза от това, че съм дъщеря и сестра на крал — казала тя, — щом като ти искаш да ме омъжиш за мъж без титла. Бих предпочела да почакам няколко години, но да сключа един по-добър брак от този.“ Така приключил разговорът за момента.

57. Крал Улав заповядал да му донесат един от соколите на Астрид, оскубал му перата и й го изпратил. Астрид си помислила: „Брат ми е разгневен!“ После станала и отишла при краля; той я посрещнал много доволен. Астрид му казала, че той е този, който ще реши за кого да я омъжи. „Аз мисля — казал кралят, — че имам властта да направя когото аз поискам владетел на кралство тук в тази страна.“ Заповядал да повикат Олмуд, Арлинг и всички техни роднини на разговор при него. Поговорили си за сватовството и сгодили Астрид за Арлинг.

След това кралят свикал тинга и на него предложил на селяните да се покръстят. Олмуд и Арлинг първи подкрепили краля и всички техни роднини се присъединили. Никой не посмял да им противоречи и всички, които присъствали на тинга, били кръстени.

58. През лятото Арлинг Шалгсон вдигнал сватба и на нея дошли много хора. Дошъл и крал Улав. Той предложил на Арлинг титлата ярл, а Арлинг отговорил: „Моите роднини са били херси и аз не искам титла по-висока от тяхната, но приемам с удоволствие, кралю, честта, която ми оказвате, да ме поставите на най-високото място до Вас в страната чрез тази титла.“ Преди да се разделят, крал Улав дал на зет си Арлинг земята на север от езерото Согн край Линдеснес при същите условия, при които по-рано Харалд Хорфагре давал земя на синовете си, за което вече писахме.

59. През същата есен крал Улав свикал тинга в Драгсайд в Стад и поканил представители от четирите области. Трябвало да пристигнат хора от Согн, Фюрдане, Сюнмьоре и Румсдал. Крал Улав дошъл с огромна свита, която водел от южната част на страната, и войска от Рогаландия и Хордаландия, която сама се присъединила към него.

Когато тингът започнал, крал Улав предложил християнството, както направил и на другите тинги. Кралят командвал огромна войска, от която народът се страхувал. Улав предложил на хората да изберат една от двете възможности: или да позволят да бъдат покръстени, или да се бият с него. И тъй като селяните не виждали като изход битката с краля, те избрали покръстването и веднага приели христовата вяра. Кралят се отправил с войската си по-нататък към Нурмьоре и покръстил цялата област. След това отплавал към Ладе, където по негова заповед разрушили храма, взели златото и фигурите на боговете и ги изнесли. От портата на храма кралят взел една златна халка, направена по поръчка на ярл Хокон. След това Улав заповядал храмът да бъде изгорен.

Когато селяните научили за това, събрали войска от всички краища, за да тръгнат срещу краля. Улав отплавал с флотилията си от фиорда и се насочил към Хологаландия, за да покръсти и тамошното население. Но когато пристигнал в земите на север от Бьорньор, научил, че в Хологаландия се събира войска, за да отбранява страната от него. Тази войска била предвождана от Хорек от Тьота, Туре Хюрт от Воган и Йойвинд Кинрива. Щом Улав разбрал, насочил корабите си в обратна посока и отплавал на юг към Стад и по-нататък към Викен, където пристигнал чак през зимата.

60. Кралица Сигрид от Свитюд, която наричали Сигрид Велика, се намирала в именията си. През тази зима започнали да се разменят послания между нея и крал Улав. Той поискал ръката й и тя отговорила положително. Нещата били уговорени и подготовката за сватба започнала. Крал Улав изпратил голямата златна халка на кралица Сигрид — онази халка, която бил взел от портата на храма в Ладе; наистина била много красива вещ. Кралицата и кралят трябвало да се срещнат през пролетта на границата край река Елв, за да уговорят подробностите за сватбата. Всички хвалели халката, която крал Улав изпратил на кралица Сигрид. Имало двама братя в свитата на кралицата, които вдигнали халката, претеглили я на ръце и взели да си шушукат. Кралицата ги повикала и ги попитала дали имат да й кажат нещо. Те не поискали да споделят с нея, но тъй като тя настояла на всяка цена да разбере дали са забелязали нещо особено, братята й казали, че халката е фалшива. Кралицата заповядала да отчупят парче от нея и открила, че вътре халката била сребърна. Кралицата се ядосала и казала, че Улав може и в друго да я измами.

Същата зима крал Улав тръгнал за Рингерике и покръстил тамошното население. Дъщерята на Гюдбранд Оста се омъжила наскоро след смъртта на Харалд Гренске за краля на Рингерике Сигюрд Сир, който бил син на Халвдан, а той бил син на Сигюрд Рисе, който пък бил син на Харалд Хорфагре. Улав, който бил син на Оста и Харалд Гренске, отраснал при втория си баща Сигюрд Сир и когато Улав Тригвасон пристигнал в Рингерике, за да въведе християнството по тези места, Сигюрд Сир, жена му Оста и синът й Улав веднага се покръстили. Така Улав Тригвасон станал кръстник на Улав Харалдсон, който по това време бил на три години^[24]. Крал Улав заминал за Викен, където останал да презимува. Това била третата година от властването му в Норвегия.

61. Рано през пролетта крал Улав заминал на изток към Кунгхеле, за да се срещне с кралица Сигрид. Двамата поговорили за нещата, които започнали да обсъждат през изминалата зима и за самата сватба; като че ли всичко вървяло гладко. Тогава Улав обяснил на Сигрид, че трябва да се прекръсти и да приеме правата вяра.

Тя отговорила така: „Не искам да се разделям с вярата, която съм имала досега и която са имали моите предци. Но нямам нищо против ти да вярваш в бога, който те привлича.“ Улав се ядосал и много остро отвърнал: „Мислиш ли, че ще те взема езичница — като куче?“ Ударил я с ръкавицата, която държал в ръката си. И двамата се изправили. Сигрид казала: „Това може да ти коства живота!“ После всеки тръгнал по пътя си. Кралят поел на север към Викен, а кралицата — на изток към Швеция.

62. Крал Улав заминал за Тьонсберг и отново свикал тамошния тинг. На него той съобщил на хората, че всички, които са се провинили, измисляйки галдри или правейки магии, трябва да напуснат страната. После кралят заповядал да издирят такива хора от околните селища и да ги съберат на едно място. Като ги събрали, между тях имало мъж на име Йойвинд Келда, син на сина на Рагнвал Ретилбайне, който пък бил син на Харалд Хорфагре. Този Йойвинд бил голям магьосник.

Крал Улав заповядал да настанят тези хора в една гостна край богато наредена маса. Организирал пир за тях и им дал да пият колкото могат, а когато се напили, наредил да запалят гостната. Помещението изгоряло и в него всички с изключение на Йойвинд Келда. Той успял да се изплъзне и избягал. Когато се отдалечил достатъчно, случайно срещнал някакви хора, които отивали при краля. Помолил ги да кажат на Улав, че Йойвинд Келда се е спасил от пожара и че никога повече няма да бъде подвластен на краля, и освен това ще продължи да се занимава с магия. Когато стигнали при краля, хората му предали всичко, за което ги помолил Йойвинд. Кралят казал, че е много лошо, че Йойвинд останал жив.

63. Когато настъпила пролетта, Улав заминал за Викен и обиколил тамошните си големи имения; той пратил вест из цялата област, че ще събере войската и през лятото ще тръгне с нея към северните краища на страната. След това заминал за Агдер. Когато наближил Лангфест^[25], той отишъл още по на север в Рогаландия и вечерта на Възкресение Христово пристигнал в Авалдснес. Там организирали Великденско пиршество за краля. Той водел около триста души със себе си.

Същата нощ на острова, на който бил кралят, пристигнал и Йойвинд Келда. Той дошъл с дълъг кораб и екипаж от магьосници и шамани. Те слезли на брега и с всички сили започнали да правят черна магия. Йойвинд направил спътниците си невидими, като спуснал толкова тъмна нощ, че кралят и хората му не можели в никакъв случай да ги видят.

Когато стигнали до имението в Авалдснес обаче, станало светло като ден. Случило се нещо съвсем различно от това, което очаквал Йойвинд. Мракът, който той заедно с другите магьосници изтъкал от черна магия, се стоварил върху него самия и другарите му така, че те не виждали вече с очите, а с тила си и започнали да се въртят постоянно в кръг. Часовите на краля ги забелязали, но не можели да разберат що за хора са това. Когато казали на краля за тях, той и приближените му станали и се облекли, а когато Улав видял как Йойвинд и спътниците му се лутат без посока, изпратил въоръжени войници да узнаят какво става. Приближавайки се, войниците разпознали Йойвинд, пленили него и другарите му и ги завели при краля. Йойвинд трябвало да разкаже историята си. След това кралят заповядал да завържат всички магьосници на една скала, която морето непрестанно обливало с вълните си. Там Йойвинд и спътниците му се простили с живота си. От тогава тази скала носи името Скратешаар.

64. Сега ще разкажа за това как една вечер, когато крал Улав бил на пиршество в Авалдснес, при него дошъл един старец. Той говорел тихо, носел вехта шапка и дрипави дрехи. Разказал на краля за събития, случили се в разни страни. Улав много се забавлявал с тези разкази и непрестанно разпитвал стареца за едно-друго. Гостът отговарял на всичките му въпроси и кралят останал с него до късно през нощта. Улав попитал стареца дали знае нещо за Огвалд, на когото били кръстени имението и носът над вълните. Човекът отговорил, че Огвалд бил крал и велик воин. Най-много от всичко обичал една крава, която водел навсякъде със себе си — смятал, че е много здравословно да пие от млякото й. „Крал Огвалд се би с друг крал, който се казваше Варин. В тази битка Огвалд загина и го положиха под могила от камъни близо до имението. Отгоре поставиха и надгробен камък, който все още стърчи на онова място. Кравата погребаха на друго място, недалече от тук.“

Това и още много други неща разказвал старецът на краля — стари истории за крале и събития.

Когато нощта напреднала, епископът напомнил на краля, че е време за сън и той го послушал. Когато кралят се съблякъл и си легнал, гостът седнал на едно столче до краката му и двамата още дълго време продължили да си говорят. След всяка дума на стареца кралят подавал следващата. Тогава епископът отново се намесил и казал, че е време кралят да спи. Кралят се съгласил, а гостът излязъл от стаята. Кралят поспал съвсем малко и се събудил, потърсил стареца и като не го намерил, наредил да го повикат; хората му обаче никъде не открили госта.

На следващата сутрин кралят повикал готвача и човека, който отговарял за пиенето; попитал ги дали при тях е идвал чужденец. Те отговорили, че точно когато се канели да сервират храната, при тях дошъл един непознат и им заявил, че не е хубаво да поднасят толкова лошо месо на кралската маса; после им дал две хубави тлъсти овчи пържоли, които те приготвили заедно с другото месо. Като чул това, кралят заповядал да изхвърлят цялата храна и казал, че това сигурно бил Один, в който езичниците вярвали толкова дълго. Кралят ги предупредил, че не трябва да се оставят Один да ги измами.

