Мартин Колев
Преди да захладнее

Пие кафе със затворени очи, винаги на една и съща радиостанция, без да прочете досега нито един всекидневник, понеже напечатаните между снимките черни букви губеха смисъл и се пренареждаха пред погледа му. За сметка на това приятното шумене от уредбата си беше вечно еднакво, напомняше същия този град късно нощем, когато кучетата вият с поглед втренчен в необятното. О, знам — той познава отлично това място рано сутрин и късно вечерта, преди още цигарените сомнамбули да се приберат в спалнята, и след като най-вдъхновените излизат в четири да разходят повръщащите си приятели из Борисовата градинка. Младежът с тъповат поглед от курса на кака ми по фотография не е затварял клепачи за повече от шестстотин секунди сутрин, и то колкото да се наслади на арабското кафе, приготвено нарочно скъпо и да го държи буден нонстоп. Ако обаче става въпрос за последните седем години, след мрачния тухлен ден, в който въпросният странен тип се нанесе без почести на втория етаж, апартамент десен, в кооперацията на края на улицата, става още по-сложно.

Бинокълът е напълно истински, донесе ми го някой си от Канада, именно за да наблюдавам съмнителни съседи. Прекарах прилична част от съществуването си на рамката на прозореца, за да съм сигурен какво прави онзи. Седем години той не напусна нито за миг апартаментчето, а най-малко двайсет часа прекарваше в леглото си. Иначе можеше и да излезе на терасата като мнозина други, да погледа реклами на старото „Сони“. Когато рекламите свършеха, пускаше други на следващия канал. Човек би решил, че идва тук на гости, само за малко, изучава с усилие идиотските аспекти на ежедневието и рекламите са му далеч по-интересни от Великите ни Географски и прочие Открития. Чак да ти се доплаче…

Това лято изживя тоталната промяна, която човешкият организъм понася на всеки седем години. Все едно се пренарежда апартаментът му, който се покри целия със саксии трева и маргаритки. Леглото изчезна — явно не му беше нужно вече. С влечението по фън шуй съвпадна и физическото му изменение; преди да се събуди една юнска утрин с приказно стегнати мускули, шпионираният беше като покрит с някаква гадна лепкава кожа. Започна да обикаля улиците, намери си работа в музикален магазин, със заплатата си купуваше „Кола“ и се записа в къде що намери курсове и частни уроци. Хиля се щом си представя как са го гледали продавачките, когато си е купил първите дрехи за този свят. Често ходи и на кино, особено щом има някоя лигава романтична комедия. А вечер се прибира, съблича се чисто гол и сяда на един плетен пуловер сред флората на тераската си. Дори не отваря уста. Но аз го слушам.

Замина си снощи. Без почести и без да почисти джунглата. Ще се нанася някаква вдовица. Аз бях подготвен, нали захладня.

Небето е едно такова тухлено.

Щурците спят седем години в пашкул и чак сетне почват live изпълнението си. Не, не се бъркаш ако звукът идва някъде отгоре. Не са в тревата винаги. И по терасите са. Гледай да се насладиш изцяло — те свирят само едно лято.

Когато захладнее, ще си заминат.