Снори Стурлусон
Сага за ярл Хокон

Хокон, синът на ярл Сигюрд, бил в Тронхайм, когато научил за случилото се. Той веднага събрал голяма войска от цялата област и заповядал да спуснат на вода всеки кораб, годен за война. Когато се събрали, бойците избрали Хокон, сина на ярл Сигюрд, за предводител на флотилията и тръгнали. Чули за това, синовете на Гюнил се отправили към Румсдал и Сюнмьоре. Двете войски се притаили и започнали да се следят една друга.

Ярл Сигюрд бил убит две години след гибелта на крал Хокон. В „Хольоятал“ Йойвинд Скалдеспил казва:

И Сигюрд, който

наля на враната да пие

от кървавото пиво

на лебеда на Один,

живота си изгуби.

Покритият със злато,

безстрашният,

живота си положи

в огъня пламтящ, когато

кралете на страната

клетвата си нарушиха —

от страх те измениха

на потомъка на Ти.

С помощта на родствениците си Хокон задържал Тронхайм три години, в продължение на които синовете на Гюнил не получили никакви приходи от там. Хокон влизал няколко пъти в бой с тях и много войници от двете страни били избити. За това разказва Айнар Сколаглам във „Велекла“, която е написана за ярл Хокон.

Напред през стихията той поведе

голямата флота;

Гундюл буря предизвика.

Той не загуби време —

щит понесе за битка,

бойните платна на Хедин вдигна,

кралската воля за надпревара

не можа да стихне.

Едва ли някой тук ще отрече,

че множество стрели свистяха

и на валкюрите в стихията

враните сити бяха.

Когато той си тръсна щита,

стрели на вси страни се разхвърчаха.

Враг на бойците смели,

той храбро си спасяваше живота.

Нито една от битките не се проведе

без воинът от юг да я спечели,

а с това — богатство и земя.

Боговете, които изхода на битката решиха,

го подкрепиха.

В нея Айнар описва също как Хокон отмъщава за баща си:

Тук ще спомена за отмъщението,

на властелина за баща му.

Приятели на двете страни тръгнали като посредници между тях и ги накарали да се помирят, защото и на бондите омръзнали завоевателните походи и войните в страната. Благодарение на знатни личности примирието било сключено. Ярл Хокон получил владението на баща си ярл Сигюрд в Тронхайм, а синовете на Гюнил получили владенията на крал Хокон. Този договор бил здраво скрепен с клетви. И така се установили мир и разбирателство между ярл Хокон и Гюнил, макар че понякога те се опитвали да се надлъжат, за да видят кой е по-хитър. Така минали още три години, в които Хокон спокойно управлявал земите си.

2. Крал Харалд прекарвал по-голямата част от бремето си в Хордаландия и Рогаландия, като повечето от братята си, които често отсядали в Хардангер.

През едно лято от Исландия дошъл голям кораб, собственост на исландски търговци. Той бил натоварен с кожи и пристигнал в Хардангер, смятан за най-многолюдното селище. Когато обаче хората дошли да пазаруват, само разглеждали, никой не си купувал кожи. Тогава капитанът отишъл при крал Харалд, когото познавал отпреди и с когото бил разговарял веднъж, и му разказал за своите трудности. Кралят му обещал да отиде на пристанището и един ден изпълнил обещанието си.

Крал Харалд бил учтив човек, а и обичал да се забавлява. Той отишъл с един кораб, пълен с хора. Разгледал стоката и попитал капитана: „Ще ми дадеш ли една кожа от сива: мечка?“ „Разбира се, отвърнал капитанът, вземи и повече.“ Тогава кралят взел една кожа от сива мечка, наметнал си я на раменете и слязъл от кораба. Още не се бил отдалечил, когато всеки от хората му си купил по една кожа. Няколко дни по-късно толкова много хора дошли да пазаруват, че и половината от тях не успели да се снабдят с нито една кожа. След този случай нарекли краля Харалд Грофел^[1].

