Владимир Келер
Хитрата аритметика (приказка-шега на математическа тема)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Хитрая арифметика, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2012)

Издание:

Владимир Келер. Един ден в приказки

Руска. Първо издание

Издателство „Отечество“, София, 1981

Редактор: Добринка Савова

Коректор: Ана Николова

История

  1. — Добавяне

Умрял бащата и синовете се заели да делят богатството му. В завещанието пишело: „На най-големия — половината от всички магарета, на средния — една трета, на най-малкия — една девета!“

Но магаретата били всичко на всичко 17. Получава се бъркотия: на единия се падат осем и половина, на втория — пет и две трети, а на най-малкия съвсем странно и досадно — едно цяло и осем девети магаре! Почти две, но все пак не са две!

— Почтени мои братя! — замолил се най-малкият брат. — Подарете ми още една девета магаре. Какво ви струва? Ще го яхна и ще замина, а после цял живот ще ви споменавам като истински братя благодетели.

Но по-големите и дума не давали да се продума! Всеки искал да си закръгли магаретата в своя полза и никой не се съгласявал да отстъпи нито на йота.

Какво да правят? Няма да режат живи животни на парчета и да се резилят пред хората, я?!

Братята насмалко да се хванат гуша за гуша, но в това време случайно покрай тях минавал на магаре един мъдрец.

— Мир вам! — казал той — Какво става? За какво е разгорещеният ви спор? Разкажете ми, о млади и почтени люде!

Като се пресичали един друг, братята все пак казали болката си. Мъдрецът внимателно ги изслушал. После казал:

— Вие сте добри туркмени и аз ще ви помогна. Причината за недоразумението е ясна: 17 не се дели без остатък нито на две, нито на три, нито, разбира се, на девет. Ето, аз ще ви дам моето собствено магаре. Вземете го и го прибавете към наследствените. 18 се дели на всички тези числа. Сега нищо не предизвиква спор, нали?!

Най-малкият получил желаните от него две магарета. С възторг, но и с уважение той по-благодарил на мъдреца, качил се на едното от двете магарета и заминал.

Зарадвал се и средният брат: наследил пет и две трети животни, а сега получил цели шест! И той взел магаретата си и потеглил, като дълго се обръщал и благодарял.

Спечелил дори и големият брат: разчитал на осем и половина, а получил половин магаре повече! Не знаел той как да изрази признателността си към умния старец. Тръгнал си братът и току спирал, слизал от магарето, покланял се до пояс и пак продължавал…

Мъдрецът изпратил с поглед и последния и поклатил глава. После яхнал своето магаре и продължил пътя си, прекъснат от разпрата на братята.

Какво, какво? На кое магаре? Та нали мъдрецът подарил своето на тримата братя?

Вярвам, читателю, че си се сетил каква е работата? И защо се получи така странно?

А ако още не се досещаш, опитай да решиш задачата сам. Постарай се да не поглеждаш решението, което е след две приказки.

Край