65. През лятото крал Улав успял да събере голяма войска от източната част на страната. С нея той отплавал на север към Тронхайм и спрял първо в Нидарос, където свикал тинг с хората от целия фиорд и друг с представители на осемте области на Фроста. Селяните приели поканата за тинга като покана за сбор на войската и събрали робите и свободните слуги от целия Тронхайм. И когато кралят пристигнал за тинга, бондите дошли, въоръжени до зъби. Открили тинга и кралят се изправил и заговорил. Казал на народа, че трябва да приеме християнството. Едва започнал речта си и селяните се развикали да млъкне, за да не го изгонят. „Така направихме с Хокон Възпитаника на Адалстайн — казали те, — когато той дойде и ни предложи същото, а няма да се подчиним на тебе повече отколкото на него.“ Тогава крал Улав разбрал, че селяните били много диви и имали толкова голяма войска, че няма да може да им устои. Той продължил да им говори, но се престорил, че се съгласява с тях и казал: „Искам отново да има разбирателство между нас, така както се бяхме уговорили; искам да отидем заедно при най-големия жертвеник и да разгледаме фигурите по него. Тогава ще решим коя вяра и обичаи да изберем и ще постигнем съгласие.“

Тъй като кралят бил сладкодумен и говорел спокойно, ядът на селяните поутихнал и те постепенно приели предложението му. Накрая се разбрали да се направи жертвоприношение в средата на лятото в Мааре и на него да присъстват всички хьовдинги и едри земевладелци, както повелявал обичаят. Крал Улав също бил поканен.

66. Имало един властен бонд на име Шеге, когото нарекли Ярншеге. Той живеел в Опхаюг в Йорландия. Шеге бил първият в тинга, който говорил против крал Улав, и той бил този, който подстрекавал бондите да се противопоставят на християнството. Така стояли нещата, когато разпуснали тинга. Бондите тръгнали към домовете си, а кралят — към Ладе.

67. Корабите на крал Улав били закотвени в река Нид. Той имал тридесет кораба и много на брой добри войници. Кралят често идвал в Ладе с дружината си. Когато наближило времето за жертвоприношението в Мааре, крал Улав подготвил голямо пиршество в Ладе. Той изпратил вестоносци из Стринд и Гаюдал да поканят всички хьовдинги и едри земевладелци. Когато приготовленията около пира приключили и гостите пристигнали, първата вечер пиенето се разливало без мярка. Всички се напили до смърт. Накрая, когато нощта напреднала, хората заспали.

На сутринта кралят станал, облякъл се и заповядал да се чете литургия за него, а когато тя свършила, повикал хората си. Всички негови войници слезли от корабите и дошли на тинга. Кралят станал и заговорил: „Във Фроста се състоя тинг, на който аз предложих на селяните да се покръстят, а те ми предложиха обратното — аз да се променя и да направя жертвоприношение заедно с тях, така както постъпил Хокон Възпитаника на Адалстайн. Ние се уговорихме да се срещнем в Мааре за голямото жертвоприношение. Но ако аз се отрека от вярата си и участвам в него, ще наредя да се направи най-голямото жертвоприношение, правено досега, и ще принеса хора в жертва на боговете. И тези, които ще бъдат умъртвени, няма да избирам измежду робите, а измежду най-личните тук. Изричам имената им: Орм Лиря от Мелхюс, Стиркор от Гимсан, Кор от Гритинг, Осбьорн от Ваарнес, Орм от Люкса, Халдур от Шардингстад.“ Кралят назовал имената на още петима от най-знатните хора около него. Казал, че ще принесе всички тях в жертва на боговете за добруване и мир. Тогава земевладелците отвърнали, че нямат достатъчно войска, за да тръгнат срещу краля, и му се подчинили. Разбрали, че всички присъстващи на пира ще бъдат покръстени и дали обет на краля, че ще спазват христовата вяра и ще се откажат от жертвоприношенията. Кралят ги задържал на пиршеството, докато всеки от тях не оставил брат, син или друг близък роднина за заложник.

68. Крал Улав влязъл в Тронхайм с цялата си войска. Когато отишъл в Мааре, всички местни хьовдинги, които се опълчвали срещу християнството, били вече там. С тях дошли и всички едри земевладелци, които още правели жертвоприношения. Имало огромно множество хора, както на тинга във Фроста. Кралят заповядал да свикат тинг. И двете страни били въоръжени. На тинга кралят станал и предложил на селяните да приемат християнството.

От името на селяните отговорил Ярншеге. Той обяснил, че както и преди, селяните не искали законите им да бъдат нарушавани. „Ние искаме да правиш жертвоприношения, кралю — казал той, — така са правили всички крале преди тебе.“ Останалите селяни се развикали в подкрепа на думите му, крещели, че трябва да стане така, както казал Шеге. Тогава кралят поискал да отиде до храма и да види как се прави жертвоприношението. Селяните се съгласили и двете дружини тръгнали.

69. Крал Улав влязъл в храма с неколцина от своите приближени и още неколцина селяни. Приближил се към фигурите на боговете — там бил Тур, хьовдинг на всички богове, украсен със злато и сребро. Крал Улав вдигнал бойната си брадва с позлатено острие и ударил Тур, който паднал от пиедестала си. Приближените на краля се втурнали и съборили останалите богове от пиедесталите им. Докато кралят бил вътре в храма, неговите хора убили Ярншеге пред входа на храма.

Когато Улав излязъл навън, той предложил на селяните да изберат една от двете възможности: или всички да приемат християнството, или да се бият с него. Но тъй като Ярншеге бил вече мъртъв, нямало кой да застане начело на местната войска и да я поведе срещу крал Улав. Затова селяните избрали първото — да направят така, както желаел кралят. Тогава крал Улав заповядал да бъдат покръстени всички присъстващи, а той взел заложници от земевладелците, за да бъде сигурен, че ще спазват законите на християнството. След това наредил на хората си да обиколят всички области в Тронхайм; вече никой не се противял срещу християнството и цялото население на Трьонделаг било покръстено.

70. Крал Улав заминал с войската си за Нидарос. Наредил да се издигне къща на хълма край река Нид и определил това място за пазар. Заповядал да се построят още къщи и едно кралско имение в гората на Шипакрок. През есента кралят заповядал да закарат там всичко, което му трябвало за зимата. Имало и много хора около него.

71. Крал Улав поканил родствениците на Ярншеге на среща, на която присъствали и много други знатни и влиятелни мъже. Ярншеге имал дъщеря, която се казвала Гудрюн. На срещата се уговорили кралят да се ожени за нея. Вдигнали сватба и след това Улав и Гудрюн си легнали в едно легло. Още първата нощ, когато кралят заспал, Гудрюн извадила нож и се опитала да го прободе. Кралят се събудил навреме, изтръгнал ножа от ръката й, станал и казал на хората си какво се е случило. Гудрюн грабнала дрехите си и излязла, а след нея цялата й свита. Те си заминали и Гудрюн никога повече не легнала в едно легло с крал Улав.

72. През същата есен крал Улав заповядал да построят голям дълъг кораб в Йор до река Нид. Това бил снек. Много работници участвали в построяването му. До началото на зимата корабът бил напълно завършен. В него имало по петнадесет банки за гребците от всяка страна и високи щевени, но отстрани не изглеждал голям. Кралят нарекъл кораба „Тран“.

Когато Ярншеге бил убит, трупът му бил отнесен в Йор и положен в гробницата на Брадата в Аустрот.

73. Навършили се две години, откакто крал Улав Тригвасон започнал да властва в Норвегия. При него имало един свещеник, Тангбранд, който бил лош воин, но много начетен и уважаван мъж. Тангбранд обаче бил толкова опърничав, че кралят не го искал при себе си и затова го изпратил в Исландия със задачата да наложи християнската вяра в страната. Свещеникът тръгнал с един търговски кораб. За пътуването се знае само това, че корабът стигнал до южния край на страната, влязъл в Алптафюрд — един от източните фиорди, и Тангбранд останал да презимува при Хал в Сида. Свещеникът въвел християнството в Исландия. Хал, цялото му домакинство и много други местни първенци приели правата вяра, повлияни от думите на Тангбранд. Но много хора му се противопоставили. Турвал Вайле и скалдът Ветрлиде съчинили сатирични стихове за Тангбранд, заради което последният убил и двамата. Тангбранд останал в Исландия две години и докато си заминал, убил трима души.

74. Имало един мъж, който се казвал Сигюрд, и един друг, който се казвал Хаюк. Те били хологаландци и пътували много по търговски дела. Едно лято те прекарали в Англия. Когато се върнали в Норвегия, те пак отплавали, но този път към северните краища на страната — Нурмьоре. Там попаднали на хората на крал Улав. Те предали на краля, че в страната са пристигнали хологаландци и той заповядал да ги заведат при него. Когато се срещнали, Улав ги попитал дали не искат да се покръстят, но те отказали.

Кралят им поговорил за християнството, но това не помогнало; заплашил ги с мъчения и смърт, но хологаландците пак не отстъпили. Кралят наредил да ги оковат във вериги. Той често ги навестявал и им говорел за Христовата вяра, но нищо не помагало. Една нощ пленниците изчезнали, без никой да разбере как са избягали и къде са отишли, а през есента двамата търговци се озовали при Хорек в Тьота; той ги приел и те презимували при него. Чувствали се много добре там.

75. През един пролетен ден Хорек бил у дома си, а в имението имало само няколко души. Той скучаел. Сигюрд му предложил да излязат и да се позабавляваш. Хорек приел с готовност. Двамата братя, Сигюрд и Хаюк, и стопанинът се спуснали към брега. Там приготвили една дванадесетместна ладия, а Сигюрд отишъл да вземе платно и всичко останало. Те често вземали платна, когато отивали на разходка. Хорек се качил на кораба и приготвил веслата. Двата братя били въоръжени. Така се движели из дома на земевладелеца, били опасни мъже. Преди да се качат на кораба, братята хвърлили на борда няколко калъпа масло, един кош с хляб и една голяма бъчва с бира. След това отплавали.

Недалеч от острова опънали платната. Хорек управлявал кораба в посоката, която той бил избрал. Сигюрд му казал: „Сега ще ти поставим някои условия. Трябва да избираш между тях. Или ще ни оставиш ние да направляваме кораба, или ще те вържем, или ще те убием.“ Хорек разбрал как стоят нещата. Дори и да бил въоръжен, не можел да се бие с повече от един човек. Ето защо избрал най-приемливото за него условие — оставил братята да определят посоката, после им дал обет за вярност и честната си дума.

