Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
tara кроп (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Едгар Алън По. Стихотворения и поеми

Американска. Първо издание

Преводач: Теменуга Маринова

Редактор: Георги Марковски

Художник: Биляна Бекярска

Компютърен дизайн: Аспарух Марковски

Коректор: Милка Иванова

ИК „Сребърен лъв“, София, 2001

ISBN: 954-571-120-7

 

Колекция поезия „Сребърен лъв“

Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ

Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова

 

The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume

Tales and Poems RSC

Black’s Readers Service Company New York 1927

На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“

На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845

© Теменуга Маринова, преводач, 2001

© ИК „Сребърен лъв“, 2001


Небето бе много спокойно

        и виждах листа как се вият

        през самотната нощ на Октомври.

Спомен бледия сън ще прикрие

        сред пейзажа неясен на Виър,

        покрай езеро сиво на Обер,

покрай езеро влажно на Обер,

        сред горите мъгливи на Виър.

 

        Кипариси по пътя божествен

там закриляха мойта душа.

        В мен Психея бе, мойта душа.

        През сърцето ми лава гореща

като огнена, дива река,

        като страшна, туптяща река,

        жълта сяра по Янек пълзеше

към хладния край на света.

        Надолу по Янек пълзеше

        към вледенения край на света.

 

Разговаряхме много спокойно.

        Чувах думи край нас да се вият.

        Те във спомена днес ще се свият.

Не белязахме месец Октомври

        и нощта си годината крие,

        като в езеро сиво на Обер,

макар и да бяхме там ние,

        бреговете не помним на Обер

        и горите мъгливи на Виър.

 

Додето нощта остарява

        сочат утрото звездни стрелки.

        В края на нашия път се явява

светлина и неясно струи.

        Полумесец дъха й стопява,

        с двоен рог над нас се яви.

Астарта дъха й стопява,

        остриета елмазни изви.

 

Аз казах: „От Диана по-мила

        през въздишки минава тя.

        Сред въздишки празнува тъй тя,

там, където сълзите не спират

        и червеят храни плътта.

        На Лъва от звездите пристига,

път сочи към тез Небеса,

        към покоя на тез Небеса.

        На Лъва от звездите тя слиза

с неземни очи към света.

        На Лъва от бърлогата слиза

        и гледа с любов към света“.

 

Психея изрече тогава:

        „Странно, но аз не й вярвам.

        На нейната бледност не вярвам.

О, нека сега не се бавим!

        Да литнем, защото тъй трябва!“

        От ужас обзета, и слаба,

крилата й мракът открадна.

        Ридаеше тъжна и слаба.

        Перата й мракът открадна.

Следите й мракът открадна.

 

„Сънуваме — аз й отвърнах, —

        нека идем до таз светлина,

        да се спуснем във таз светлина.

Надежда и хубост изпълват

        със пророчество вечерта,

        със блясък неравен нощта.

Да й вярваме можем напълно.

        Тя ни води далеч над света.

        Да повярваме можем напълно,

че ни води далеч над света,

        додето я има нощта“.

 

Стихна Психея. Аз я целунах

        и тъгата й тъй съблазних,

        съвестта й така съблазних,

а във края на пътя ни лунен

        хоризонта отвори врати,

        древна гробница с тежки врати,

с непозната единствена дума

        върху тежките, древни врати.

        „Юлалюм — тя прочете, — тук спи.

Любовта ти под свода тук спи“.

 

И сърцето ми стана спокойно

        като крехък лист, който се вие,

        като мъртъв лист, който се вие.

Аз извиках: „Това бе Октомври,

        нощта, що годината крие.

        Скитах дълго да стигна и свия

своя страх тук в покоя да свия,

        в нощта, що годината крие.

        Днес познавам водите на Обер

и пейзажа неясен на Виър.

        Бреговете познавам на Обер

        и горите мъгливи на Виър“.

Бележки

[0] Даниел Франсоа Обер (1782–1871) е френски композитор, автор на балета „Езерото на феите“, а Роберт Уолтър Виър (1803–1889) — американски художник, който рисува предимно река Хъдзън. — Б.пр.

Край