Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1927 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Теменуга Маринова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Едгар Алън По. Стихотворения и поеми
Американска. Първо издание
Преводач: Теменуга Маринова
Редактор: Георги Марковски
Художник: Биляна Бекярска
Компютърен дизайн: Аспарух Марковски
Коректор: Милка Иванова
ИК „Сребърен лъв“, София, 2001
ISBN: 954-571-120-7
Колекция поезия „Сребърен лъв“
Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ
Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова
The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume
Tales and Poems RSC
Black’s Readers Service Company New York 1927
На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“
На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845
© Теменуга Маринова, преводач, 2001
© ИК „Сребърен лъв“, 2001
История
- — Добавяне
Видях те веднъж, но само веднъж
преди години, не така отдавна.
Бе през юли и кръглата луна
като душата ти отвън летеше
и търсеше пътеката си горе.
Падна сребърен от светлина саван,
копринен задух от покой и сън
върху обърнатите личица
на рози в омагьосана градина,
където вятърът е плах дори.
Падна върху хилядите личица
на розите, които подариха
уханието си в екстаза на смъртта.
Падна върху хилядите личица
на рози. Те умираха, приели
с възторг стиха на твоето присъствие.
Видях те в бяло и над теменуги
приведена. О, блясъкът тогава
падна върху хилядите личица
на рози и лицето ти сред жал.
Не беше ли съдбата тази нощ,
чието име също е Печал,
която ме повика пред вратата
на градината да вдъхна аромат
от сънни рози, додето спеше
светът, оставил само теб и мен.
Аз спрях. Погледнах. Всичко там изчезна.
Градината бе омагьосана
и бисерната светлина си тръгна.
Лабиринтът от пътеки и лехи,
щастливите цветя, дървета тъжни
избледняха и уханието
на розите умря в обятията
на влюбения въздух. Издъхнаха,
за да спасят божествения зрак
в очите ти. Аз виждах само тях.
Аз гледах само тях със часове,
додето после луната залезе.
Сърцето ми диво се вписа
върху кристалните, небесни сфери.
Тъмна е скръбта! Надеждата — велика!
Как тихичко морето прояснява.
Желанието властва с гордостта,
а любовта е все така бездънна.
Сега изчезна милата Диана
в каляската си облачна на запад
и ти сред призрачни дървета
изчезна също. Очите само
с мен останаха да осветяват
самотния ми път и оттогава
през времето ме следват и ме водят.
Смирен слуга съм — те са господари.
Задължени са да ме подкрепят,
да съм спасен е моят дълг към тях.
Пречистен в електричния им огън,
осветен в блажения им огън.
Душата ми изпълват с красота.
Звезди са, пред които коленича,
далечни в тъмния пейзаж на мойта нощ.
Дори и в ослепителния Ден
ги виждам още — две сладостно искрящи
Венери, непомръкнали от Слънцето.