Владимир Келер
Скъпоценният камък (истина, разказана от татко)

Учителят влязъл в класната стая и казал с тайнствен вид:

— Познайте кого срещнах сега? Вълшебникът Мук! Той бързаше нанякъде, но все пак помоли да ви предам, че е съгласен да изпълни най-съкровеното желание на всеки. Напишете го и ми го предайте. Само не искайте невъзможното, невъзможното могат само хората.

Скоро 32 листчета с желания били в папката на учителя и урокът си продължил както винаги. С увлечение учителят разказвал колко красива е нашата земя и колко прекрасни са хората, населяващи планетата.

Изминала половин година. Децата често си спомняли този урок и все чакали кога най-после ще започнат да се сбъдват желанията им.

Кнут Хенинг бил поискал да се научи да плува. Той можел да пляска и да цамбурка във водата, но това само предизвиквало смях у децата и на Кнут му било обидно. Всичките му приятели умеели чудесно да плуват.

Веднъж Хенинг и приятелите му вървели по ръба на скала, надвиснала над морето. Внезапно откъм вълните, връхлитащи брега, се чул вик.

— Гледайте! — извикало едно момче. — Някой се дави! Това е момченце! Сигурно е паднало от брега!

Децата застинали в нерешителност — какво да правят? Вятърът яростно духал, а морето бушувало. Главата на момченцето ту се показвала от вълните, ту отново се скривала, всеки път за по-дълго и по-дълго. Дори и отличен плувец би рискувал да загине, ако влезел в морето.

Във водата скочил Хенинг. Най-неочаквано, без нищо да каже, без да има време да премисли. Едно от момчетата затичало да търси помощ, другите застинали неподвижно.

И станало чудо — Хенинг измъкнал малчугана. След малко той вече се катерел по брега с момчето, в което всички познали шестгодишния Оле Андреас.

Тази истинска случка станала наскоро в северната страна Норвегия. Съгражданите на Кнут Хенинг му издигнали бронзов паметник.

— Без да знае да плува добре, деветгодишният Кнут Хенинг се хвърли в морето, за да спаси едно шестгодишно дете — казал учителят на откриването на паметника.

— Вълшебникът Мук е направил това, за което сте го молили — възкликнала една жена, която, както и мнозина в градчето, знаела за желанията на децата. — Научил е момчето да плува.

— Той му е дал много повече — възразил учителят. — Научил го е на мъжество. А в човека няма по-ценно съкровище от това!