Метаданни
Данни
- Серия
- Земният кръг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ynglingesagaen, 1230 (Обществено достояние)
- Превод от норвежки
- Румяна Сиромахова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Снуре Стюрлюсон. Саги за кралете на Севера 1
Норвежка. Първо издание
Редактор: Мария Дерменджиева
Технически редактор: Димитър Матеев
Коректор: Валентина Меродийска
ISBN: 954-509-246-7
Военно издателство, София, 2003
Snorres kongesagaer
© Gyldendal Norsk Forlag A/S 1979
© Румяна Колева Сиромахова — превод от норвежки език, 2003
© Иван Русев Маразов — автор на предговора, 2003
© Халфдан Егедиюс, Кристиан Крог, Герхард Мюнте, Айлиф Петерсен, Ерик Вереншьолд, Вилелм Ветлесен — художници на илюстрациите
Формат 70×100/16
Печатни коли 24,50
Печат „Военно издателство“ ЕООД
История
- — Добавяне
Океанът на много места е издълбал сушата на Крингла Хаймсинс — кръглата земя, върху която живеят хората. Дълбоки заливи се врязват навътре в бреговете. От Норвасюнд[1] чак до Юшалаландия[2] се простира едно голямо море. То има продължение на североизток, наречено Черно море, което разделя света на три части. Източната част се нарича Азия, а другата на запад — Европа или Енея.
На север от Черно море се намира Големият или Студеният Свитюд[3]. Някои казват, че Големият Свитюд не е по-малък от Голямата Серкландия[4], други — че е колкото Голямата Блоландия[5]. Северната част на Свитюд не е заселена поради студа и ледовете, така както южната част на Блоландия е пуста поради палещото слънце. В Свитюд има множество големи селища. Има различни хора, говорещи много езици, срещат се великани и джуджета, чернокожи и други странни човешки племена, има животни и страшно големи дракони. От планината, която се простира на север от селищата, извира река, която обикаля около Свитюд — правилното й име е Танаис[6], погрешно е известна като Танаквисл или Ванаквисл. Тя се влива в Черно море. Страната около Ванаквисл нарекли Ваналандия. Тази река разделя света на две — на изток се простира Азия[7], а на запад — Европа.
2. Страната в Азия, на изток от Танаквисл, нарекли Осаландия или Осахайм, а главната крепост в нея — Осгард. Владетел на крепостта бил Один. В нея направили голям жертвеник. Според тогавашния обичай дванадесет върховни жреци извършвали жертвоприношенията и разрешавали споровете между хората. Наричали ги дротни[8]. На тях народът трябвало да служи и да им се подчинява.
Один бил голям воин. По време на безбройните си завоевателни походи той покорил много земи. Щастието го съпровождало в битките и той винаги побеждавал.
Постепенно неговите бойци започнали да вярват, че победата е на негова страна винаги щом той пожелае това. Когато воините му тръгвали на бой или да изпълняват други задачи, Один поставял ръце над главите им и ги благославял. Те вярвали, че това им носи успех. Когато се намирали в безизходица в морето или в битка, неговите войници повтаряли името му и смятали, че това винаги ги спасява. Имали пълно доверие в него. Често Один заминавал на толкова далечни походи, че с години не се завръщал в страната си.
3. Один имал двама братя — Ве и Вилье. Докато отсъствал, те управлявали страната. Веднъж Один заминал на поход в много далечни земи и толкова дълго отсъствал, че асите вече не вярвали в неговото завръщане. Тогава братята му си разделили наследството и двамата се оженили за съпругата му Фриг. Не след дълго обаче Один се завърнал и взел жена си обратно.
4. Один тръгнал с войска срещу ваните[9], но те влезли в бой с него, за да защитят страната си. Побеждавали ту едните, ту другите, взаимно опустошавали земите си и избивали хората си. Когато всичко това омръзнало и на двете страни, те сключили мир и си разменили заложници. Ваните изпратили на асите най-уважаваните си мъже — Нюрд Богатия[10] и синът му Фрьой[11]. Асите предложили от своя страна Хьоне и казали, че е много подходящ за хьовдинг[12]. Той бил едър и много красив човек. С него изпратили и друг изключително умен мъж, който се казвал Миме. В замяна ваните дали най-умния от тях Квасе.
Щом Хьоне стигнал до Ванахайм, веднага бил провъзгласен за военачалник, а Миме станал негов съветник. Когато Хьоне участвал на съвет и възникнели спорове, а Миме не бил там, той винаги отговарял едно и също: „Другите да решат.“ Накрая ваните разбрали, че били изиграни при размяната. Отсекли главата на Миме и я изпратили на асите.
Один намазал главата с билки, така че да не изсъхне, изрекъл заклинания над нея и й върнал способността да говори. Главата на Миме му издала много тайни. Один изпратил Нюрд и Фрьой при жреците и асите ги приели за богове. Дъщерята на Нюрд — жрицата Фрьоя[13] научила асите да практикуват магията, така както ваните правели това. Още докато бил при ваните, Нюрд се оженил за сестра си, тъй като там такъв брак бил разрешен. Техни деца били Фрьой и Фрьоя. При асите бракът между толкова близки роднини бил забранен.
5. От североизток към югозапад се простирал голям планински хребет, който отделял Големия Свитюд от другите страни. Недалече от планината, на юг, се намирала Тиркландия[14]. Там Один притежавал обширни имения. По това време римските воини шествали по света и покорявали земи и народи. Поради тази заплаха много хьовдинги напускали земите си. Один бил далновиден човек и ясновидец. Той знаел, че един ден неговият народ ще се засели на север. Ето защо оставил братята си Ве и Вилье да управляват Осгард и заминал надалече, последван от всички богове и много хора.
Първо тръгнал на запад към Гардарике[15], после на юг към Саксландия, където завоювал една голяма страна и оставил синовете си да я управляват. После тръгнал на север към морето и спрял на острова, който още се нарича Одинсьой[16]. Изпратил на север една девойка на име Гевюн, за да потърси още земя. Тя пристигнала при крал Гилве, който й дал нива за оран. Тогава Гевюн отишла в Ютландия[17] и скоро родила четирима синове от един великан, превърнала ги във волове и ги впрегнала в рало. Тя разорала земята и я разширила на север към морето и на запад към Одинсьой. Нарекли страната Шааландия. Гевюн останала да живее там. Синът на Один, Шьолд, я взел за съпруга и двамата заживели в Лайре. Там, където Гевюн орала, се появило езерото Меларен. Фиордите в него са разположени по същия начин, както скалистите носове на Шааландия. И Браге Старши[18] съчинил:
Гевюн взе от Гилве без принуда
за Дания още земя;
яки животни затеглиха плуга,
във въздуха потта им задимя.
Воловете имаха осем очи
и четири глави;
те оряха скалистия остров,
широк и богат на води.
Когато Один разбрал, че на изток има хубава земя, той отишъл при Гилве и двамата се споразумели, защото Гилве знаел, че няма достатъчно войска, за да се противопостави на асите. Той и Один често мерили силите си с хитрост и лукавство и винаги по-добри се оказвали асите. Там, в Меларен, на мястото, което днес се нарича Старата Сигтюна[19], Один построил голям езически храм и направил жертвоприношение според обичая на асите. Той покорил цялата страна и я нарекъл Сигтюна. Раздал земя и на жреците да построят домовете си на нея. Нюрд заживял в Ноатюн, Фрьой в Упсала, Хаймдал в Химелберг, Тур в Трюдванг, а Балдер в Брайдаблик. На всички тях той дал хубави имения.
6. Разказва се и сигурно е истина, че когато Оса-Один и боговете дошли в Северните земи, те разпространили спортните игри, които хората продължили да упражняваш дълго след това. Один бил най-способният от всички и останалите се учели от него.
Ако някой попита, защо Один бил толкова високо почитан, то причината е тази: бил много красив и лъчезарен, когато се намирал сред приятелите си, и всички се чувствали щастливи в негово присъствие, но във военните походи изглеждал страшен и опасен за враговете си; владеел изкуството да променя цвета и външния си вид; говорел толкова приятно и гладко, че всички, които го слушали, били убедени, че говори единствено истината.
Той редял думите в стихове, така както днес хората рецитират балади. Хората наричали него и жреците му стихоплетци, защото именно с тях изкуството на поезията се появило в Скандинавските страни. В битките Один можел да направи така, че враговете му да ослепеят, да онемеят, да се вцепенят от страх, а оръжията им да не нараняват повече от зъбите на малко вълче. В същото време собствените му воини се биели без щитове. Разярени като вълци, те били силни като великани, борели се като мечки, хапели, убивали всичко живо и нито огън, нито стомана можели да ги наранят — наричали ги берсерки[20].
7. Один често се превъплъщавал. Оставял тялото си да лежи мъртво или заспало, а душата му се превръщала в птица или животно, в риба или червей и за миг се озовавала в далечни страни. Той можел само с думи да запали огън, да усмири морето или да насочи вятъра, накъдето пожелае. Неговият кораб, Шидбладне, с който прекосявал големите морета, можел да се сгъне като покривка.
