Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Лозанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Доналд Бисет. Небивалици
Английска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2009
Редактор: Костадин Костадинов
ISBN: 978–954–657–154–0
История
- — Добавяне
Имало едно време един тъжен клоун, който работел в цирка. Там работел и един много едър шеф на манежа, облечен в червен мундир, имало тигри, лъвове и слонове. Също така имало маймуни, които карали колелета; тюлен, който можел да балансира предмети върху муцуната и опашката си; акробати, както и един сив кон, язден от ездачка в сребрист костюм.
Оркестърът свирел, актьорите и животните изпълнявали номерата си, а зрителите се смеели и ръкопляскали. Излезел ли обаче клоунът, никой нито пляскал, нито се смеел. Даже и малката Анджелина от първия ред изобщо не се разсмивала.
Клоунът много страдал, че не може да развесели никого, а шефът на манежа му казал:
— Ти все пак си клоун и трябва да разсмиваш хората. Виж например момиченцето от първия ред. Ако успееш да го разсмееш, ще ти купя захарно петле.
Клоунът си направил червен нос с боички, качил се на манежа и започнал да разказва смешни истории. Анджелина обаче не се разсмяла. Накарал един от слоновете да го залее с вода, но пак не могъл да разсмее момиченцето. Тогава клоунът се ядосал и обявил пред публиката, че вече няма да е клоун, а ще стане чиновник.
— Ще видите вие! — заканил се той и тръгнал. Но в тоя момент се препънал в развързаната връзка на една от обувките си и Анджелина започнала да се смее гръмогласно.
— Няма смисъл да ми се смеете, вече не съм клоун! — извикал клоунът. — Този път настъпил крака си и пак се препънал в развързаната връзка.
— Леле майко! — викал той. — Заболя ме носът!
Всички вече се смеели и го сочели.
„Виж ти каква работа! — рекъл си клоунът. — Сега пък всички ми се смеят. Значи все пак съм смешен и може би ставам за клоун.“
От този ден нататък, клоунът излизал на манежа с развързана връзка, настъпвал я, препъвал се, падал и си удрял носа, макар че всъщност се преструвал. Зрителите се смеели, а най-силно се смеела Анджелина.
— Ти си един смешен клоун — похвалил го шефът и му купил захарни петлета.
Клоунът веднага изтичал до първия ред и подарил едно на Анджелина. Тя, от щастие, го целунала.
Ето затова клоуните винаги се препъват в цирка, когато искат да разсмеят публиката.