Здравко Попов
Пижама

Колегите ми подариха пижама.

Оказа се много интересна дреха. След някакъв час — час и половина установих съвсем сигурно кое е горнището и кое долнището. За всеки случай отбелязах последното с бял конец.

Вечерта жена ми попита по какъв повод съм се омотал в този топ пижамен плат и защо съм се захилил в него като малоумник. Отговорих, че просто съм един жизнерадостен човек, а тя коригира, че тъкмо в този вид приличам не на друго, а на жизнерадостна палачинка. Накрая жена ми кресна да се приведа незабавно в ред, защото ако ме види дъщеря ми, ще се разплаче.

Отговорих спокойно, че преди всичко това не е „топ“, а е най-завършена пижама. Тогава жена ми каза, че ще бъде добре вместо да се правя на кукер, да облека горнището на гърба си, а не на краката си. Опонирах веднага и след някакъв час — час и половина разглеждане, оглеждане и вглеждане, тя смънка, че може би имам право. Но добави, че ако тъй или иначе легна в този тоалет до нея, без друго щяла да сънува нещо от Хичкок.

На другия ден се обзаложих с десетина познати от блока във връзка с горнището и долнището, като им дадох по десет минути за размишление. Със спечелените пари си уших пижама по поръчка.