Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2012)

Издание:

Владимир Келер. Един ден в приказки

Руска. Първо издание

Издателство „Отечество“, София, 1981

Редактор: Добринка Савова

Коректор: Ана Николова

История

  1. — Добавяне

Тази малка шеговита приказка („Алиса в Антисвета“) съчиних с най-сериозни намерения. Помолили ме бяха да разкажа на децата за най-новите открития във физиката, които са далече, твърде далече от тях… Задачата ми явно беше неизпълнима и аз реших да измисля някаква по-особена форма, за да разкажа поне за съществуването на новите понятия във физиката, без да навлизам в същността им: антисвят, анихилация, обратимост на времето и така нататък.

Важно беше тези понятия да не се изпарят бързо-бързо от съзнанието на децата. Трябваше с нещо да възбудя въображението на моите слушатели и най-добре беше чрез удивителните загадки на съвременната физика…

Точно затова аз се обърнах към сюжета на моята любима приказка „Алиса в огледалния свят“ на английския писател Луис Карол. Още повече, че антисветът, чието съществуване се предсказва от съвременната физика, в известен смисъл се явява именно огледален на заобикалящия ни свят.

Аз разсъждавах така: „Ако възбудя въображението на децата, те няма лесно да се успокоят — ще потърсят статии и книги, от които постепенно ще научат това, което занимава съвременната физика и което не мога да им обясня за четиридесет и пет минути.“

С две думи, аз написах приказка специално за размисъл.

Като направих това, аз, разбира се, не смятах, че съм особено оригинален. В края на краищата всички приказки будят размисъл. Макар че приказниците съчиняват приказките, за да забавляват или да развълнуват читателя, без сами да забелязват, те успяват да кажат и нещо по-сериозно.

„Приказката е лъжа, но умните хора и от нея си вземат поука!“ — казва една мъдрост.

После ето какво си помислих: темата на „Алиса в Антисвета“ възникна от живота, от едно училищно задължение. Но животът на ученика не е само ученето. Ученето заема в него само една част, при това, ако съдим по времето, което му се отделя, дори не най-важната.

Животът на ученика е пъстър и многостранен. Какво ли не го изпълва? Училище и домашни задължения, обществени поръчения, хокей и художествена гимнастика, книги, уроци по музика, разговори на различни теми… Дори не можеш да изброиш всичко… И навсякъде има място за фантазия. За всеки час на деня може да съчиниш съответна приказка.

Да вземем например първите минути след събуждането. Измиване, ведрина, обличане — кое е най-важното в тях? Ведрината, която да е и душевна, не само физическа. Да имаш ведро настроение, ако е възможно през целия ден. Но как да се заредиш с него?

В Америка има поговорка: „Сутрин се усмихвай един час и после цял ден ще имаш превъзходно настроение!“ Ето, първата приказка за деня вече се изяснява — за нещо весело да бъде!

А какво идва след ведрината? Трескава подготовка за училище. Сега най-важното е да не забравиш нещо важно, за да не се изложиш като „разсеяния човек“.

Може би втората приказка за деня да бъде шега за разсеяните?

Какви да са следващите приказки за деня — третата, четвъртата, петата?…

Те са изброени малко по-долу в голяма таблица.

Лесно ми беше да я съставя. Когато се запитах как изглежда един обикновен ден на днешния ученик (или почти същото — на днешната ученичка), аз си отговорих, като тайничко преписах от дъщеря ми, четвъртокласничка, „Дневния режим“, окачен над кревата й (виж първата колонка на таблицата).

Задълженията на моята дъщеря ми подсказаха темите на приказките за един ден — за един обикновен ученически ден… И ето какво се получи (в последната колонка на таблицата са имената на моите приказки, в средните — как ги замислях):

дневен режим главно задължение за какво да се разкаже какво измислих
6,30 — ставане 6,35 — измиване 6,40 — ведрина 6,50 — обличане 6,55 — сресване Хубаво настроение За нещо весело Дяволчето Потанка
7,00 — закуска 7,30 — подготовка за училище Да не се забравя нищо необходимо За разсеяния човек Чичо Федя
7,35 — отивам на училище Да се съсредоточа Учението е все пак светлина, а неучението — мрак Ученикът на вълшебника
8,15 — училище Добре да разсъждавам. В час да не бърборя, да внимавам. Добре да изпълнявам дежурството си и другите обществени задължения. Занимателно за уроците. За зяпльовците и бърборковците. Да не клинчиш от своите задължения и да не се възгордяваш. Хитрата аритметика. Совичката. Гордата кралица.
13,20 — връщам се вкъщи Разтоварване на мозъка Да се поклюкарства за по-големите момчета, за приятелките и приятелите им. Обида. Ирина при лемурите. Кой е най-силният.
14,00 — преобличане 14,15 — обяд Да се посмеем на масата. Хуморески и весели случки за приятелите и приятелките. Вълшебната шапка
14,45 — почивка Да се пофилософства за нещо сериозно, за нещо вечно. Например за верността, за любовта. За мечтите и поривите. Вечно живеещата. Млечния път.
15,00 — писане на домашни Да се изпълни както трябва. Не е до приказки.
17,00 — разходки и игри Просто да се потича и поиграе с приятелите. Нещо увлекателно и кратко. Куцокрак (броилка). Кристалът и Гъбата. Лукман и Враната. Юрин-Мурин (дразнилка).
19,00 — вечеря Вечеря с възрастните. Нещо интересно: истинска случка, приказка. Скъпоценния камък. Американската кралица. Привидение.
19,30 — помагам на мама Да се помогне вкъщи. За мама. Какво значи мама? Вълшебната нишка
20,00 — четене Хубавата книга или да си поиграя с татко. Може би спомен? Вера, Надежда, Любов. Рамона и нейната звездичка.
20,30 — музика Да заобичаш упражненията. За силата и красотата на изкуството. Необикновено музикалното момче.
21,00 — да полудувам преди сън Последни игри и лудории. Нещо весело за през нощта. Цар Тулпан
21,30 — готвя се за сън Да се мисли нещо приятно. Може би „приспивна песен“, която би допаднала на ученика. Острозъбия котарак

Крале, лемури, демони, съвременни ученици, странници от приказни страни… — не е ли твърде пъстра, твърде разнолика компанията на героите от моите приказки?

Но нали и животът ни е такъв — разнолик! Пъстър и многообразен… Дори ако вземем един най-обикновен ден на който и да е от нас. Ние постоянно се сблъскваме (в живота или по разкази) с всичко, което съществува на земята: от училището до кралете, от географията до страшния разказ…

Различни са не героите на моите приказки, различни са техните костюми. А всички герои са актьори от един всеобщ театър — театърът на нашия живот.

Край