Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
tara кроп (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Едгар Алън По. Стихотворения и поеми

Американска. Първо издание

Преводач: Теменуга Маринова

Редактор: Георги Марковски

Художник: Биляна Бекярска

Компютърен дизайн: Аспарух Марковски

Коректор: Милка Иванова

ИК „Сребърен лъв“, София, 2001

ISBN: 954-571-120-7

 

Колекция поезия „Сребърен лъв“

Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ

Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова

 

The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume

Tales and Poems RSC

Black’s Readers Service Company New York 1927

На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“

На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845

© Теменуга Маринова, преводач, 2001

© ИК „Сребърен лъв“, 2001


I.

Чуй шейните със камбанки,

сребърни камбанки!

Свят на радост те предричат в ледени пространства!

Прозвънява, зазвънява

леденият въздух вън.

В звездна светлина тогава

небесата затрептяват

от кристалния им звън.

Миг след миг, миг след миг

отброява древен стих

и руническият ритъм слива с времето им дъх.

И звънят, звънят, звънят,

и звънят

тъй сребристи, нежни, чисти те звънят.

II.

Чуй венчалните камбани,

златните камбани!

Свят на щастие предричат за нега призвани!

Нежен полъх — нощен дар,

те обричат своя чар.

Капки златен аромат

се разтапят.

Тържествуваща сред тях

лунна птица слуша мекия им смях

и чака!

Ах, тогава музиката прозвънява

в клетката като поток от хармония излят!

Колебливо,

как щастливо

бъдещето разпознава и открива,

че разказва за възторга доверчиво.

Сред съзвучията златни

и невинни, но понятни

как звънят, звънят, звънят,

как звънят,

в рима с ритъм се извиват и звънят.

III.

Чуй тревожните камбани,

бронзови камбани!

За насилие разказват в хаос приковани!

Как пищят, пищят, пищят

и в ухото на нощта

вливат своя меден ад,

пронизително крещят,

могат само да пищят.

С истеричен смях сред ужас молят огъня да стихне,

ала глух за този писък, той не стихва и сред кикот

огнен дъжд нагоре литва,

в отчаяние опитва

зеницата на луната

да погълне с блясък, сякаш

или никога, или сега.

О, звънят, звънят, звънят

и разказват този път

за беда.

Сред безсмисления прилив

във утробата пулсират

разпокъсаните звуци на страха.

Но ухото разпознава

как прелива

и застива

ужаса в опасността.

Но ухото различава

как потъва

и нараства

привкуса на лудостта.

Пронизителни и ярки, побеснели те свистят,

те свистят,

и звънят, звънят, звънят,

в хаос странен приковани те звънят!

IV.

Чуй железните камбани,

тежките камбани!

В свят тържествен за утеха от скръбта призвани!

И сред тихия им ад

ужаса им непознат

в меланхолната смиреност на звука,

в дрезгавия трепет

е застиналият шепот

от вика.

Хора, ах, навярно хора

при телата им най-горе

в самота

с унес бавен разлюляват

на камбаните плътта.

Нямат нито пол, ни възраст,

ни добро, ни зло ги свързва

с паметта.

Господарят им сега

рони страх, страх, страх.

В страх

надменен те звънят,

тържествуващи крещят,

повелително звънят!

Той танцува там със тях.

Миг след миг, миг след миг

отброява древен стих

и надменни те звънят,

те звънят.

Миг след миг, миг след миг

отброява древен стих

и пулсират, и звънят,

и звънят, звънят, звънят,

и ридаят, и звънят.

Миг след миг, миг след миг

те крещят, крещят, крещят.

Във победен древен стих

се извиват и звънят,

и звънят, звънят, звънят,

се издигат и звънят,

и звънят, звънят, звънят,

и звънят,

и предричат, и въздишат, и звънят!

Бележки

[0] Стихотворение, публикувано месец след смъртта на Едгар Алън По. Запазено е в няколко варианта, най-краткият от 18 стиха и най-дългият — от 113. — Б.пр.

Край