Снори Стурлусон
Сага за синовете на Айрик

След смъртта на крал Хокон синовете на Айрик получили владения в Норвегия. Харалд предвождал братята, защото бил най-големият от останалите живи и най-достоен от всички. Майка им, Гюнил, много помагала в управлението на страната. Наричали я кралицата майка. По това време владетели в страната били Тригве Улавсон в източната част, Гюдрьод Бьорнсон във Вестфолд, ярлът на Ладе, Сигюрд — в Тронхайм, а синовете на Гюнил получили Вестландия.

През първата зима се разменяли писма и пратеници между синовете на Гюнил, Тригве и Гюдрьод. Те се споразумели, че всеки ще получи такъв дял от кралството, какъвто е имал при крал Хокон. Глюм Гайрасон бил скалд в двора на крал Хокон. Той бил силен и смел мъж. Глюм съчинил следните строфи по повод смъртта на Хокон:

Е, отмъсти си Харалд.

Старите бойци загинаха,

предвождани от краля —

народният герой, във битката.

Тъмни врани се маскираха

на Хокон със кръвта;

зная багри кървави обляха

оръжията зад морето.

Народът обикнал тези строфи. А когато Йойвинд Финсон ги чул, съчинил друг стих, осмиващ синовете на Айрик. Хората често го рецитирали. Когато крал Харалд го чул, поискал да накаже Йойвинд със смърт, но приятелите им ги накарали да се помирят. Йойвинд трябвало да стане скалд в двора на Харалд, както бил преди това при Хокон, с който били близки роднини, защото майката на Йойвинд — Гюнил, била дъщеря на ярл Халвдан, а нейната майка пък била дъщеря на Харалд Хорфагре. И така Йойвинд започнал да съчинява стихове за крал Харалд.

По-голямата част от времето си синовете на Гюнил прекарвали във Вестландия, защото братята не се чувствали спокойни сред населението на Трьонделаг, нито сред жителите на Викен, които били най-добрите приятели на крал Хокон.

И така, синовете на Гюнил и ярл Сигюрд започнали да си разменят писма за сключване на договор, защото братята не получавали никакви данъци от Тронхайм. Накрая договорът между краля и ярла бил сключен и закрепен с клетви. Ярл Сигюрд получавал същите владения в Тронхайм, които имал по времето на крал Хокон. И като че ли се споразумели.

Всички синове на Гюнил били смятани за скъперници. Говорело се, че криели злато, като го заравяли в земята. Йойвинд Скалдеспил съчинил стихотворение за това. Когато крал Харалд го чул, повикал Йойвинд при себе си. Назначил разследване срещу него, защото казал, че Йойвинд бил негов враг. „Не ти приляга да не ми вярваш, защото ти стана мой приближен.“ Тогава Йойвинд съчинил една строфа:

Един водач съм имал нявга

преди теб, скъпи господарю,

от друг аз нямам нужда.

Възрастта, кралю, печат полага.

Повярвай, на най-добрия служех,

два щита пред себе си не слагам.

Попълвам твойта свита, кралю,

но старостта ме покосява.

Крал Харалд заповядал делото да се води от личния му съдия. Йойвинд имал един златен пръстен, наречен Молде^[1], който бил изровен преди много години от земята. Него поискал кралят, и то на всяка цена. Тогава Йойвинд казал:

Ти, който корабите управляваш

като скиор между подводните скали,

добро от теб не ще дочакам, господарю.

Сега аз давам ти го, приеми,

ти, който пръстени обичаш стари,

ето златото, вземи

това, което притежаваше баща ми.

После Йойвинд си тръгнал и никой повече не чул да се е завръщал при крал Харалд.

2. Синовете на Гюнил били покръстени в Христовата вяра, както вече беше писано. Когато получили владенията си в Норвегия, те не намерили начин да покръстят народа, но сринали храмовете и разрушили жертвениците. В резултат на това си спечелили много врагове. По това време в страната царял глад. Кралете били много и всеки имал своя дружина. Те имали нужда от много пари, защото разходите им били големи, а били и алчни. Братята не спазвали законите, въведени от крал Хокон, освен ако не било изгодно за тях. Всички те били необикновено красиви, силни, едри и много сръчни в спорта. Обикновено се движели заедно, но понякога се разделяли. Били недружелюбни хора, смели мъже и големи бойци, които често побеждавали в битките.

