Глен Бек е съпричастен към тази конспирация

Ню Йорк — Обичаният и мразен консервативен радио-водещ и водещ на токшоу по „Фокс нюз“, Глен Бек, е не само автор на бестселъри, той е нещо като Опра Уинфри в областта на книгоиздаването.

Когато Бек похвали някоя книга по радиото или по телевизията, тя веднага се превръща в бестселър.

„Четенето е любимото ми хоби“ казва той. И след това признава: „Аз не пиша. Аз говоря. Когато започна да пиша, се забатачвам.“

Поради това, при писането на книгите си, той използва цял екип. Така е създаден и политическият му трилър „Залезът на демокрацията“, който ще излезе на пазара във вторник.

На заглавната страница Бек изказва благодарността си към хората, които са му помогнали. Той нарича конспиративния роман „моя история“, но твърди, че един от хората, с които е работил, Джак Хандерсън, „е записал думите“.

Други писатели не биха признали, че са получили такава помощ, но Бек, който сам нарича себе си „фискален консерватор и здравомислещ либертарианец“, казва: „Аз съм човек, който обича да работи в екип.“

Бек и неговите 34 подчинени са изградили медийна империя, която върти 32 милиона долара на година. Тя включва книги като „Здравият разум на Глен Бек“ (бестселър №1 в класацията на „Ю ЕС тудей“ за 2009 година), неговото собствено списание „Фюжън“ (сливане) и токшоу, водено от самия него. Девизът на компанията е „Сливане на развлечението и просвещението“.

Романът е получил заглавието си от действително съществуваща теория на „прозорец“ или кръг от политически приемливи идеи. Според Бек този прозорец може да бъде манипулиран, така че идеи, които преди са били радикални — като например контрола върху оръжията — стават все по-приемливи.

Неговото собствено мнение е: „Оръжията са наши приятели.“

В неговия роман федералната конспирация е насочена срещу отнемането на правата на индивида в името на сигурността и създаването на нов световен ред. Безименният президент почти не се споменава. Злодеят е специалист по връзки с обществеността, който презира всички политици.

Опозицията се ръководи от група, която, също като Бек, често цитира основателите на американската държава. Един от техните ръководители е привлекателната идеалистка Моли Рос, към която проявява интерес Ноа Гарднър — самомнителният и циничен син на злия собственик на пиар компания.

Когато една атомна бомба заплашва да унищожи Невада, сюжетът се завърта около това дали Ноа може да спаси света и в същото време да открие истинската любов с Моли.

Има и съвсем малка доза безобиден секс. Глен никога не се е срещал лично с бившия президент Бил Клинтън, но един от героите в романа казва: „Клинтън може да ти разказва приказка и когато стигне до момента, в който Рапунцел спуска дългата си коса от кулата, ще осъзнаеш, че си се съблякла съвсем гола.“

„По-лигаво от това не става“ признава Бек с усмивка. „Това е секс сцената в книгата.“ В книгата няма и вулгарен език. „Исках хората да възприемат историята, без да им поставям различни капани.“

Той подчертава, че романът му не предрича такава конспирация, но по света в момента се случват много различни неща, които водят към нещо, което определено не е „Шоуто на Сони и Шер“.

Той се е подготвил за критиката: „Винаги казват за публицистичните ми книги, че са художествена измислица. Сега за тази ще кажат, че отговаря на действителността.“ Сайтът на „Комеди Сентрал“ остроумно отбелязва, че с публикуването на „The Overton Window“ Бек се превръща от „успешен автор на параноични политически мнения в успешен автор на параноични политически измислици.“

Бек твърди, че романът му е художествена измислица, базирана върху факти. В послеслова, състоящ се от доста страници, са цитирани книги, статии и сайтове, това е „частта за домашно… можете да я намерите, ако ви се занимава с това.“

Този роман е вдъхновен от два други идеологически трилъра романа на Майкъл Крайтън „Състояние на страх“, в който се отправя предизвикателство към науката по въпроса за глобалното затопляне, и „Последният патриот“ на Брад Тор, в който става въпрос за тайна, която може да сложи край на заплахата от войнстващия ислямизъм.

Тор, един от четирийсетте автори на трилъри, дали радио и телевизионни интервюта пред Бек, го нарича „нашата Опра“. Либералният британски вестник „Гардиан“ внася поправка — „Той е Опра за дясно ориентираната литература.“

Свободата бе преследвана по целия свят;

разумът се считаше за форма на протест;

и много хора, държани в робството на страха,

се бояха да мислят.

Но такава е непреодолимата природа на истината,

че единственото нещо, за което моли и което иска,

е свободата да се изяви.

Томас Пейн, „Правата на човека“, 1791 г.