3. Една зима ярл Хокон заминал за Опландия на празненство. Там легнал с една жена от низш произход. След известно бреме се оказало, че тя очаква дете и не след дълго родила момче. Напръскали го с вода и го нарекли Айрик. Майката завела момчето при ярл Хокон и му казала, че той е бащата. Ярлът оставил момчето да бъде възпитано от Турлайв Мъдрия в Мелдал. Той бил влиятелен, богат човек и близък приятел на ярла. Отрано се забелязало, че Айрик щял да стане смело момче. Той бил много красив и растял едър и силен. Ярлът не се интересувал много от него. Самият той бил все още един от най-красивите мъже; не бил висок, но бил много силен и отличен спортист; Хокон бил много умен мъж и голям военачалник.

4. През една есен ярл Хокон тръгнал за Опландия. Когато стигнал до Хедмарк, той бил посрещнат от Тригве Улавсон и крал Гюдрьод Бьорнсон. Присъединил се и Дале Гюдбранд. Те се събрали на съвет и дълго разговаряли насаме. Накрая решили да бъдат приятели. После се разделили и всеки поел към земите си.

Това стигнало до ушите на Гюнил и синовете й и те се усъмнили, че може би се готви заговор срещу кралете; често обсъждали това помежду си.

Когато настъпила пролетта, крал Харалд и неговият брат Гюдрьод обявили, че през лятото ще тръгнат на военен поход, както обикновено на запад или към източните страни. Те събрали дружина, спуснали корабите си на вода и се приготвили за път. Когато вдигнали тост за похода, наздравицата била голяма, говорили много и самите крале повдигнали въпроса за равенството.

Един човек казал, че крал Харалд бил по-добрият от братята във всичко. Това разсърдило Гюдрьод и той казал, че няма да остане зад гърба на брат си. Бил готов на минутата да го докаже. Скоро двамата братя толкова се вбесили един от друг, че скочили, готови за бой, и грабнали оръжията си. По-умни хора обаче застанали между тях и ги разтървали. Всеки се прибрал на кораба си, но и дума не можело да става да тръгнат в една и съща посока.

Гюдрьод отплавал на изток покрай брега, а Харалд се отправил към открито море и казал, че ще плава на запад. Когато обаче подминал островите, завил на изток.

Крал Гюдрьод плавал към Викен и Фолден. Оттам той изпратил вест на крал Тригве, че пристига и иска да се срещне с него, за да тръгнат заедно към страните по Източния път и да ги плячкосат през лятото. Крал Тригве с готовност се съгласил. Той чул, че Гюдрьод имал малко хора и отишъл при него само с една шхуна. Те се срещнали източно от Сотенес при Вегир. Но когато започнали разговора си, хората на Гюдрьод скочили и убили крал Тригве и още дванадесет мъже. Мястото, на което почиват днес, се нарича Тригва-рьойр^[2].

5. Крал Харалд плавал предимно зад подводните рифове. Той се отправил към Викен и пристигнал в Тьонсберг през нощта. Там научил, че крал Гюдрьод пирува наблизо. Крал Харалд и хората му тръгнали нататък, пристигнали през нощта и обкръжили къщите на Гюдрьод и дружината му. Крал Гюдрьод и хората му излезли и се разразил кратък бой, който завършил с гибелта на крал Гюдрьод и много от войниците му. После крал Харалд се отправил към дома си и се срещнал с брат си, който също се казвал Гюдрьод. Двамата покорили целия Викен.

6. Крал Гюдрьод Бьорнсон си взел добра жена от знатен род, така както било прието при височайшите. Те имали един син, който се казвал Харалд. Той бил изпратен в Гренландия^[3] при Руе Белия — един едър земевладелец. Синът на Руе наричали Ране Многословния. Той и Харалд били връстници и приемни братя. След като баща му Гюдрьод загинал, Харалд, който нарекли Гренске^[4], избягал в Опландия. Приемният му брат Ране и още няколко души го придружили. Там той поживял при свои роднини. Синовете на Айрик непрестанно преследвали хората, които били против тях, и особено онези, които биха могли да се опълчат срещу тях. Затова роднините на Харалд го съветвали да замине извън страната. Харалд Гренске заминал към Свитюд не само заради това, но и за да се качи на някой кораб с воини, който отивал в поход и за да си набави богатство. Харалд бил извънредно смел.