След това Сигюрд поел управлението на кораба и го насочил на юг. Двамата братя внимавали да не се срещат с хора. Имали попътен вятър и не спрели, докато не стигнали в Тронхайм и не акостирали в Нидарос. После отишли при крал Улав. Той поканил Хорек на разговор и му предложил да се покръсти. Хорек отказал. Много дни разговаряли кралят и Хорек за това, понякога в присъствието на много хора, друг път насаме, но така и не се споразумели.

Накрая кралят казал на Хорек: „Е, можеш да си заминеш и нищо няма да ти направя този път, защото сме близки роднини и не искам да кажеш, че съм те принудил насила. Но трябва да знаеш, че през лятото ще дойда на север и ще накажа онези, които отричат християнството.“ Хорек казал, че ще бъде щастлив да си замине колкото може по-бързо. Крал Улав му дал една шхуна с десетина-дванадесет гребци и наредил тя да бъде натоварена с всичко, което трябвало за пътуването. Дал му и тридесетина силни въоръжени мъже.

76. Хорек от Тьота побързал да напусне града и да се отдалечи колкото може по-бързо от него, а Хаюк и Сигюрд останали при краля и се покръстили. Хорек плавал, без да спира, докато стигнал в родното си място Тьота. Тогава съобщил на своя приятел Йойвинд Кинрива, че той, Хорек от Тьота, бил при крал Улав, който не го принудил насила да приеме християнството. Казал да му предадат и това, че трябва да очакват кралят да тръгне срещу тях с голяма войска през лятото.

Хорек предложил да обсъдят този въпрос и помолил Йойвинд да дойде при него колкото може по-бързо.

Когато получил вестта, Йойвинд разбрал, че непременно трябва да се намери изход от положението, така че крал Улав да не ги нападне. Тръгнал веднага с една лека шхуна и неколцина воини. В Тьота Хорек го посрещнал сърдечно и двамата се отдалечили към другия край на имението, за да поговорят. Но едва започнали разговора, когато пристигнали хората на крал Улав — същите, които придружавали Хорек до родината му; те пленили Йойвинд, отвели го до кораба си и отплавали заедно с него.

Плавали, без да спират, докато стигнали до Тронхайм и отишли при крал Улав в Нидарос. Завели Йойвинд при краля. Улав му предложил, както на другите, да се покръсти, но Йойвинд отказал. Кралят любезно му предложил още веднъж да приеме християнството, като му посочил много причини за това. Същото направил и епископът. Но всичко това изобщо не направило впечатление на Йойвинд. Кралят му предложил дарове и пиршества, но Йойвинд все така отказвал всичко.

Тогава кралят го заплашил с мъчения и смърт, но и това не пречупило Йойвинд. Накрая кралят заповядал да донесат един тас, пълен с горещи въглени, и да го сложат върху корема на Йойвинд. Кожата му започнала да изгаря и тогава Йойвинд казал: „Махнете таса от мен, искам да кажа няколко думи, преди да умра.“ Махнали съда и кралят попитал: „Е, Йойвинд, ще повярваш ли сега в Христос?“ „Не — казал той, — не мога да се покръстя, защото аз съм дух, на който с помощта на магия финландците дадоха живот в човешко тяло; баща ми и майка ми не са можели да имат деца преди това.“ След това Йойвинд умрял. Той бил най-големият магьосник.

77. Напролет крал Улав заповядал да приготвят корабите му и събрал войската си, а самият той се качил на „Тран“. Войската на краля била голяма, а воините му били красиви. Когато всичко било готово, Улав отплавал с флотилията си от фиорда и се насочил на север, минал покрай Бьоле и продължил към Хологаландия. Където и да слезел на брега, той свиквал тинги и предлагал на всички да приемат християнството. Никой не дръзвал да му противоречи и по този начин цялото население по местата, през които минавал кралят, било покръстено. Улав пристигнал при Хорек в Тьота и покръстил него и всичките му хора. Хорек дал богати дарове на краля, когато се разделяли, и му се заклел във вярност. Кралят му дал ленно владение.

78. Имало един селянин на име Раюд Враната. Той живеел на Гудьой^[26] в Салтфюрд. Раюд бил много богат и държал голяма прислуга. Бил влиятелен човек. Голяма дружина финландци му помагали, когато имал нужда от това. Раюд бил вещ в правенето на жертвоприношения и знаел много магии. Негов приятел бил Туре Хюрт, за когото разказахме преди. И двамата били властни управници. Когато чули, че крал Улав се приближава, минавайки през Хологаландия с голяма войска, те изкарали корабите си и събрали колкото може повече хора около себе си. Раюд имал голям дракар с позлатена драконова глава отпред. Той бил шейсетместен и изглеждал огромен. Туре Хюрт също имал голям кораб. Двамата се насочили на юг срещу крал Улав. Скоро враговете се срещнали и се разразила голяма битка. Започнали да загиват хора, повече мъртви падали сред хологаландците. Корабите им били разбивани и от тях долитали само стонове и крясъци на ужасени хора.

Раюд се отправил към открито море и наредил да вдигнат платното. Той винаги имал попътен вятър, защото го викал с магия.

Скоро станало ясно накъде отива — прибирал се на Гудьой. Туре Хюрт обаче се отправил към брега. Хората му наскачали от корабите, но крал Улав ги последвал, подгонил ги и ги избил. Кралят спечелил, както винаги. Той видял Туре Хюрт да тича по брега. Тогава се втурнал след него, следван от кучето си Виге. Викнал: „Виге, хвани елена!“ и Виге хукнал след Туре, настигнал го и скочил върху него. Но Туре останал прав. Кралят хвърлил копието си срещу него. Туре ударил кучето със своя меч и го ранил тежко. В същото време обаче долетяло копието на краля, забило се под едната му ръка и излязло от другата страна на торса му. Туре паднал мъртъв, а Виге бил отнесен ранен на кораба на краля. Улав помилвал всички, които го помолили за пощада и се съгласили да приемат християнството.

79. Крал Улав насочил флотилията си на север и покръстил всички по местата, през които минал. Когато стигнал до Салтфюрд, той се отправил към вътрешността му, за да отиде при Раюд, но още на входа на фиорда го посрещнал порой и силна буря. Кралят останал да дрейфува там няколко дни, докато бурята бушувала във вътрешността на фиорда. В открито море духал лек вятър в посока север, който понесъл корабите към Омд, където Улав покръстил местното население. След това тръгнал отново на юг. Когато обаче наближил Салтфюрд, отново се спуснала мъгла и излязла буря. Кралят пак останал да дрейфува няколко дни пред фиорда, но времето не се променяло. Тогава кралят се обърнал за съвет към епископ Сигюрд. Епископът му казал да помоли Господ да му даде способността да направи магия и да се пребори с тази дяволска сила.

80. Епископ Сигюрд взел целия свитък с литургии и се качил на кралския кораб. Той помолил да запалят една свещ и окадил наоколо, като направил кръстен знак във въздуха; чел евангелието и разни молитви и напръскал кораба със светена вода. После епископът помолил да спуснат платното и бавно да се придвижат към вътрешността на фиорда с помощта на греблата. Кралят извикал към другите кораби да го следват също така бавно. Гребците на Тран се хванали за веслата и корабът плавно навлязъл във фиорда; гребците не усещали никакъв отпор. Студената вода, която порели, образувала следа като знаме след кораба. Пътят им бил спокоен, а бурята вилнеела край тях, образувайки високи планини от вода от двете им страни. Така корабите се плъзгали в пълна тишина един след друг. Денят изминал, изминала и нощта и малко преди изгрев-слънце те стигнали до Гудьой. Когато приближили до владенията на Раюд, забелязали големия дракар, закотвен до брега.

Веднага щом слезли на брега, крал Улав и дружината му отишли в имението на Раюд, нахлули в къщата му и го пленили. Част от хората, които били вътре, убили, други пленили. После кралските войници отишли в къщата на прислугата. Някои от слугите убили, други пленили, трети пребили. Кралят заповядал да доведат Раюд и му предложил да се покръсти. „Няма да ти отнема имота и имуществото и ще стана твой приятел, но само ако си постелеш за това.“ Раюд креснал срещу него, че никога няма да повярва в Христос, и изрекъл много богохулни слова. Тогава кралят се ядосал и отсякъл, че Раюд ще понесе най-страшната смърт, която съществува.

И наредил кралят да завържат Раюд за кол и да сложат между зъбите му една клечка така, че устата му да не може да се затвори, след което заповядал да пуснат вътре един червей; хлъзгавата твар обаче не успяла да влезе в устата му, защото Раюд духал срещу него и червеят се извивал навън. Тогава кралят наредил да пъхнат между устните му стрък тръстика, като тръбичка. Казват, че Улав пъхнал своя рог в устата на Раюд и пуснали червея вътре; той се плъзнал по езика на Раюд, стигнал до гърлото му и се вмъкнал в гръкляна. Така умрял Раюд.

Крал Улав взел от имуществото на Раюд големи количества злато и сребро, много предмети и оръжие, както и други скъпи вещи. Хората на Раюд били кръщавани по заповед на краля, а тези, които отказвали да се подчинят, били убивани или изтезавани. Крал Улав си присвоил дракара на Раюд, защото бил много по-голям и по-красив от кралския Тран; имал глава на дракон отпред и извивка, която го правела подобен на делфин; бакът и щевените му били облицовани със злато. Кралят нарекъл кораба „Ормен“^[27], защото когато вдигнели платната му, те наподобявали крилата на дракон. Това бил най-красивият кораб в Норвегия, а кралят го управлявал лично.

Островите, които били владение на Раюд, се казвали Гилинг и Хааринг, а общото им название било Гудьой. Водното течение, което минавало между тях и континента, се наричало Гудьойстрьом^[28]. Крал Улав покръстил хората от фиорда и се насочил към южното крайбрежие на страната. По време на това пътуване се случили неща, за които по-късно се рецитирали балади. Върху кралските воини се струпали черна магия и злини, а понякога страдал и самият крал. Но тук ние искаме да пишем най-вече за това как крал Улав покръстил Норвегия и други земи. През същата есен кралят пристигнал с войската си в Тронхайм и се насочил към Нидарос, за да презимува там.

Следващото нещо, за което искам да разкажа тук, се отнася за Исландия.

