Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Стоянка Мозгова, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- Bebitor (2013 г.)
- Форматиране
- zelenkroki (2014 г.)
Издание:
Василиса Прекрасна. Руски вълшебни приказки
Съставителство и превод от руски. Издателство „Радуга“, 1984
Илюстрации и оформление: Владимир Минаев
Преводът е направен по книгите:
„Русские народные сказки“ в обработке А. Н. Толстого. Детгиз, 1946 г.
„Русские народные сказки“. Гослитиздат, М., 1952 г.
Редактор на руския текст: Игор Логинов
Контролен редактор: Лилия Хомутова
Художествен редактор: Олга Баришева
Технически редактор: Галина Трушина
Коректор: Татяна Прокопиева
Формат: 70×90
Тираж: 60000 Цена: 2.00 лв.
Отпечатано в СССР
Издателство „Радуга“ — Москва, Зубовский бульвар, 17
Източник за оригиналните заглавия: http://catalog.orenlib.ru/cgi/irbis64r_01/cgiirbis_64.exe?C21COM=S&I21DBN=EKRUSF&P21DBN=EKRUSF&S21FMT=fullwebr&S21ALL=(%3C.%3EU%3D%D0%94%3C.%3E)&Z21ID&S21SRW=AVHEAD&S21SRD=DOWN&S21STN=1&S21REF&S21CNR=20
http://www.alib.ru/5_russkie_narodnye_skazki_v_obrabotke_a_n_tolstogo_illyustr_k_v_kuznecova_w1t12471b8b91edd2f75ee78e1cf93501505b74.html
http://hobbitaniya.ru/rusnarod/rusnarod.php#Волшебные
http://212.33.239.230/cgi-bin/irbis64r_12/cgiirbis_64.exe?LNG&Z21ID&I21DBN=IBIS&P21DBN=IBIS&S21STN=1&S21REF&S21FMT=fullwebr&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21LOG=1&S21P03=K%3D&S21STR=%D0%92%D0%9E%D0%9B%D0%A8%D0%95%D0%91%D0%9D%D0%AB%D0%95+%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%97%D0%9A%D0%98
http://www.detiseti.ru/modules/myarticles/article/423/
История
- — Добавяне
Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел.
Дошло му време на дядото да умира, събрал той синовете си и им заръчал:
— Като умра, три нощи подред идвайте на гроба ми и ми донасяйте хляб.
Погребали скоро дядото. Настъпила нощта, най-големият брат трябвало да отиде на гроба, но той, дали от мързел, дали от страх, рекъл на най-малкия брат:
— Ваньо, я да ме отмениш тази нощ, отиди на татковия гроб. А аз ще ти купя курабийки.
Съгласил се Иван, взел хляб и отишъл на бащиния гроб. Седнал и зачакал. В полунощ земята се отворила, бащата се вдигнал от гроба и рекъл:
— Кой е тук? Ти ли си, мой най-големи синко? Кажи какво става в Русия: псета ли лаят, вълци ли вият, или чедото ми плаче?
Иван му отговорил:
— Аз съм, твоят син. А в Русия всичко е спокойно.
Наял се бащата с хляб и легнал в гроба. А Иван се отправил в къщи, като по пътя събрал гъби. Върнал се в къщи, а големият брат го попитал:
— Видя ли тате?
— Видях го.
— Яде ли хляб?
— Яде. Наяде се до насита.
Настъпила втората нощ. Трябвало средният брат да ходи на гроба, но той, дали от мързел, дали от страх, рекъл:
— Ваньо, ха отиди вместо мене при татко. А аз ще ти оплета цървули.
— Добре.
Взел Иван хляб, отишъл на гроба на баща си, седнал и зачакал. В полунощ земята се разтворила, бащата се вдигнал и попитал:
— Кой е тук? Ти ли си, мой средни синко? Кажи какво става в Русия? Псета ли лаят, вълци ли вият, или чедото ми плаче?
Иван му отговорил:
— Аз съм, твоят син. А в Русия всичко е спокойно.
Наял се бащата с хляб и легнал в гроба. А Иван се върнал в къщи, като по пътя пак набрал гъби. Средният брат го попитал:
— Яде ли тате хляб?
— Яде. До насита се наяде.
На третата нощ дошъл редът на Иван да ходи на гроба. Той рекъл на братята си:
— Аз ходих две нощи. Отидете сега вие на татковия гроб, а аз да си почина.
А братята му отвърнали:
— А бе, Ваньо, ти таман си свикнал, по-добре иди ти.
— Е, добре.
Взел Иван хляб и тръгнал. В полунощ земята се разтворила, бащата се вдигнал от гроба:
— Кой е тук? Ти ли си, мой малки синко Ваньо? Кажи ми какво става в Русия: псета ли лаят, вълци ли вият, или чедото ми плаче?
Иван му отвърнал:
— Аз съм, синът ти Иван. А в Русия всичко е спокойно.
Наял се бащата с хляб и му рекъл:
— Само ти ми изпълни заръката, не се изплаши три нощи да идваш на гроба ми. Излез в чистото поле и викни: „Конче Вихрогонче, изскочи пред мене, застани напето като лист в полето!“ Ще дотърчи при тебе един кон, ти влез в дясното му ухо, а излез от лявото. Ще станеш юнак за чудо и приказ. Седни на коня и препусни.
Взел Иван юздата, поблагодарил на баща си и си тръгнал за в къщи, а по пътя пак набрал гъби. В къщи братята му го попитали:
— Видя ли татко?
— Видях го.
— Яде ли хляб?
— Татко се наяде до насита и рече повече да не ходим.