В Свитюд живеел един мъж на име Тосте. Бил от най-влиятелните и най-добрите мъже измежду всички, които не носели титли в страната. Бил голям воин и от дълго време пътувал във военни походи. Наричали го Скуглар-Тосте^[5]. Харалд Гренске се договорил с него и тръгнали през лятото на пиратски поход. Всички обичали Харалд. През зимата той останал при Тосте, чиято дъщеря се казвала Сигрид и била млада и красива. Тя се омъжила за шведския крал Айрик Победоносния. Техен син бил Улав Шведски, който станал крал в Свитюд. Айрик умрял след боледуване в Упсала десет години след гибелта на Стирбьорн.

7. Синовете на Гюнил свикали голяма войска във Викен и отплавали към северната част на страната. Там събрали хора и кораби от цялата област. Те казали, че искат да отплават с тази войска към Тронхайм и да се бият с ярл Хокон. Това стигнало до ушите на ярла. Той събрал войска и кораби, но когато научил колко голяма била войската на синовете на Гюнил, той отплавал с войската си към Мьоре, плячкосал местата, през които минал, и избил много хора. После изпратил трьонделагската войска и бондите по домовете им, а самият той обиколил с личната си войска Мьоре и Румсдал и изпратил съгледвачи след синовете на Гюнил на юг чак до Стад.

Когато научил, че са стигнали до Фюрдане и чакат попътен вятър, за да отплават на север, ярл Хокон отплавал от Стад толкова навътре в морето, че да не могат да се видят платната му от брега. После се спуснал на юг, докато стигнал до Дания и оттам тръгнал към страните по Източния път, където плячкосвал през цялото лято. Синовете на Гюнил отплавали с флотилията си към Тронхайм и останали доста дълго там. Те събрали всички данъци и налози. Когато наближил краят на лятото, Сигюрд Слева и Гюдрьод останали в Тронхайм, а Харалд и останалите братя тръгнали на юг с войската, която ги придружавала през цялото лято.

8. През есента ярл Хокон се отправил към Хелсингландия и акостирал с корабите си там. После тръгнал по суша през Хелсингландия и Йемтландия, на юг през Шьолен и стигнал до Тронхайм. Веднага към него се присъединили още хора; той се сдобил и с кораби. Когато синовете на Гюнил научили, те се качили на корабите си и се отдалечили от фиорда. Ярл Хокон се насочил към Ладе, където презимувал, а синовете на Гюнил останали в Мьоре, като плячкосвали и убивали. Ярл Хокон задържал кралството си в Тронхайм и най-често оставал там през зимата, но през лятото понякога отивал в Хелсингландия, откъдето вземал корабите си и тръгвал към страните по Източния път, където плячкосвал през лятото; другият оставал в Тронхайм и свиквал войската, така че синовете на Гюнил не можели да стигнат на север от Стад.

9. Едно лято Харалд Грофел тръгнал на север към Бярмеландия с войската си да плячкосва. Той водил голяма битка с бярмеландците на брега на река Двина. Крал Харалд спечелил победа и избил много хора; той опустошил земята и натрупал огромни богатства. За това Глюм Гайрасон разказва:

На изток кралят потопи меча си във кръв;

на север от града горящ

видях аз бярмеландците да бягат.

Трупове на хора

попътен вятър в битката отнесе

на изток към брега на Двина.

Сигюрд Слева стигнал до имението на херс Клип, който бил син на Торд, син на Хорда Коре. Той бил смел и благороден мъж. Клип не бил у дома си по това време, но жена му Олув посрещнала краля. Организирали голямо пиршество с много пиене. Олув била дъщеря на Осбьорн и сестра на Ярншег^[6], от Йорландия на север. Брат на Олув бил Райдар, баща на Стиркор, баща на Айндриде, баща на Айнар Тамбаршелве. През нощта кралят легнал в леглото на Олув въпреки нейната воля; след това си заминал. През есента крал Харалд и брат му Сигюрд заминали за Вос и събрали местния тинг на бондите, които се възпротивили срещу краля и ярла и поискали да ги убият. Те се спасили с бягство. Крал Харалд заминал към Хардангер, а крал Сигюрд към Олрекстад. Когато херс Клип научил за тази история, той и роднините му се събрали и тръгнали към краля. Вемюнд Волюбрьот предвождал този поход. Когато пристигнали в имението, отишли при краля; Клип го промушил с меча си и кралят намерил смъртта си, но в следващия миг Арлинг Старши убил Клип.

