Снори Стурлусон
Разказът на Снуре Стюрлюсон

В тази книга аз се постарах да събера древни легенди за владетелите от Северните страни, говорили на староскандинавски език. Разказал съм ги така, както са ми ги предали възрастните хора. Написал съм за родовете всичко онова, което съм успял да науча за тях. Една част от сведенията намерих в родовите хроники на кралете и благородниците. Други съм черпил от старинния епос и историческите балади, които хората обичат да си разказват. Дори и да не сме сигурни, че те описват нещата такива, каквито са били, то знаем все пак, че в древността са държали на истината.

Тюдолв Сладкодумния от Квине бил скалд^[1] при Харалд Хорфагре^[2]. Той създал и сказание — „Инглингатал“^[3] за крал Рагнвал Хайдюмхааре^[4], който бил син на Улав Гайщадалв, а той — брат на Халвдан Сварте^[5]. В епоса се изброяват тридесет от предците му, описва се как е умрял всеки един от тях и къде е гробът му. Фюлне се наричал синът на Ингве-Фрьой, комуто шведите принасяли жертви дълго след смъртта му и който дал името си на инглингите. Йойвинд Скалдеспил разказал за прадедите на ярл Хокон Могъщия в друго сказание — „Хольоятал“, в което той възпявал Хокон. В него Сааминг се представя като син на Ингве-Фрьой, описва се смъртта на двамата и се посочва мястото на техните гробници. Ние писахме за живота на инглингите, базирайки се на съчиненията на Тюдолв и на народните предания.

Първия период наричаме „период на огъня“, защото по онова време имало обичай да се изгарят мъртвите и над гробовете им да се поставят менхири^[6]. А откакто Фрьой бил погребан в каменна гробница в Упсала, много владетели започнали да правят гробници за починалите си родственици. Наред с това се запазил и старият обичай да се поставят надгробни менхири. След като датският крал Дан Велики наредил да се направи гробница за него самия и помолил след смъртта му да бъде положен там, облечен в кралски доспехи и накити, заедно с личния му кон в пълно снаряжение и множество предмети, мнозина от неговите наследници постъпили по същия начин. Така в Дания настъпил „периодът на каменните гробници“, докато при шведите и норвежците „огненият период“ се задържал още дълго.

По времето, когато била заселена Исландия, Харалд Хорфагре властвал в Норвегия. Придворните поети съчинявали балади за крал Харалд и всички следващи крале на Норвегия. От тях и досега черпим сведения за хората и събитията. Ние приемаме за достоверно онова, което те разказват за походите и битките на владетелите и техните синове. Все пак никой не би посмял да разказва лъжи и измислици пред слушатели, които не само знаят истината, но понякога и сами са участвали в описаните събития.

Свещеник Аре^[7], син на Тургилс Гелесон, бил първият в Исландия, който започнал да пише хроника за стари и нови времена на староскандинавски език. В книгата си той описал заселването на Исландия, създаването на законите и дейността на законодателите^[8], разказал колко дълго изричал всеки от тях закона си и че това се правело не само до въвеждането на християнството в Исландия^[9], но продължило и до наши дни. Той описал голяма част от живота на кралете в Норвегия, Дания и Англия, както и важните събития в Исландия. Аз мисля, че всички негови разкази имат достатъчно достойнства, за да бъдат високо оценени. Аре знаел изключително много и бил доста възрастен — роден е една година след смъртта на Харалд Сигюрдсон^[10]. Както сам твърди, той е писал за живота на норвежките крале, базирайки се на разказите на Од, синът на Кол Халсон от Сида. Од учил при Тургайр Авродскол — много начетен възрастен човек, живял в Нидарнес по времето, когато ярл^[11] Хокон Могъщия бил убит^[12]. На лобното място на ярла Улав Тригвасон поставил основите на град, който съществува и до днес.

На седемгодишна възраст Аре пристигнал при Хал Тураринсон в Хаюкадал^[13] и останал там 14 години. Хал бил много интелигентен мъж, а имал и добра памет. Той помнел, че свещеник Тангбранд го покръстил, когато бил на три години, а това било годината, преди християнството да се узакони в Исландия. Аре бил на 12 години, когато епископ Ислайв починал. Хал обикалял страните по търговски дела, поддържал делови отношения с крал Улав Светия и благодарение на това доста се издигнал. Ето защо Хал знаел много подробности за управлението на краля.

Епископ Ислайв починал почти 8 години след смъртта на крал Улав Тригвасон, а Хал починал 9 години след епископа — на деветдесет и четири годишна възраст. Той се заселил в Хаюкадал на 30 години и живял там още 64, както пише Аре.

Тайт, синът на епископ Ислайв, заминал на обучение при Хал в Хаюкадал и останал там. Той бил учител на свещеник Аре и го научил на много неща, както самият Аре разказва.

Аре учил и при Тюрид, дъщерята на Снуре Гуде^[14], която била умна жена. Тюрид помнела своя баща. Той бил приблизително на 35 години, когато християнството било прието в Исландия, и починал една година след гибелта на крал Улав Светия^[15].

Не е чудно, че свещеник Аре успял да събере толкова много сведения за събитията в нашата и в други страни, щом като се е учил от толкова умни и опитни хора. А и самият той бил любознателен и паметлив.

Що се отнася до епосите, мисля, че не би трябвало да има съмнение, стига те да са точно цитирани и добронамерено изтълкувани.