Владлен Бахнов
А всичко стана ей така…

В някои научни кръгове се изказва плахото предположение, или по-просто казано, смелата хипотеза, че в най-ранни времена нашата родна Земя е била посещавана от представители на чуждопланетни цивилизации. И дори, че при тези си посещения звездните пришълци научили далечните ни пещерни прапрадеди на най-елементарните неща.

Лично аз съм дълбоко убеден, че наистина е имало такива събития. А може би не… И че цялата тая история е станала ей така… Макар че едва ли…

* * *

Старият неандерталец Е-ех отвори очи, прозина се шумно и като се почеса по гърдите, излезе от пещерата, за да погледне не се ли е свършил вече тоя проклет ледников период. Но ледовете още не се топяха и зъзнещият Е-ех побърза да се прибере в пещерата.

Огънят тлееше едва. „Свети, но не грее…“ — угрижено помисли старикът и хвърли няколко съчки върху жарта. По стените заиграха сенки, пещерата се изпълни с дим и стана по-топло. Пещерните обитатели замъркаха доволно в съня си, без да се разбуждат.

„Какво щастие — помисли си старикът, — какво щастие, че Синовете на Небето ни научиха да добиваме и да поддържаме огъня! Без него бихме измръзнали съвсем.“

Е-ех беше стар и вече бе забравил как още четири луни преди първото появяване на небесните жители младият нехранимайко У-ух заяви, че знае как да направи огън.

— Вижте колко е просто! — и пред очите на изумените зрители У-ух запали дървата.

— Ти си полудял! — закрещя разгневено Е-ех. — Ще подпалиш цялата пещера. Веднага го изгаси! Огън се прави от мълнията, а не от някакви си хлапетии!

Затрупаха огнището с камъни. А след четири луни от небето с гръм и пламъци се спусна странна скала. И когато мълниите угаснаха и гърмът стихна, в скалата се отвори пещера и от нея излязоха невиждани същества с прозрачни глави. Те заобиколиха скалата, снеха прозрачните си глави и под тях се оказаха други — обикновени, непрозрачни.

Неандерталците въздъхнаха с облекчение; нямаха вкус към необикновеното и загадъчното.

Звездните пратеници бяха много приветливи и миролюбиви. Те научиха пещерните жители да палят и да поддържат огън. Оттогава в пещерите стана уютно, огнището вече никога не изгасваше и старият Е-ех не забравяше да каже няколко добри думи за тези мъдри небесни жители.

Пръв се досети да пъхне в огъня къс месо все същият У-ух. Той наниза месото на пръчка, подържа го над жарта и като са поопари малко, го поднесе към устата си. Печеното му се понрави на вкус. Но Е-ех страшно се разсърди.

— Къде си видял месото да се пече, а? — закрещя той. — Искаш огънят да ни се разсърди и да угасне ли?

— Че за какво ще се разсърди? — възрази У-ух. — Нали го гощавам с месо?

Но Е-ех не обичаше продължителните спорове. Той взе от земята дебеличка пръчка, бухна с нея главата на събеседника си и хвърли парчетата в огъня.

— Още въпроси? Щом няма, тръгвайте на лов! Ще отидеш ти, ти и ти.

— Пак ли на лов! — оплака се тихичко младият неандерталец О-ох. — Щом става дума за лов, и от мене започвате. Три дни натам, три дни обратно — и все пеша!

— А тебе ти се ще тлъстите глиганчета да се въдят направо тук при нас, в пещерата ли? — и Е-ех се захили, доволен от остроумието си.

— Че какво смешно има в това? — рече неуморимият У-ух. — Аз отдавна предлагам да си развъждаме наши глигани, домашни. Ще живеят при нас, ние ще ги храним и ще си имаме месо.

— Абе ти чуваш ли се какво говориш? — заяви Е-ех. — Знаеш ли как се нарича това, дето го предлагаш?

— Как?

— Животновъдство — ето как! То с фантазиите си ще размътиш главите на цялото племе! Да не мислиш случайно, че Синовете на Небето са по-глупави от тебе?

— Не, не! От къде на къде! — изплаши се У-ух.

— Тогава защо всезнаещите и всесилните небесни жители никога не са ни предлагали да развъждаме животни, както предлагаш ти?

У-ух виновно мълчеше…

А след три луни отново дойдоха Синовете на Небето.

— Хрумна ни малка идея — рекоха те. — Защо твоето племе не се снабди с домашни животни? А? Работата е надеждна, изпитана…

И старият Е-ех чистосърдечно поблагодари на небесните жители за безграничната им доброта и мъдрост.

— Какво бихме правили без вас, Синове на Небето! — възкликна той. — Не ни забравяйте, не ни оставяйте без вашите съвети!

И първобитните хора започнаха да отглеждат животни. И бяха сити и доволни.

Единствен У-ух не знаеше мира. Защото в безпътната му глава се бе втълпила още една нова мисъл.

— Ако в земята посадим зърно, на земята ще израсне клас, а на него ще има повече зърна. Нали така?

— Да допуснем… — уклончиво промълви Е-ех.

— А ако после посадим много, много зърна, какво ще стане тогава?

— Че кой го знае какво ще стане… — внимателно отвърна Е-ех.

— А пък аз знам… Тогава ще израснат много, много класове, на които ще има много, много зърна. И нашето племе винаги ще има хляб.

— Обесете го надолу с главата! — пискливо закрещя Е-ех. — Той оскърбява Синовете на Небето! Той смята, че небесните жители са по-глупави от него!

— Не, не, не! — изплаши се У-ух.

— Тогава защо Синовете на Небето не ни предлагат да сеем жито, а ти се осмеляваш да ми предложиш?

У-ух изплашено мълчеше…

А след време небесните жители обясниха на Е-ех как да сеят и да жънат зърното. И вождът на първобитното племе беше поразен от мъдростта и всезнанието на звездните пришълци.

А У-ух не се обиди. Той мислеше как да превърне каменния век в бронзов. Нещо повече — вече знаеше как да го стори. Но се боеше и зъб не обели за това…

* * *

Тъй че и без небесните жители у нас имаше някои находки и открития.

Но Синовете на Небето, както виждате, помагаха — и помагаха яко. Защото без тяхна помощ да се справи с такива неандерталци като Е-ех не би могъл нито един човек. А още по-малко — праисторически…