Доналд Бисет
Пингвинчето

Имаше едно време пингвинче на име Йън. То живееше на Южния полюс, заедно с майка си.

Един ден, както си седеше на ледената планина, неочаквано предният й край се отчупи и Йън остана на малък леден блок сам във водната шир.

Леденият блок пое по течението и достигна Карибско море. Там живееше костенурката Джок.

Както си плуваше на спокойствие в морето, Джок изведнъж видя нещо, което така и не разбра какво е.

„Какво ли е пък това? — рече си Джок. — Прилича ми на пингвинско задниче, гледано от долу нагоре през ледено блокче. Мисля, че е точно това.“

Джок изплува над водата и видя Йън, седнал върху леденото блокче.

Двамата бързо се сприятелиха. Играеха заедно, плуваха наоколо, влизаха в подводните скали.

Един ден Джок каза:

— Искаш ли да видиш как се прави супа от костенурки?

— Искам! — отговори Йън.

— Става, но най-напред ще ти разкажа как се приготвя — каза Джок. — Първо избираш хубав, горещ ден, когато слънцето най-силно пече. После слагаш голяма консервена кутия на плажа, пълниш я с три-четвърти сладка вода и четвърт морска. След това трябва да намериш костенурка, която да влезе в кутията, както се влиза в нагорещена вана. Когато й стане много горещо, костенурката излиза от кутията и влиза в морето да се поразхлади. На нейно място влиза друга костенурка и тя стои, докато й стане горещо, а после отива в морето да си плува. За да се приготви така супата от костенурки в консервена кутия, трябват пет костенурки. Когато супата е готова, един човек идва и прелива супата от голямата кутия в по-малки, запечатва ги с капачета и им лепва етикет. Така, а сега да идем да видим как става работата.

Когато изплуваха на брега, видяха две големи консервени кутии и десет костенурки, които приготвяха супа от костенурки.

— Брей, че интересно! — каза Йън. — Обаче аз трябва да си отида вкъщи, защото мама сигурно вече се тревожи.

— Наистина трябва — отвърна Джок. — Но ще се наложи да плуваш дълго до дома, затова е по-добре да направим нещо друго. Ще те сложим в една от тези кутии и ще те пратим по пощата.

Така и стана. Йън влезе в консервената кутия, а Джок запечата капачето. После задраска надписа „Супа от костенурки“ и вместо него написа „Супа от пингвинче“. След това залепи марки и я занесе в пощата.

Още на следващия ден пощальонът почука на ледената планина, където живееше майката на Йън и й подаде консервената кутия.

— Благодаря! — каза пингвинката. После остави кутията на пода и продължи да чисти. Но в един момент погледна кутията и видя етикета.

— Ха, супа! — каза си тя. — Чудесно, чудесна супа!… Моля! Супа от пингвинче? Помощ! Помощ! — Тя намери отварачката за консерви, отвори кутията и оттам излезе Йън.