Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Доналд Бисет. Небивалици

Английска. Първо издание

ИК „Пан“, София, 2009

Редактор: Костадин Костадинов

ISBN: 978–954–657–154–0

История

  1. — Добавяне

В един летен ден лорд Нелсън си седеше, както обикновено, на върха на високата си колона, когато към него приближи едно облаче.

— Моля те, измий ми лицето — рече му лорд Нелсън.

— С удоволствие — отвърна облачето и поля адмирала с дъждец, докато лицето му не блесна от чистота.

— Благодаря ти — каза Нелсън. — Предполагам, че си вълшебно облаче, нали?

— Да, адмирале, вероятно съм — съгласи се облачето.

— Естествено, че си вълшебно — рече лорд Нелсън. — Само вълшебните облаци могат да говорят. Но знаеш ли, малко облаче, колко съм самотен тук горе, където няма с кого дума да разменя.

— Ами просто погледнете през далекогледа си, сър — посъветва го облачето, — и ако видите някого, с когото ви се прииска да поговорите, аз ще отида да му кажа.

И така лорд Нелсън доближи далекогледа към здравото си око и огледа целия площад „Трафалгар“ и малката съседна уличка „Сейнт Мартинс Лейн“. Именно на „Сейнт Мартинс Лейн“ видя една ярка да пресича напред-назад улицата.

— Защо това пиле пресича улицата? — попита лорд Нелсън.

— Не знам — отвърна облачето. — Да го повикам ли?

— Да, моля — рече лорд Нелсън.

А облачето отиде при ярката и й каза:

— Лорд Нелсън желае да разговаря с теб.

Ярката се почувства много горда и застана под колоната на адмирал Нелсън. Лордът спусна една връвчица и ярката се покатери по нея чак до върха на колоната. Нелсън остана много доволен, че я вижда.

— Как се казваш? — попита той.

— Марта, милорд — отговори ярката.

— А защо кръстосваш напред-назад улицата? — зачуди се лорд Нелсън.

— Ами ето защо, милорд. Когато снеса яйце от едната страна на улицата, някой там ще може да закуси с него. Тогава пресичам, за да снеса яйце за закуска на някой от другата страна на улицата.

— Яйце за закуска! — размечта се лорд Нелсън. Сетне въздъхна тежко и една сълза се търкулна по бузата му.

— Не плачете, милорд — рече Марта. — Ако искате, ще остана при вас и всяка сутрин ще ви снасям яйце за закуска.

Точно така и стана.

Понякога малкото облаче наминава, за да пусне дъждец, докато измие лицата им, а понякога тримата просто си бъбрят.

Лорд Нелсън вече не е самотен и винаги има прясно яйце за закуска.

Край