Доналд Бисет
Добрият дракон

Имаше едно време един дракон на име Комодо.

Той беше огнедишащ дракон. Хората, които живееха наблизо, ужасно се страхуваха от него. Щом го чуеха, че се задава, тичаха през глава да се крият.

Комодо имаше шест крака и носеше едновременно три чифта обувки, всяка от които скърцаше. Затова хората винаги разбираха, когато се запътеше нанякъде.

Един ден драконът срещна момиченце, което изобщо не се страхуваше от него.

— Защо си толкова свиреп? — попита го то. — Защо бълваш огън, когато някой те доближи?

— Аз, ами, хъм… — взе да заеква Комодо. — Де да знам. Всъщност никога не съм се замислял за това. Дали пък да не престана да се правя на зъл?

— Да, моля те — отвърна момиченцето, което се казваше Сузи.

— Добре — съгласи се Комодо. — Ще опитам.

Двамата се сбогуваха и Сузи се прибра у дома. В това време се стъмни и момиченцето завари всички страшно притеснени, защото Чарли — фенерджията, все още не беше запалил нито един уличен фенер.

Чарли беше в леглото си. Предишната нощ, когато палеше фенерите, той работи до късно и все още се чувстваше ужасно отпаднал. Затова остана под завивките и в момента сънуваше чуден сън — как похапва кифлички с масло.

Кметът, който се казваше Уилям, беше бесен. Чудеше се и се маеше какво да прави с фенерите.

Тогава на Сузи й хрумна идея. Тя изтича обратно до пещерата на дракона и го помоли да дойде с нея в града. Двамата обиколиха градските улици, а Комодо запали с дъха си всички фенери.

Колко доволни останаха хората! Те вече не се страхуваха от дракона, защото разбраха, че той не им мисли злото. От тогава насетне, всяка година, когато Чарли излезе във ваканция, Комодо идва в града да пали уличните фенери.