Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране
tara кроп (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Едгар Алън По. Стихотворения и поеми

Американска. Първо издание

Преводач: Теменуга Маринова

Редактор: Георги Марковски

Художник: Биляна Бекярска

Компютърен дизайн: Аспарух Марковски

Коректор: Милка Иванова

ИК „Сребърен лъв“, София, 2001

ISBN: 954-571-120-7

 

Колекция поезия „Сребърен лъв“

Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ

Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова

 

The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume

Tales and Poems RSC

Black’s Readers Service Company New York 1927

На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“

На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845

© Теменуга Маринова, преводач, 2001

© ИК „Сребърен лъв“, 2001


Как често забравяме времето,

когато тронът на Вселената —

планините, вятърът, горите —

са отговор, когато питаме.

I.

Един човек познавах в младостта,

        умееше с пръстта да разговаря,

сам от рождение сред светлина,

        на пътя му светлика бе запален

от Слънце и звезди. О, затова

        духът му с Небесата беше равен.

Ала обзет от собствената страст,

не разбра какво над нея има власт.

II.

Мисълта ми може би превърна

        в несвързано бълнуване луната.

Блясъкът, повярвах, е изпълнен

        със повече величие от всяко

знание забравено и мъдрост,

        непокорна същина, която

над нас прозрачна бързо прелетя —

капчица, стопена в лятната трева.

III.

Тъй зеницата се разширява

        към любимия предмет като сълза

до клепача щом се приютява,

        а той заспива. О, трябва ли така

скрит предметът да не се явява,

        да бъде видим, когато пожела —

звук на арфа. Скъсаната струна

е знак и символ. Те ще ни пробудят

IV.

с онова, което в други светове

        Бог дари самотника прокуден

извън живота и яркото Небе.

        От страстта повикан, той дочува

на духа мелодията устремен,

        без вярата си вярващ как безумно,

стремително надолу тласка трона,

чувството приел като корона.

Бележки

[0] „Един човек познавах в младостта“ — Неточен цитат от „Островът“ на Байрон. — Б.пр.

Край