Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция
щурец (2013)
Форматиране
maskara (2015)

Издание:

Мартин Колев. Кучето на терасата

Българска. Първо издание

ИК „Захари Стоянов“, София, 2009

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Евгения Владинова

Художник и худ. оформление: Жеко Алексиев

ISBN: 978-954-090-407-8

История

  1. — Добавяне

В града небостъргачите не са повече от пространство и шум. В тях хората се събират на рояци в стъклени кибритени кутии и понякога сънуват, че летят от горе надолу с криле от принтерна хартия.

Аз не съдя никого. Аз съм просто поредният човек, чието пространство е зачеркнат квадрат от архитектурния план на сградата и чийто шум е мотив от общата какофония. Ако в един небостъргач има сто жилищни етажа с по три апартамента, в които живеят средно по трима души, то този небостъргач може спокойно да се мери по зверщина с кафявите горили по покривите на японските небостъргачи, защото ще има около деветстотин чифта очи и къмто хиляда и осемстотин ръце, които в един и същ миг слагат приставката на кафе машината и откъсват парче тоалетна хартия от рулото. Страшничко, нали? А ако реши да се надигне много хора от отворените прозорци — очи ще изпопадат, а снимачните екипи ще го объркат с роботска хидра.

Всъщност небостъргачите са нещастни.

Те са големи нещастни типове и имат средно по 900 малки депресивни срива на ден, които се мъчат да преглътнат — иначе ще се срутят. Те са съвкупност от своите невротични паразитни квартиранти и никой, освен един небостъргач не може да преживее едновременно мигрена, любовно разочарование, откраднат работен проект и сестра в кома. А същевременно не бива да се забравя, че един от етаж 33 срещнал една от етаж 71, докато си разхождала кучето, и сега се мъчи да я впечатли. Една трета от жителите на всичките етажи са сбор от телата си, една трета искат да бъдат, друга трета ядат ожесточено сладолед след раздяла, а последната част дори не желаят да споменават онова чувство, което всъщност няма нищо общо с кардиологията — за сметка на подаграта.

На някои от тези хора вечно им се спи и се дрогират с кафе, което има нисък процент кофеин, и хапчета, които са им предписали. На някои от тези хора им е ужасно студено, макар че още е лято и температурата се държи. На някои от тези хора им се иска да пътуват до далечно топло място, за което са чели, но утре са на работа. На трийсетина от тези хора им се струва, че ги наблюдават. На дузина от тези хора им се струва, че косата им е почнала да расте ужасно бавно. На двама от тях им е писнало от американско кино и смятат да гледат нов романтичен филм с Одри Тоту тази вечер, и не биха искали да го гледат сами. За съжаление ги делят петдесет етажа и едно бяло петно в паметта относно единствения път, когато са се засичали пред асансьора — единият навън, другият навътре — и погледите им са се срещнали.

Такива неща тревожат храносмилането на един небостъргач. И му забавят дишането сигурно. Да имаше с кого да сръбне една чаша чай към десет, десет и половина…

Край