Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
tara кроп (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Едгар Алън По. Стихотворения и поеми

Американска. Първо издание

Преводач: Теменуга Маринова

Редактор: Георги Марковски

Художник: Биляна Бекярска

Компютърен дизайн: Аспарух Марковски

Коректор: Милка Иванова

ИК „Сребърен лъв“, София, 2001

ISBN: 954-571-120-7

 

Колекция поезия „Сребърен лъв“

Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ

Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова

 

The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume

Tales and Poems RSC

Black’s Readers Service Company New York 1927

На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“

На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845

© Теменуга Маринова, преводач, 2001

© ИК „Сребърен лъв“, 2001


Счупен е бокала златен! Ах, прозрачен дъх лети!

Звънва, плаче, плува в здрача нежно пламъче по Стикс.

О, Гай де Вир, нима сълзи ти праща Вечността!

Виж! Там лежи едничък стих — Линор и любовта!

Ела! Свещеният обряд си пожела за тях смъртта,

за тялото й химн изпят — дар царствен за пръстта,

За младото й тяло свят, дар двоен за пръстта.

 

Не гордостта й — златото ценеше ти. Прокле я

с причастие ръката ти и сложи кръст над нея!

Как обреда ще бъде чист и скръбна песента,

щом думите реди с език престорена уста?

Тя там лежи в невинен сън — дар двоен за пръстта!

 

Peccavimus! Поне смирен пред бога остани!

Да я оплачем с кротка жал! Духа й не гневи!

Надеждата с Линор рида. Безумен е протеста —

дете и дар пред друг олтар и другиму невеста.

Бе ласкав миг и весел вик, но милва я пръстта.

Живот във златните коси, в очите й — смъртта.

В косите й живот искри, в очите й — смъртта.

 

Върви си с мир! О, най-подир светлина да срещне

в напева за онези дни и сърцето грешно.

Камбаната! Ах, нека тя мълком се прощава —

да не сепва земна клетва сянката й бяла.

През нежен свят, във вечността от ангели понесен,

от Ада тук във Рая там духът ще спре унесен,

намерил дом край златен трон до своя Крал Небесен.

Бележки

[0] Стихотворението започва с цитат от „Еклисиаст“ (12:6). Тай де Вир е измислен герой. Peccdvimus (лат.) — Съгрешихме! — Б.пр.

Край