Доналд Бисет
Квакащата пощенска кутия

Имаше едно време една пощенска кутия. Тя беше много красива и зорко пазеше поверените й писма, докато пощальонът не минеше да ги събере.

Съвсем близо до пощенската кутия издигаше снага улична лампа. Двете бяха големи приятелки.

Лампата светеше в тъмното, за да могат хората да се приберат у дома или пък да видят добре къде да пуснат писмото си.

Една вечер лампата рече на пощенската кутия:

— Мисля, че съм настинала, ще кихна.

И тя наистина кихна, при това толкова силно, че светлината угасна.

Така никой не виждаше къде да пусне писмото си. Ами сега?

Тогава оттам мина една патица. Казваше се Миранда.

— Господи — помисли си Миранда, — лампата не свети. Че как тогава ще виждат хората къде е пощенската кутия, за да пускат писмата си?

Сетне се покатери върху капака на пощенската кутия и започна да квака. Тя квакаше ли квакаше, а всички хора, които идваха да пуснат писмата си и не намираха пощенската кутия, си казваха наум:

— Но за какво ли е цялото това квакане?

И отиваха да проверят откъде идва шума. Така намираха квакащата Миранда, а под нея — и пощенската кутия. Тогава те пускаха писмата си и доволни се прибираха у дома.