81. Пак през същата есен Кяртан Улавсон дошъл от Исландия в Нидарос; Кяртан бил син на Хосюрд и дъщерята на Егил Скалагримсон. Казват, че Кяртан бил най-добрият млад мъж в Исландия; дошли също и Халдур — син на Гудмюнд от Мьодрювелир, Колбайн — син на Турд Фрьойсгуде и брат на Бренне-Флосе, като четвъртият бил Свартинг — син на Рюнолв Гуде. Всички те били езичници. Водели много люде след себе си — някои знатни, други от простолюдието. Дошли и други знатни хора от Исландия, които приели християнството от Тангбранд; един от тях бил Гисюр Квите, син на Тайт Шетилсбьорнсон и Олув — дъщерята на херс Будвар, който пък бил син на викинга Коре. Сигюрд бил брат на Будвар и баща на Айрик Бюдаскале, който пък бил баща на Астрид, майката на Улав Тригвасон. Един от исландците бил Ялте Скегясон, който бил женен за Вилборг — дъщерята на Гисюр Квите. Ялте бил християнин. Крал Улав посрещнал сърдечно тези свои роднини. Гисюр и Ялте останали известно време при него. Исландците, които били езичници, се опитали да продължат пътя си, когато разбрали, че кралят е пристигнал в селището, защото били чували, че принуждавал със сила хората да приемат християнството. Но времето било лошо и те били принудени да се върнат в Нидархолм. Корабите предвождали Турарин Невюлвсон, скалдът Халфред Отарсон, Бранд и Турлайк Брандсон. Предали на крал Улав, че се приближават няколко исландски кораба с езичници, които преди това имали намерение да избягат, за да не се срещнат с краля. Тогава Улав издал забрана за отплаването на исландските кораби. Той заповядал екипажите да минат през града; те изпълнили заповедта, но не свалили нищо от корабите си на сушата.

82. Ето че дошъл празникът, на който се отслужвала тържествената микелмеса^[29]. Исландците присъствали на литургията и чули прекрасната меса и песента на камбаните. Когато се върнали на корабите си, те не можели да не признаят помежду си, че много им харесало това, което правили християните. Кяртан се замислил, а повечето исландци се изказали против християнството. Кралят обаче имал „уши“ навсякъде. Той научил какво става на исландските кораби и още същия ден поканил Кяртан на разговор. Кяртан отишъл с още няколко души при краля, където бил любезно посрещнат. Кяртан бил много красив, едър мъж, който умеел хубаво да говори. Двамата с краля разменили няколко думи и кралят му предложил да приеме християнството. Кяртан казал, че няма да откаже, ако срещу това кралят му обещае приятелството си. Кралят се съгласил и двамата си стиснали ръцете. На следващия ден Кяртан бил покръстен, а заедно с него и неговият роднина Боле Турлаксон, както и цялата им свита. Кяртан и Боле останали при краля, облечени в празничните бели дрехи, които се носели при кръщение; кралят се държал много сърдечно с тях.

83. Един ден, когато кралят се разхождал по една тясна уличка, до него дотичали няколко души и този, който бил най-отпред, го поздравил. Кралят го попитал как се казва и човекът отговорил: „Халфред“. Кралят попитал: „Ти скалд ли си?“ Мъжът отговорил: „Мога да съчинявам стихове.“ Кралят казал: „Може би ще приемеш християнството и ще станеш мой приближен?“ Халфред отвърнал: „Ще приема да бъда покръстен само при едно условие: ако ти, кралю, ми станеш кръстник; не искам никой друг“. Кралят приел. И така по време на кръщенето кралят положил ръката си върху рамото на Халфред. После го попитал: „Сега искаш ли да станеш мой приближен?“ Халфред отвърнал: „Предвождах свитата на ярл Хокон; не искам да бъда твой придворен, ако не ми обещаеш, че няма да ме прогониш от тук, каквото и да се случи.“ „За тебе съм чул само — казал кралят, — че си много умен и съобразителен и че мога да очаквам от тебе единствено такива неща, в които не бих се забъркал.“ „Тогава ме убий!“ — казал Халфред. Кралят отвърнал: „Ти си свободолюбив скалд, но от сега нататък ще бъдеш мой личен поет.“ „Какъв прякор ще ми дадеш тогава, кралю?“ Кралят подал на скалда един меч без ножница и му казал: „Съчини сега една строфа, в която думата меч да присъства на всеки ред!“ И Халфред съчинил следното:

Меч на мечовете бе това —

и станах аз богат на мечове.

На размахващите меча

мечът ще помогне да живеят.

По-лош не може да е мечът,

ако допълнение към меча следва,

а то е ножница, красиво оцветена.

Тогава трижди по достойнство мечът оценен е.

Когато Халфред изрецитирал това, кралят му подал и ножницата и казал: „Думата «меч» не присъства на всеки ред.“ Халфред отвърнал: „Да, но на един ред я има два пъти.“ „Така е“ — съгласил се кралят. Днес именно от стиховете на Халфред научаваме за живота на Улав Тригвасон.

84. През същата есен при крал Улав дошъл свещеник Тангбранд от Исландия. Той му разказал, че мисията му не била минала съвсем гладко. Исландците измислили най-подигравателни стихове за него, някои искали да го убият и Тангбранд не хранел надежда тази страна някога да бъде покръстена. Крал Улав толкова се ядосал, че наредил да надуят рога и да съберат при него всички исландци, намиращи се в града. Зарекъл се да ги убие всички. Тогава Кяртан, Гисюр, Ялте и другите исландци, които били приели вече християнството, отишли при него и му казали: „Кралю, защо не си вземеш думите назад? Ти винаги си ни казвал, че никой не може да причини на човек толкова зло, колкото собственият му гняв, и че ти би простил всичко на този, който се покръсти и се отрече от езическите богове и обичаи. Сега тези исландци, които си повикал тук, ще се покръстят и всички ние заедно ще намерим начин християнството да си пробие път в Исландия. Много от тези хора тук са синове на властни хора в Исландия и техните бащи ще ни помогнат за общото дело. Тангбранд си пробиваше път чрез насилие и убийства, а хората не искат да бъдат третирани така.“ Кралят се вслушал в думите им. Така всички исландци, които били събрани при него, били покръстени.

85. Крал Улав бил най-добър от всички в Норвегия в спортните игри — най-бърз и най-силен. В много саги се споменава за това. Една от тези саги разказва как Улав отишъл на Смалсархорн и закрепил щита си на върха на планината. Друга разказва как спасил един от своите хора, който се бил покатерил на някаква скала и не можел нито да продължи нагоре, нито да слезе. Улав се изкачил до него с лекота, взел го под мишница и го свалил долу. Кралят можел да върви по лопатките на веслата извън борда на кораба „Ормен“, докато гребците гребели; той подхвърлял три меча едновременно така, че един от тях винаги бил във въздуха, докато държал другите два в ръцете си; той винаги удрял с двете си ръце и хвърлял по две копия наведнъж. Крал Улав обичал да се забавлява, обичал игрите, бил добродушен и приятен и се отнасял сериозно към всичко, което правел. Улав бил амбициозен и упорит, бил много взискателен към облеклото си. Кралят превъзхождал всички, когато се отнасяло до смелост в битките. Той можел да изглежда страшен и зловещ, когато се разсърдел. Подлагал на страшни мъчения враговете си — някои изгарял, други хвърлял на кучетата да ги разкъсат, трети изтезавал лично или заповядвал да ги хвърлят от високите скали. И ако Улав успявал да постигне всичко, което пожелаел, то било поради това, че приятелите му се подчинявали, защото го обичали, а враговете му отстъпвали, защото се страхували от него.

86. Лайв, синът на Айрик Раюде — който пръв заселил Грьонландия, пристигнал през онова лято в Норвегия. Той отишъл при крал Улав и приел християнството. После останал да презимува при краля.

87. Гюдрьод, синът на Айрик Блудьокс и Гюнил, след като избягал от страната заради ярл Хокон, правел набези във Вестерландия. Но през лятото, за което разказваме, когато се навършили четири години от властването на крал Улав Тригвасон в Норвегия, Гюдрьод пристигнал с много военни кораби в страната. След като отплавал от Англия и доближил достатъчно до Норвегия, за да очаква, че всеки момент ще види бреговете й, Гюдрьод се насочил към тази част от норвежкото крайбрежие, където смятал, че е най-малко вероятно да срещне крал Улав.

Гюдрьод плавал на юг към Викен и когато слязъл на брега, веднага започнал да плячкосва и да принуждава хората със сила да му се подчиняват. Поискал от тях да го провъзгласят за крал. Местното население видяло, че Гюдрьод води многобройна войска и помолило за мир. Предложили на Гюдрьод да събере хората от цялата страна на тинг и на него да го приемат за крал, а после щели да се подчинят на войската му. Споразумели се за срок, в който вестта за сбора на тинга трябвало да обиколи страната. Гюдрьод поискал да му плащат данък, докато чака, но селяните му предложили да направят пиршества в негова чест, докато се съберял тингът, и Гюдрьод приел. Започнал да обикаля с част от хората си от пир на пир, а другата част от войската му пазела корабите. Когато сродниците на крал Улав — братята Хирнинг и Тургайр научили за това, събрали хора и с един кораб тръгнали към Викен. Пристигнали през една нощ на мястото, където пирувал Гюдрьод, и се приближили към него с оръжия и факли. При сблъсъка Гюдрьод загинал, а някои от онези, които пазели корабите му, били убити, докато други се измъкнали живи и избягали. Така загинал и последният син на Айрик и Гюнил.

88. През зимата, в която крал Улав дошъл в Хологаландия, той наредил да построят в Ладе голям кораб, много по-голям от останалите кораби в страната по това време. Задната палуба е оцеляла и до днес, така че хората могат да преценят колко голям е бил. Щевените конструирал човек на име Турберг Скавхог, а наред с него работили много дърводелци — някои рендосвали гредите, други ги свързвали, трети докарвали трупите. Всичко по кораба се правело внимателно и точно. Корабът бил дълъг, широк, висок и се изграждал от цели огромни дървесни стволове. Докато слагали покритието на палубата, Турберг трябвало да замине по работа в имението си и се забавил доста време. Когато се върнал, покритието било сложено. Вечерта кралят излязъл с Турберг и двамата отишли да разгледат кораба и да видят докъде е стигнала работата по него. Всички казали, че не са виждали толкова голям и красив кораб. След това кралят се върнал в града.

Рано на другата сутрин кралят и Турберг отново отишли при кораба. Там били всички работници — стояли и не правели нищо. Кралят ги попитал защо не работят, а те отвърнали, че палубата била повредена — някой бил минал от предния щевен до актердека и бил срязал косо летвите. Кралят погледнал и се убедил, че говорят истината. Тогава се зарекъл, че ако разбере кой е повредил кораба от завист, виновникът ще си получи заслуженото: „А на този, който ми покаже този човек, ще се отплатя с много добрини.“

Тогава Турберг казал: „Аз ще ви кажа кой е направил това, кралю.“ „Няма друг човек, от който да очаквам, че ще ми покаже виновника, както очаквам това от тебе“ — казал кралят. „Кралю, ще ти кажа кой направи това — аз го направих!“ — признал Турберг. Кралят отвърнал: „Щом си ши, ще го поправиш, за да стане толкова красив, колкото беше преди. Ще отговаряш с живота си за това.“ После Турберг рендосал палубата така, че всички резки изчезнали. Кралят и останалите възкликнали, че корабът е станал по-красив от поправената страна. Кралят помолил Турберг да рендоса палубата и от другата страна по същия начин. И му казал, че ще му благодари за това.

