Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
tara кроп (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Едгар Алън По. Стихотворения и поеми

Американска. Първо издание

Преводач: Теменуга Маринова

Редактор: Георги Марковски

Художник: Биляна Бекярска

Компютърен дизайн: Аспарух Марковски

Коректор: Милка Иванова

ИК „Сребърен лъв“, София, 2001

ISBN: 954-571-120-7

 

Колекция поезия „Сребърен лъв“

Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ

Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова

 

The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume

Tales and Poems RSC

Black’s Readers Service Company New York 1927

На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“

На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845

© Теменуга Маринова, преводач, 2001

© ИК „Сребърен лъв“, 2001


На месец юни сред нощта

стоя под тайнствена луна

и пара призрачна струи

от ореола й златист,

капки меко се разтапят

по върха на планината,

леки стъпчици от танца

в долината на пространството.

Над гроба розмарина спи,

спи лилията сред вълни,

мъгла в гърдите си прикрива

разрухата и си почива.

Езерото тъй прилича

на Лета и покой се стича

непробуден, вечен, ничий.

О, бездиханна красота

лежи с очи извън света —

Ирен и нейната съдба.

 

Ах, прозорец е отворен

за нея към небето горе.

През дърветата безплътен

вятър в капките се вмъква,

своенравен, омагьосан,

в стаята й влиза после,

ужасяващ и всесилен

той раздира балдахина

над капак, затворен здраво,

който тялото й пази.

Върху пода, по стените,

сенки призрачни надвисват.

 

Любов, защо не се боиш?

Защо съня ти тук лежи?

От далечните морета

тайнството си ти донесе.

В одежди странни бледността

е странна, даже хубостта

смирено търси самота.

Тя спи. Сънят й несмутен

да бъде свят и осветен,

навеки пазен и свещен

в килия още по-лъчиста,

в легло по-праведно и чисто.

Аз моля Бог: о, нека спят

очите вечно, щом край тях

безмълвни духове летят.

 

Тя спи. Сънят да е тогава

дълбок, додето продължава,

щом червей мрака управлява.

Далеко сред дървета сиви

за нея свода си открива

гробницата, чийто двери

се спускат като химн победен

с крилете си от черен креп

върху семейния й герб.

Там, в детството, когато хвърля

безгрижно камъчета вътре,

днес ехото не ще отвърне

и зад кънтящата врата

звук няма да дочуе тя —

дете, треперещо от страх,

че мъртвите му дават знак.

Край