Один винаги носел със себе си главата на Миме, която му разкривала тайни от други светове. Понякога Один вдигал мъртви от гроба или се вселявал в обесени. Затова го наричали „крал на мъртъвците“ или „господар на обесените“. Имал две врани, които научил да говорят. Те летели по далечни земи и му носели знания. Така той научил много неща и знанията си пренесъл в руни и в песни, наречени галдри[21]. По тази причина хората наричали асите „създатели на галдри“. Один усвоил изкуството на най-голямата власт — магьосничеството, и го упражнявал с голяма вещина. Той можел да узнае съдбата на други хора, както и събитията, които предстояло да се случат. Можел да донесе на хората смърт, нещастие, мъка, можел да вземе ума или силата на един и да ги даде на друг. Мъжете се срамували да се занимават с магии, до тях прибягвали физически слабите. Затова жриците научили това изкуство.
Один познавал богатствата на земните недра и знаел къде се крият. Той можел да пее песни, които отключвали всичко пред него — земи и планини, скали и гробници. Омайвал с думите си тези, които живеели там, влизал и вземал всичко, което пожелаел. Способностите му го направили известен. Враговете се страхували от него, а приятелите вярвали в магиите му и в него самия. Повечето си умения той предал на жреците и те го следвали в науките и магиите. Мнозина се обучили и по този начин магьосничеството се запазило и разпространило по света. Хората правели жертвоприношения в чест на Один и на дванадесетте главни жреци, наричали ги богове и много време вярвали в тях.
8. Один наложил в страната законите на асите. Между другото, той издал закон да се изгарят мъртъвците заедно с всичко, което притежават. Казвал, че всеки мъж ще отиде във Валхала[22] с богатството, което е взел със себе си на кладата. Мъртвият щял да притежава и това, което е заровил сам в земята. Пепелта разпръсвали над морето или погребвали в земята. В памет на знатните мъже се правели каменни могили гробници, а в памет на безстрашните воини се поставяли надгробни менхири. Този обичай се запазил дълго. В началото на зимата се правело жертвоприношение за добра година, в средата на зимата — за потомство, а третото жертвоприношение трябвало да бъде през лятото — за победа. Целият Свитюд плащал на Один данък — по една пара на човек, а той имал задължението да пази страната от врагове и да прави жертвоприношения за добра реколта и мир.
Нюрд се оженил за Скаде, но тя не искала да живее с него и се омъжила за Один. Те имали много синове. Сааминг бил един от тях и от него води началото си родът на ярл Хокон Могъщия. За Сааминг Йойвинд Скалдеспил създал това:
С девицата от тъжната гора
на асите отецът
и богът на придворните поети
един безценен ярл създаде;
Манехайм[23] изградиха
на воините верният приятел и Скаде
и много синове роди на Одина Велики
богинята на ските.
Този Свитюд нарекли Манехайм, а Големия Свитюд — Гудехайм[24]. Много може да се разказва за Гудехайм.
9. Один се разболял и умрял. Когато настъпил часът му, той съобщил, че всички мъже, загинали в бой, ще му служат отново. Казал също, че ще отиде в Гудехайм, където ще посреща приятелите си. Така шведите повярвали, че Один е пристигнал в стария Осгард, за да остане там завинаги, и се обърнали отново с вяра и молитва към него. Той често се явявал на шведските воини преди големи битки. На някой предсказвал победа, други канел при себе си. И едните, и другите смятали това за добър знак. Когато умрял, Один бил изгорен върху голяма пищна клада. Имало поверие, че колкото по-висок е пламъкът, толкова по-високо място на небето ще заеме изгореният, а колкото повече вещи изгорят с него, толкова по-богат ще бъде той на онзи свят.
След Один властта и жертвоприношенията поел Нюрд от Ноатюн. Шведите го провъзгласили за хьовдинг и му поднесли скъпи дарове. По негово време имало мир и добруване за всички и шведите отдавали това на Нюрд. В този период умрели повечето главни жреци. Те били изгорени и хората започнали да правят жертвоприношения в тяхна чест. Нюрд се разболял и починал. Преди смъртта си той се обрекъл на Один. Шведите го изгорили и много плакали на гроба му.
10. След Нюрд страната поел Фрьой. Провъзгласили го за хьовдинг на шведите и той получил скъпи дарове от тях. Фрьой бил общителен и открит като баща си. Построил голям езически храм в Упсала[25], който станал главното му седалище. Всичко, което притежавал — земи и движимо имущество, той завещал на храма. Така се появили владенията на Упсала[26], които са останали и до наши дни. По негово време се установил „мирът на Фруде“[27]. Шведите почитали Фрьой за този добър и мирен период за всички страни. Затова хората правели много повече жертвоприношения в негова чест, отколкото за другите богове, и най-вече поради забогатяването на населението на страната в резултат на мира и добрата реколта. Жената на Фрьой се казвала Герд Гимесдотер, а техният син — Фюлне.
Фрьой имал и друго име — Ингве. То било използвано като почетна добавка към името на всеки от неговия род. Наследниците му били наричани инглинги. Когато Фрьой се разболял и положението му се влошило, неговите хора се събрали на тинг[28] и решили да оставят народа да се сбогува с него. После вдигнали голяма каменна гробница с врата и три ниши. Щом Фрьой починал, те го отнесли тайно в гробницата, но на шведите казали, че още е жив. Крили тялото му в продължение на три години. Пренесли в гробницата и цялото богатство на Фрьой. В едната ниша поставили златото, във втората — среброто, а в третата — медните монети. Така се запазили мирът и благоденствието в страната.
С жертвоприношенията се заела Фрьоя, защото единствено тя сред жреците била останала жива. Фрьоя била толкова уважавана, че с нейното име започнали да наричат всички жени от благороднически произход. Имала непостоянен и капризен характер. Съпругът й се казвал Од, а дъщерите й — Хнос и Гешеме. Те били много красиви и на техните имена били кръстени най-скъпите драгоценности. Всички шведи постепенно разбрали, че Фрьой е мъртъв, но тъй като мирът и благоденствието се задържали, те повярвали, че това щяло да продължи дотогава, докато тялото му се намирало в Свитюд. Поискали Фрьой да бъде изгорен. Нарекли го Бог на света и правели най-много жертвоприношения за благоденствие и мир в негова чест.
11. Фюлне, синът на Ингве-Фрьой, поел властта над шведите и владенията на Упсала. Той бил умен, открит и миролюбив. По това време в Лайре живеел Фред-Фруде. Двамата били приятели и често си гостували. Веднъж Фюлне пристигнал в Шааландия при Фруде. Там се готвели за голямо пиршество. Били поканени хора от много страни. Фруде имал голяма къща, в която бил вграден огромен кадос[29] — много лакти[30] висок, стегнат с големи обръчи. Той бил разположен в широко помещение, над което се простирал чардак с дупка в пода. Оттук наливали питието, с което разреждали пълния с медовина кадос. Получавала се много силна напитка. Спалнята на Фюлне се намирала до чардака.
През нощта Фюлне излязъл на чардака, за да се облекчи. Тъй като бил сънен и мъртво пиян, на връщане подминал вратата на стаята си. Загубил равновесие, паднал в кадоса с медовината и се удавил. А Тюдолв Сладкодумния разказва:
Истината е, че чу
в дома на Фруде
Фюлне таз прокоба,
че е обречен да умре.
Това безветрено море
от питие във рога
определено бе да отведе
тоз морски крал до гроба.
След баща си Свайгде поел страната. Той дал обет, че ще търси Гудехайм и Один Старши. Сам пребродил света, стигнал чак до Тиркландия и Големия Свитюд и срещнал много свои родственици. Странствал цели пет години, далече от дома си, после се върнал в Свитюд и останал там. Оженил се за Вана от Ванахайм. Синът им се казвал Ванланде.
12. Свайгде отново заминал да търси Гудехайм. В най-източната част на Свитюд се намирало голямо имение, наречено Стайн, в което имало огромна колкото къща скала. Вечерта след залез-слънце, когато Свайгде се прибирал от вечеря да си легне в къщата, той погледнал към скалата и видял до нея да седи едно джудже. Свайгде и свитата му били доста пияни. Те се затичали към камъка. Джуджето, изправено пред вратата в скалата, повикало Свайгде и го поканило да влезе, ако иска да намери Один. Свайгде скочил вътре в камъка, който в същия миг се затворил след него. Свайгде никога повече не излязъл оттам. А Тюдолв разказва:
И пазачът на дома на Дюрне[31] —
едно лукавичко джудже,
стоящо пред вратата,
измами Свайгде онзи път добре
да влезе във скалата.
Потомъкът на Дюсле[32]
джуджето в миг последва;
скалата на Сьокмиме[33],
от ютни изградена,
над краля Свайгде зейна.