Турберг започнал да ръководи работата по довършването на кораба, докато той станал напълно готов. Така бил изграден дракар като „Ормен“. Той имал по тридесет и четири банки за гребци от двете страни, а главата отпред и дъгата на юта били позлатени; корабът бил висок като военните кораби. Това бил най-добрият кораб, строен някога в Норвегия, а и най-скъпият.

89. След като ярл Хокон загинал, Айрик Хоконсон, братята му и много от роднините на властния ярл заминали далеч от страната. Ярл Айрик отишъл в Свитюд при шведския крал Улав, който го приел много добре. Кралят дал на ярла земя, спокойствие и средства, за да издържа хората си. Турд Колбайнсон разказва:

Изпрати заговор човешки

Хокон в гроба;

не намерил покой, безутешен!

Смъртта пожела го тъй много.

Синът на Тригве

бе пристигнал

в страната, която смело завоюва,

пазейки се с щита,

когато доплава откъм Запад.

Към бляскавия крал

в сърцето си таеше Айрик

повече от туй, що на висок глас каза.

Това и чакахме от него.

Трьондерският ярл помоли

краля шведски за съвет,

изплашен от мъстта народна.

Туй никой не посмя да пренебрегне.

Много хора от Норвегия дошли при ярл Айрик. Това били изселници, които бягали от крал Улав Тригвасон. Ярлът решил да си построи кораб и да замине на война за богата плячка. Първо отплавал към Готландия, където останал през цялото лято, за да плячкосва търговските кораби, които идвали в страната; понякога се биел с викингите, които срещал да плячкосват крайбрежието. За това се говори в „Бандадропа“.

И въпреки че ярлът бе спечелил

с оръжието си победи много,

копието питаше за още.

Нарамил щита, господарят

плячкоса брега на Готландия.

С копие спечели Айрик таз земя;

обичаше той бурята на боя.

След това Айрик отплавал на юг към Вендландия и край Стаюр срещнал няколко викингски кораба, с които влязъл в бой. Ярлът победил и избил викингите. За това се разказва в „Бандадропа“:

Упорито водеше кралят

своя кораб край Стаюр.

Там паднаха много глави.

Птица, ранена

от фаталната си среща с меча,

по острова разнася

кожа от викингски глави.

Влюбен в битките,

днес управлява ярлът

страната, която боговете пазят.

90. През есента ярл Айрик отплавал обратно към Свитюд и останал да презимува там. През пролетта обаче свикал войската си и тръгнал към Източния път. Когато пристигнал в кралството на Валдемар, той започнал да плячкосва, да убива хора, да опожарява селища и да унищожава всичко там, където стъпва кракът му. Айрик стигнал до Алдайгюборг^[30], обградил я с войската си и останал там, докато градът не паднал в ръцете му. Ярлът избил много хора, съборил крепостта и изгорил къщите. След това заминал с хората си на обиколка в Гардарике. За това се говори в „Бандадропа“:

И после господарят с оръжие в ръката

сред растяща буря от омраза

кралството на Валдемар опустоши

с пламтящия си меч.

Алдайгюборг разруши

ти, господарю на голямата войска;

разбрахме ние за това.

Към селяните Хилд жестока бе,

когато в Гардарике ти дойде.

Ярл Айрик пътувал по моретата на грабителски походи в течение на пет лета, а когато се върнал в родината си Гардарике, той обиколил с войската си двете области — Адалсисла^[31] и Йойсисла, където превзел четири големи викингски кораба на датчаните и избил екипажите им. За това се разказва в „Бандадропа“:

Чух стрелите да свистят,

където кървавата битка

той поведе през онзи ден

във островния залив.

С копие Айрик превзе земята.

Щедрият водач

разби четири датски скайда.

Знаем ние това.

Влюбен е в бурята на битката.

Мощните ездачи на морските коне

в града, където селяни се стичаха,

поведоха със готите таз битка.

Унесен в боя препуска ярлът,

като бог на войската се носи

с воини навред.

Върви срещу мира устремен.

По таз земя, която боговете пазят.

След като прекарал една година в Швеция, ярл Айрик тръгнал към Дания. Той стигнал до датския крал Свайн Тюгешег и поискал ръката на дъщеря му Гида; уговорили сватбата и ярл Айрик се оженил за Гида. На следващата година им се родил син, когото кръстили Хокон. През зимата ярл Айрик останал в Дания и няколко пъти ходил до Швеция, но през лятото отново заминал на война.

91. Датският крал Свайн Тюгешег бил женен за дъщерята на вендландския крал Бурислав — Гюнил. По времето, за което разказахме по-горе, Гюнил се разболяла и умряла^[32]. Наскоро след това Свайн се оженил за Сигрид Велика, която била дъщеря на Скуглар-Тосте и майка на шведския крал Улав. Сгодяването било придружено с обещания за приятелство между двамата крале, между тях и ярл Айрик Хоконсон.

92. Кралят на Вендленд се оплакал на сродника си ярл Сигвалде, че договорът, който ярл Сигвалде подготвил за сключване между кралете Свайн и Бурислав, бил нарушение. Крал Бурислав трябвало да вземе за съпруга Тире — дъщеря на крал Харалд и сестра на крал Свайн, но този брак не бил сключен, защото Тире отказала да се омъжи за Бурислав; тя не пожелала да се омъжи за езичник, който на всичко отгоре бил и доста стар. Крал Бурислав заявил, че иска да се спази уговорката и казал на ярла да отиде в Дания и да доведе Тире. Ярл Сигвалде не чакал втора покана и заминал при датския крал. Той разказал на краля за целта на пътуването си и успял да убеди Свайн да даде сестра си Тире. С нея били определени да пътуват няколко приближени на Тире жени, духовният й баща — Осюр Агесон, който бил много уважаван човек, и още няколко войници. Кралят и ярлът се уговорили, че имотите, които били собственост на кралица Гюнил във Вендландия, щели да минат във владение на Тире като нейна зестра и освен това тя щяла да получи още имоти след сключването на брака. Тире не искала да замине и горко плакала.

Когато ярлът пристигнал във Вендландия с нея, крал Бурислав вдигнал сватба и се оженил за кралица Тире. Но тъй като тя се намирала сред езичници, не искала нито да яде, нито да пие на една и съща маса с тях. Това продължило седем дни. Накрая през една нощ Тире и Осюр избягали в мрака и се запътили към гората. Няма какво толкова да се разказва за тях, освен това, че стигнали до Дания, но Тире не посмяла да остане там за нищо на света, защото знаела, че ако брат й крал Свайн узнае, че тя е наблизо, ще я изпрати веднага обратно във Вендландия. И така Тире и Осюр продължили пътя си, като през цялото време се стараели да не ги разпознаят, докато накрая пристигнали в Норвегия.

Тире не спряла, докато не стигнала при крал Улав Тригвасон; той ги приел сърдечно и те останали при него, където се чувствали на сигурно място. Тире разказала на краля всичко за положението, в което попаднала, и го помолила за съвет и помощ, както и да намери спокойствие в неговото кралство. Кралят забелязал колко красива жена била тя и му хрумнало, че би могъл да сключи един добър брак с нея. Насочил разговора натам и я попитал дали би се омъжила за него. В положението, в което се намирала, Тире преценила, че не би било добре да се измъква и от този брак. Осъзнала също колко успешен би бил той с един толкова велик крал. И така тя казала на краля, че скланя глава пред него и ще стане негова съпруга. Поговорили още малко за тези неща и крал Улав се сгодил за Тире. Сватбата се състояла през есента, когато кралят се върнал от Хологаландия. Крал Улав и кралица Тире презимували в Нидарос.

През пролетта кралица Тире непрестанно се оплаквала и ронела сълзи пред крал Улав, че тя, която имала толкова обширни земи във Вендландия, тук в неговата страна нямала нищо, което да подхожда на една кралица. Тире нежно молела краля да й донесе това, което притежавала. Тя казвала, че крал Бурислав и крал Улав били толкова добри приятели, че ако двамата се срещнели, Улав щял да получи от Бурислав без пречки всичко, което пожелаел. Нейните думи стигнали до ушите на приятелите на краля и те го посъветвали да не заминава.

Един ден рано през пролетта, когато кралят се разхождал по пазара, към него се приближил един човек, който носел тикви, необикновено големи за сезона. Кралят взел една тиква и отишъл при кралица Тире. Тя седяла в гостната и плачела. Кралят й казал: „Нося ти една голяма тиква.“ Тя скочила, зашлевила му плесница и казала: „Харалд Гормсон поднасяше по-големи подаръци и не се колебаеше толкова като тебе, когато трябваше да замине извън страната и да донесе това, което му принадлежи. Той доказа това, като пристигна в Норвегия и задължи всички да плащат данъци и налози. А ти не смееш да отидеш в Дания заради крал Свайн, моя брат.“ Когато тя казала това, крал Улав подскочил и се заклел, крещейки: „Никога не бих се изплашил от твоя брат крал Свайн. И ако ние се срещнем, той ще отстъпи.“

93. Малко по-късно крал Улав събрал тинга на града. На него кралят съобщил на хората, че през лятото ще излезе с войската извън страната. Той поискал от всяка област кораби и хора, като уточнил колко кораба иска от фиорда. После изпратил на север и на юг, по крайбрежието и във вътрешността на страната призив за сбор на войската.

Крал Улав изкарал „Дългия Ормен“ и останалите свои кораби — големи и малки; самият той щял да предвожда „Ормен“, Когато започнали да се събират екипажите, кралят ги избирал внимателно човек по човек: на „Дългия Ормен“ не можели да пътуват мъже над шестдесет години и под двадесет, те били избирани по ръст, сила и издръжливост. Първа на „Ормен“ се качила кралската дружина, защото в нея влизали най-силните и най-смелите воини измежду всички мъже в страната и сред чужденците, които искали да служат в дружината на краля.

94. Юлв Раюде бил знаменосецът на крал Улав, той стоял на щевена на „Ормен“. Другите се казвали: коняря Колбьорн, Тущайн Оксефут^[33] и Викар от Тюндаландия, брат на Арнлют Гелине. В саксите^[34] стояли: Вак Раюмесон от Елв, силният Берсе, стрелецът Он от Йемтландия, Трон Раме от Телемарк и неговият брат Ютирме; от хологаландците били Трон Шалге, Огмюнд Санде, Лудве Ланге от Салтвик и Хорек Квасе. От вътрешността на Трьонделаг: Шетил Хьоге, Турфин Айсле, Ховард и неговите братя от Оркдал. В предната част на кораба застанали Бьорн от Стьоле, Тургрим от Квине, син на Тюдолв, Осбьорн, Орм, Турд от Нярдарлог, Тущайн Квите от Обрестад, Арнор от Мьоре, Халстайн и Хаюк от Фюрдане, Йойвинд Снок, Бергтур Бестил, Халшел от Фялер, Улав, Дренг, Арнфин от Согн, Сигюрд Билд, Айнар от Хордаландия и Фин, Шетил от Рогаландия и Грютгард Раске^[35]. Айнар Тамбаршелве не бил смятан съвсем за мъж, защото бил на осемнадесет години. На „Ормен“ пътували и Халстайн Ливсон, Туролв, Ивар Смета, Орм Скугарнев и много други смели и известни мъже, имената на повечето от които днес не знаем. Във всяка половина на „Ормен“ имало по осемдесет мъже и всеки от тях бил избиран поотделно; в предната част на кораба имало тридесет воини. Говори се, че според качествата на хората екипажът бил толкова над другите екипажи, колкото и самият „Ормен“ стоял над другите кораби по красота и величественост.

