Доналд Бисет
Приказка за Зззззз

Някога много отдавна живееше един кит на име Ники. Той беше толкова голям, колкото редица от тридесет и три момичета и момчета.

Повече от всичко друго Ники обичаше мед.

Той имаше приятелка, която се казваше Зззззз. Ето тук нейна снимка. Зззззз беше дребна мушица, която живееше в мамината кухня.

Един ден Зззззз се разхождаше по тавана на кухнята, когато видя на стената бележка, закачена от мама. Затова Зззззз се спусна надолу, кацна на кухненската маса и прочете бележката.

„Зззззз,

моля те, върви си!“

— Е-е — помисли си Зззззз, — това е много нелюбезно! Аз пък ще отида при Ники. Той поне ме обича.

И тя се сбогува с котарака Марми и излетя през прозореца.

Щом излезе навън, видя пчели, които събираха мед.

— Бих искала да съм пчела — рече си Зззззз, — за да събирам и аз мед.

Но тъй като не беше пчела, това беше невъзможно.

Обаче пък много искаше да занесе малко мед на Ники. Затова седна да помисли.

Тогава една нейна приятелка — пчелата Бъзззз — дойде и кацна до нея.

— Какво толкова си се замислила? — попита я.

— Ами, ето какво — отвърна Зззззз. — Иска ми се да занеса мед на моя приятел Ники. Местя се да живея при него и ми се ще да му занеса някакъв подарък. Само че не знам как се събира мед.

— Слушай сега какво ще направим. — И Бъзззз прошепна нещо в ухото на Зззззз.

Зззззз остана много доволна и отлетя към морето, където живееше Ники. Когато стигна, завари Ники да спи дълбок следобеден сън. Зззззз мина на пръсти покрай него, като внимаваше да не го събуди, взе един буркан, отвори капака му и зачака.

Скоро чу жужене, което се усилваше все повече и повече, а накрая се появи една пчела. Тя влетя право в буркана и изсипа вътре кофичката си с мед.

Сетне долетяха още пчели, които също изпразниха кофичките си. Надойдоха стотици пчели и всички те сипваха мед в буркана, докато той се напълни. Накрая те се сбогуваха със Зззззз и отлетяха обратно в градината, където живееха.

Тогава Ники се събуди и щом видя буркана с мед от Зззззз, отвори широко уста и Зззззз изля меда вътре.

— Мм-м-м, това беше много вкусно! — облиза се Ники и за благодарност млясна Зззззз с една лепкава целувка. После се прозя. — Къде ли е Зззззз? Хм, да не е отлетяла. Е, добре. Мисля да подремна още малко.

Но Зззззз не беше отлетяла, просто беше залепнала за Ники. Тя се мъчеше с все сила да се освободи. Първо дръпна едното си краче, после едно след друго и останалите и накрая успя да се отлепи. Реши да се поразходи по гърба на Ники. И понеже приятелят й беше много дълъг, докато стигне опашката му, мина почти час.

Докато се върне, Ники се беше събудил и двамата се позабавляваха чудесно с една от любимите игри на Зззззз, която се състоеше в следното — Зззззз се настаняваше върху ноздрата на Ники, а той я изстрелваше с все сила във въздуха. Капитаните на минаващите наблизо кораби ги гледаха през биноклите си и повтаряха:

— Майко мила, как се забавляват тези двамата!