Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
v5ev (2014)
Допълнителна корекция
3Mag (2014)

Издание:

Здравко Попов. Акорди извън клавиатурата

Издателство: „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1974 година

История

  1. — Добавяне

Двамата нощни поливачи се скараха точно под прозореца ми. Беше към 2 след полунощ, а врявата нарастваше твърде неприятно. Станах, отворих и вече бях готов да кресна нещо, когато ме възпря едно чисто любопитство.

— Аз хиляди пъти съм казвал, че ти си един резоньор и нищо повече! — изрева поливач № 1 и захвърли маркуча си, треперещ от ярост. — Хераклит никога не е отъждествявал битието и небитието по този начин, който искаш да ми внушиш ти! Той споменава наистина, че „битието не съществува повече, отколкото небитието“, но веднага добавя: „същността е изменението“. Е, питам аз, може ли да има изменение, когато всичко е еднакво?

— Виж какво, тъпчо — изръмжа поливач № 2. — На едно място Хелвеций казва, че човек не без усилия става глупак. За да стане глупав, са нужни изкуство и метод. Сякаш е имал предвид теб… Колкото пък до онзи общ принцип у Хераклит, то неговата същност е там, че истинното съществува само като единство на противоположностите? Тоест, абсолютното е единство на битие и небитие!

— Това е красива фраза на по-късни философи! — ревна на свой ред поливач № 1 и отново грабна маркуча си. Водната струя закачи дрехите на колегата № 2.

— Измокри ми билетите за концерта на Онегер! — изпищя последният и трескаво забърка в някакъв джоб нейде под мушамената престилка.

— Сноб! — презрително процеди № 1. — Много добре знаеш кое теле ще дирижира и въпреки това купуваш билети…

— То не е твоя работа! — извиси № 2. — Въобще не ме интересува мнението ти! Ще те моля утре вечер да ми върнеш „Персийски писма“ на Монтескьо и не искам да те зная повече!

Дори не можех да отворя уста от смайване. Тъй или иначе, любопитството е нещо, срещу което не са имали противосредство и боговете. В края на краищата все пак попитах:

— Другари. Или аз още спя, или вие двамата не сте никакви поливачи. Какъв е тоя Хераклит, после Онегер… Какъв е тоя Монтескьо, бе!!!

— Ако става въпрос за Хераклит, ще трябва да ви отговоря аз — вдигна глава поливач № 1. — Защото съм завършил философия и това ми е специалност.

— Моля???

— Хубава работа, защо ме гледате като бомбардиран? Завърших философия, връчиха ми назначение за учител в Кърджалийско и — останах поливач в София!

— А колегата какво е завършил…

— История, разбира се. Разпределен е в Толбухинско.

Е, всичко бе изяснено. Впрочем, като социален феномен тези неща, изглежда, винаги са били достатъчно ясни. У мен остана само бледото разочарование, че дори в такова едно екстрено парче време, като втория час след полунощ, не става нищо извънредно.

Край