Туршел Невя, братът на краля, предвождал „Късия Ормен“. Туршел Дирдил и Юстайн — вуйчовците на краля, предвождали „Тран“. И двата кораба имали еднакво добри екипажи. Крал Улав тръгнал от Тронхайм с единадесет големи кораба, придружени от двайсетместни сесери и по-малки кораби.

95. Когато войската му в Нидарос била готова, крал Улав изпратил пратеници във всички владения из Трьонделаг, а Гисюр Квите и Хялте Скегясон заминали за Исландия, за да предложат на хората да приемат Христовата вяра. С последните двама кралят изпратил и свещеник Турмод с още няколко божи служители. Четиримата исландци, които смятал за най-знатни, кралят задържал като заложници. Това били Кяртан Улавсон, Халдур Гюдмюндсон, Колбайн Турдсон и Свартинг Рюнолвсон. За Гисюр и Ялте казват, че пристигнали в Исландия и веднага свикали тинга на старейшините, на който със закон въвели християнството в страната, а през лятото цялото население на Исландия било покръстено.

96. През същата пролет крал Улав изпратил Лайв Айриксон в Грьонландия, за да въведе християнската вяра и там. Лайв стигнал в Грьонландия през лятото; докато пътувал в морето, той помогнал на един търговски кораб — екипажът му стоял безпомощен насред морето сред останките на разбития кораб. Там Лайв срещнал Винланд Добрия. И така в края на лятото Лайв стигнал до Грьонландия, водейки със себе си свещеник и други учени хора. Отишъл първо при баща си Айрик в Браталид и останал да живее при него. Хората го нарекли Лайв Щастието, защото спасил екипажа на кораба и довел свещеника в Грьонландия.

97. Крал Улав тръгнал с флотилията си към южната част на Норвегия. Към него искали да се присъединят много негови приятели и знатни люде. Първи бил Арлинг Шалгсон, родственик на краля, който предвождал голям трийсетместен скайд с чудесен екипаж. Дошли и други родственици на краля — Хирнинг и Тургайр, всеки със своя кораб. И така кралят тръгнал със шейсет дълги кораба. Той плавал на юг покрай Дания, през Йоресюнд към Вендландия. Когато пристигнал там, Улав се срещнал с крал Бурислав. Двамата разговаряли за имотите, за които дошъл Улав. Разговорите им протекли съвсем гладко и изискванията на крал Улав били удовлетворени. Той останал до края на лятото при Бурислав и се срещнал с мнозина свои приятели.

98. По това време крал Свайн Тюгешег бил женен за Сигрид Велика, за което вече писахме. Сигрид била най-големият враг на Улав Тригвасон. Причината за това била, че крал Улав нарушил уговорката между него и Сигрид и освен това я ударил през лицето, както вече разказахме. И така Сигрид подучила крал Свайн да обяви война на крал Улав Тригвасон, като обяснила, че има достатъчно основания, защото Улав бил легнал с Тире, сестрата на Свайн, без да му иска разрешение, а родителите им никога не биха се съгласили с това. Тези думи прозвучали убедително от устата на Сигрид и постепенно крал Свайн бил напълно обзет от мисълта за тази война.

Рано през пролетта крал Свайн изпратил вест в Свитюд на родственика си шведския крал Улав и на ярл Айрик. Осведомявал ги за това, че Улав, кралят на Норвегия, извел войската си и имал намерение през лятото да се отправи към Вендландия. По-нататък в съобщението се казвало, че шведският крал и ярлът трябвало да съберат войските си и да дойдат при крал Свайн, а после и тримата заедно щели да влязат в бой с крал Улав. Шведският крал и ярл Айрик веднага се приготвили и с огромна флотилия се отправили към Дания. Пристигнали там точно когато крал Улав отплавал на изток. За това разказва Халдур Непокръстения в „Айриксдропа“:

Всяващият ужас враг на краля

свика, жаден за война,

от целия Свитюд

великата войска.

Ярлът към битката отплава.

Селяните като лешояди

тръгнаха след Айрик.

В морето враните

утоляваха жажда в раните.

Шведският крал и ярл Айрик се срещнали с датския крал. Тримата общо имали огромна войска, краят на която не се виждал.

99. Крал Свайн дал заповед за сбор на войската и изпратил ярл Сигвалде във Вендландия, за да държи под око крал Улав и да организира среща между него и крал Свайн. Ярл Сигвалде веднага тръгнал за Вендландия. Той пристигнал в Юмсборг и отишъл при крал Улав Тригвасон. Двамата бързо се сприятелили и ярлът станал много близък на краля. Дъщерята на крал Бурислав — Астрид, онази, която била женена за ярл Сигвалде, била добра приятелка на крал Улав до голяма степен заради това, че били сродници по времето, когато Улав бил женен за нейната сестра Гайра.

Сигвалде бил умен и проницателен човек и тъй като бил в течение на всичко, което крал Улав предприемал, той дълго време възпирал краля от похода на запад, като изтъквал най-различни причини за това. Войската на крал Улав негодувала, защото хората вече искали да се връщат в родината си. Те стояли в пълна готовност, а и имало изгледи за силен попътен вятър.

Ярл Сигвалде получил тайна вест от Дания, че датските кораби са пристигнали и войската на ярл Айрик също била готова, както и че владетелите щели да пристигнат заедно във Вендландия. Те имали уговорка, че ще причакат крал Улав край Сволдерьой. Ярл Сигвалде трябвало да заведе норвежкия крал именно на това място.

100. До Вендландия стигнал слух, че датският крал изкарал войската си и скоро хората започнали да шушукат, че крал Свайн иска да пресрещне крал Улав Тригвасон. Тогава ярл Сигвалде казал на Улав: „Крал Свайн не може да иска да се бие с тебе, разполагайки само с датската войска, след като знае колко е голяма твоята войска. Но ако ти имаш някакви подозрения, че те очаква война с него, аз ще те придружа с моята дружина. Нормално е юмборгските викинги да придружават някой владетел. Ще ти дам единайсет кораба с добри екипажи.“ Кралят приел предложението. В морето духал слаб, но постоянен попътен вятър.

Кралят се отправил с флотилията си на далечно плаване. Моряците вдигнали платната. Малките кораби се движели по-бързо от другите и плавали пред всички. Ярл Сигвалде плавал плътно до краля. Той викнал към Улав, предлагайки му да следва ярлския кораб: „Аз зная къде е най-дълбок протокът, а ти имаш нужда от моя опит заради големите кораби.“ И ярлът минал напред със своите девет кораба. Кралят се носел след него с големите си единайсет кораба. Останалата част от норвежката войска се била отдалечила навътре в морето. Докато ярл Сигвалде плавал към Сволдерьой, до него се приближила една шхуна. Съобщили на ярла, че войската на датския крал се е стаила в залива пред тях. Тогава ярл Сигвалде заповядал да спуснат платната и бавно с помощта на веслата се приближил към острова. Халдур Непокръстения разказва, че крал Улав и ярл Сигвалде доплавали със седемдесет кораба от юг:

Кралят на норвежците

подкара скайдите на юг —

седемдесет на брой.

Мечовете се обагриха в червено.

Ярлът от Сконе получи

шхуните желани —

бързите елени на дълбините морски.

Застрашиха спокойствието на народа.

101. Датският крал Свайн, шведският крал Улав и ярл Айрик водели цялата си войска. Времето било хубаво, слънцето ярко греело. Тримата владетели се изкачили на скалистия остров, всеки със свитата си. Те видели корабите, плаващи към открито море, и групата, която ги следвала. После забелязали да се приближава един кораб — огромен и красив. Тогава и двамата крале възкликнали: „Какъв голям и хубав кораб! Трябва да е «Дългия Ормен».“ Ярл Айрик отговорил: „Не е «Дългия Ормен».“ И наистина това бил корабът на Айндриде от Гимсан.

Малко по-късно владетелите забелязали да се приближава друг кораб, още по-голям от първия. Тогава крал Свайн казал: „Улав Тригвасон се страхува! Ето, вижте, не смее да плава начело на флотилията си.“ Ярлът обаче отвърнал: „Това не е кралският кораб. Аз познавам кораба и платното му — то е на райета. Това е Арлинг Шалгсон. Нека да си плава. За нас е по-добре да оставим този кораб във флотилията на крал Улав.“ След това видели корабите на ярл Сигвалде и ги разпознали; те се отправили към острова. Веднага след това приближили други три кораба, единият от които бил огромен. Тогава крал Свайн извикал на останалите да се качат на своите кораби, защото идвал „Дългия Ормен“. Но ярл Айрик казал: „Те имат още много други големи и красиви кораби освен «Дългия Ормен». Нека да почакаме още малко!“ Мнозина промърморили: „Ярл Айрик не иска да се бие и да отмъсти за баща си. Какъв срам! Във всички страни ще се разказва за това. Ние да се спотайваме тук с толкова голяма войска, а точно под носа ни крал Улав си плава спокойно към открито море.“

Поговорили за това и видели да се приближават четири кораба, единият от които бил огромен дракар, украсен с много злато. Тогава крал Свайн се изправил и възкликнал: „Високо ще ме издигне днес «Ормен», защото аз ще го управлявам!“ Мнозина около него се съгласили, че Ормен бил много голям и красив кораб, а човекът, който е успял да построи такъв кораб, наистина бил много талантлив. Тогава ярлът казал тихо, така че само неколцина до него го чули: „Крал Улав не е имал по-голям кораб от този и крал Свайн няма да може да му го отнеме само с помощта на датската войска.“ Воините се спуснали към корабите си и започнали да режат въжетата. Докато владетелите стояли и водели разговорите, за които току-що разказахме, те забелязали, че се приближават още три големи кораба, а след тях идвал четвърти, който вече бил „Дългия Ормен“. Миналите преди това два красиви кораба, които взели за „Ормен“, били „Тран“ и „Късия Ормен“. Когато обаче видели „Дългия Ормен“, всички разбрали, че това е той и никой не се съмнявал вече. На него плавал Улав Тригвасон. Воините се качили на корабите си и се приготвили за бой. Между тримата владетели — крал Свайн, крал Улав Шведски и ярл Айрик, имало уговорка, че всеки от тях ще получи по една трета от Норвегия, ако убият крал Улав Тригвасон, а този, който успеел пръв да се качи на „Ормен“, щял да вземе целия му екипаж в плен; иначе всеки от тримата щял да получи корабите, които превземе. Ярл Айрик разполагал с огромна барда^[36], с която не се разделял при набезите. Щевените й били облечени в метал, а надолу по тях се спускал по един железен шпангоут^[37], дебел и широк колкото кила; този шпангоут отивал право надолу във водата.