13. Ванланде, синът на Свайгде, наследил кралството след него и управлявал Владенията на Упсала. Той бил голям военачалник и бродил надлъж и шир по света. Една зима се озовал във Финландия при Сньо, взел за жена дъщеря му Дрива, но напролет заминал, а Дрива останала. Той обещал да се върне, преди да изминат три години, но минали десет, а той все не се връщал. Тогава Дрива изпратила да доведат магьосницата Хюлд, а синът, който добила от Ванланде — Висбюр, изпратила в Свитюд. Дрива платила на магьосницата Хюлд, за да омагьоса Ванланде и да го върне във Финландия или да го убие.
Докато се правела магията, Ванланде бил в Упсала. Той искал да си почине, преди да тръгне за Финландия, но приятелите и съветниците му го разубедили да не пътува. Те твърдели, че неговата тъга по тази страна се дължи на магиите на финландците. Тогава той се почувствал уморен и легнал да спи. Не след дълго обаче изкрещял и се събудил от ужасен кошмар. Притичали хора на помощ, но когато се опитвали да го вдигнат за главата, чудовището от кошмара му го тъпчело по краката, като почти ги чупело. Когато хората го хващали за краката, кошмарното чудовище задушавало главата. Накрая Ванланде починал. Шведите отнесли тялото му и го изгорили до река Скюта, където поставили надгробен камък в негова чест. А Тюдолв разказва:
С магия и омайно биле
вещицата прати
Ванланде
при брата на Вилье,
там стъпка сатанински тя,
магьосницата зла,
врага на смелите войници;
край Скюта, на брега,
богоизбраният бе изгорен,
след като от кошмара си бе удушен.
14. Висбюр наследил баща си Ванланде. Той се оженил за дъщерята на Аюде Богатия и й подарил три големи имения и една златна огърлица. Те имали двама сина — Гисл и Ондюр. Висбюр обаче я оставил и си взел друга жена, а тя заминала при своя баща със синовете си. На Висбюр се родил друг син — Думалде, но втората жена на Висбюр го проклела.
Когато синовете на Висбюр станали по на дванайсет и тринайсет години, те отишли при баща си и поискали сватбените подаръци на майка си, но тъй като той не бил склонен да изпълни молбата им, те му предсказали, че златната огърлица ще причини смъртта на най-добрия мъж от рода му. Веднага след като си тръгнали, поискали да се направи магия, която да причини смъртта на баща им. Ясновидката Хюлд ги предупредила, че ще изпълни тяхното желание, но след това постоянно ще има убийства в рода на инглингите. Братята се съгласили, събрали хората си и нахлули неочаквано през нощта при Висбюр. Изгорили го безпрепятствено в собствения му дом. А Тюдолв разказва:
И огънят,
брат на водата,
погълна желаното тяло
на Висбюр,
пазачите на кралската маса
насъскаха горския разбойник[34]
срещу своя отец
и пламъкът — зло куче,
лаейки, краля захапа
в собственото му огнище.
15. Думалде наследил баща си Висбюр и поел управлението на страната. По негово време глад и мизерия царели в Свитюд. Шведите се подготвяли за голямо жертвоприношение в Упсала. Първата есен принесли в жертва овен, но реколтата не станала по-добра. Следващата есен пролели човешка кръв, но реколтата останала същата, че дори била по-лоша. На третата есен почти цялото население на страната дошло в Упсала за жертвоприношението. Събрал се съветът на жреците и решил, че нещастието идва от техния крал Думалде и ако трябвало да го пожертват в името на благоденствието си, то трябвало да го хванат и да го убият, като обагрят жертвеника с неговата кръв. Това и направили. А Тюдолв разказва:
Това се случи, преди
мечоносците
да обагрят земята
с кръвта на властелина
и войската на страната
да понесе оръжие, окървавено
от мъртвия Думалде,
когато шведският народ
за свойто благоденствие
принесе гнусно в жертва
врага на великаните.
16. Думар бил син на Думалде. След него той поел властта на страната. Управлявал дълго и по негово време царели мир и добруване. За Думар не се разказва нищо друго, освен че умрял след боледуване в Упсала, после бил отнесен в равнините край река Фирис и изгорен на брега, а на мястото бил издигнат надгробен камък. А Тюдолв разказва:
Преди аз често слушах
старци да разказват
за смъртта на властелина;
и къде Думар лежи на клада
в гърмящия огън на Халв[35].
Сега аз вече зная:
изгорял е кралят,
потомъкът на Фюлне,
там, край Фирисон[36].
17. Дигве, синът на Думар, наследил кралството. За него също не се споменава кой знае какво, освен това, че е починал също от някаква болест. Тюдолв разказва:
Лъжа изрекох тук сега,
но трупът на Дигве бе отнесен
На Юлв[39] и Нарве[40] родната сестра
за мъж си крал избра.
На Ауке[41] дъщерята горда
с единствения господар
на Ингве на народа
добре си поигра.
Майката на Дигве била Дрот, дъщеря на крал Данп, син на Риг, за който за първи път в древния датски език употребили титлата „крал“. След него „крал“ се назовавал най-висшестоящият човек в страната. Дигве бил първият коронован от своя род. Преди това се използвали названията „дротни“ за мъжете и „дротнинги“ за жените, а към името на всеки един мъж от рода прибавяли Ингве или Ингюне. Всички общо носели названието инглинги. Кралица Дрот била сестра на крал Дан Велики, комуто дължи името си Дания.
18. Кралството наследил Даг, синът на крал Дигве. Той бил достатъчно умен, за да разбира езика на птиците. Даг имал един врабец, който му разказвал всичко, което се случвало по света, защото летял надлъж и нашир. Веднъж врабецът долетял до Райдготландия[42], в имението Ворве. Кацнал на нивата и започнал да кълве зрънца. В това време дошъл стопанинът, замерил го с камък и го убил. Тъй като врабецът не се завръщал, крал Даг заболял. Той принесъл в жертва един шопар, за да попита боговете за птицата, и получил отговор, че врабецът е убит във Ворве. Тогава кралят събрал голяма войска и отплувал към Готландия. Когато стигнал до Ворве, слязъл на сушата с войската си. Хората в имението се разбягали. Привечер, след като избил мнозина и пленил други, крал Даг се върнал на кораба си. Докато плавали по река Шютансвад, от гората изскочил един съсипан от работа човек, който хвърлил дълга вила към тях. Тя улучила краля в главата, той паднал от кораба си и начаса умрял. А Тюдолв разказва:
Дочух, че Даг
смъртта е призовала,
(той в своя поход
търсел чест и слава)
когато чак
при Ворве стигнал,
копиеносец враг
за мъст ръка повдигнал
над малкия врабец.
И разказът, на изток
от битката чрез кралските войници стигнал,
бе, че предателство унищожило
тоз, който беше развалил
на Слайпне славната вечеря.
19. След смъртта на Даг крал станал синът му Агне. Той бил умен и прочут мъж, голям военачалник и всестранно развит човек.
Едно лято крал Агне заминал с войската си за Финландия, където грабил и опустошавал. Фините събрали голяма войска и тръгнали срещу него. Техен предводител бил Фросте. Разразила се голяма битка. Крал Агне направил магия, вследствие на която Фросте и мнозина негови хора загинали. Крал Агне прегазил Финландия и я покорил. Взел много пленници, между които били дъщерята на Фросте — Шолф, и нейният брат Луге. Отвел ги у дома си. Когато се завърнал, спрял в Стоксюнд и опънал шатрите си в равнината на юг от селището. По онова време там имало гора. Крал Агне носел златната огърлица на Висбюр. Оженил се за Шолф, която го помолила да почете паметта на баща й. И той поканил множество знатни мъже на угощението, благодарение на което този поход се прочул. Пили много и когато крал Агне се напил, Шолф го помолила да пази добре огърлицата. Тогава той я затегнал по-здраво около шията си и се оттеглил да спи. Шатрата му се намирала непосредствено до гората, под едно дърво, което й пазело сянка през деня. Когато крал Агне заспал, Шолф завързала едно здраво въже за огърлицата му, хората й го метнали през короната на дървото, съборили шатрата и дръпнали другия край на въжето. Кралят увиснал високо в клоните и това бил неговият край. Шолф и хората й се качили на корабите и отплували. Крал Агне бил изгорен там, където бил обесен, и оттогава това място се нарича Агнафит. А Тюдолв разказва:
Странно —
на Агне войската цяла
без колебание прие
на Шолф съветите лукави
и във въздуха тогава
валкюрата на Луге бързо
издигна мигом краля,
за огърлицата завързан.
В Таюр[43] бе съдено да усмири
той конят на Агбар[44],
докато на бесилката виси.
