Фридьош Каринти
Писма в космоса

2 януари

Братя! Щастлив и горд съм да доложа: пристигнах на Земята! Моето пътуване с ракетния кораб продължи около три месеца и ето, вчера, преди залез слънце, аз се приземих недалеч от голям хълм, в подножието на който се разстила непознат град. Сега ще си почина малко, а после ще се захвана с работа. С необикновена, прекрасна, благородна работа! Краткото си съобщение пиша от мястото на кацането и утре аз, първият човек от космоса, ще вляза в града, където живеят хората от Земята. Каква велика минута ще бъде това в историята на Вселената! Аз ще разкрия пред жителите на Земята тайната на своето съществуване, ще им разкажа, че съм дошъл от планетата Марс и две човешки цивилизации ще узнаят всичко за себе си.

3 януари

Градът, близо до който се приземих, се казва Капиталистбург. Своето поръчение засега още не съм изпълнил. Просто нямаше възможност. Моето появяване не предизвика такъв възторг, на какъвто разчитахме ние. Наистина, няколко души по улиците се обърнаха след мене, но тутакси продължиха да вървят бързо по пътя си. Спрях се на доста голям площад и произнесох реч. Вярно, заобиколи ме неголяма тълпа, но скоро дойде някакъв човек в синя униформа и блестяща металическа каска и ме покани да го последвам. Цялата беда, изглежда, се състои в това, че аз още не съм научил техния език; опитах се да обясня с жестове и мимики, че познавам отлично жителите на Земята, тъй като ние на Марс, има повече от две хиляди години, как наблюдаваме през специални телескопи живота на хората, така че те са ни добре познати. Обаче, както изглежда, не ме разбраха. По-късно, когато излязох пак на улицата, отидох в най-близката книжарница и си купих граматика. Докато не науча техния език няма да ви пиша повече.

5 февруари

Приказвам вече доста добре на капиталистбургски език. Изясниха ми се много неща. Например не трябва да се говори на висок глас какво си мислиш, иначе, както тук се изразяват, „пращат в затвор“. Затова пък не се забранява да се разлепват из града глупави обявления, известяващи за публичната лекция „Има ли живот на Марс?“, която ще изнесе марсианец. Има само една малка пречка: обявленията тук печатат в размяна на някакви металически търкалца, които наричат „пари“. Няма ли някаква възможност да ми се изпратят такива търкалца?

20 март

Ура! С извънредно големи трудности прочетох все пак публичната лекция в малкия салон „Роял“. Жалко, слушатели почти нямаше и успехът не отговаряше много на очакванията. Това е неприятно, понеже не мога да платя за рекламата. Премислям, дали да не прескоча до къщи, за да се запася с малко от тези… пари, но, колкото и да е тъжно, бях принуден да оставя ракетния кораб в заложна къща. Моят доклад, по думите на някой си Шварц, нямал успех, тъй като известих на слушателите, че съм пристигнал направо от Марс. Той смята, че би било по-умно ако се представя просто за учен или за частен доцент, който има някакви оригинални хипотези за живота на Марс. Кой знае, може и да е прав?

15 юни

Намерих начин да се сдобия с търкалца — захванах се с литературна работа. Отидох при един книгоиздател, както ме посъветваха в редакциите на вестниците, където сметнаха моят ръкопис за Марс доста сериозен. Този Шварц ми казва да се въоръжа с търпение, защото работата няма да тръгне така бързо. Не може ли да се изпратят от тези търкалца? Натрупаха се много дългове…

4 юли

Шварц ми сподели своята идея: трябва да излизам на сцената на някое вариете, облечен като марсианец. За текста и музиката поема грижата той. Мелодията е много жива: всеки куплет завършва с припев: „Аз съм марсианец, аз съм марсианец!“

18 юли

Вчера имаше един миг, в който си помислих: накрая разбраха кой съм аз. Разбраха, какво вселенски-историческо значение в действителност има моето пристигане на Земята. Седях в едно кафене и изведнъж под прозореца видях огромна тълпа: възбудени хора сочеха към мене с пръст. Сърцето ми затуптя радостно и аз станах, за да произнеса реч, защото тълпата все повече и повече нарастваше… В този момент пристъпи Шварц и каза да не ставам глупак, а да използувам случая: из града пуснали слух, че пристигнал самият Макс Линдер^[1]. Оказа се, че са ме взели за него. Моля, съобщете ми веднага, кой е този Макс Линдер? Не е ли жител на Меркурий? Изяснете това срочно!

4 август

Получих вашето съобщение за Макс Линдер, че не е от Меркурий. Това сега малко ме вълнува; на мене ми трябват пари, иначе съм изгубен!

5 септември

Пратете веднага пари!

10 септември

Постъпих във вариетето, понеже моят ракетен кораб вече не може да се откупи. Нямам вече никаква надежда. (Между другото, куплетите имат успех!).

18 ноември

Какво?! Да не сте посмели и да си помислите! Стойте си на Марс и се радвайте, че сте там! За мене не се грижете: живуркам. Изпълнявам нови куплети — за Макс Линдер. Вечер се домъквам до къщи пеша. Болнав съм нещо. Бъдете щастливи! Не ме поменавайте с лошо! Чао!