През това време глашатаите на царя обявили: всички добри юнаци, ергени и неженени, да се съберат в царския двор. Неговата дъщеря, Красота Несравнима, заповядала да й построят палат върху дванадесет стълба и с дванадесет венеца. Тя щяла да седне най-горе и щяла да чака кой с един скок на коня ще скочи до нея и ще я целуне по устните. За този ездач, от какъвто и род да е, царят ще омъжи дъщеря си и ще му даде половината си царство.
Чули това Ивановите братя и заговорили помежду си:
— Хайде да си опитаме късмета.
Нахранили те най-хубавите си коне с овес, приготвили ги, самите те се спретнали чисто, пременили се, разчесали си къдрите. А Иван си седял зад комина на печката и им рекъл:
— Братя, вземете ме и аз да си опитам късмета!
— Ти, глупако, по-добре върви в гората за гъби, няма какво хората да разсмиваш.
Яхнали братята хубавите си коне, накривили калпаци, свирнали, подвикнали и дим да ги няма. А Иван взел юздата и отишъл в полето. Излязъл той в просторното поле и викнал, както го научил баща му:
— Конче Вихрогонче, изскочи пред мене, застани напето като лист в полето!
Изневиделица по полето препуснал един кон — под копитата му земята трепери, от ноздрите му пламъци изскачат, от ушите му дим се вие. Спрял се пред Иван и го попитал:
— Какво ще заповядаш?
Иван погладил коня, надянал му юздата, влязъл в дясното му ухо, излязъл от лявото и се превърнал в такъв юнак, че ни с думи да разкажеш, нито с перо да го опишеш. Яхнал той коня и тръгнал за царския двор. Препуска конят, а под копитата му земята трепери, с опашката си планини и долини подмита, под нозете му пънове хвърчат.
Стигнал Иван до царския двор, а там всичко почерняло от народ. На най-горното прозорче на високия палат, построен върху дванадесет стълба и с дванадесет венеца, стояла царкинята Красота Несравнима.
Излязъл царят на стълбите и рекъл:
— Който от вас, юнаци, от един път скочи с коня си до прозорчето и целуне дъщеря ми по устните, на него ще я дам за жена и за зестра — половината царство.
Започнали тогава добрите юнаци да скачат. Къде ти — високо било, никой не могъл да стигне! Опитали се Ивановите братя, но до средата даже не стигнали. Дошъл редът на Иван.
Пришпорил той коня си, подвикнал и скочил — два венеца само не му стигнали. Обърнал той пак коня, засилил се и скочил втори път — един венец не му достигнал. Още веднъж се завъртял, разгорещил коня и скочил — като огън прелетял край прозорчето, целунал царската дъщеря Красота Несравнима по сладката уста, а тя го ударила с пръстена си по челото, печат му поставила.
Народът се развикал:
— Дръжте, дръжте го!
Но от него и следа не останала.
Върнал се Иван в чистото поле, влязъл в лявото ухо на Конче Вихрогонче, а от дясното излязъл и пак се превърнал на Иван-глупака. Пуснал коня, а той се прибрал в къщи, като по пътя набрал гъби. Превързал си челото с един парцал, качил се на печката и си полегнал.
Пристигнали братята му и започнали да разказват къде са били и какво са видели.
— Добри юнаци имаше, но един от тях беше най-добър — като се засили с коня си, та царкинята право в устата целуна. Видяхме откъде дойде, но не видяхме накъде отиде.
Иван им рекъл, както си лежал на топло:
— Да не съм пък бил аз това?
Братята му се разсърдили:
— Глупакът само глупостите си знае. Я си седи там на печката и си яж гъбите.
Иван полекичка развързал парцала на челото си, по което го ударила с печата си царкинята, и цялата къща се озарила. Изплашили се братята и се развикали:
— Какво правиш, глупако? Ще запалиш къщата!
На другия ден царят свикал на пир всички боляри, князе и прости хора, и богати и бедни, и стари и млади.
Ивановите братя започнали да се стягат за царския пир.
Иван им рекъл:
— Вземете ме и мене!
— Хората ли искаш да ти се смеят, глупчо? Я си седи там на печката и си яж гъбите.
Яхнали братята охранените си коне и заминали, а Иван тръгнал пеш. Дошъл на царския пир и седнал в едно кюше. Започнала царкинята Красота Несравнима да обикаля гостите. Поднасяла на всеки чаша с медовина и гледала кой има на челото си печат.
Обиколила тя всички гости, стигнала и до Иван и чак сърцето й се свило. Погледнала го, а той целият бил в сажди, косите му стърчали на всички страни.
Царкинята Красота Несравнима започнала да го разпитва:
— Кой си ти? Откъде си? Защо си превързал челото си?
— Ударих се.
Развързала царкинята челото му и целият дворец светнал. Тя се развикала:
— Ето го моят печат! Ето къде е моят годеник!
Приближил се царят и рекъл:
— Какъв ти годеник! Я го виж какъв е глупав и целият е в сажди.
Рекъл Иван на царя:
— Позволи ми да се измия.
Царят му позволил. Излязъл Иван на двора и викнал, както го научил баща му:
— Конче Вихрогонче, изскочи пред мене, застани напето като лист в полето!
Изневиделица по полето препуснал кон, под копитата му земята трепери, от ноздрите му пламъци изскачат, от ушите му дим се вие. Влязъл Иван в дясното му ухо, излязъл от лявото и се превърнал пак на такъв юнак, ни с думи да разкажеш, нито с перо да го опишеш. Народът само ахнал.
Нямало място за много приказки: седнал народът сватба да празнува.