20. След Агне крале станали синовете му Алрек и Айрик. Те били властни мъже и големи военачалници. Били много сръчни. Яздели коне, дресирали ги и правели това по-умело от всеки друг. Често устройвали състезания за най-добрите коне и ездачи. Веднъж двамата братя тръгнали навътре в равнината, възседнали най-добрите си коне. Отдалечили се доста от другите и повече не се завърнали. Тогава хората им започнали да ги търсят. Намерили ги мъртви. Главите и на двамата били разбити, а не носели никакви оръжия освен юздите на конете си. Хората предположили, че са се избили един друг с тези юзди. А Тюдолв разказва:
Алрек мъртъв падна;
смъртта и Айрик грабна,
от братова ръка повикана;
тъй родствениците на Даг
избиха се.
Потомците на Фрьой
никога преди
не носеха
в битката юзди,
като оръжие да ги използват.
21. Ингве и Алв били синове на Алрек. Те наследили кралството в Свитюд. Ингве бил голям военачалник и винаги побеждавал в битките; той бил красив и много спортувал; бил силен и напорист в боя, бил щедър и навсякъде печелел приятели. Брат му крал Алв си стоял у дома и не участвал във военни походи. Хората го наричали Елвсе[45]. Бил неразговорлив, властолюбив и неприветлив човек. Майка му Дагайд била дъщеря на крал Даг Великия. От нея произлязъл родът на даглингите. Съпругата на Алв, Бера, била необикновено красива, достолепна и жизнерадостна жена.
И така една есен Ингве Алрексон се върнал в Упсала от завоевателен поход. Устроили голямо празненство в негова чест. Всяка вечер изпивали големи количества. Обикновено крал Алв си лягал преди всички, а кралица Бера оставала при Ингве на разговор. Много пъти крал Алв я молил да си ляга, защото не искал да лежи и да я чака буден. Тя отговаряла, че всяка жена би била щастлива да има мъж като Ингве, а не като Алв. Той се дразнел, защото тя твърде често повтаряла това.
Една вечер Алв влязъл в гостната, където Бера и Ингве си говорели край масата. Мечът на Ингве лежал на коленете му. Хората наоколо били пияни и не забелязали влизането на краля. Той се приближил, извадил меча си изпод наметалото и пронизал с него брат си. Въпреки това Ингве скочил, вдигнал на свой ред меча си и пронизал смъртоносно Алв. Двамата паднали мъртви на пода. Те били положени в каменни гробници в равнините край река Фирис. А Тюдолв разказва:
След като смъртна ризница облече
на жертвения бог —
сам мъртъв Алв се свлече.
Хьовдингът
обагри си от завист меча
на Ингве със кръвта;
срамно беше,
че Бера подтикна бойците към убийство —
от ревност вдигнаха ръка
брат срещу брат
за смърт без смисъл.
22. След двамата братя крал на шведите станал Хюглайк, синът на Алв, тъй като синът на Ингве бил още дете. Хюглайк не бил добър воин. Обичал да си седи у дома на спокойствие. Той бил много богат и обичал парите. В свитата си имал музиканти, които свирели на харпа, гига и феле[46]. Имало също магьосници и ясновидци от всякакъв род.
Хаке и Хагбард били двама братя — много способни морски крале с голяма войска. Понякога плавали заедно, понякога поотделно. Всеки от тях предвождал много бойци.
Крал Хаке отплувал с войската си към Свитюд срещу крал Хюглайк, който също събрал войска. Освен това към него се присъединили двамата братя Свипдаг и Гайгад — едри на ръст мъже и отлични воини. Крал Хаке водел дванадесет бойци — великани. С тях бил и Старкад Старши. Самият Хаке бил огромен на ръст. Срещнали се в равнините край река Фирис. Битката била жестока. Скоро хората на Хюглайк започнали да губят. Тогава начело излезли Свипдаг и Гайгад, но хората на Хаке се биели по шестима срещу всеки от тях и бързо ги пленили. Крал Хаке обаче минал през защитата на крал Хюглайк и го убил. След него същата участ сполетяла и двамата му синове. Шведите отстъпили, а Хаке покорил страната им и станал крал. Останал три години там. Докато си почивал, воините му го напуснали и отишли при викингите, където се сдобили с богатство, 23. Синовете на Ингве — Йорюнд и Айрик, пораснали и прекарвали по-голямата част от времето си във войни. И двамата били големи военачалници. Едно лято, докато опустошавали земи в Дания, срещнали краля на Хологаландия — Гюдлаюг, и влезли в бой с войската му, разбили я, превзели корабите му, а него взели в плен. Слезли на брега в Страюмойнес и там го обесили. Хората му струпали каменна могила над неговия гроб. Йойвинд Скалдеспил разказва:
Кралете на изток
били твърде силни
и на Гюдлаюг
дървена кранта[47] издигнали.
Оставили го да се кандилка
трупът безценен
на Ингве синовете.
И мъртвешкото махало,
дърво, от вятъра изгладено,
към носа се наклони,
там, където се дели
известният на всички залив;
в Страюмойнес днес стои
камъкът над гроба кралски.
Двамата братя Айрик и Йорюнд си спечелили голяма слава и сметнали, че са станали още по-велики воини. Чули, че крал Хаке от Свитюд изпратил своите великани. Тогава поели към Свитюд с голяма войска. Когато шведите узнали, че инглингите се приближават, огромни тълпи от хора се втурнали срещу тях. Братята доплавали до Меларен и поели към Упсала срещу крал Хаке, който ги пресрещнал на ливадите край река Фирис, но с много по-малко хора. Там се разразила голяма битка. Кралят бил толкова устремен в боя, че всеки, който се приближавал до него, падал покосен от меча му. Накрая той съсякъл и крал Айрик, а знамето на двамата братя пречупил. Тогава крал Йорюнд и воините му се спасили с бягство. Крал Хаке бил много сериозно ранен и разбрал, че краят му наближава. Той заповядал да натоварят мъртвите воини и оръжията им на един от корабите, преди да го пуснат в открито море, да приберат веслата, да опънат платната и да запалят клада в кораба, когато се отдалечи достатъчно от брега. Хаке или издъхвал, или вече бил мъртъв, когато го положили на кладата насред кораба. Така горящият кораб заплавал по океана. После дълго и много разказвали хората за това.
24. Крал в Упсала станал Йорюнд, синът на крал Ингве. Той управлявал страната и често предприемал грабителски набези през летните месеци. Едно лято той тръгнал с войската си към Дания, опустошил Иландия и през есента влязъл във фиорда Лим, за да безчинства и там. Акостирал с войската си в Одесюнд, но там пристигнал хологаландският крал Гилаюг с голяма войска. Той бил син на споменатия преди крал Гюдлаюг. Гилаюг веднага влязъл в бой с Йорюнд, а когато народът видял това, от всички краища на страната към полесражението тръгнали малки и големи кораби. На Йорюнд не му останало нищо друго, освен да се признае за победен и да изтегли корабите си. Той избягал по море, но бил пленен и свален на брега. Крал Гилаюг заповядал да издигнат бесилка. Закарали Йорюнд до нея и го обесили. Така завършили неговите дни. А Тюдолв разказва:
Йорюнд за жалост
смъртта го прибра,
живот му бе отказан
във фиорда Лим.
Едрогърдестият кон[48],
създаден от греди,
със връв скрепени,
трябваше да понесе
на Гюдлаюг тленните останки
и да отнесе на свойто рамо
и Агбар към смъртта
и на херсите бога
да зарови в гроба.
25. Аюн, или Оне, бил син на Йорюнд. След баща си той станал крал на шведите. Аюн бил интелигентен мъж и велик жрец. Не бил воин, седял си у дома в страната. По времето, когато кралете, за които стана въпрос, живеели в Упсала, Дан Велики бил първият крал на Дания. Той остарял прекомерно и синът му Фруде Високопочитания, или Миролюбивия, станал крал на страната. След него властта преминала в ръцете на синовете му Халвдан и Фридлайв, които били безстрашни воини. Халвдан бил по-големият и по-напористият от двамата. Той тръгнал с войската си към Свитюд срещу крал Аюн. Те се били няколко пъти и винаги побеждавал Халвдан. Накрая крал Аюн избягал във Вестерготландия. След като управлявал Упсала в течение на двайсет години, той останал и в Готландия още двадесет, докато Халвдан бил крал в Упсала.
Крал Халвдан починал в Упсала след боледуване и бил положен в каменна гробница. След него крал Аюн, който бил на шестдесетгодишна възраст, се върнал в Упсала. Той приготвил голямо жертвоприношение, с което се помолил за дълъг живот. Принесъл един от синовете си в жертва на Один и получил отговор, че ще живее още шестдесет години. И така Аюн останал крал на Упсала още двайсет години. Тогава в Свитюд пристигнал Оле Безстрашния с войската си и тръгнал срещу крал Аюн. Това бил синът на Фридлайв. Те се били няколко пъти и Оле винаги побеждавал. Тогава крал Аюн избягал за втори път във Вестерготландия. Оле останал крал на Упсала, докато Старкад Старши не го убил.