10. Крал Харалд Грофел и брат му Гюдрьод събрали обща войска от източните земи и с нея се отправили към Тронхайм. Когато ярл Хокон чул това, събрал войска и отплавал към Мьоре да плячкосва. По това време там бил братът на баща му — Грютгард, който трябвало да пази страната от синовете на Гюнил. Той свикал войска, така както му наредили кралете. Ярл Хокон се отправил към него и повели бой. Грютгард загинал, а след него още двама ярли и много други хора. За това разказва Айнар Сколаглам:

Ярлът изпрати на смърт врагове.

Буйно нараства баладата в мен —

поток от медовината на Один.

Тогава в пороя от оръжия

паднаха в боя, покосени от лъча на меча,

трима синове на ярли.

Сияние огрява помощниците на народа.

След това ярл Хокон отплавал в открито море и покрай рифа на изток. Той пристигнал в Дания и се отправил към датския крал Харалд Гормсон. Там бил приет сърдечно и останал до края на зимата. При датския крал имало и един мъж, който се казвал Харалд — син на Кнют Гормсон и племенник на крал Харалд. Той току-що се бил завърнал с огромни богатства от продължителен пиратски поход. Наричали го Гюл-Харалд^[7]. Той смятал, че по право трябва да бъде крал на Дания.

11. Крал Харалд и братята му отправили флотилията си към Тронхайм и там отново срещнали съпротива. Те събрали данъците, налозите и всички други кралски приходи, като наредили на бондите да платят големи глоби, защото кралете получавали много малко пари от Тронхайм, откакто ярл Хокон останал там с огромна войска и воювал с тях.

През есента крал Харалд заминал към южната част на страната, като взел със себе си по-голямата част от войската, която била от тези места, а крал Арлинг останал с дружината си. Той предявил още по-големи изисквания към бондите и използвал правата си срещу тях. Бондите силно се възпротивили, не искали да се подчинят. В разгара на зимата бондите се събрали в голяма войска и тръгнали към мястото, където пирувал крал Арлинг. Влезли в бой с него. Крал Арлинг бил убит и с него загинали много воини.

Докато синовете на Гюнил властвали в Норвегия, царяла голяма мизерия и колкото по-дълго управлявали страната, все по-лошо ставало. Бондите обвинявали за нещастията си кралете и говорели, че са алчни и налагали със сила правата си над хората. Накрая се свършили житото и рибата в по-голямата част от страната. Гладът и мизерията били най-големи в Хологаландия. Там почти не растяло жито, сняг покривал всичко и стадата стояли затворени до средата на лятото. Когато веднъж се озовал в снежна буря, Йойвинд Скалдеспил съчинил следното:

Посред лято скри снегът земята —

съпругата на Один.

Като саами трябва да разхождаме

козата с тънката верижка из обора.

Йойвинд съчинил едно сказание за исландците. Те му платили, като всеки бонд му дал по една монета от чисто сребро, която струвала колкото три сребърни пари. Среброто отишло право в Алтинга, където решили един майстор да стопи среброто и да направи от него тока за наметало. Когато майсторът получил заплатата си, токата натежала с още петдесет марки. Изпратили я на Йойвинд, но той наредил да насекат токата на монети, за които си купил говеда. През пролетта още веднъж дошъл пасаж от селда, която хвърляла хайвера си. Йойвинд дал почивка на прислугата и говедарите си и се запътил натам, където селдата отивала. Той съчинил:

Да оставим морския мрак

да се плъзне на север в далечините,

облечени в дълги мрежи.

Любимата предсказа — селда ще си купя.

Да видим дали приятелите мои

могат да открият хубави девойки!

Селда — леденото морско цвете,

корабът от дъното откъсва.

И понеже всички пари, които имал, отишли, за да напазарува за имението, той трябвало да плати за селдата със стрелите си. А после съчинил:

Тока получих аз в замяна,

стада за нея купих.

Исландците от острова

ми я изпратиха.

А селдите, тънките,

които от тетивата изскачат^[8],

ще сменя за селда —

блестящата морска стрела.