Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Доналд Бисет. Небивалици

Английска. Първо издание

ИК „Пан“, София, 2009

Редактор: Костадин Костадинов

ISBN: 978–954–657–154–0

История

  1. — Добавяне

Имало едно време един тъжен клоун, който работел в цирка. Там работел и един много едър шеф на манежа, облечен в червен мундир, имало тигри, лъвове и слонове. Също така имало маймуни, които карали колелета; тюлен, който можел да балансира предмети върху муцуната и опашката си; акробати, както и един сив кон, язден от ездачка в сребрист костюм.

Оркестърът свирел, актьорите и животните изпълнявали номерата си, а зрителите се смеели и ръкопляскали. Излезел ли обаче клоунът, никой нито пляскал, нито се смеел. Даже и малката Анджелина от първия ред изобщо не се разсмивала.

Клоунът много страдал, че не може да развесели никого, а шефът на манежа му казал:

— Ти все пак си клоун и трябва да разсмиваш хората. Виж например момиченцето от първия ред. Ако успееш да го разсмееш, ще ти купя захарно петле.

Клоунът си направил червен нос с боички, качил се на манежа и започнал да разказва смешни истории. Анджелина обаче не се разсмяла. Накарал един от слоновете да го залее с вода, но пак не могъл да разсмее момиченцето. Тогава клоунът се ядосал и обявил пред публиката, че вече няма да е клоун, а ще стане чиновник.

— Ще видите вие! — заканил се той и тръгнал. Но в тоя момент се препънал в развързаната връзка на една от обувките си и Анджелина започнала да се смее гръмогласно.

— Няма смисъл да ми се смеете, вече не съм клоун! — извикал клоунът. — Този път настъпил крака си и пак се препънал в развързаната връзка.

— Леле майко! — викал той. — Заболя ме носът!

Всички вече се смеели и го сочели.

„Виж ти каква работа! — рекъл си клоунът. — Сега пък всички ми се смеят. Значи все пак съм смешен и може би ставам за клоун.“

От този ден нататък, клоунът излизал на манежа с развързана връзка, настъпвал я, препъвал се, падал и си удрял носа, макар че всъщност се преструвал. Зрителите се смеели, а най-силно се смеела Анджелина.

— Ти си един смешен клоун — похвалил го шефът и му купил захарни петлета.

Клоунът веднага изтичал до първия ред и подарил едно на Анджелина. Тя, от щастие, го целунала.

Ето затова клоуните винаги се препъват в цирка, когато искат да разсмеят публиката.

Край