След гибелта на Оле крал Аюн се върнал в Упсала и властвал още двадесет години в страната си. Тогава той направил голямо жертвоприношение и принесъл втория си син в жертва на Один, който тогава отговорил, че Аюн ще живее, ако на всеки десет години принася в жертва по един от синовете си. Освен това трябвало да кръсти една от общините в страната на числото на жертваните си синове. Когато Аюн принесъл в жертва седмия си син, за да живее още десет години, той не можел вече да ходи и го поставили на един стол. Тогава принесъл в жертва осмия си син и живял още десет години, легнал на легло. Когато жертвал деветия си син, живял още десет години, но започнал да пие от рог като бебе. Останал му само един син, когото поискал също да принесе в жертва. Решил да даде на Один също Упсала и околните общини, които нарекъл Тюндаланди[49], но шведите му забранили. Така жертвоприношението не се състояло. Крал Аюн умрял и бил погребан в каменна гробница в Упсала. За това Тюдолв казва:
В Упсала преди години Аюн
до дълбоки старини
успял да издържи насила,
без болест да го повали.
Кретащия си живот
подхранил с бебешка храна
повторно.
Тесния край на биволския рог
притиснали към кралската уста,
от острото оръжие на туй животно орно
унищожителят на този род,
лежейки, пил без сили, морно;
нямал сили сам да вдигне
биволския рог.
26. Егил, синът на стария Аюн, станал крал в Свитюд след смъртта на баща си. Той не обичал войните и запазил мира в страната. Имал роб на име Тюне, който служил и при стария Аюн, като се грижел за парите. Когато Аюн починал, Тюне заграбил голямо богатство и го закопал. След като Егил станал крал, той го поставил наравно с другите роби. Това съвсем не се харесало на Тюне. Той избягал с много други роби, изровил имането, което бил скрил, и го раздал на хората си, а те го направили свой предводител. След това се превърнали в банда разбойници, които обитавали горите и понякога слизали в селищата да грабят и убиват хората.
Крал Егил чул за това и тръгнал с войската си да ги търси. Една вечер, когато се разположили за нощувка, Тюне и хората му неочаквано ги нападнали и убили много, много кралски войници. Когато крал Егил забелязал, че става нещо, тръгнал натам и вдигнал знамето си, но мнозина от хората му били вече избягали. Тюне и воините му се хвърлили смело напред и крал Егил видял, че няма друг изход освен бягството. Тюне и бандата му прогонили кралските войници към гората, а самите те се върнали към селищата, за да ги ограбят и опустошат. Вече нямало кой да им излезе насреща. Всичко, което Тюне грабил от околността, оставял на хората си. Затова те го обичали и все повече и повече мъже се присъединявали към него. Егил събрал войска и отново тръгнал срещу Тюне. Те се били и Тюне победил, а Егил се спасил с бягство и изгубил много от войниците си. Егил и Тюне се били осем пъти и Тюне спечелил всички битки. Тогава Егил избягал в Дания при Фруде Безстрашния. Обещал му данък от шведите, ако му помогне да се справи с Тюне. Фруде му дал войска и огромните си на ръст воини. Егил тръгнал към Свитюд. Когато Тюне разбрал това, излязъл срещу него. Разразила се страшна битка и Тюне паднал убит. Крал Егил си възвърнал кралството, а датчаните се върнали в страната си. На всеки шест месеца Егил изпращал големи и богати дарове на крал Фруде, но не плащал данък на датчаните. Въпреки това приятелството между него и Фруде се запазило.
След гибелта на Тюне Егил управлявал кралството в продължение на три години. Но веднъж, когато приготвяли един бик за жертвоприношение, се оказало, че бикът е толкова як и толкова добре гледан, че станал неуправляем. Когато поискали да го хванат, той избягал в гората и подивял. Живял там дълго време и станал много опасен за хората. Крал Егил обичал да ходи на лов. Често яздел през деня в гората и гонел дивеч. Един път, когато бил на лов със свитата си, той дълго преследвал едно животно и навлязъл с коня си дълбоко навътре в гората. Тогава видял бика и се втурнал към него, за да го убие. Бикът се хвърлил срещу краля, който на свой ред се опитал да го промуши. Копието му обаче се счупило и бикът забил рогата си в корема на коня. Той паднал. Кралят също, но веднага скочил на крака и посегнал да изтегли меча си. Бикът обаче го промушил в гърдите. Хората на краля дошли и убили бика, но кралят живял съвсем кратко след това. Погребан бил в каменна гробница в Упсала. А Тюдолв разказва:
И следвайки закона,
замина от страната
потомъкът на Ти[50]
на Тюне по следата.
В Егиловите гърди
бикът оцвети в червено оръжието силно на свойто чело.
На изток той преди
главата вирил си надменно,
но кралят меча свой заби
на този бик в сърцето.
27. Синът на Егил, Отар, наследил кралството и кралските владения след смъртта на баща си. Той не продължил приятелството с Фруде, Тогава Фруде изпратил хора при Отар, за да получат данъка, който му бил обещан от Егил. Отар отговорил, че шведите никога не са плащали данък на датчаните и най-малко самият той ще направи това. Пратениците поели обратния път към дома. Фруде обаче бил голям воин. Едно лято се отправил с войската си към Свитюд. Опустошавал, убивал или прогонвал хората. Взел много трофеи, изгорил много имения и нанесъл големи щети на страната.
На следващото лято крал Фруде вилнял в земите на изток. Крал Отар научил за това и тъй като крал Фруде не бил в страната си, Отар отплавал с флотата си към Дания. Там грабил и опустошавал, без да срещне никаква съпротива. Когато разбрал, че се събира голяма войска в Шааландия, той се отправил на запад към Йорисюнд, после на юг към Иландия, а корабите му останали на дрейф във фиорда Лим. Във Вендсисел той се развихрил — изгорил и превърнал в пустиня много селища в страната.
Вот и Фасте били ярли на Фруде. Той ги оставил да пазят Дания, докато е извън страната. Когато научили, че шведският крал убива и граби в кралството им, те събрали войска, хвърлили се на корабите си и отплавали на юг към фиорда Лим. Там те се нахвърлили изненадващо върху Отар и влезли в бой с него. Шведите оказали здрава съпротива и много жертви паднали и от двете страни. Но когато загивали датчани, мъртвите веднага били замествани от жители на околните селища. Включили се и всички кораби, намиращи се наблизо. Битката завършила с гибелта на крал Отар и по-голямата част от воините му. Датчаните взели трупа му и го свалили на брега. Там издигнали каменна могила и го положили на върха й, за да го разкъсат животните и птиците като мърша. После направили една дървена врана, изпратили я в Свитюд и казали, че техният крал Отар не бил вече достоен за почести, враната била по-подходяща за това. Оттогава той бил наричан Отар Венделската врана. А Тюдолв разказва:
Загинал Отар
под ноктите орлови,
от меча датски поразен.
Войската
със нозе окървавени
го ритала на юг във Вендел.
За сътвореното от Вот и Фасте
шведите балада съчинили,
че ярлите на Фруде
от островното кралство
безстрашния боец убили.
28. Адилс, синът на Отар, поел управлението на кралството след него. Той бил изключително богат човек и дълго властвал. Предприел и няколко грабителски набези през летните месеци. Крал Адилс стигнал с войската си в Саксландия, където управлявал крал Гайртюв. Жена му наричали Олув Властната. Не се знае дали са имали деца.
Крал Гайртюв не бил в страната. Крал Адилс и воините му нахлули в кралското имение и започнали да грабят. Подгонили стадата от говеда и ги закарали чак до брега. Стадата били пазени от васали — мъже и жени. Всички тях нашествениците взели със себе си. Между пленниците имало едно изключително красиво момиче на име Ирса.
Адилс отплавал за родината си с плячката. Ирса не приличала на робиня. От пръв поглед можело да се забележи, че била интелигентна, изискана и всестранно развита. Хората много я харесали, а кралят повече от всички, и станало така, че вдигнал сватба с нея. Така Ирса станала кралица на Свитюд и казват, че била една много уважавана от народа жена.
29. По онова време крал Хелге Халвдансон управлявал Лайре. Той пристигнал в Свитюд с толкова голяма войска, че крал Адилс не видял друго решение за себе си, освен да се спаси с бягство. Крал Хелге нахлул с войската си в страната, безчинствал и взел огромна плячка. Той пленил кралица Ирса и я отвел със себе си в Лайре, където се оженил за нея. Синът им се казвал Ролв Краке.
Когато Ролв станал на три години, в Дания пристигнала кралица Олув. Тя разказала на Ирса, че нейният съпруг, крал Хелге, всъщност й бил баща, а самата кралица Олув — нейна майка. Тогава Ирса се завърнала в Свитюд при Адилс и останала там кралица до края на живота си. Крал Хелге загинал на бойното поле. Тогава Ролв Краке бил осемгодишен и бил провъзгласен за крал на Лайре.