102. Когато ярл Сигвалде и неговата войска преминали, гребейки, покрай острова, тактиката му направила впечатление на Туршел Дирдил от кораба „Тран“ и на водачите на другите кораби, които го следвали. Видели, че ярлът се отправя към острова, свалили платната си и загребали след него, като викнали към Сигвалде и го попитали защо постъпва така. Ярлът обяснил, че ще изчака крал Улав: „Струва ми се, че наблизо има битка.“ Корабите спрели да дрейфуват, докато не пристигнал Туршел Невя с „Късия Ормен“ и трите кораба, които плавали след него. Туршел и останалите чули новината, свалили платната си и също останали да чакат крал Улав. А когато кралят стигнал до острова, корабите на цялата вражеска войска се отправили към него с гребане. Щом видели това, воините на Улав го помолили да продължи пътя си и да не влиза в бой с толкова голяма войска. Застанал на палубата, кралят се провикнал: „Свалете платната! Хората ми няма да бягат! Аз никога не съм бягал от битка. Бог разполага с живота ми и аз никога няма да избягам!“ Войската му го послушала. А Халфред разказва:

Тук ще се чуят думите,

които кралят на войската произнесе

простичко към воините свои

в затишието преди боя.

Покоя на войската той наруши,

подкани своите бойци

за бягство да не помислят.

Такива силни думи не умират!

103. Крал Улав наредил да се свири тревога на всичките му кораби. Наредили корабите така, че кралят оставал в средата: от едната му страна застанал „Тран“, а от другата — „Късия Ормен“. След като завързали щевените на другите кораби един за друг, бойците понечили да завържат „Късия Ормен“ и „Дългия Ормен“. Виждайки това, кралят им извикал, че е по-добре да оставят големия кораб отпред, а не на края на цялата флотилия. Тогава Юлв Раюде отговорил: „Ако оставим «Дългия Ормен» с една негова дължина пред другите ни кораби, ще бъде тежко на хората от малките кораби.“ Кралят възроптал: „Не знаех, че имам моряк — страхливец и отстъпник.“ Юлв отговорил: „Само не оставяй бака открит, когато защитаваш щевените; във всеки случай не повече отколкото аз оставям щевените.“ Кралят държал лък в ръката си, опрял една стрела в тетивата и се прицелил в Юлв. Юлв викнал: „Стреляй в другата посока, кралю, там целта е по-добра. Останалото аз ще го направя вместо теб.“

104. Крал Улав се намирал на палубата на „Ормен“ и стоял високо над другите кораби. Държал позлатен щит и имал на главата си шлем в червено и златно, лесно можели да го разпознаят; под бронята си носел къса червена риза. Когато Улав видял дружините да се подреждат и знамената да се издигат над хьовдинг, той попитал. „Кой предвожда тази войска срещу нас?“ Отговорили му, че това е крал Свайн Тюгешег с датската войска. Кралят заявил: „Не се страхувам от датчаните и нямам нищо против тях, но що за хьовдинг е онзи, който държи знамето с дясната си ръка?“ Отвърнали му, че това е крал Улав с шведската войска. А крал Улав Тригвасон рекъл: „По-добре шведите да си бяха стояли у дома и да си бяха правили жертвоприношенията, отколкото да тръгват срещу «Ормен» и нашите оръжия. Кой предвожда онези големи кораби там, до датчаните?“ „Там — отговорили му — е ярл Айрик Хоконсон.“ Тогава крал Улав казал: „Той сигурно има основателна причина, за да тръгне срещу нас, и трябва да очакваме жесток бой; те са норвежци като нас самите.“

105. И ето че кралете плъзнали корабите си, гребейки срещу тях. Крал Свайн разположил кораба си срещу „Дългия Ормен“; крал Улав Шведски обърнал щевена си срещу най-външния кораб на крал Улав Тригвасон; от другата страна застанал ярл Айрик. Започнала тежка битка. Ярл Сигвалде се измъкнал и не участвал в нея. Скюле Тущайнсон, който по това време бил при ярл Айрик, разказва:

Млад преследвах аз врага

на фрисландците и Сигвалде.

Там, където копия свистяха,

аз оцелявах.

И хората мислят сега,

че сигурно ще доживея старини.

Там на юг край Сволдер

понесохме мечове алени

срещу великите воини.

Срещнаха се там оръжията —

едно с друго да търгуват.

А ето какво разказва Халфред за тази битка:

Раненият крал получи исканата помощ

от смелите трьонделагци,

когато в боя влезе.

Големи дружини побягнаха.

Великият крал сам остана

срещу кралете мечове размахали,

ярлът бе третият от тях.

А скалди стихове редяха.

106. Тази битка била нещо повече от обикновено сражение и много хора намерили смъртта си в нея. От „Дългия Ормен“, „Късия Ормен“ и „Тран“ хвърлили абордажни куки към корабите на крал Свайн и мятали оръжията си надолу към тях, защото те били по-ниски. Воините на норвежкия крал избили или бутнали във водата екипажите на всички кораби, до които се домогнали. Крал Свайн и останалите, които успели да се спасят, избягали на други кораби. Датската войска постъпила точно така, както предвидил Улав Тригвасон. Шведският крал Улав се приближил към големите норвежки кораби, но точно тогава на него и на хората му се случило онова, което постигнало и другите — мнозина загинали, а голяма част от корабите му били пленени; войската на крал Улав Шведски се оттеглила.

Ярл Айрик обаче разположил бардата си до най-външния от корабите на крал Улав Тригвасон, разчистил го от хората, разсякъл въжетата и се доближил до следващия; бил се с екипажа, докато избил или изхвърлил от борда всички мъже. Тогава войската, намираща се на малките кораби, избягала на по-големите, а ярлът сечал въжетата, свързващи корабите, и разчиствал екипаж след екипаж. Започнали да прииждат шведи и датчани от всички краища. И заобиколили кораба на норвежкия крал Улав. През цялото време ярл Айрик водил ръкопашен бой с меч на кораба си, а на мястото на всеки загинал негов воин заставал веднага друг — датчанин или швед. Халдур разказва:

Разрази се бой с мечове остри

около „Дългия Ормен“,

воините дълго се биха,

блестящи копия снаги извиха.

Казват, че шведските момчета

и датските бойци след него

на юг се втурнали, където

хладни мечове косели

и смърт сред хората посели.

И станало сражението тъй жестоко, както никое преди. Много хора загинали и накрая всички кораби на Улав Тригвасон с изключение на „Дългия Ормен“ били разбити. Тогава всичките му хора, които още можели да държат оръжие, се надигнали с нова сила. Ярл Айрик разположил кораба си борд до борд с „Ормен“ и отново започнала битка. А Халдур разказва:

Имаше „Дългият Ормен“

здрави платна тогава.

Кървав мечът сечеше,

по щита нарези се редяха.

Високощевенната барда

опря той до страната на „Ормен“.

Спечели ярлът победа

на каменистия остров.

107. Ярл Айрик се биел в предната част на кораба, а и воините му били наредени в боен ред за отбрана. Биели се с мечове и копия, някои стреляли с лъкове, толкова гъста била завесата от копия и стрели, полетели към „Ормен“, че никой от защитниците му не успял да задържи дълго щита пред себе си. Кораби с войска заобиколили „Дългия Ормен“ от всички страни. Хората на Улав Тригвасон били толкова бесни и диви, че скачали на перилата, за да посичат враговете с мечовете си; но защитниците на „Ормен“ не били достатъчно, за да успеят плътно да обхванат перилата на целия кораб и да влязат в ръкопашен бой. Воините скачали от перилата и не виждали нищо друго освен битката на живот и смърт. Така те отишли на дъното заедно с оръжията си. Халфред разказва:

От „Ормен“ падаха бойци ранени,

когато стрелите защитата пробиха;

и нищо друго нямаше за тях значение;

облечените в броня воини

за боя само мислеха.

От такива храбреци

„Ормен“ винаги ще има нужда,

ако един прекрасен крал

го поведе натам,

където бой се води.

108. Айнар Тамбаршелве се биел в задната част на „Ормен“. Той бил най-добрият стрелец с лък. Айнар се прицелил в ярл Айрик и пуснал тетивата. Стрелата излетяла, минала през тила на рулевия над главата на ярла и се забила във въжето зад него. Ярлът попитал хората около него дали някой е видял стрелеца, но в същото време нова стрела последвала първата и прелетяла толкова близо до ярла, че минала между ръката и гръдния му кош и се забила в дъската, на която се опирал лоцманът; острието й излязло от другата страна. Ярлът се обърнал към един войник на име Фин, за когото казвали, че бил от фински произход и умело боравел с лък: „Застреляй онзи едър мъж в задната част на кораба!“ Фин опънал лъка и стрелата му улучила лъка на Айнар в средната част. Айнар опънал лъка си за трети път, но той се счупил на две; крал Улав Тригвасон попитал: „Какво изпращя толкова силно?“ Айнар отговорил: „Норвегия изстена под твоята ръка, господарю!“ Кралят видял лъка му и казал: „Е, не е голяма загуба, нали? Стреляй с моя лък!“ и му хвърлил своето оръжие. Айнар го уловил, изтеглил веднага една стрела от колчана си и възкликнал: „Прекалено лек е лъкът на краля.“ После пуснал лъка и стрелата на земята, грабнал щита и меча си и продължил да се бие с тях.

109. Крал Улав Тригвасон се биел на палубата на „Ормен“ и през по-голямата част от деня стрелял с лък или хвърлял копия, или редувал двете. По едно време той погледнал през борда и видял войниците си да размахват мечове наляво и надясно, притиснати от всички страни. Тогава извикал към тях: „Защо размахвате мечовете си толкова вяло? Не виждам да секат!“ Отговорили му: „Мечовете ни се изтъпиха.“ Кралят извадил от трюма нови остри мечове и ги раздал на бойците си. Когато затварял капака на трюма, хората му видели, че от ръкава му капела кръв. Никой не знаел къде бил ранен.

110. Най-добрите защитници на „Ормен“, които избили най-много врагове, били войниците от предната част на кораба. След тях се подреждали качените на дъгите на щевените. Това били най-внимателно подбраните воини, а и корабът там бил най-висок. Когато започнали да загиват хора от средната част на Ормен и останали само няколко души около мачтата, ярл Айрик се опитал да се качи с петнайсет свои воини на „Ормен“. Срещу него застанал родственик на Улав Тригвасон с дружината си. Разразил се жесток бой, в края на който ярлът слязъл в бардата си. Някои от хората му загинали, а други попаднали в плен. За това разказва Турд Колбайнсон:

Тогава воините в шлемове

окървавиха мечове в боя,

в който Хирнинг,

техният защитник и хьовдинг,

слава спечели

със синкавопроблясващ меч.

