Владимир Келер
Кой е най-силен (също приказка на връщане от училище)

Тежък и нерадостен бил заешкият живот. Обиждали ги злите вълци и зайците не виждали никакво спасение от тях.

Веднъж дългоухите се събрали на горската поляна и започнали да се оплакват от съдбата си.

— И защо ли живеем на света?! — жалвали се те един на друг. — Ден и нощ треперим от страх, крием се от ненаситните хищници, не знаем нито минута покой. И все едно — рано или късно ще попаднем във вълчите зъби.

— Най-ужасното е — казал един заек с посмачкано ухо, — че на света няма по-силен от тези злодеи. От никого не се плашат. И обратно — от тях всеки се страхува и всеки ги избягва.

— Те затова са толкова нагли и с всеки ден стават все по-нагли — добавил един заек с изподран нос. — И в края на краищата вълците ще ни излапат всичките, до последния…

— Братя! — отчаяно извикал един дългоух с прехапана лапа. — Щом светът е такъв, за нас няма място в него. Хайде всички да се удавим!

— Да се удавим, да се удавим! — завикали зайците и понеже никой не предложил нищо друго, всички затичали към реката.

Но тъкмо се канели да наскачат във водата и пред очите им се появила поразителна гледка.

От гъсталака на отсрещния бряг на реката изскочил огромен рошав вълк и изплашено се замятал по земята. Хълбоците и муцуната му били разкървавени и било ясно, че току-що някой здравата го е тупал.

Зайците още не били се опомнили от изненадата, когато видели животното, по-силно от самия вълк. Това било грамадно куче-вълкодав. Като изскочило от храстите, то настигнало вълка, повалило го на земята и започнало да го души.

— Е, братлета — казал заекът с посмачканото ухо. — Оказва се, че има по-силен от вълка. Излиза, че светът не е чак толкова лош, щом в него се намира оправия и за хищника.

— Кучето е по-силно! — допълнил заекът с изподраскания нос.

— Има време да се давим — предложил дългоухият с прехапаната лапа. — Винаги ще успеем да го направим. Да видим по-напред какво ще се случи.

На брега излязъл човек с високи ботуши и поизмачкана шапка. В ръката си носел пушка.

Кучето веднага изоставило вълка и дотичало при стопанина си. А той ласкаво го потупал по козината, кучето завъртяло весело опашка и заскачало край човека.

— Най-силен на земята е човекът! — завикали зайците.

— Той е добър — казал заекът с посмачканото ухо. — Когато бях малък, едно дърво ме беше затиснало, а човекът ме измъкна и ме занесе в къщата си. Там прекарах няколко дена, а после той ме отнесе в гората и ме пусна.

— Да отидем при него! — неочаквано предложил дългоухият с прехапаната лапа. — И да го питаме: истина ли е, че ти си най-силният на света?

Колкото и да било странно това предложение, то се харесало на всички. В това време човекът се скрил вече, затова решили да го намерят в къщата му.

Развеселените зайци затичали по брега и като минали по мостчето от другата страна, продължили накъдето живеел ловецът със силния си помощник.

Скоро се озовали пред малка къщичка на края на гората и там видели човека. Той седял на входа и си играел с кучето. Като видял зайците, учудено ги запитал:

— Какво искате от мен, дългоушковци?

Заекът с посмачканото ухо излязъл малко напред и казал:

— Не се сърди на нас, бедните зайци, но ние дойдохме просто да те запитаме: вярно ли е, че ти си най-силният на земята?

Човекът се разсмял и отговорил:

— Не е вярно. Аз съвсем не съм най-силният. Тук наблизо има едно същество, което е къде-къде по-силно. Каквото ми заповяда, веднага го правя.

— Кое е това същество? — изплашили се зайците. — Може би то е по-страшно и от вълка?

— Не мисля — възразил мъжът. — А, ето чуйте сами!…

От къщата се разнесъл мек женски глас:

— Мъжленце! Донеси наръч дърва. И по ситно ги нацепи!

— Чухте ли? — намигнал ловецът на зайците. — Заповядва и не мога да не го изпълня!

Той вдигнал от земята брадвата и се отдалечил.

След няколко минути вратата на къщата с отворила и на прага застанала жената. Тя усмихнато гледала малките горски гости.

— Значи ти си най-силната на света?! — завикали зайците.

Но жената не успяла да отговори. В къщата някой тихо и неразбрано забърборил и жената веднага се скрила.

След малко тя се появила отново.

Само че сега не била сама. В ръцете й махало крачета и ръчички малко весело бебе.

— Ето кой е най-силен на света! — извикала жената, като вдигнала високо детето. — За тях живеем и работим. Нашите деца са по-силни от всичко!