Крал Адилс непрекъснато воювал с крал Оле Опландски от Норвегия. Те се били върху леда на Венерн, където Оле бил убит, а Адилс победил. В сагата „Шьолдюнге“ е отделено голямо място на тази битка, както и на пристигането на Ролв Краке в Упсала при Адилс. Този път именно той бил човекът, който посял добро в равнините край река Фирис.
Крал Адилс много обичал хубавите коне. Той имал най-добрите коне, които изобщо съществували по онова време.
Единият се казвал Сльонгве, другият, който взел от мъртвия Оле, се казвал Равн. От този кон се родил още един Равн, който Адилс изпратил на крал Гудйест в Хологаландия. Гудйест го пришпорил, но не могъл да го спре, паднал от него и умрял. Това се случило в Омд в Хологаландия. Крал Адилс присъствал на едно жертвоприношение за умилостивяване на богините, като яздил коня си в кръг из жертвената зала. Конят под него внезапно спрял. Кралят излетял и паднал пред животното, ударил главата си в един камък и черепът му се разбил. Мозъкът му опръскал камъка. Това била неговата гибел. Той умрял в Упсала, където и бил положен в каменна гробница. Адилс останал в паметта на шведите като един почитан крал. А Тюдолв разказва:
Чух за Адилс;
един трол[51] живота му откраднал;
в гонитбата на слава
от гърба на кранта
потомъкът на Фрьой
писано било да падне.
С дребни камъни се смесил
умният мозък на кралския син,
да умре било отредено
Воинът неустрашим,
на Оле страшилището —
там, в Упсала.
30. По-нататък синът на Адилс, Йойстайн, управлявал Швеция[52]. По негово време в Лайре загинал Ролв Краке. През този период много хьовдинги — както датчани, така и норвежци, нападали Швеция. Мнозина от тях били морски крале — те имали големи войски, но нямали земя. Морски крал имал право да се нарича само този, който:
Никога под слънчевия покрив
не заспива
и никога във кръчма
чаша не надига.
31. Сулве бил морски крал и син на Хогне от Наарьой. Той нападал източните селища и имал кралство в Иландия. Сулве тръгнал с корабите си към Свитюд. В същото време крал Йойстайн пирувал в Ловюнд. Една нощ крал Сулве пристигнал неочаквано, обградил къщата, в която се намирал другият крал, и я запалил. Крал Йойстайн и цялата му свита изгорели живи. След това Сулве отплавал за Сигтюна и предявил претенции към трона и короната. Шведите обаче събрали войска и се опълчили срещу него в защита на страната си. Разразила се страшна битка. Разказват, че тя продължила единадесет дни. Сулве спечелил победа и станал крал на Швеция. Той управлявал дълги години, докато шведите му изменили и го убили. А Тюдолв разказва:
За Йойстайн зная аз добре:
съдбата предопределена
живота му отне,
във Ловюнд притаена;
Иландската войска
на един швед в дома
изгорила краля вътре, казват.
Опустошителната болест на гората[53]
се появи в огнището на краля,
тогава къщата от дървени стъбла,
натъпкана с войска,
заради краля изгоря.
32. След него крал на шведите станал синът на Йойстайн — Ингвар. Той бил голям воин и повечето време прекарвал в морски походи. По това време страната била изложена на голяма опасност от нападения откъм морето — както от датчаните, така и от хората, живеещи по тези места. Крал Ингвар нарушил мира с датчаните и предприел редица набези в страната им откъм морето.
Едно лято той вилнял с войската си в Естландия край Стайн. В същото време естонците се надигнали с многочислена войска и се разразила голяма битка. Сухопътната войска на естонците била по-голяма и шведите не могли да й устоят. Крал Ингвар паднал убит, а хората му избягали. Кралят бил положен в каменна могила съвсем близо до езеро Адалсисла, далече от морето. След това поражение шведските кораби отплавали за родината си. А Тюдолв разказва:
Пристигна новина,
че Ингвар принесли в жертва
хората на Сисла.
Естонската войска
воина блестящ изпрати в ада
край езерото в Стайн.
Морето източно напява
на шведите сега
морски химн за краля.
33. Кралството преминало в ръцете на Анюнд, сина на Ингвар. По това време царял мир в Свитюд и кралят успял да натрупа несметни богатства в злато и движимо имущество. Той отплавал с войската си за Естландия, за да вземе тялото на баща си. Когато слязъл на сушата, опустошил всичко околовръст и взел голяма плячка. Наесен отплавал обратно към Свитюд. По време на неговото владичество в страната имало добра реколта, а самият крал Анюнд спечелил обичта на народа и останал в неговата памет. В Свитюд имало много и големи гори, както и толкова обширни степи, че били необходими дни, за да бъдат прекосени. Крал Анюнд хвърлил много труд и средства, за да разчисти част от горите и да засели освободените пространства. Той заповядал да се прокарат пътища в степите и по този начин попаднали на големи открити пространства, където построили големите селища. Така била населена страната. В нея имало достатъчно хора, готови да се включат в строителните работи. Крал Анюнд заповядал да се прокарат пътища по целия Свитюд — през гори, блата и планини. Ето защо народът го нарекъл Брают-Анюнд[54]. Самият крал имал къща и имение във всяко по-голямо селище в Свитюд и често участвал в пиршества из цялата страна.
34. Анюнд имал един син — Инялд. В същото време кралят на Фядрюндаландия — Ингвар, имал двама сина от съпругата си, които се наричали Алв и Агнар. Те били връстници на Инялд. През този период около Свитюд имало много малки кралства, управлявани от местни крале. Анюнд властвал в Тюндаландия, където се намирали Упсала и Алтингът[55] на всички шведи. Там се правели големи жертвоприношения и често — най-вече през зимите, гостували много крале. Една зима, когато в Упсала било пълно с гости, дошъл и крал Ингвар със синовете си, които били на шест години. Алв — синът на Ингвар, и Инялд — синът на Анюнд, започнали игра, в която всеки от тях трябвало да бъде водач на група. Те мерили силите си един с друг и се оказало, че Инялд бил по-слаб от Алв. Той толкова се разстроил, че се разплакал. Тогава приемният му брат Гаютвид го завел при Свипдаг Слепия, неговият духовен баща, и му разказал, че Инялд се оказал както физически, така и духовно по-слаб в игрите от Алв — синът на Ингвар. Свипдаг казал, че това е голям срам. На следващия ден той изтръгнал сърцето на една врана и го дал на Инялд да го изяде. От този миг той добил по-лош и раздразнителен нрав от всеки друг.
Когато пораснал, Инялд помолил Анюнд да му намери съпруга, като поискал Гаютил — дъщерята на крал Алгают, който пък бил син на Гаютрек Кроткия, син на Гают, на когото дължи името си Готландия. Крал Алгают мислел вече за женитбата на дъщеря си, когато станало въпрос за сина на крал Анюнд. Надявал се само той да има нрава на баща си. Така дъщерята на Алгают била изпратена в Свитюд и Инялд се оженил за нея.
35. Една есен крал Анюнд, докато пътувал между именията си, стигнал до едно място в планините, наречено Химелхайм[56]. Това били няколко тесни планински каньона със стръмни и високи планини от двете страни. Времето се влошило. Сняг затрупал високите места и надолу се втурнала лавина, примесена с камъни и глина. Тя затрупала крал Анюнд и свитата му и там те намерили смъртта си. А Тюдолв разказва:
Анюнд
бе под камъни положен
като на Юнакер синовете[57]
в Дома на боговете.
Падна тежко камъкът надгробен
при смъртта на естонския воин.
Сам издигал каменни купчини,
изчезна той под каменна лавина.
36. Крал в Упсала станал Инялд — синът на Анюнд. От всички крале в Свитюд по това време кралете на Упсала били най-могъщи. Това водело началото си още от времето, когато Один бил единственият хьовдинг в Свитюд. Тези, които властвали в Упсала, управлявали сами цяло Швеция. Това продължило до смъртта на Агне. Тогава, както беше казано вече, страната за първи път била разделена между двамата братя. Оттогава властта и кралските владения се предавали по наследство. Някои крале изсекли големи горски пространства, за да изградят селища и така разширили кралствата си. Ето защо, когато Инялд наследил кралската власт, страната около него била разделена на множество по-малки кралства.
