Станислав Лем
Въведение

Настоящото издание на произведенията на Ийон Тихи, без да е нито пълно, нито критично, представлява крачка напред в сравнение с досегашните. Стана възможно то да бъде разширено с текстовете на две неизвестни досега пътешествия, Осмо и Двайсет и осмо^[1]. Последното съдържа нови подробности от биографията на Тихи и семейството му, които освен историците, ще заинтересуват и физиците, защото от тях се вижда отдавна предчувстваната от мен зависимост на степента на роднинска връзка от скоростта^[2].

Колкото до Осмо пътешествие, група от тихолози-психоаналитици провери непосредствено преди предаването на настоящото издание за печат всички факти, случили се в съня на И. Тихи^[3]. Заинтересованите читатели ще намерят в труда на доктор Хопфщосер компаративна библиография на предмета, която разкрива влиянията на сънищата на други знаменити люде, като Айзък Нютон или Борджиите върху сънните мечти на Тихи и обратно.

В този том обаче не влиза Двайсет и шесто пътешествие, което всъщност се оказа апокриф. Това бе доказано от група институтски научни работници чрез електронен сравнителен анализ на текстовете^[4]. Може би няма да бъде излишно да добавя, че лично аз отдавна смятам това така наречено Двайсет и шесто пътешествие за апокриф заради наличието на неточности в текста му, отнасящи се например до Одоуенги (а не Одоленги, както е в текста), а също и Меопсера, Мучохи и вида Бавни (Phlegmus Invariabilis Hopfstosseri).

Първата част на настоящото издание обхваща пътешествията според тяхната оригинална авторска номерация, а втората — други текстове по темата и спомени.

В последно време се появиха гласове, които подлагат на съмнение авторството на съчиненията на Тихи. Печатът намекваше, че Тихи си бил служил с чужда помощ и че дори няма такъв, а неговите творби били написани от апаратура, определяна като т.нар. Лем. Според някои крайни версии „Лем“ бил дори човек. Всъщност всеки поне малко запознат с историята на космонавтиката знае, че ЛЕМ е абревиатура от LUNAR EXCURSION MODULE, тоест лунен модул, създаден в САЩ в рамките на проекта „Аполо“ (първото кацане на Луната). Ийон Тихи не се нуждае от защита нито като автор, нито като пътешественик. Но аз ще се възползвам от случая, за да опровергая веднъж завинаги тези безсмислени слухове. И така: ЛЕМ наистина е бил снабден с малък мозък (електронен), но това устройство е служило за чисто навигационни цели и не би могло да напише нито един смислен ред. За никакъв друг ЛЕМ няма данни. Не се споменава такъв нито в каталозите на големите изчислителни машини (например Нортроникс, Ню Йорк, 1966–1969), нито в Голямата енциклопедия на космоса (Лондон, 1979). Така че е крайно време тези безогледни и несериозни слухове да спрат да пречат на работата на тихолозите, които трябва да положат още доста усилия, за да довършат многогодишния си труд OPERA OMNIA на Ийон Тихи.