Здравко Попов
Случай

— Моля, влизайте и сядайте — бързо, бързо, бързо… По-живичко, че чакат доста. Така… Ясно, ще се наложи да извадим зъба.

— Но… Всъщност, добре щом толкова ви пречи.

— Той на мен не пречи, а на вас пречи! Пригответе се.

— Тоест, да се съблека ли?

— Тоест, отворете устата си!

— Хм… Не бих искала да ви се противопоставям, но винаги са ми казвали, че това не ми отива: виждате ли, аз имам много продълговато лице, така че…

— Продълговато упорство имате! Питам ви: ще си отворите ли устата, или няма да си я отворите?

— Разбира се, разбира се… Щом настоявате… Само че — какво ще правите, като си отворя устата? Ако е някоя лоша шега…

— Зъба ще ви извадя!

— В какъв смисъл ще го извадите…

— В стоматологически!!! Ако сте искали това да става в метафорически или друг там смисъл, щяхте да отидете при белетрист, а не тук!

— Разбирам ви… Все пак един зъб не е кой знае колко. Извадете го.

— Слава богу… Сега малко ще ви позаболи, но съвсем за кратко — няма нищо страшно. Можете да си мислите за нещо друго. Така. Хайде сега: хоп-хоп-хоп-хоооп! Готово. Това беше то.

— Много благодаря, все пак мина добре. Сега вече мога да се събличам, нали?

— Простете, нудистка ли сте?

— Какво е то? Хм, пак се шегувате… Сякаш не знаете, че аз съм новата ви медицинска сестра: нали преди да започна работа, трябва да се съблека, за да облека мантата си!