Крал Инялд заповядал да бъдат поканени много видни мъже в Упсала, за да почетат смъртта на баща му — крал Анюнд. За целта заповядал да построят една зала — голяма и пищна като тази в Упсала. Нарекъл я „Залата на седемте крале“. В нея били поставени седем трона. Крал Инялд изпратил хора по целия Свитюд, за да поканят крале, ярли и други видни мъже. На тържеството дошли крал Алгают, тъст на Инялд, крал Ингвар от Фядрюндаландия с двамата си сина Агнар и Алв, крал Спушнял от Нерике, крал Сигварк от Отюндаландия. Не пристигнал единствено крал Гранмар от Сьодерманландия. Шестимата крале седнали всеки на своя трон в новата зала. Едно място останало незаето. Имало места за всички, които дошли. Крал Инялд осигурил места и за свитата си, и за всички други свои хора. Според тогавашния обичай, когато вдигали тост в памет на загинал крал или ярл, този, който организирал тържеството и който трябвало да наследи починалия, сядал на стъпалата пред трона, докато внасяли чашата за тоста, наречен Браге. Тогава той бил длъжен да стане, да поеме чашата, да положи клетва и да изпие до дъно питието. После трябвало да го заведат до трона, който до този момент бил притежание на загиналия, и тогава вече се смятало, че наследството е прието. Така и направили. Когато внесли питието за тоста Браге, крал Инялд станал и поел огромния рог. После се заклел, че на всяка цена ще разшири границите на страната, докато стане такава, каквато е била в стари времена, или ще умре. След това изпил рога до дъно. Когато вечерта хората се напили, крал Инялд заповядал на Фолквид и Хюлвид — синовете на Свипдаг, да се въоръжат. После те излезли навън и подпалили залата. Шестимата крале и свитите им изгорели, а онези, които се опитали да избягат, били убити.
37. Крал Гранмар чул за това и разбрал, че същата участ щяла да сполети и него, ако не бил толкова предпазлив. През същото лято крал Юрвард, наречен Илвинг, влязъл с войската си в Свитюд. Корабите му останали на рейд в Мирквафюрд. Когато вестта за това достигнала до крал Гранмар, той изпратил свои хора при него и го поканил да му погостува заедно с цялата си войска. Юрвард приел, защото никога не бил опустошавал земите на крал Гранмар. Пристигането му предизвикало голяма радост в страната.
В онези времена имало следния обичай сред кралете: когато вдигали наздравица у дома си или на гости, те пиели двама по двама от един и същи съд, един мъж и една жена пиели заедно, докато издържат, а тези, които идвали по-късно — пиели всеки от своя съд. Сред викингите обаче имало закон, когато идвали гости, да пият всички вкупом. Тронът на крал Юрвард се намирал точно срещу този на крал Гранмар и всички негови хора седели в същия ред. И така крал Гранмар казал на дъщеря си Хилдегюн да се приготви и да донесе пиво на викингите. Тя била най-красивата жена, която можел да види човек. Хилдегюн взела един сребърен съд и го напълнила. После се приближила до крал Юрвард и казала: „Наздраве за илвингите, в памет на Ролв Краке!“ Изпила половината от съда и го подала на крал Юрвард. Той го поел заедно с ръката й и я помолил да седне до него. После отговорил, че може би той е дошъл, за да промени обичая, да не зачете закона и най-вече да пие с нея от един съд. Тогава Хилдегюн се настанила до него и цялата вечер двамата пили заедно и разговаряли за много неща.
На следващия ден, когато двамата крале се срещнали, Юрвард направо поискал ръката на Хилдегюн. Крал Гранмар споделил това със съпругата си Хилд и с висшите си сановници, като им казал, че в замяна ще получат помощ от крал Юрвард. Тогава се чула висока въздишка на облекчение — мъжете сметнали това за добро решение. Дали Хилдегюн на крал Юрвард и той се оженил за нея. Тъй като крал Гранмар нямал синове, за да пазят страната наред с баща си, крал Юрвард останал при него.
38. Същата есен крал Инялд събрал войска и се приготвил да тръгне срещу крал Гранмар и неговия зет Юрвард. Войската била събрана от всички земи, покорени от него. Когато двамата сродници чули за това, те събрали мъжете в кралството си. На помощ дошли крал Хогне и неговият син Хилде, които управлявали Йостерготландия. Хогне бил баща на Хилд, съпругата на крал Гранмар. Крал Инялд слязъл на сушата с цялата си войска и още много мъже. Двете войски се срещнали и се разразила страшна битка. Едва започнали боя, хьовдингите на Фядрюндаландия избягали. Хьовдингът на вестготите, тези на Нерке и Отюндаландия, както и цялата войска, дошла от тези земи, ги последвали. Всички се качили на корабите си и отплавали. В резултат на това положението на крал Инялд се влошило. Той получил множество рани и се наложило да избяга към корабите си. В битката загинали неговият духовен баща Свипдаг Слепия с двамата си сина — Гаютвид и Хюлвид. Крал Инялд се върнал в Упсала много разочарован от този поход. Едва тогава той разбрал, че не може да разчита на войските, събрани от завзетите със сила от него земи.
След това крал Инялд и крал Гранмар воювали дълги години. Накрая техните приятели ги накарали да се сдобрят, кралете се уговорили за среща, събрали се и сключили мир. Присъствали крал Инялд, крал Гранмар и неговият зет крал Юрвард. Мирът трябвало да продължи, докато и тримата са живи. Той бил скрепен с клетва и гаранции за сигурност. През пролетта Гранмар заминал за Упсала и направил жертвоприношение за мир през идващото лято, както повелявал обичаят. Тогава му било предсказано, че няма да живее много дълго. Гранмар се върнал в кралството си.
39. През есента крал Гранмар и зет му крал Юрвард заминали за остров Села и организирали пиршество в имението си. Една нощ, докато пирували, крал Инялд ги изненадал с войската си, обградил къщата и я подпалил. Двамата крале и хората им изгорели вътре. После Инялд покорил страната и поставил свои хьовдинги там. Крал Хогне и Хилде често нахлували в Швеция и убивали хората на крал Инялд, поставени от него да управляват бившето кралство на крал Гранмар и зет му. Дълги години продължили войните между крал Инялд и крал Хогне, но все пак Хогне успял да опази кралството си от крал Инялд до края на живота си.
Крал Инялд и съпругата му имали двама сина. По-големият се казвал Оса, а другият — Олав Третеля[58]. Гаютил, жената на крал Инялд, изпратила сина си при своя духовен баща Буве в западната част на Готландия. Там той отраснал заедно със сина на Буве — Саксе, когото наричали Флете[59]. Казват, че крал Инялд убил дванадесет крале, примамвайки всички с обещание за мир. Нарекли го Инялд Илроде[60]. Той бил крал на по-голямата част от Свитюд. Дъщеря си Оса омъжил за крал Гюдрьод в Сконе. По нрав тя приличала на баща си. Именно Оса била тази, която накарала Гюдрьод да убие брат си Халвдан, който бил баща на Ивар Видфамне. Оса убила и своя съпруг — Гюдрьод.
40. След гибелта на чичо си Гюдрьод Ивар Видфамне пристигнал в Сконе и веднага тръгнал с голяма войска към Свитюд. Оса пристигнала преди него при баща си. Крал Инялд бил на пир в Ренинг, когато разбрал, че войската на крал Ивар се приближава. Крал Инялд знаел, че няма готовност да се бие с Ивар, ясно си давал сметка и за това, че ако избяга, враговете му веднага ще нахлуят от всички страни в кралството. Тогава той и Оса избрали такъв изход, за който се разказват легенди. Те напили всички до смърт и заповядали да подпалят гостната. Така изгоряло цялото помещение с всички, които били вътре. А сред тях бил и крал Инялд. А Тюдолв разказва:
И дим над Ренинг се изви,
огънят Инялд жив задуши
и крадецът[61] се промъкна
през тялото на божия потомък
върху искряща факла.
Съдба такава рядко са видели
сред шведския народ
и всички счели,
че той самият, кралят смел,
трябвало да увенчае с гроб
собствения си живот.
41. Ивар Видфамне покорил Швеция, Даневелде, голяма част от Саксландия и цялата област Йострике, както и една пета от Англия. От него произлезли датските и шведските крале, които били абсолютни монарси в кралствата си. От Инялд Илроде нататък властелините на Упсала произлизали от рода на инглингите и властта се предавала по права линия от баща на син.
42. Когато синът на крал Инялд, Улав, научил за смъртта на баща си, напуснал страната, като повел със себе си всички, които поискали да го последват. Целият народ на Швеция станал като един, за да прогони наследника на крал Инялд и неговите приятели. Улав тръгнал първо към Нерке, но тъй като шведите били по петите му, той не можел да остане там дълго. И така, заминал на запад през горите към една река, която извирала на север във Венерн и се наричала Елв. Там спрели и се заели да разчистят гората. Изгаряли дърветата и едновременно с това строели. Скоро на това място се появили големи селища. Нарекли земята Вермландия — това била хубава и голяма страна. Когато се разчуло в Свитюд, че Улав разчиства гори, хората го нарекли Третеля и смятали, че това било срамно за него. Улав се оженил за Сулвайг или Сулва — дъщеря на Халвдан Гюлтан, от земите на запад от Сульор. Халвдан бил син на Сулве, който пък бил син на Сулвар, а той бил син на Сулве Старшия — първият, който разчистил горите в Сульор. Майката на Улав Третеля се казвала Гаютил, а нейната майка била Олув — дъщеря на Улав Ясновидеца, крал на Нерке.
