Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Доналд Бисет. Небивалици

Английска. Първо издание

ИК „Пан“, София, 2009

Редактор: Костадин Костадинов

ISBN: 978–954–657–154–0


В дупката, в стената, в стаята, в къщата, на улицата, в града, в страната, в света, във вселената живееше един мишок на име Албърт.

Той лежеше в леглото си, похапваше сиренце и наблюдаваше един паяк, който се опитваше да се залюлее от една греда на тавана до друга.

Паякът висеше на дълга нишка и се люлееше с все сила. Залюля се веднъж, после още веднъж, а на третия път се блъсна в отсрещната греда, от което му излезе цицина. После пропълзя обратно в паяжината си в много лошо настроение.

Седна да размисли, но реши да излезе и да пробва отново.

Този път успя да се прехвърли.

На Албърт му омръзна да гледа паяка, затова отиде в зоопарка да посети приятеля си — кенгуруто Боб.

Боб имаше нови обувки, с дунапрен в подметките, за да скача по-добре.

Когато Албърт пристигна, Боб тъкмо упражняваше скоковете си.

— Виж колко високо скачам! — извика той и заподскача нагоре-надолу.

Първия път скочи толкова високо, че надникна през оградата. Втория път скочи по-високо — над къщите, третия — още по-високо, така че се извиси над черковната камбанария. Тъкмо тогава мина един самолет и Боб удари главата си в корема на самолета, от което му излезе огромна цицина.

— Леле, каква цицина! — възкликна Албърт. — Такава получи и паяка, когато си прасна главата в гредата на тавана.

На Боб му беше останал още един скок и този път той скочи толкова високо, че почти стигна слънцето. Когато се приземи, пазачът изми главата му с топла вода, за да не го боли цицината. Накрая всички пиха чай.

След чая Албърт се прибра у дома, стопли вода и изми цицината на паяка.

— Албърт е истински приятел — помисли си паякът, сви се на топка в паяжината си и заспа.

Край