3. Кралицата майка Гюнил и синовете й често разговаряли помежду си и заедно решавали въпросите по управлението на страната. Веднъж Гюнил попитала синовете си: „Какво мислите да правите с Тронхайм? Вие сте крале като предците си, но имате малко земя, а сте твърде много за нея. Тригве и Гюдрьод управляват Викен; вие също имате право на част от тази земя, защото сте от един род. Целият Тронхайм е във владение на ярл Сигюрд и аз не разбирам какво ви кара да оставяте един ярл да владее толкова много земя. Мисля, че е много странно всяко лято да тръгвате в завоевателни походи в чужди земи, а да оставяте бащиното си наследство вътре в страната в ръцете на един ярл. Харалд, за твоя баща, на когото си кръстен, нямаше да бъде трудно да отнеме живота или земята на един ярл; щеше с лекота да го направи той, който покори цяла Норвегия и я управлява до края на дните си.“

Харалд казал: „Не е едно и също да отнемеш живота на ярл Сигюрд и да заколиш яре или теле. Ярл Сигюрд е от голям род и има много роднини. Той умее да печели приятели и е много умен. Ако разбере, че от наша страна го очакват неприятности, аз съм сигурен, че ще привлече на своя страна цялото население на Трьонделаг. А от това няма да произлезе нищо добро за нас. Не вярвам някой от братята ми да се чувства сигурен в ръцете на трьонделагците.“ След тези думи Гюнил казала: „Тогава ще действаме по друг начин и няма да бързаме. Харалд и Арлинг ще останат в Нурмьоре през есента и аз ще бъда с тях. Всички заедно ще се опитаме да постигнем целта си.“ Така и направили.

4. Братът на ярл Сигюрд Грютгард бил много по-млад от него и не особено умен. Той не се славел с голямо достойнство. Грютгард имал своя дружина и през лятото участвал в завоевателни походи. Така си създал собствени владения.

Крал Харалд изпратил пратеници в Тронхайм при ярл Сигюрд с подаръци и приятелски думи, според които крал Харалд искал да поддържа същото приятелство с ярл Сигюрд, каквото съществувало между ярла и крал Хокон. Следвала и покана ярлът да пристигне при крал Харалд, за да бъде скрепено приятелството им. Пратениците си тръгнали и се отправили към Грютгард със същата задача. Предложили му приятелството на крал Харалд, предали скъпите му дарове и поканили Грютгард при краля. Когато си тръгнали, Грютгард обещал да уважи поканата.

В уговорения ден той пристигнал при крал Харалд и Гюнил. Посрещнали го с голяма радост и го приели като скъп приятел. Разговаряли с него насаме и му разкрили много тайни. Накрая заговорили за ярл Сигюрд и казали това, за което се били споразумели предварително. Пред Грютгард те заговорили за това, как ярл Сигюрд го е превърнал в един незначителен човек, но ако той се съгласи да им помогне, кралят щял да направи така, че Грютгард да стане негов ярл и да получи владенията на ярл Сигюрд. Те сключили таен договор за това. Грютгард имал задължението да следи кога ще бъде най-подходящо да се нападне ярл Сигюрд и да даде знак на крал Харалд. След тези уговорки той получил скъпи дарове от краля и си тръгнал.

5. През есента ярл Сигюрд отишъл на пиршество в Стюрдал. Оттам се отправил на друг пир в Огло. Ярлът винаги бил придружаван от многочислена дружина, защото нямал доверие на кралете, но тъй като те току-що му били декларирали своето приятелство, този път той не взел много хора със себе си.

Грютгард предупредил крал Харалд и казал, че няма да има по-подходящ момент от този, за да нападне ярла. Още същата нощ кралете Харалд и Арлинг тръгнали към Тронхайм. Те имали четири кораба и многочислена войска. Плавали през нощта; само звездите осветявали пътя им. Посрещнал ги Грютгард. Късно през нощта заедно стигнали до Огло, където пирувал Сигюрд. Те подпалили къщата и изгорили него и цялата му свита вътре. Рано на другата сутрин заобиколили фиорда и се отправили на юг към Мьоре, където останали известно време.