Улав и Сулва имали двама сина — Инялд и Халвдан. Халвдан израсъл в Сульор при вуйчо си Сулве и бил наречен Халвдак Квитбайн.[62]
43. Крал Ивар изгонил една голяма група хора от Свитюд. Те чули, че Улав Третеля създал голяма и хубава страна във Вермландия и пристигнали на толкова големи тълпи, че страната не можела да ги събере. Настанали мизерия и глад. Обвинили краля за това, тъй като шведите винаги обвинявали краля както за добрите, така и за лошите си периоди. Крал Улав не бил особено добър жрец, което не харесало на шведите и те сметнали, че това била причината за несгодите им. И така, те събрали войска и тръгнали срещу крал Улав. Обградили къщата му и го изгорили вътре, като го обрекли на Один и го принесли в жертва за добруването си. Това се случило край Венерн. А Тюдолв разказва:
И при залива малък
като вълк, виещ за залък,
трупа на Улав погълна огънят.
Синът на Фурньот[63] — искрящ, прекрасен
откъсна пищната украса
от краля на шведите.
Потомъкът на господарите на таз държава
от Упсала на най-далечния си път отплава.
После по-мъдрите шведи разбрали, че несгодите дошли поради това, че страната се населила с повече народ, отколкото можела да понесе, и че кралят нищо не можел да направи срещу това. Тогава им хрумнало да тръгнат с цялата си войска на запад към Айдскуг, на границата между Вермландия и Сульор. Нахлули неочаквано в Сульор, убили крал Сулве и отвлекли Халвдан Квитбайн. Него те направили свой предводител и му дали титлата крал. Той покорил Сульор и влязъл с войската си в Ромерике. Опустошил страната и я превзел.
44. Халвдан Квитбайн бил могъщ крал. Оженил се за Оса, дъщерята на Йойстайн Хардроде[64] от Опландия, който властвал в Хедмарк. Халвдан и Оса имали двама синове — Йойстайн и Гюдрьод. Халвдан завзел голяма част от Хедмарк, Тотен, Хаделандия и Вестфолд. Той остарял и умрял след боледуване в Тотен, след което тялото му било преместено във Вестфолд и погребано в каменна гробница на място, наречено Скаарайд в Ширингсал[65]. А Тюдолв разказва:
Знае всеки:
Халвдан усмириха
посредниците в битките;
Самата Хел
във каменна могила
хьовдинга върховен отведе в Тотен.
И Скаарайд
във Ширингсал
бди над загърнатия в броня крал.
45. Братът на крал Халвдан — Инялд, бил крал на Вермландия, но след смъртта му крал Халвдан превзел страната. Той получавал данъци оттам и докато бил жив, поставил ярли да управляват Вермландия.
46. След Халвдан Квитбайн синът му Йойстайн станал крал на Ромерике и Вестфолд. Оженил се за Хилд — дъщерята на Айрик Агнарсон, който бил крал на Вестфолд преди това. Агнар, бащата на Айрик, бил син на крал Сигтриг от Вендсисел. Крал Айрик нямал синове. Крал Халвдан Квитбайн бил още жив, когато той починал.
След това Халвдан и синът му Йойстайн покорили целия Вестфолд и Йойстайн го управлявал до края на живота си. По същото време във Варна имало крал, наречен Шолд. Той владеел всички видове магии. Крал Йойстайн отплувал с войската си към Варна, за да граби. Вземали всичко, което намирали — дрехи, ценности, земеделските инструменти на селяните. Внезапно нападнали бреговата ивица, после бързо отплавали. Крал Шолд се спуснал към брега с войската си, но крал Йойстайн бил вече далече от фиорда и Шолд видял само отдалечаващите се кораби. Тогава свалил плаща си, завъртял го и го развял. Когато минавали покрай Яшьой, крал Йойстайн застанал на руля. Друг кораб плавал срещу него. Протокът бил тесен, блъснали се и кралят изхвърчал извън борда. Така настъпил краят му. Неговите хора намерили трупа му, закарали го в Буре и там издигнали каменна могила край езерото до Вадла. А Тюдолв разказва:
И Йойстайн,
от веслото умъртвен,
при Хел замина,
на Ауке дъщерята,
и лежи сега студен
под каменна могила
във земята.
Богат управител на край с морени,
где реката Вадла,
леденостудена,
се влива в онзи залив —
владение на краля готаландски.
47. След Йойстайн кралството наследил синът му Халвдан. Наричали го Халвдан Щедрия и Злоядия. Казват, че давал на хората си назаем толкова много златни пари, колкото сребърни давали другите крале, но ги държал гладни. Бил голям воин, дълго пътувал в завоевателни походи и натрупал богатство. Той бил женен за Лив — дъщерята на крал Даг от Вестмар. Главното му имение било във Вестфолд. Там той починал след дълго боледуване и бил погребан в каменна гробница в Буре. А Тюдолв разказва:
И за среща
нимфата на Луке
трети крал[66]
от живота повика.
И Халвдан, земевладелецът от Холтан,
наложи се без воля да опита
норните[67] туй, което повелиха.
Победоносците тогава скриха
в Буре този, на когото боговете
корона кралска отредиха.
48. Кралството наследил синът на Халвдан, Гюдрьод. Наричали го Гюдрьод Великодушния, а някои му казвали и Краля ловец. Той имал жена на име Алвил — дъщеря на крал Алварин от Алвхайм. Заедно с нея той получил и половината Вингюлмарк. Синът им Улав бил наричан Гайщадалв. Алвхайм в онези времена се казвала страната между реките Раюм и Гота.
Когато Алвил починала, Гюдрьод изпратил хора на запад в Агдер при краля, който властвал там и се наричал Харалд Гранраюде. Те поискали ръката на дъщеря му Оса за Гюдрьод, но Харалд отказал. Тогава пратениците се върнали и разказали какво се е случило.
Крал Гюдрьод начаса спуснал корабите си на вода и отплавал с голяма войска към Агдер. Той пристигнал неочаквано, слязъл на сушата и през нощта влязъл незабелязано в имението на Харалд. Когато Харалд разбрал, че го нападат, излязъл с всички хора, които имал под ръка. Разразила се битка. Превъзходството на враговете било голямо. Харалд и синът му били убити. Крал Гюдрьод пленил много войници, взел дъщерята на крал Харалд, Оса, отвел я у дома си и се оженил за нея. Тя му родила син, когото кръстили Халвдан.
През есента, когато Халвдан навършил една година, крал Гюдрьод заминал на пиршество. Той акостирал в Стивлесюнд. Пили много и кралят се напил. Вечерта, когато се стъмнило, поискал да слезе на брега. Когато стъпил на сушата, внезапно един човек изскочил срещу него и го пронизал. Човекът бил убит веднага, а на сутринта, когато се развиделило, разпознали в него личния прислужник на кралица Оса. Тя не скрила, че стои зад убийството на мъжа си. А Тюдолв разказва:
Гюдрьод,
краля безстрашен,
убиха с измама —
това се случи отдавна.
Когато хьовдингът се напи,
една глава, за мъст мечтала,
за него смъртно ложе отреди.
На Оса свинята наемна
уби из засада
краля, скрит под шлема.
Богоизбраният бе пронизан
на брега на протока Стивле.
49. Олав наследил кралството на баща си. Бил силен мъж и голям воин, по-красив и по-едър от повечето хора в страната. Той получил само Вестфолд, защото крал Алвгайр покорил целия Вингюлмарк и оставил сина си Гандалв да го управлява. И така, Гандалв и баща му нахлули в Ромерике и завладели по-голямата част от него.
Хогне бил синът на Опландския крал Йойстайн Могъщия. Той покорил целия Хедмарк, Тотен и Хаделандия. Вермландия също се изплъзнала от ръцете на синовете на Гюдрьод. Народът се обърнал към краля на шведите със скъпи дарове. Улав бил двадесетгодишен, когато Гюдрьод починал, и тъй като брат му Халвдан трябвало да поеме кралството заедно с него, те си разделили страната. Улав получил западната част, а Халвдан южната. Крал Улав живеел в Гайщад. Той получил възпаление на стъпалото и това причинило смъртта му. Погребан е там в каменна гробница. А Тюдолв разказва:
В Норвегия се разпростря
клон от силния род на Один.
Улав напразно
управляваше с високомерие
обширната земя Вестмар,
докато възпаление в крака му
на брега на Фолден[68]
не прекрати живота
на този, който приятел
с воините беше.
В Гайщад,
в гробница положен,
лежи обичащият битките
крал воин.
50. Синът на крал Улав се наричал Рагнвал. Той бил крал на Вестфолд след баща си. Бил наречен Хайдюмхааре[69] и за него Тюдолв е написал прекрасната „Инглингатал“. Там той разказва:
От имената
на прочутите крале
зная най-доброто
под синьото небе:
Рагнвал — водача,
който всеки почита,
той се нарича.