Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
tara кроп (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Едгар Алън По. Стихотворения и поеми

Американска. Първо издание

Преводач: Теменуга Маринова

Редактор: Георги Марковски

Художник: Биляна Бекярска

Компютърен дизайн: Аспарух Марковски

Коректор: Милка Иванова

ИК „Сребърен лъв“, София, 2001

ISBN: 954-571-120-7

 

Колекция поезия „Сребърен лъв“

Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ

Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова

 

The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume

Tales and Poems RSC

Black’s Readers Service Company New York 1927

На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“

На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845

© Теменуга Маринова, преводач, 2001

© ИК „Сребърен лъв“, 2001


Древен Рим! Гробница надменна,

която съзерцава Времето

в руини от великолепие!

Най-сетне след толкова години

на скиталчество с горяща жажда,

с копнеж по твоето познание,

аз коленича променен и тих

и в сенките душата ми отпи

светлина, величие и слава!

 

Тук, сред паметта на вековете,

сред тишина и разрушение,

чувствам, че властта ти е по-силна

от молитвите на цар юдейски

в градината на Гетсиман, или

от чара на звездите, обладал

някога с покоя си Халдея.

 

Над паднал войн днес колона пада

и скулптурата на орел държи

прилеп жив във златните си нокти.

Косите на матрона замени

вятърът с треви и със тръстика,

а върху императорския трон

се плъзга като призрак, осветен

от рога на мъгливата луна,

лениво гущер в мраморния дом.

 

Почакай! Извитите аркади,

постаментите с колони тъмни,

смътните антаблементи, фризът,

който се разпада и изчезва —

камъни! Нима това е всичко!

Бляскави отломки, пощадени

от Времето за мен и Вечността!

 

„Не всичко! — отговори ехото. —

Издига се пророческият звук

в нас от забравата към мъдростта,

както Мемнон слънцето възпява.

Ние управляваме сърцата

и съвършените ви умове,

ние, камъните мъртво-бледи.

Силата не си отива още!

Чудото все тъй заобикаля

тайната на твърдата утроба,

магията на горделива власт

и паметта надвиснала е плащ,

който винаги ще ни обгръща

с нещо повече от слава“.

Бележки

[0] С това стихотворение започва недовършената драматична поема „Полициан“. — Б.пр.

Край