Небето ще пропадне,

преди туй да потъне във забрава.

И отново се развихрил тежък бой, в който загинали много от бойците на „Ормен“. Когато редиците на защитниците му започнали да оредяват, Айрик за втори път се опитал да се качи на кораба. И това отново било голямо изпитание за всички. Виждайки атаката на Айрик, стрелците от щевените се обърнали към кърмата, за да го посрещнат с твърд отпор. Мнозина загинали на „Ормен“ и перилата на много места останали незащитени; хората на ярла започнали да ги заемат. Останалите живи воини на „Ормен“, които били в състояние да се бият, се оттеглили към кърмата, където се биел кралят. Халдур Непокръстения разказва как в този миг Айрик насърчил хората си:

Тогава викна ярлът високо,

насърчи воините свои;

бойците връхлетяха с меч

върху кърмата на „Ормен“.

Улав бе сред тази сеч.

Обсипаните в злато господари

обградиха краля със своите скайди;

оръжие насочиха срещу врага

на вендерландската войска.

111. Конярят Колбьорн се качил на палубата при краля. Двамата много си приличали по дрехите и оръжието. Колбьорн също бил едър и красив мъж като Улав Тригвасон. В предната част на кораба се развихрил страшен бой. На „Ормен“ се качили толкова много от воините на ярла, колкото можели да се съберат, а корабите му обградили „Ормен“ от всички страни. Не останали много хора, които да защитават кораба на Улав Тригвасон срещу тази многочислена войска; въпреки че били изключително силни и смели мъже, не след дълго всички те намерили смъртта си.

Самият крал Улав и Колбьорн скочили през борда в морето от двете срещуположни страни на кораба. Хората на ярла били обградили кораба с малки шхуни и избивали всички воини на Улав Тригвасон, които скачали във водата. Когато самият крал скочил, те се опитали да го пленят и да го заведат при ярл Айрик. Кралят държал щита над главата си, докато скачал, а Колбьорн го пъхнал под себе си, за да се запази от копията, хвърляни към него от по-ниските кораби наоколо. Паднал в морето така, че щитът останал под него. Затова не могъл да потъне дълбоко във водата, а останал на повърхността и бил пленен. Издърпали го на една от шхуните, помислили го за крал Улав Тригвасон и го завели направо при ярла. Айрик го погледнал, разбрал грешката и му пощадил живота. В това време през борда на „Ормен“ във водата наскачали всички оцелели хора на краля. Халфред разказва, че последен от борда скочил братът на краля Туршел Невя:

Врагът въоръжен

обагри копието си във кръв.

„Ормен“ и „Трап“ видя обезлюдени

да поклащат своите снаги

Туршел, преди самият той

да се опита да отплува;

той рискува

и се би тъй смело

в грохота на този страшен бой.

112. Разказахме вече, че ярл Сигвалде дошъл от Вендландия и последвал крал Улав. Ярлът имал десет кораба, а на единадесетия били хората на Астрид — дъщерята на краля, която била жена на ярла. Когато крал Улав скочил през борда на „Ормен“, цялата войска изкрещяла с победен възглас. Тогава ярл Сигвалде и гребците му спуснали веслата във водата и загребали, колкото сила имали, към мястото на битката. Халдур Непокръстения разказва:

Вендландските кораби към битката пълзяха.

Мечовете остри — кръвожадни зверове

на Один от земята —

желязна паст разтвориха

и във войската зъби впиха.

Оръжеен грохот се понесе над водата.

Орел и вълк глада си утолиха.

Смело би се ярлът —

ни един воин не избяга.

А вендландският снек, на който били хората на Астрид, с помощта на веслата се отдалечил обратно към Вендландия; бързо се плъзнал слух, че крал Улав си бил разкъсал ризницата, когато скочил в морето, и продължил да плува под водата в посока към вендландския снек; говорело се, че сигурно хората на Астрид са го отвели на брега. Някой създал легенда за по-нататъшния живот на крал Улав Тригвасон, а Халфред разказва:

Не зная този, който аз ценя,

дали е мъртъв или жив;

(често неговата лъскава секира

на орлите утоляваше глада);

говорят, че верни са и двете

и се кълнат, че истината казват.

Все пак със сигурност ранен бе,

а повече да се знае — болезнено за нас е.

Каквото и да се е случило, Улав Тригвасон никога повече не се върнал в Норвегия. Скалдът Халфред Вандраада допълва:

Завърналите се от битката разказват,

че кралят оцелял.

Слухове се носят за предания на страната

син на Тригве.

Улав, някои казват, отплувал

далеч от грохота на боя;

други шепнат — че истината не е тази,

а по-лошо е било!

И по-нататък:

Чуйте мойта песен!

Когато бойците се надигнаха

срещу могъщия крал,

не можеше съдбата да спаси от битка

в сребро потъналия господар,

обичан от мнозина.

(Друго и не бих помислил.)

Казаха ми някои хора,

че кралят бил ранен

и от битката се върнал там, на изток.

А от юг сега ме питат —

истината да разкрия —

дали е той загинал

В оръжейната стихия.

Не мога слухове неверни да предавам

и хората да заблуждавам.

113. Ярл Айрик Хоконсон получил „Дългия Ормен“ след победата си и освен с него се сдобил с голяма плячка. След края на битката той откарал кораба далече. Халдур казва:

Към битката понесе Ормен

един крал със шлем на главата

за среща с металните мечове остри;

устремил се бе скайдът с войската,

но на юг в грохота на метала

един пъргав ярл залови змията.

Знатният брат на Хеминг пръв

обагри меча си в кръв.

Свайн, синът на ярл Хокон, се свързал чрез брак с Холмфрид, дъщерята на шведския крал Улав. Тримата владетели — датският крал Свайн, шведският крал Улав и ярл Айрик — си поделили Норвегия. Така крал Улав получил четири области в района на Тронхайм — Нурмьоре, Сюнмьоре, Румсдал и Ранрике от река Гота до Свинесюнд. Тези земи кралят дал на ярл Свайн при същите условия, при които преди кралете или ярлите са използвали, когато са имали върховен крал над всички.

Ярл Айрик получил Хологаландия, Намдал, Фюрдане, Фялер, Согн, Хордаландия и Рогаландия, както и Агдер на юг от Линдеснес. Турд Колбайнсон разказва:

Аз знам, че всички херси,

с изключение на Айрик, тогава

станаха приятели на ярла.

Обсипания в злато аз ценя.

След битката остана таз земя

на ярла под властта —

на север от Вега,

на юг до Агдер и по-нататък.

Истина ви казвам!

Хората обичаха водача.

Всички одобряват такова управление.

Той щял да сложи сам, тъй каза,

ръка на родовете на Норвегия.

Но идва днес от юг вестта,

че мъртъв е крал Свайн.

И никой не пощади смъртта.

Земите му остават пусти.

Датският крал получил Викен, когото притежавал и преди това, а Ромерике и Хедмарк получил ярл Айрик. Свайн Хоконсон станал ярл при крал Улав Шведски; ярл Свайн бил един от най-красивите мъже за времето си. Двамата ярли — Айрик и Свайн, се покръстили и приели правата вяра. Докато управлявали Норвегия, оставили норвежците да правят каквото пожелаят, единствено държали да се спазват законите на християнството. Самите ярли спазвали старите закони и местните обичаи; те били обичани от народа, защото управлявали добре страната. По-големият от двамата братя ярл Айрик бил стълбът, когато ставало въпрос за управлението на страната.

Бележки

[1] Скаюн — име на старо селище, което се среща на четири места в източната част на Йостландия. ↑

[2] Валдемар — Владимир I, княз на Новгород от 969 г. и велик княз на Киев от 980 г. ↑

[3] Хардангер — поради тежките години в страната фиордът бил наречен „труден, тежък“. ↑

[4] Сес — двойка гребци. Корабът се измерва на секции от по пет сеса. Една такава секция е равна на около 5 метра и включва десет гребци. ↑

[5] Съпругата на Один — земята. ↑

[6] Вендландия — Померания. ↑

[7] Бурислав — Болеслав; тук явно има грешка, защото не може да се има предвид полският княз Болеслав I (992–1025), а неговият баща Миешко или Миечисла (964–992). ↑

[8] Кайзер Ото — крал на Германия Отон II (973–983). ↑

[9] Франкландия — областта Франкен в днешна Германия. ↑

[10] Военният поход на кайзер Ото срещу Дания е през есента на 974 г., а не през 988 г., както смята Снуре. Причината за битката не е кръщаването на Харалд, защото той е бил кръстен вече през 960, а по-скоро завоюването на Дания. ↑

[11] Слиен — фиорд в Шлесвиг. ↑

[12] Кюмраландия — Къмбърланд. ↑

[13] Силинги — островите Сили. ↑

[14] Гида — тя 8 действителност е дъщеря на Улав Кворан. ↑

[15] Тюгешег — Дъвчещият брадата си. ↑

[16] Адалрод — крал на Англия (978–1016). ↑

[17] Скайди — клас военни кораби. ↑

[18] Кнар — вид търговски кораб, който се е използвал и при военни действия (вж. бележките към Сага за Харалд Хорфагре). ↑

[19] Йоре — монета, която се е оценявала като стойност и като тегло. Тя тежала 27 грама. ↑

[20] Висавалд — стара норвежка транскрипция на руското име Всеволод. ↑

[21] Валп — вълче, кученце; Хюнде — куче. ↑

[22] Ярлсдал — долината на ярла. ↑

[23] Ярлсхеле — пещерата на ярла. ↑

[24] Улав Светия в действителност бил покръстен като по-голям в Нормандия. ↑

[25] Лангфест (Дългият празник) се е празнувал седем седмици преди първия ден на Великден, съвпада с карнавала по Заговезни. ↑

[26] Гудьой — Остров на боговете. ↑

[27] Ормен — Змията. ↑

[28] Гудьойстрьом — течение на Острова на боговете. ↑

[29] 29 септември. ↑

[30] Алдайгюборг — крепостта Алдаген или Ладога (старата Ладога) при р. Волков, която се влива в Ладожкото езеро. ↑

[31] Адалсисла — днешна Естония. ↑

[32] Гюнил всъщност изпада в немилост и е изпратена във Вендландия, но се връща в Сания през 1014 г. ↑

[33] Оксефут — волски крак. ↑

[34] Сакси — частта на кораба, която е най-близо до щевена. ↑

[35] Раске — Бързия. ↑

[36] Барда — кораб с т.нар. „брада“, едно допълнително парче, което минава през средата на щевена. ↑

[37] Шпангоут — ребро на корабна конструкция. ↑