Владимир Келер
Дяволчето Потанка (приказка за утринна ведрина)

Готвачът вареше супа. Сипа сол, пипер, сложи и няколко глави лук. Неочаквано отдолу, от самото дъно се вдигна кипящо мехурче, плъзна се покрай лукчетата, сграбчи пиперец и солчица и излетя от тенджерата. Скочи на челото на готвача и го ухапа.

Готвачът се разсърди и се плесна по челото — мислеше, че комар го хапе. Даже извика ядосано:

— Ах ти, комаре, дребни пакостнико! Ще те науча аз тебе, как се хапе!

А кипящото мехурче с пипереца и солчицата и с капчицата лучена супа се заля в сребрист смях и даже почерня. И му порасна опашчица — малка и рунтава, показаха се и бодливи рогца. Писука мехурчето и се подсмива:

— Да, да, аз съм дребен пакостник, аз съм дяволчето Потанка! Бъди здрав, готвачо, не забравяй Потанка!

И излетя през прозорчето. Лети, свисти, врещи, трещи, жужи, а комарите пулят очи и се чудят:

— Откъде се появи такъв комар — с рогца и опашка?

А Потанка отговаря:

— Не съм комар, а дребен пакостник. Аз съм дяволчето Потанка, крал на гафовете, на неточните думи, на всички малки бъркотийки и дребни неприятности.

Подухна вятър и подхвана комарите. Понесе ги кой знае накъде. А те летяха и ругаеха:

— Леле, какъв е този дявол Потанка! Истински пакостник!

Оттогава тръгна по света Потанка.

Едно момиченце излезе от къщи и нещо го цапардоса по тила. Портиерът беше подпрял метлата на вратата и беше отишъл някъде; вратата скръцна и метлата тупна момичето отзад.

— Ах, горко ми! — проплака пострадалата и затърка удареното място.

А дяволчето Потанка се киска:

— Аз ти скроих този номер. Аз съм дребен пакостник.

Лети Потанка по-нататък, настига един студент.

— Двайсет години живея — изненадва се студентът, — такова чудо за пръв път виждам. Зоология уча, биология уча, а не съм чувал за комар с рунтава опашка и рогца.

Смее се дяволчето:

— Аз не съм комар, аз съм дяволчето Потанка, верен спътник на всички намусени и разсеяни, на всички невнимателни и лениви. Значи малко и твой!…

Студентът отвори чантата си, погледна — забравил е най-важната си тетрадка. А малкият дявол се залива от смях:

— Да, да, студенте, моя работа е това! Чао, не забравяй Потанка!

Такива номера правеше на всеки, когото срещнеше.

Едно момче си загуби парите за сладолед.

Един артист закъсня за репетиция.

В автобуса на спретнатата Галя Василиева й се скъса чорапа. Потанка и край нейната спирка беше минал.

Щеше да се ядоса Галя, но изведнъж се разсмя:

— Та това е дяволчето Потанка, можеш ли се скри от него?! Позасмей се и толкоз! Него само смехът го плаши. Само жизнерадостните хора го надвиват.