Доналд Бисет
Орелът и звездата

Имаше едно време един орел на име Дейвид. Той живееше на върха на една планина в Уелс.

От всичко на света Дейвид най обичаше да се рее във въздуха. Веднъж се издигна толкова високо, че доближи една звезда.

На звездата имаше малка къщичка, в която живееше Мери със своето агънце. Дейвид почука на вратата и каза:

— Идвам на гости за чай.

Мери сложи масата и всички се събраха около нея.

— Искаш ли препечена филийка, Дейвид? — попита любезно Мери.

— Н-не, благодаря — отвърна орелът. — Бих хапнал малко агнешко.

— Обаче не си си измил ноктите — рече Мери, вдигна Дейвид и го отнесе в кухнята да се измие. Остави го там да си суши ноктите, върна се в стаята и прошепна нещо в ухото на агънцето.

Дейвид също дойде и седна край масата.

— Искаш ли още една препечена филийка? — обърна се Мери към агънцето.

— Не, благодаря — отговори агънцето, което добре помнеше какво му беше прошепнала Мери. — Смятам да изям един орел.

Дейвид не очакваше такъв отговор и се почувства леко нервен. Затова, когато Мери отново го попита какво иска, той рече:

— Мисля, че бих приел една препечена филийка, моля.

Мери му даде филийката, а когато изпи чая си, Дейвид се сбогува с нея и агънцето и отлетя към къщи.

Същата вечер, преди да си легне, той вдигна поглед към небето и видя как звездата блести високо, високо.